Author Archives: joe

NO to the financial strangulation of science in Bulgaria!

Подписка против безумната политика на мутрокрацията сппрямо българската наука

Подписката е подкрепена от много световни учени включително четирима нобелови лауреати.

Макар че, мутрата нобелов лауреат не уважава, ако не й снася мангизи. По възможност много. И веднага.

Та институтите ще отстъпят място на моловете и казината.
А подписката е поредният удар в празно пространство. Уви.

По-здрав

Нещо е плъзнало едно идиотско клипче, в което едни се правят на мнооого голяма работа.
Еееййй-толкова:
riba

За всички умници от клипчето – поздрав:

рибката е от тук http://byrkanica.blogspot.com/

ПП
А, гледам и Wizard-а споделя подобни топли чувства

Айде на правата

Шляейки се по белия свят бях пропуснал поредната дандания относно самозабравянето на някои хора.

Вчера при акулата забелязах да се спряга името на Иво Сиромахов, видя ми се доста несвързано, докато най-накрая разбрах, за какво бил шумът. Бай ви Иво плагиатствал и като го обарали, вместо да се извини се държал арогантно.

Недостойна постъпка, дума няма.

Но тук няма да нищя господина Сиромахова – то си е на неговата съвест.

Покрай данданията веднага се нагнездиха разни, кой недоразбрал, кой … той си знае и ревнаха за торенти, читанки, “пирати” и прочие

Например: Чест прави на Денислава Симеонова, че се е опитала да предостави всички гледни точки в публикацията си, но не прави чест на тези, които искат да четат книги безплатно в нета, да теглят филми от пиратските тракери и да се спазват авторските права на туитовете им. – от тук.

Подобни изцепки има и в коментарите под статията в “Капитал” и къде ли не.

Айде, за торентите темата е дълга, да не я нищим, че ще стане (отново) безкрайна.
Става въпрос за омесването на понятията, което може би се дължи на това, че издателските права (Copyright – права за копиране) у нас много “тарикатски” са наречени “авторски”.

Не помня кой, май Шаркан – сам той много добър писател, беше споменал, че единственото авторско право е да не се подписват други под произведението му (цитирам по памет). http://www.gatchev.info/blog/?p=983#comment-313611 Всичко останало е в сферата на издателските права. Това твърдение може да не е юридически издържано, но точно отразява същността на проблема.

И за тези, които щом някой се обади, че е бил изплагиатстван скачат на нож с антиторентско/пиратско/читанкски лозунги да поясня – никой от портестиращите – в конретния случай срещу Сиромахов, но не само, даже и да гледа “пиратски” филми, или чете в “Моята библиотека” не издава (или продава ) въпросните произведения под свое име. Така че нещата са несъвместими.

Те за това става въпрос, или да цитираме незнайния народен автор – “Де е Ямбол, де е Стамбул”

Хора, къщи, салтанати…

“Какво ще й гледам на Виената, град като град ” – така започва цитатът, който се мъдри баш отгоре.
Е, ние пък отидохме само да гледаме и в очите на нашия сънародник, прототип на героя, изрекъл тези думи явно ще изглеждаме като безнадеждни будали.

Този път избрахме да пътуваме с .Flyniki.com
Интересна авиокомпания. Нискотарифна, а хранят вътре (е, вярно – по едно сандювче, както казваше незабравимият Парцалев и сокче, ама дават към билета, чак ако искаш нещо допълнително отгоре плащаш). Освен това тръгва в реално време, а не по малките часове, бордните карти са с места и човек може да си пренесе до 20 кила багаж към билета + 6 ръчен. Как го правят, след като някои нискотарифци предвиждаха да въведат даже такса и за кенефа!

Първата мисъл е, че работят на загуба, за да се наложат на пазара. При повторно замисляне се сещаш, че те съществуват от 2004-а година, през това време самолетният им парк нарастна много. На летището във Виена беше пълно с техни самолети, имат си там и собствена зала за чекиране. Нещо не ми звучи, като да е на загуба работата. А и бай ти Лауда е показал, че добре владее самолетния бизнес. Преди имаше една от най-скъпите авиокомпании, после бързо се ориентира към low cost-а. Явно са решили да покажат, че и така може!

До сега не бях летял от новия терминал на софийското летище. Общо взето – почти напълно отговаря на изискванията за съвременно летище. Тъкмо западняците като дойдат, да помислят, че попадат в цивилизована държава и после да им е гадно! Но за приключенията около аерогарата мисля да драсна отделен пост.

