Премиерата на новото издание на “Космос” отмина. Остана неудовлетвореността от липсата на подобни предавания, както и на друг вид научно-популярни издания – хартиени, радиопредавания и т.н. В този ред на мисли RATIO е единствен светъл лъч в мъглата на посредствеността, покрила трайно страната ни, един форум, на който може човек да се докосне до истинската наука, поднесена в разбираема и увлекателна форма. За съжаление форумът страда от липса на популярност и е само в София. Не знам, не е ли възможно сесиите му да се публикуват поне в Мрежата, явно за пряко излъчване по някоя телевизия е прекалено фантастична мечта.
За запълване на глада за качествена научно-популярна информация, вечер, когато успеем да се съберем цялото семейство в последно време гледаме “Космос”. Една вечер епизод на Сейгън, другата – на Тайсън.
И пак се питаме, какво пречи на някоя нашенска телевизия да ги излъчи?
БНТ, като наследник на телевизията от соц. времената, трябва да пази в архивите си копието на филма на Сейгън. 30 години след премиерата му, правата за излъчването му сигурно не са толкова скъпи – ще се изплатят от първата реклама от многото, с която ще бъдат накъсани епизодите (преди 9-и сеп.. опа, 10-и ноември, поне тая “прелест” я нямаше и можеше човек да си изгледа каквото гледа на спокойствие).
Защо бнт или друга телевизия, кичеща се с определението “национална” не купи правата за новия “Космос” на Тайсън? Едва ли ще са по-скъпи от на една-две сапунки, но пък резултатът ще е безкрайно по-полезен?
Може би поради липса на култура и недостиг на интелигентност на програмните директори, които като почти всички лица на отговорни постове в България са там заради връзки, а не заради способности? Риторичен въпрос.
А и не са само “Космосите”. По Дискавъри-сайънс вървят доста интересни сериали, включително един на Стивън Хокинг. На английски. Опция – руски субтитри.
Научих наскоро, че имало и филм по “Рибата в мен” – познайте, има ли го достъпен за българи, незнаещи английски.
И много други, от които уви, жадните за знания българи са лишени.
На фона на това информационно затъмнение, всякакви конспиративни простотии буквално кипят и заливат мозъците на населението.
Здравейте!
От няколкото публикации, които имах удоволствието да прочета в този блог, разбирах, че авторът и неговите читатели са единодушни относно еднакво пагубното въздействие на повечето медии и образователната ни система върху общото интелектуално развитие на нацията. Съгласен съм напълно и се присъединявам към това мнение, още повече, че съм се убедил в това лично, бидейки за няколко години част от образователната система. Но наскоро открих “искрица надежда”!
Ето я: http://ucha.se/
Предполагам, че с времето сайта ще се разширява и доусъвършенства. Като прибавим и другите хиляди, в една или друга степен, образователни сайтове, шансовете искрицата да се превърне в буен огън никак не са малки. Поне на мен така ми си струва. Случвало се е обаче и да греша.
@А. Асенов -да, преди време бях чул за този сайт. Радвам се, че сайтът се развива. Желая му успех, както и на другите ентусиасти, опитващи се да допринесат за подобряване на образованието на нацията.
От известно време съм изключил телевизора от разклонителя (има едни удобен червен светещ бутон – може да се превключва с крак, без да се навеждам). Чувствам се по-добре когато се храня на спокойствие.
Съвременните хора са твърде нервни и имат проблем да останат за малко сами със себе си, без телевизор, телефон (който всъщност е един неудобен компютър с абсурдно малък екран), музика и всякакви други дразнители.
Четох за експеримент, при който оставят хора без достъп до електроника (освен електрошок), като те избират да си причиняват болка (с електрошока) вместо да останат насаме със собствените си мисли.
Който иска да гледа интересни документални филми и да чете интересни неща – има Интернет. Телевизията не е необходима. А телевизорът може да се ползва като монитор.
Един добър начин за медитация (който не ви изяжда от времето) е медитацията по време на хранене. За целта не трябва да правите нещо особено, просто трябва да насочите вниманието си към това, което правите – храненето (сложете малко храна в устата си, усетете вкуса ѝ, преглътнете, после пак…). Разбира се за целта трябва телевизорът ви да е изключен и да няма други дразнители. Не винаги когато се храня се сещам да превключа в режим „осъзнаване“ (медитация) и дори и да го направя – често превключвам обратно на „нормален“ режим (когато мисля за всевъзможни неща, които рядко са свързани с храненето). Целта не е да успявате да се съсредоточите изцяло върху храненто за целия период, а да ви „светва лампичката“ когато нахлуят други мисли в съзнанието ви. Целта е да се научите да се самонаблюдавате.
Повечето хора, когато стане въпрос за медитация, си мислят, че това е някаква религизона практика, само вярващите медитират. Това не е така – ползата от медитацията е доказана експериментално и няма значение дали медитиращият е вярващ или не – полза има за всички.
Медитацията подобрява самоконтрола. Повече за самоконтрола може да прочетете в книгата „Самоконтрол“ на Д-р Кели Макгонигъл, която е истински учен и написанто в книгата е базирано на експерименти с хора, а не е псевдонаука. Също така на желаещите да научат повече за мотивацията преоръчвам книгата „Мотивацията“ на Даниъл Пинк. Написаното в нея също се подкрепя от експерименти. Това, което показват експериментите може да ви шокира – в много случаи паричното възнаграждение вместо да подобрява резултатите има обратния ефект.
Който иска – да. А останалите? Все пак ако се вървят по телевизията и полезни предавания има шанс да прихванат, поне някои от тях.
Телевизията показва това, което е печелившо. Ако могат да правят пари от показване на документални филми – ще показват. Проблемът е, че зрителите просто ще превключат на друг канал, където дават нещо друго и рекламодателите няма да са щастливи.
При националната телевизия (финансирана отчасти от данъкоплатците) положението е малко по-сложно. Искат ли данъкоплатците парите им да се харчат за нещо, което няма да гледат? Повечето биха предпочели да им върнат парите.
И въпреки това някои телевизии се осмеляват да пускат документални филми. Ако имат хубава графика и историите са илюстрирани с анимации.