Аз съм от породата патологичен читател.

Когато няма какво да правя нещо, трябва да чета. Освен в случаите, когато правенето на нещо се състои именно в четене 🙂 . Когато нямам нещо специално за четене, чета, каквото има. Просто така, механично. Например правата и задълженията на пътниците в градския транспорт. Или някой плакат. Не по желание. Просто ако има нещо за четене, в следващият момент погледът ми е там.

Така и когато си пренасяхме багажа преди време, получих от съпружеското тяло доста критики за броя на книгите, на които трябваше някак си да се открие място по рафтовете. Няма страшно – в Търговище чакат още поне три пъти по толкова, да бъдат донесени 😉

Та освен книгите, преди много време купувах и много списания. Просто да има какво да чета, докато пътувам. Тогава те струваха стотинки.

Е, обикновено се оказваше, че в едно дебело списание има само една или две статии, които си заслужаваше четенето. Често и толкова нямаше.

Не беше така обаче в “светата троица” – “Космос”, “Наука и техника за младежта” и вестник “Орбита” – трите издания, които не пропусках и в които винаги се потапях с удоволствие.

Сега “Космос” и “Орбита” отдавна са история. Остана “Наука и техника”, вече не за младежта. Може би защото младежта се интересува от по-възвишени неща? Както и да е.

Купувам редовно това бледо отражение на предишното списание със същото име. Почти винаги има статии, които ми харесват и не съжалявам за покупката. Но!

Но имам сериозно питане към екипа на списанието. А бе хора, толкова ли нямате някой лев да платите на коректор. Вярно, в списанието не се публикуват реклами, приходите явно са малко, ама все пак някой пенсиониран коректор все би се навил да заработи няколко лева към пенсията.

Иначе се получава неприятна картинка.

Примерно от новия януарски брой статията за френската революция. Ами там нито веднъж май не видях пълен и кратък член да са си на мястото. Даже сякаш нарочно бяха разменени. А купата печели изречението:

“Трансцедентното право дава илюзията за непогрешимост, придава на съдиите блясъкът на божий наместници”

Няма да чопля и останалите статии (или статий според новия правопис? ), в тази май грешките са най-много. Ще приема и “Грешката на Дарвин”, където отдавна обяснени неща се представят като необясними, не като опит за наливане на жълта боя в облика на списанието, а като случайно попаднала там.

Но не мога да подмина нещо друго.

Във всеки брой има по една – две авторски статии. Останалите са “по материали от чуждестранния печат”. Мисля си, че човек когато прави компилация от една или няколко статии, или просто когато превежда нещо е редно да посочи източниците си. Както и да отбележи, кой е свършил цялата работа. (Ако кажете “а ти защо си анонимен?” – не съм)

“По материали от чуждестранния печат” точно толкова зачита правата авторите на оригинала, колкото и “снимка Интернет”. А и е информативно точно колкото “една жена каза”.

Така науката, която списанието се опитва да пропагандира прелива в нÀука.

От там до безпросветността пътят е кратък.