За час и 15 минути Embraer-чето на flyniki от слънчева София достигна до виенските небеса, набраздени от реактивни следи, гмурна се в плътна облачна покривка, която свърши кажи-речи над самата писта. Даже почти до контакта с бетона зад крилете се завихряха вълма от конденз.
Виенското небе ни посрещна намусено и продължи да се цупи до последния ден, но поне не заваля, въпреки седмичната прогноза.

И този път за намиране на квартира използвахме www.only-apartments.com и не сбъркахме. Случайно се оказа, че собственичката г-жа Долапчиева-Фонтнер не носи българска фамилия по далечно наследство, но не това е същественото. Апартаментът беше много добър, условията чудесни, собственичката изключително любезна.
Екстрите бяха много, включително сателитна телевизия, от която почти не се възползвахме, понеже след многочасовите обиколки из града не оставаше много ищах за телевизия, както и Интернет, който също си остана неизползван, защото твърдо бях решил, да не мъкна лаптоп във Виена. Стига ми, дето го разходих по морето това лято. А има ли компютър около мен, това автоматично означава по няколко часа работа… Да де, говорех за квартирата. Освен всички необходими домакински уреди, беше заредено с кафе, чай и т.н. Плюс бутилка шампанско за добре дошли.

В римския апартамент нещата изглеждаха леко захабени, докато тук всичко беше “лъскаво”. Оценявам го с 15 (по шестобалната система :p). Да не говорим за удобното разположение, близо до центъра, на 3 минути от разкошна крайдунавска алея и с връзки до всякакъв транспорт. Вярно ние намерихме квартирата от only-apartments.com, но дамата си има собствен сайт www.ferienwohnung-anastassia.at. Ако някой има път към Виена и търси къде да отседне – препоръчвам!

При първата ни обиколка из града метрото ни изведе точно зад гърба на катедралата “Св. Стефан”. Внушителна гледка… ааа… била е внушителна гледка някога. Сега катедралата е затисната от всички страни от други сгради, построени съвсем наблизо, високи колкото нея и по-високи от нея. Общо взето, първото впечатление е неприятно. Може би беше грешка, да започваме обиколката из Виена точно със “Св. Стефан”. Малко по-надолу е операта… мдаа…
Около 5 минути ни трябваше, за да се убедим, че това е наистина Виенската  опера…
Вярно хубава сграда, струпотена на някакво мъничко площадче… Телевизията лъже  много! Виж положението около концертната зала беше далече по-добро, но до нея стигнахме чак последния ден (нищо, че е на 5 минути от операта).

Така че първото впечатление от Виена беше, че нещата са някак струпани едно върху друго, без простор и с някак нарушена хармония с околната обстановка. По-късно се убедихме, че не е точно така, или по-точно не навсякъде е така.

Пред катедралата за първи път видях “жива статуя” да говори. На руски. И други руснаци заработваха в района. Пред входа точно момък в ливрея се опита да ни зариби с някакви листовки с думите “тунайт канцерт”. Като влезе човек в катедралата, най-добре усеща разликата между готиката и ренесанса. Внушението в “Св. Стефан” е, че ти си някакво нищожество и а не слушаш дядо Господ, а бой по каската. Във Ватиканската архитектура и оформление обратно – внушават усещане, че си възвисено Божие творение. Е, това си е лично възприятие, при друг може да е по друг начин.

Вече около кметството и парламента впечатленията бяха доста по-различни. Има достатъчно “въздух” и зеленина, добри перспективи за наблюдение. В градинката пред кметството кипеше коледен базар, коледната украса вече работеше. Наистина впечатляваща. От градинката пред кметството се открива гледка към друга катедрала, която отначало сбъткахме със св. Стефан, но когато приближихме малко разбрахме грешката си. Виж, тук нещата си бяха вече както трябва, имаше достатъчно пространство и зелени площи около катедралата без близки сгради, които да я “задушават”.

