Спиралата (от гр. σπειρα – “извивка”, от лат. spira – “извивка”, “пръстен”) е равнинна трансцендентна крива, която описва намотки около една (или повече) точка, приближавайки или отдалечавайки се от нея. Това можем да прочетем в математическите справочници.
Спиралата е силно свързана с битието, такова каквото го познаваме.
Когато в ясна нощ погледнем небето, виждаме Млечния път – част от гигантската спирална галактика, един от спиралните ръкави на която обитава нашата Слънчева система. Ако вземем мощен телескоп, ще видим много други спирални галактики, големи и малки.
Телата в Слънчевата система също се движат по спирали, част от които по капризите на гравитацията са се превърнали в стабилни елипси. Но пресичането на спираловидната траектория на друг член на Слънчевата система често в миналото е играло съдбоносна роля за развитието на Земята. Може да повлияе и в бъдеще.
Ако пуснем вода в мивката, виждаме как се оттича по спирала. Подобен изглед ни дават снимките на Земята от Космоса. Можем да наблюдаваме спираловидните формации на множество бури, част от които могат да окажат съществено значение върху съдбите на много хора, а и на цели икономики.
Спираловидна форма има и молекулата на Дезоксирибонуклеиновата киселина ДНК, която е в основата на живота и на способността на организмите да наследяват добрите, а и лошите черти на предшествениците.
Съществува и контрацептивната спирала (тя всъщност май няма точно спирална форма), която е от средствата, оказващи важно влияние върху развитието на цивилизациите в последно време. В смисъл, че народите достигнали определено ниво на цивилизованост осъзнават необходимостта да регулират раждаемостта и позват подобни средства. Обаче народите на по-ниско цивилизационно стъпало не са достигнали още до това прозрение и се размножават наволя, в резултат на което изместват първите, на свой ред се цивилизоват и историята се завърта в кръг…* Не всъщност по спирала. Всяка следваща цивилизация повтаря донякъде пътя на предходната, върху чиито основи е стъпила по свой начин.
За тая спирала – спиралата на времето всъщност е думата.** За кръговрата на живота. Кръг, който всъщност е спирала.
Всяко поколение повтаря предишното… по свой начин. Всяко е различно и повтаря едни и същи грешки.
Всяка година се повтаря – училище, ваканция изпити. Или работа, аванс, заплата, отпуска. Празници, именни и рожденни дни. И нищо не е като преди. Ако отидем пак там, където миналата година сме си прекарали страхотно, може тоя път да бъде разочарование. Ако гледаме същия филм втори път откриваме нови неща.. или се чудим, какво толкова ни бе харесал преди. Работата е същата, но колегите – кой с нови проблеми, кой напуснал. Следващата витка на спиралата минава близо до предишната, но не я повтаря. Не можем да прескочим в съседен ръкав.
Ние уж пак сме същите, но сме по-мъдри, по опитни, по можещи. Или пък по-уморени, по-трудно ни се отдават неща, които сме правили с лекота, по-бързо забравяме, все по-трудно се придвижваме, чуваме и виждаме.
Днес е ден, формално приет за начало на следващата витка на голямата спирала, по която се носим във времевия океан. Всички очакваме от нея нещо ново, по-добро, по-добър късмет, по-успешна работа. Макар да знаем, че всичко пак ще се повтори, но знаем и че то е по свой начин различно. Именно това, различното очакваме да е по-хубаво, въпреки честите разочарования от предишни години. И това е добро! Защото оптимизмът е оная много важна смазка, която ни помага да се плъзгаме по спиралата на времето, без болката от триенето – разочарованията, с които сме се сблъсквали да ни накара да се откажем.
Желая на всички, които четат този блог, а и на всички, които не са чували за него здраве, късмет и всичко най-добро.
Честита Нова година!
*Всъщност контрацепцията отскоро е на сцената на борбата между цивилизациите, това което написах до сега е ставало основно по други механизми, но от скоро, както виждаме в съседни нам страни, а за съжеление и в нашта, разликите в раждаемостта на различни народности започват да оказват съществено значение.
**Спиралата е равнинна фигура, би извикал някой математик. Така е. В тримерния случай говорим за винтова линия. А когато говорим за четиримерното пространство-време, в което се развива нашият живот нещата стават още по-сложни. Но по традиция говорим за спирално развитие и за простота наричам кривата, с която може да се опише развитието на живота и историята “спирала”.