Покрай акцията срещу “Моята библиотека” българското население, обитаващо мрежата, или поне някои сегменти от нея, заприлича на истинско “гражданско общество”.
Единната реакция спрямо безумието и арогантността на държавния силов апарат създава в четящите заблудата, че има голяма част от обществото, готово да защитава правата си и да не мълчи безропотно, при всяка злоупотреба с власт на имащите такава…
Един пост на deni4ero обаче ме върна на земята.
Вярно е, че акцията срещу онлайн библиотеката е насочена спрямо културата и образованието на нацията, които и без това с поредица от (може би целенасочени) действия през годините бяха смъкнати до равнища, много по-ниско от морското.
Вярно е обаче, че всъщност повечето, които се включиха в протеста май повече бяха подтикнати заради нарушаването на удобството им, отколкото от такива “глобални” съображения. Не се наемам да смятам проценти, а и предполагам при повечето освен личния мотив има вличние като мотиватор и недоволството от общото състояние на образованието и културата.
Но всъщност лесно може да се види загрижеността на нацията за науката й например, като се проследят реакциите спрямо атаката на мутрите срещу БАН. По-голямата част варират между “да ги махат, да не ми ядат хляба” и по-мекото “абе сега сме в “криза”, не можем да си позволим наука”… Без коментар, защото, ако го напиша мнението си за подобни “мислители” няма да е никак лицеприятен и може да ги заболят главичките, докато го четат… (ако въобще четат де)
За злоупотребите със здравето на хората Григор се умори да крещи. Глас в пустиня. По-лошо – в пустинята все може някой да чуе. Във вакуум.
Наскоро познат ми разправяше за одисеите си със здравната каса. В общи линии го мотаели сума време, заради лош софтуер. Човекът им предложил да им даде безплатно негов софтуер, да могат да го ползват. Служителят на касата с въздишка признал, че никой от шефовете всъщност не иска да има работещ софтуер. Виж, ако предложи много скъп софтуер и още повече той никога не заработи, би могъл да се включи в “разпределението на благата”. Пак без коментар.
Здравната каса от как е направена, все е пред фалит, все няма средства за болните а разни хора пълнят гушите. Колко мерцедеси генерираха здравните осигуровки.
А родители се мятат в отчаяние да намерят средства за лечение на децата си, които могат да бъдат спасени, ако някои задници нямат нужда постоянно да сменят седалките на колите си заедно с цялата кола, че иначе им убива. Коли купени с нашите здравни осигуровки! Както и много други неща купени и платени с парите за здравето на децата ни, на родителите ни, на самите нас.
Как да не обичаш ближния!
А на някого да му дреме за това?
Когато стане въпрос за лошото образование, издънките на изпитите, липсата на елементарна обща култура в повечето ученици стандартната реакция е “даскалите са виновни! Само за пари плачат, а не правят нищо!” . А че без пари трудно се прави “нещо”? Че от години “дакалската” професия е една от най-непрестижните? Че “даскалът” ако пише двойка на някое келеме, което си вири краката по чиновете и пуши в час идват мутрите на баща му и разкзават играта на нещастния “даскал” позволил си да изисква мутрачето да учи? На някого пука ли му?
Като споменах нашите родители, колко човекоиндивида надигат глас, как те били “изхранвали” незнам си колко пенсионера, които “лежали на техен гръб” и как си искали тия пари.
Абее малоумнико, ти докато си се лигавел и си се валял в собствените си секрети, тези хора са работили, за да има какво да плюскаш и да произвеждаш секрети! И после, когато си чупел прозорци, чинове и си киснал по дискотеки, за да имаш пари тези хора са си скъсвали задниците от бачкане. Това, че някой (кой ли…) е изял пенсионните фондове не е тяхна вина. Те имат право на достоен живот, както връстнците им в други страни. И ако не можеш да им помогнеш, поне не ги плюй и недей да ламтиш за жалките им левчета. И не скачай с номера, че те не били работили, затова нямали пари.
Работили са драги, изтискани са до дупка и са захвърлени на боклука.
На някого да му пука?
Или ние не сме от тях ще речете. Що пък да ни пука за чужди кахъри?
Ами гражданско общество, общество от граждани, и изобщо граждани, “европейци” и т.н. можем да станем само ако ни пука. Иначе сме сбиршина от екземпляри, на по-ниско ниво от кварталните помияри. Защото те се обединяват в глутници и си защитават взаимно “правата”. “Права”, за които доста двукраки са доста по-загрижени, отколкото за правата на себеподобните.
Мисля,че на хората им пука. Проблемът е,че са обезверени, защото протестите не дават резултати или поне не постоянни.Проблемът е не във хората, или поне в повечето от тях, а в организацията.
@Владимир Иванов – дано да си прав
не, Владимир Иванов, не си прав.
хората правят организацията – или поне част от тях 🙂
лошото е, че тези, които не правим организацията, сме избрали тези, които я правят…
ох |(
@LeeAnn – хм, то организации много. И формални, и неформални, както беше терминологията в близкото минало.
Ясно коя организация имаш предвид.
Хм, ще цитирам Бюджолт от последната й книга –
“Демокрацията дава право на глас, но не винаги право на избор”
Цитирам по памет, но в общи линии е това.
(Ало, господата от “Бард” – купил съм си книгата, спете спокойно)
“Абее малоумнико, ти докато си се лигавел и си се валял в собствените си секрети, тези хора са работили”. Хахахаха, добре, това беше весело, посмях се от сърце :). Ще обясня защо се смях – собственият ми баща и компанията му, по време на “работата” им преди 1989 година, дотолкова се измъчиха, че, след като обикновения белот тотално им писна, взеха, че научиха спортния бридж. Имаха си постоянни партньори, четяха книжки за бриджа, изобщо работата беше сериозна. Та мисълта ми беше – аз обичам баща си, защото ми е баща. Обаче някой да ми обяснява как днешните пенсионери били работили – айде нема нужда, не ядем доматите с колчетата. 🙂
Винаги е имало и като баща ти боко, и сега ги има. И не само в България.
Аз говоря за основната част, както се казваше за “масата”
„Чичовци“ е хубава книга.