Хофбург е вече съвсем друга работа. Попаднеш ли в района, чувството е неописуемо. Трябва да се види, да се усети. Целият комплекс включително музеите от другата страна на улицата.
Виж, самият замък отвътре не е нещо особено. Полюбувахме се на сложните прически на императрица Сиси. Странна ни се видя системата от преходни стаи без коридори. Всъщност коридори има, но са се ползвали от прислугата, а величествата са се шматкали от стая в стая преминавайки през спални, салони, кабинети. Там са и спортните съоръжения на Сиси, с които е успявала да подържа уникално тънката си талия. (Дали пък свекърва й не я е мразила толква, защото е повредила стените на палата й с тях? … )

Виж, от другата страна на улицата, точно срещу комплекса от дворци музеят на изкуствата и братът му-близнак природонаучния музей са разкошни сгради.

cunst1

Музеят на изкуствата. Поглед към купола

cunst2

И отгоре надолу

Самата архитектура, стените, таваните са разкошни. За експозициите да не говорим.
В природонаучния музей освен експонатите има и монитори, които допълват експозицията от конкретната зала – движението на континентите, еволюция на организмите, раждане на животни и т.н.
Имаше много групи ученици, които сядаха на пода и слушаха екскурзоводите, които не пестяха думи, а изнасяха пространни лекции.

За посетители до 19 години входът е безплатен, само с лична карта.
(Между другото и таксите за образование в Австрия спадат към ниските)
Така е “драги зрители”. Образованието, науката, културата, изграждането на ценностна система са държавна политика, а не алъш-вериш, както някои политици у нас мислят, и както разни набедени писачи и “мислители” им пригласят – кой университет бил “изгоден”, кой се самофинансирал….

Също така музеите там са (предимно) в центъра, моловете – по периферията. Да споменавам ли, къде лашнаха Националния историческия музей?

Ако комлексът Хофбург беше толкова впечатлителен, големият дворцов комплекс – замъкът Шьонбрун с прилежащия му парк вече е нещо невероятно. И без да влезе човек в двореца, може с часове да обикаля парка и да иска още и още.

Е, влязохме и в двореца де. Има какво да се види, само не ми стана ясно, защо тронната зала не е включена в двете обиколки (има голяма и малка обиколка), а я видяхме само на картинка.

Ако ще наминавате по тези места и сте семейство с деца – съвет: има семеен билет, който включва разглеждане на Хофбург, Шьонбрун + някаквъв музей на дворцови мебели, който не посетихме поради липса на време ( а и на особен интерес точно към тия експонати). Много по-изгоден е от всякакви други варианти. Парковете около дворците са със свободен достъп.
Има и  Vienna Card, но спрямо семейните билети не ми се видя изгодна и не купихме такива. Roma Pass за която споменах в поста за Рим беше доста по “на далавера”, но ако не сте семейно на екскурзия, може би Vienna Card не е за пренебрегване.

Във въпросния парк се намира и зоопаркът, който пропуснахме, защото мислехме, че животните ще са прибрани. После разбрахме, че сме се минали, ама карай – да има и за друг път 😀

Първо там, после в градския парк видях метачи, които си служеха с “праходухачки” – раници с  компресори с бензинов двигател на  гърба и с маркучи, застанали по двойки един срещу друг издухват листата на купчини, които после други работници събират. Съшо има и малко по-големи подобни съоръжения на колела.

Не знам, но си мисля, че една метла е не по-малко ефективна (ако не и повече) и далече по-екологична. Не съм екоталибан, но съм против излишното прахосване на горива и опушване на въздуха, така че тия съоръженя ми влязоха в очите. Не на последно място класическата метла вдига много по-малко прах и шум (а и някои могат и да летят с нея, ама излизаме от темата 😀 ).

Всъщност чак толкова много прах не се вдига, защото просто няма. Както и никаква кал! За 5 дни обувките ми не се напрашиха изобщо. Иначе, не бих казал, че е чак токлова чисто – срещат се боклуци по улицата, виенчани си хвърлят фасовете на тротоара, също като булгаристанците, но кал няма.

Като казах виенчани, то е малко условно, защото всякакви народности са се интегрирали там, не само австрийци,  но видях и хора (вкл. млади момичета) с типично австрийски изглед да хвърлят фасове където сварят.

Естествено, като си във Виена, не може без Виенското колело. В Рим папата го оставихме на спокойствие, ама на колелото не му простихме. Може други колела, като това в Лондон да са по-големи, ама баш виенското колело естествено е във Виена…

Колибката по-долу е в ремонт

А за тази цената била 200 евро за час

В Пратера повечето атракции бяха затворени. Имаше електрически  колички, които се блъскаха под звуците на Бранденбургски концерт № 5…
Хеле, по едно време пуснаха Челентано – бих кзал далече по-подходящ фон за подобна атракция, ама само по време на почивката. Щом касапницата започна наново, нежно заромоля Моцарт….

