Прочетох статията на проф. Божидар Димитров Корените на корупцията”

Много интересна статия, има интересна информация, струва си да се прочете, както всички трудове, писани от проф. Димитров между другото.

Но понеже нямам желание да се регистрирам в сайта, реших тук да пусна нещо като коментар.

В статията проф. Димитров развива тезата, българите са носителите на корупцията в Османската империя, което струва ми се е като опит да се впрегне каруцата пред коня.

Поставен поради особеностите на Османската империя (една всъщност религиозна, а не национална държава) под тотална народностна и верска дискриминация, за да оцелее, а и за да се развива, българският народ е трябвало да корумпира османските държавни власти на всички нива Разрешение за строеж на църква се е вземало само с подкуп. Назначаването на свещеник за владика и дори патриарх също е ставало с подкуп…. – пише в началото на статията.

Аз това обаче го чета така – чиновниците на Османската империя са били склонни към корумпиране. Щом има такава възможност и такава практика, то винаги има и кой да се възползва. Ясно е че и възползващият се по тоя начин участва в корупционната схема, но първопричината е установената вече практика.

След това става въпрос за кръвния данък:

Вместо своите деца българите предавали турчета, получени от овдовелите им майки, чиито мъже загинали като войници някъде под стените на Виена, Венеция или Крим. Срещу 1-2 златни лири бостанбашията си затварял очите, че децата са обрязани.

Ясно е, че който и да е, ще опитва всякакви начини да запази детето си. А начинът е бил на лице. Ако въпросния чиновник не е бил склконен към корупция, не би бил възможен този начин за заобикаляне на данъка.

Забележете – не казва “турчина”, а чиновника – някои бостанбашии може да са били от друга народност. Просто става въпрос за чиновници от корумпирана система.

Знаем, че митничарите общо взето навсякъде вземат подкупи. Но не и френските митничари да речем – там ги следят здраво и наказанията са жестоки. Така че някой който успява да вкара нелегална стока в други страни през митницата, не би успял във Франция – на едното място системата го позволява, на другото не.

На морето пък от устието на Дунав до Босфора по плажовете са стапелите на странните се галери на Османския флот. Строителите са българите от крайбрежните градове. Венецианските разузнавачи с чувство за хумор описват поголовните кражби на държавния сух дървен материал, гвоздеи и нитове от желязо, въжета, платна, които се влагат светкавично в частните рибарски и търговски гемии на местните жители. Откраднатото се заменя с изгнили дъски, въжета и платна от частните съдове. В резултат османските галери, въпреки внушителния си вид, стават лесна плячка на венецианския флот.

Такаа. Знаем и сега по Черноморското крайбрежие живеят и сега много гърци. Освен това гърците от край време са мореплаватели. Явно много от тия корабостроители и рибари са били не само българи, а и гърци. А и други. Ако не и по-голямата част. Така, че не само българи са били “тарикатите”. Но системата в държавата е продразполагала към корупция. И хората са се възползвали. Дето се вика “рибата се вмирисва откъм главата”.

Общо взето развитието на корупция е храктерно за всички империи, които са се разрастнали прекалено. Няма да се опитвам да анализирам причините, опитни историци и икономисти са писали много по въпроса. Но това е характерно и за Рим, и за Китай през много голяма част от историята му.

Явно наследяваме от империята лоши корупционни навици, но постепеноо нещата се поизчистват, докато не падаме пак под крилото на друга империя (Тук проф. Димитров сигурно ще ми опонира, ако прочете статията ми – знаем политическите му пристрастия 🙂 )

Статията завършва с:

Османската империя постепенно губеше позиции в икономиката и малко преди Освобождението парите бяха в ръцете на българите. Османската държава рухна и през 1875 г. обяви финансов банкрут.

Тук бих казал, че парите отиват в ръцете на българите, не заради корупцията – те са плащали в повечето случаи, а не са получавали – а защото са били най-работната и най-инциатвната част от Османската империя. Много пътеписи описват тогавашните българи като работливи, а знаем и къде са построени първите фабрики да речем в границите на Империята. И това е нормално – българите са били в подчинено положение и е трябвало много да работят за да оцеляват, за разлика от привилигированите членове на империята.

И след като наместихме конете и каруците по местата им, съзнавам, че това по никакъв начин не ни помага в сегашното положение.

За това ще завърша с думите на професор Димитров:

Да, но сега държавата е наша. Ще й причиним ли чрез корупцията това, което направихме на Османската империя?