Когато бях студент втори курс в Шумен, моя състудентка от българска филология попадна под колелата на Икарус. Затварящата се врата на потеглящия автобус хванала края на палтото й и я повлякла под гумите.

В болницата молела лекарите да направят всичко възможно да я спасят, защото родителите й остават сами с бавно развиващата се нейна сестра.

Не успяха…

Масово у нас автобусите затварят врати, когато вече са набрали прилична скорост. Бях чул разговор между шофьори, които се възмущаваха от новите автобуси, че имат блокировка за потегляне с отворени врати. “Не можеш да си го пуснеш и тогава да щракнеш вратите…”
Оня шофоьор-убиец също си е “пуснал”, без да мисли, че човек, колкото да е опитен, не може да следи всичко в натоварена ситуация.

Свидетел бях и как във Варна шофьор потегли, без да види, какво става с възрастната жена, която падна от стъпалата на автобуса при потегляне.

В българия нямаме правилник за движение по пътищата, макар да го наричаме така. Имаме Закон за движението по пътищата. В него ясно пише, че автобусите трябва да потеглятс със затворени врати. Т.е. всеки шофьор, който “си пуска” без да затвори вратите е закононарушител. Но уви, у нас “закон” звучи абстрактно. Като нещо, за ония, улавите. Ние тарикатите не се впрягаме от такива работи. Пък и никой не ни търси сметка.

Другото е тоталното незачитне на себеподобните. На средностастатическия автобусен шофьор не достига до съзнанието, че неговата основна работа не е да прави курсове и да гони разписание, а да вози хора. И че пътниците са тези, заради които работи. Които му изкарват хляба, да си позволя това клише.

Все пак да спомена и един друг случай. Когато се прибирах, на спирката на Централна гара, някакъв човек се опита да се качи при потеглил автобус и почти затворени врати. Съответно падна, но без последствия. Шофьорът беше виновен, но оня реално беше с по-голяма вина. Мислех да запиша номера на автобуса, но на следващите спирки човекът стриктно изчакваше да се затворят вратите, преди да потегли. За това не го записах. Малко са хората, които си вземат поука от грешките. Този човек обаче бе от тях, което е обнадеждаващо.

—

През т. нар. пикови часове (то вече май часовете от 9 сутринта до 9 вечерта всички са пикови) на много кръстовища се получават “тапи”. Някои тарикати решават, че въпреки че е червено вече, ще успеят да минат. Съответно други тарикати вече са потеглили още на жълто. Колите се вклиняват една друга и няма движение. Понякога някоя успява да се измъкне по неведоми начини, граничещи с магичните и тогава колоната се придвижва 1-2 метра.

Ако всеки спираше и тръгваше, както се полага по закон, такива “тапи” нямаше да стават. И макар и бавно, колоните все пак щяха да се движат.

Но не. Всеки е “майстор”. Светофарът е за “балъците”. Другите на пътя трябва да се съобазяват само с него. И заради големия “майсторлък” и “джигитлък” на нашенския майстор на волана, вместо да пътуваш 20 минути през някой кратък участък, времето нараства до 2 часа и 40, и 50 …
Пак незачитането на себеподобните и на законите пречи и на нас, но не! Няма да се държим като “балъци”, пък ако ще и 10 часа да пътуваме! Ще им покажем ние на тях!

Кои “ние”? И кои “тях”?

Има ли лечение?

Ами да.
Който пътува по “Цариградско шосе” с автобус е установил вече, че автобусите стигат много по-бързо от колите. Защото в бус-лентата от няколко месеца почти не се движат коли. Внезапен проблясък на съзнание? Не. Глоби! Масови. Чувал съм за шофьор на такси, който след 2 глоби по 60 лева, категорично отказвал да мине за по-бързо по бус-лентата.

Ако почти всяко нарушение не се прощава от контролните органи движението ще стане по-нормално и ефективно. А и на някои герои на пътя изведнъж гледаш им просветнало, че като спазват закона и правилата и зачитат останалите, не само не ги глобяват, ами и стига по-бързо и пътуват по-добре, отколкото когато показват колко са велики.

—

И като съм почнал на шофьорски теми, да спомена и светлините. Предвижда се проектозакон, колите да са със запалени фарове през цялата година. Аз съм твърдо “за”!
Longanlon бе попаднал на някакъв малоумен блог , където развиваха идеята, че запалените фарове през деня … заслепявали и било опасно… Цитираха колко по-късно се забелязва човек на пътя, ако насреща светят фарове. Да, така е, но ПРЕЗ НОЩТА! И аз недоумявам, как повечето шофьори не намаляват скоростта, когато са заслепени. Ако изкочи някой на пътя, няма да го видят, колкото и добро зрение и бързи реакции да имат.

Но даже и в мрачен ден дневната светлина е много по-ярка и от няй ярките фарове. Така че за заслепяване от фарове през деня не може да се говори. Напроив, кола със запалени фарове се забелязва по-рано, особено при сенчест участък и по-лесно се преценява скоростта й.

Преди години пътувахме трима човека, малко след залез. Беше много светло, по онова време при такава светлина много малко шофьори палеха фарове. Пътят беше прав и “чист”. Започнахме да изпреварваме микробус. В този момент като и под земята игряха светлини. Шофоьрът веднага наби спирачки и се върна зад микробуса. Буквално в следващия момент като от нищото изникна ауди. Хем бяло, хем със запалени габарити! Но и тримата в колата не го бяхме видяли. Айде, аз съм с очила и те, колкото и да коригират, все пак допълнително поглъщат светлината. Но шофоьорът и другият човек бяха с идеално зрение.

Зад аудито имаше фиат. Шофьорът му е осъзнал, какво се случва пред него и подаде сигнал. Ако не беше….

След тази случка никой не може да ме убеди, относно пътуването със запалени фарове.

Колкото и уверени да сте в зрението си, не можете да бъдете уверени в това на шофоьора отсреща. Може да е с очила, може да вижда идеално, но да е работил преди това 10-12 часа на компютър…
Не пестете крушки. Позволете на човека отсреща, да ви види навреме.