Изобщо Моцарт е навсякъде – сладкарници, сладкиши, бонбони
Консумира се обилно, в неограничени количества.

Mozart

Виж това:

kenef

ми дойде вповече. Намира се в подлеза, точно пред операта (иначе няма нищо общо с нея) и отвътре гърми музика. Някак не го възприемам, да се напиняш вътре под трелите на Моцарт и Щраус. На всичко отгоре, записите са концертни, та  краят на отделителния процес може  да се случи да бъде овенчан с аплодисменти…

Докато в Моцарт се препъвахме почти навсякъде, Щраус нещо ми се губеше от хоризонта

Единствено паметникът му в градския  парк напомняше  за него.

StrausКакто и валсовете, леещи се от музикалния кенеф. Може пък краткото време, да не сме видяли достатъчно. Но така или иначе, с Моцарт се злоупотребява прекалено.

Самият градски парк е разкошен. Но малък. Докато паркът около Шьонбрун повече прилича на Борисовата градина (или обратното 😉 ), градският парк много повече има прилика с Морската градина във Варна. А при това безумно строителство, скоро и тя може да стане колкото или даже и по-малка от Виенския градски парк. 🙁

Близо до парка, между надвисналите околни сгради тъжно наднича с няколко прозореца дворецът на кобургите, сам по себе си много красива сграда.

Една от последните цели, които “отстреляхме” беше дворецът Белведере. Много кокетен комплекс с прекрасна градина.
Belvedere

За съжалене, също притиснат от всякъде с други сгради. Както се вижда на снимката вдясно в дъното точно до самата ограда е лепнат грозен “калкан”.

Презастрояването на центъра на Виена не е от вчера, а от преди стотина години. Много от наблъсканите до забележителностите сгради сами по себе си са красиви (всъщност почти не видяхме грозни сгради там), но не на място.

Нашите мутри явно са на този етап, който виенчани са преминали преди 100 и повече години. Доста места бившата имперска столица биха могли да послужат за пример “как не се”, стига да има кой да гледа и да мисли.

Сладкарница Sacher има претенции, да е запазила автентичния си вид. До голяма степен – да. Иначе въпреки приятната обстановка имах чувството, че сме в заведение за бързо хранене.. може би поради големия наплив и бързата смяна на посетителите. Иначе едноименната торта – ммммм! Кайвето – тоже!

Прави впечатление, че виенчани са предимно (ако не и почти изцяло) слаби хора. Пълни почти няма, дебели – хич. Абе не се ли дохранва тоя народ 😀 . То при тия цени… Бе цените в Рим бяха наполовина на виенските, ама май и тлъсти римляни не видях. Ама то там е от средиземноморската диета :p .

Явно австрийците масово се хранят правилно и много спортуват. (А и животът им е спокоен и уреден, от нерви много се пълнее) Даже и по улиците видяхме хора, практикуващи джогинг, а в парковете редовно имаше тичащи и правещи най-различни гимнастически упражнения. По всяко време на деня. Използват всеки възможен свободен момент за спорт. Масово хората изглеждат ведри и спокойни и си личи, че това не е маска.

Също вечер по алеята край Дунава, даже и към полунощ – току видиш някой, често с фенерче на главата като миньор да пухти напред-назад, без да го е шубе, че  може да го издебнат, да го тупнат по главата и да го преджобят. То от фенерчето много смисъл няма де – алеята е добре осветена, дупки няма, но човекът решил да си свети. Дупки естествено няма и никъде по улиците.

Като споменах Дунава- цялото крайбрежие е превърнато в един красив парк, много приятно място за разходка. Алеи, морави, дървета, пейки…
Как не се намери някой предприемач, да нацвъка местенцето с чалга-кръчмички на всеки два метра! Толкова пространство се хаби! Да завият онези ми ти маанета, да се напълнят храстите с повръщащи и биещи се ученици. Алкохолици да си чупят главите с бутилки, да падат в реката…
Не им стига въображението на австрийците и това си е! (Шшшшт! Сакън!!!)

