До сега съм се старал, да подържам пещерата в добър вид, да използвам сравнително културен език. Този пост се очертава да не спазва много този принцип. Предупредени сте.

(Ако някой обаче очаква яко чалга простотии, да пропусне четенето)

По същество:

Мразя svejo.net.

Като вляза там и току час, два отишли в небитието. Това да видя, онова. А сега зелените, а свежите, а по-стари неща…
Гадост.

Всъщност “Svejo” въобще не са ми виновни. Човек като реши да си трепе времето, винаги ще намери начин, даже да му блокират достъпа до svejo.net, че и до нет-а изобщо.

От времегубене човек може да бъде “спасен” само от някой като … Сталин. Който ще му отнеме изцяло личното време. За свои цели. (Да пази Господ!)

Та вчера, като си ровех из “свежото”, разбира се само с цел личностно развитие и духовно израстване (никакво времегубене 😉 ), се натъкнах на това.

Накратко, става въпрос за книга за България, писана от германка. Вярно германка с български произход, но това има значение само, до колкото по тая причина често е идвала в България.

Нещата, които са написани в цитирания пост са много точни, както анализът на положението в страната по социалистическо време, така и сега.

Вярно, в някои от коментарите пише, че в книгата имало и необосновани обиди към България и българите ( това, което е цитирано в самия пост не мога по никакъв начин да го класифицирам като обида), към българския език и т.н. Не съм чел книгата и няма да коментирам неща, които не знам. Ще се огранича с цитираното в поста.

Както казах, написаното там е за съжаление много точна илюстрация на положението у нас. За това ме учудват повечето коментари, които могат да се обобощят с думата “скандално” . Както и призивите, да не обръщаме внимание на написаното.

Когато има проблем, не може да бъде решен с отричането му. А че проблеми има много, вижда всеки, който мине през България, или има някакви отоношения с българи.

Ако имаш един непочистван с месеци и години кенеф, колкото и да отричаш, че смърди, всички наоколо усещат.

Не можеш да спреш газовата атака спрямо околните, ако посадиш рози пред кенефа.

Единствения вариант за справяне със ситуацията е, да вземеш кофа, лопата и маркуч и да се потопиш директно в проблема.

Чак след цялостното почистване, боядисване и дезинфикциране, може да помогнат и розите, за облагородяване на обстановката.

Обаче нашего брата булгаристанецът се възмущава шумно, когато някой му каже, че смърди и трябва да се почиства, а сам често трудно търпи смрадта и гледа да се изнесе някъде по-надалече, като чака някой друг да почисти вместо него. Освен ако не е от тия, които активно продължават да осират положението и се чустват най-добре сред лайната.

Чуват се възмутени гласове, как някой германец (или какъвто и да било друг) имал право да критикува положението у нас.

Ами има право. А вместо да се възмущаваме, по-добре да нададаем ухо и да чуем, как ни възприемат по света. Един вид, да се огледаме в огледалото. Може понякога огледалото да е криво, но поне ще добием някаква представа, как изглеждаме за другите, отколкото да не се поглеждаме и да си мислим, че всичко ни е наред.

И накрая, след като намесих отходните места в текста, редно е да спомена за оная нелепа “скулптура”, за която се вдигна толкова шум.

Специално за художествените достойнства на композицията, мисля, че те са далече под нивото на водата в тоалетната. Но полезното от цялата работа е, че беше поредното огледало, което ни бе набутано пред очите. Наш е изборът, дали да се огледаме и да вземем мерки да с е промени положението, или да замижим и да се напръскаме с дезодорант, без да си даваме сметката, че фекалиите имат не само гадна миризма, но и противен вид.

Все пак мисля, че композицията не бе удачна и трябваше да бъде махната, защото в една книга се отразява моментното състояние на нещата. Ако дай Боже се събудим и вземем мерки за промяна, може след години да бъдат написани съвсем други книги и статии. Докато една скулпутура, пък била тя бездарна е като етикет, който остава за дълги времена.

И така, доволни прасета сред помията, или будни хора в нормална държава – изборът е наш.
Все пак да не забравяме, че и за най-щастливите прасета, накрая идва коледа….