Като стана въпрос за бегачите, не мога да пропусна и колоездачите. Навсякъде има алеи за тях, на места тротоарите са разделени на 2, другаде част от платното е отделено само за колела и няма тарикати шофьори, чустващи за свой дълг да си разположат возилото точно там. Светофарите имат секция и за колоездачи. Можеш да минеш цяла Виена на велосипед.Съответно и велосипедистите са масово явление. Има паркинги за велосипеди, както и много такива, за колела под наем, автоматични, като първият час за ползване на колелото е безплатен,

Шофьорите са много дисициплинирани, нищо общо с римските шофьори… е, видях един, който профуча на много “тъмно жълто”, както и някакъв, който наду клаксона според мене необосновано, но за 5 дни двама си е по-добре от отлично.

Та това е то Виената – град като град, хора, къщи, салтанати… Или по-точно един град, в който е удоволствие да се живее, град с много красиви гледки, много места, които си заслужава да се видят и много още неща, които бих искал да видя, а не успях.

за послушните, които са изтраяли до края:


Виена барабар с палата, поглед от високо

Цялата работа наопаки - т.е от двореца към хълма

Виенска катеричка 🙂

... и виенски патки 🙂

искам пак тук

... или там, горе

Добре се вижда, че яките момченца с бухалките не са от вчера 🙂

заводче (май ТЕЦ, по-скоро)

Към летището

и това е

Брадвата

Брадвата, брадвата, брадвата пада върху всяка глава,
Брадвата, след себе си оставя мъртъвци без лица.

Надя публикува интересни разсъждения относно реалността, в която живеем и за човечествтото като цяло. Прочетете го. Струва си. Тя е доказала, че умее да пише добре, да напипва проблемите и да ги излага по убедителен начин. Толкова убедителен, че докато четеш въпросната статия ти идва да си прегризеш гърлото от срам, че си такъв добитък сред добитъци, или както казва авторката – “най-подгизналото от собствените си изпражнения същество”.

Но да не се подаваме на отрицателните емоции и да помислим по-спокойно.

Първото, което забелязваме е, че всъщност статията започва с погрешно разсъждение, върху което се гради концепцията. Да видим:

Някога преди хората били по-щастливи, по-здрави, имали ценности и морал и вярвали в доброто начало у всеки.

“Някога преди хората били по-щастливи” – опираме до това, какво е щастие – нерешен философски проблем, но да приемем, че е така.

“по-здрави” – категорично не. До началото на 20-и век хората са имали по много деца, често половината са умирали от “елементарни” за днешно време болести. Средната продължителност на живота е била много по-малка. Най-тривиална инфекция, често е била смъртоносна.

“имали ценности и морал и вярвали в доброто начало у всеки” – ами! Повечето ги е било страх от това, с което ги е плашел шаманът/жрецът/попът, иначе много много моралът не е бил по-малко абстрактна категория, отколкото сега.

Или накратко – мисълта се базира на склонността ни да идеализираме миналото.
Итало Калвино в “Космически комедии” има една повест “Динозаврите”. Прочетете я, ако не сте. Няма да загубите и ако прочетете целите “комедии”.

Но да продължим по статията.

Просто ей така седиш всяка вечер и зомбирано гледаш синия екран с на пръв поглед незабележимите трептения, които изтребват последователно малкото ти останали мозъчни клетки. Всички риалити-та, сериали и простотии, които смърдят отвсякъде на евтиния и безмозъчност, те вкарват в дълбоки размисли, които после споделяш по форумите.

Човекът е стадно животно и като такова се поддава на манипулации.
Айде, нека да е социално 😉
За да се интегрира в социума, (предпочитам стадото – да си говорим с истински наименования 😉 )
е вградено в повечето индивиди подчинението на лидера. (останалите стават или лидери, или ренегати 🙂 )
За съжаление водачите на стадото искат членовете му да са прости и постигат това успешно. Може да се спори, дали наличието на нет и електронни медии ги улеснява и до колко, но медиите са средство. Не причина. Ако ги нямаше, щяха да използват други средства – и без медии в някои страни (да не изреждам, че да не скочи някой) хората са много по-зомбирани отколкото средният европеец, да речем. В средните векове, и в днешните общества стоящи още на нивото на средновековното развитие на обществото, основният зомбиращ фактор е религията. В “модерните” общества – да речем задника на Азис и прочие аналози.

В кратки периоди от време, на ограничено място са се сформирали общества, в които средният гражданин е бил с широка обща култура. Да кажем в Елинските полиси, по-късно през ренесанса в някои малки държави, например Венецианската република. За съжаление тези периоди на просвещение са кратки. В по-голямата част от времето си на съществуване, средното ниво на обществата е (много) ниско.

По соц. време имаше противоречие между стремежа на управляващите да изградят “всестранно развита личност”, едновременно с това дълбоко вярваща в комунистическата идеология.
Тогава все пак средното интелектуално ниво беше по-виско. Изграждаше се положително отношение към науката и изкуството. Ноо, хората с широка култура опитват и да мислят… И беше сложен край. Грубо, рязко, с тежки и болезнени удари.

Всъщност и тогава въпреки по-големия брой, да ги наречем образовани (не непременно с някаква диплома) хора, масовото невежество беше високо. В казармата бях потресен, как голяма част от момчетата не знаят неща, които смятах, че са едва ли не както от къде изгрява Слънцето. А имаше толкова достъпна информация. Тогава осъснах, че наличието на достъпна информация въобще не е фактор за усвояването й. Както и днес – Мрежата прави информацията още по лесно достъпна. Но колко хора се възползват от това?

Да видим пак какво пише Надя:
“Ей така джиткаш цяла нощ пред компа и сутринта с кръвясал поглед, напълно зомбиран, отиваш на училище, вдигаш пушката и слагаш на място всички глупаци в класа. Кръв и лайна да има. Защото така е яко. “

Ами такива случаи имаше и във време оно (70-те години на 20-и век), когато и не сме подозирали, че ще има Интернет. Тогава обясняваха явлението с “разпадането на капиталистическото общество”, филмите и т.н. Хубаво, ами масовото клане в студентско общежитие в средата на 70-те в София? Не помня точно годината? Масовият убиец не беше “капиталист”.
Вярно, че тогава ставаха по-рядко такива неща – “народната милиция” пипаше по-здраво от “моята полиция”. Но пък и много неща се прикриваха, можеше да ги научиш, ако се случат близо до тебе или на познат човек. Но съдейки от тези случаи, за които се научавше, можеше човек да си прави извод за общата картина.

Надя споменава за някаква луда, която убила детето си, защото й “пречело” да фермерства във фейсбук.
Ами колко случаи има на пребити до смърт бебета, защото “дразнели” “родителя” си с плача си?
Не помня вече за колко такива случаи съм чел или чул по телевизията, много преди ерата на Нет-а.

Не, не твърдя, че Интернет (или телевизията) са “безопасни” и “безвредни”. Те не са нито вредни, нито полезни, сами по себе си. Всичко зависи в чии ръце са, кой седи зад тях, както и пред тях – например много хора се оплакват, как Нет-ът им “пречел” да четат (?!). На мене как не ми пречи (всъщност ми помага, ама да не ме чуе инспектор Я.Кол., че ще пита къде чета в Нета 😉 . Чета тук, да речем 😉 . ).

“Човекът твори. И два пъти повече разрушава. А това, което има най-малко право е да разрушава човешкото у себе си.”
Мдаа – човешко е да хапваш човешко , а напоследък сме позабравили този мурафет… Човешко е да принесеш човек в жертва на боговете… Човешко е да нахлузиш вериги на ближния и да го караш да ти бачка. Това всъщност много човеци още не са загубили като качество. И сума ти още човещнини…

“Откритията от рода на „ако продължаваме така, след n на брой години няма да има какво да дишаме”?

Ето – открили сме, че ще си създадем проблем 🙂
Иначе всички живи същества се размножават и усвояват околната среда, докато или не се самоунищожат, или не ги проконтролират други същества – било то хищници, бактерии или вируси.
Като почнем от ферментационните бактерии, които спират да създават алкохол чак, когато умрат от него, та минем през тревопасните, които ако няма кой да ги яде, ще опасат всичко и ще измрат от глад, така и хищниците, които ако изядат всички тревопасни…

Да, в природата има равновесие, но като се замислим, едва ли ще пожелаем природните регулаторни механизми да действат и в човешкото общество.

Хората, като биологични същества дълго не са се различавали от останалите животни – знаем за много народи, изчезнали защото са унищожили средата, в която живеят. Но имено познанието и развитието на технологиите ни помага да опазим средата и себе си.

По въпроса за “отчуждаването”, което “предизвиква” Мрежата, вече писах.

Накрая Надя завършва:
“И ще се надявам, че
Някога хората ще бъдат по-щастливи, по-здрави, ще продължат да имат истински ценности и морал и няма да се откажат да вярват в доброто начало у всеки. “

И аз. Кога и как?
Един възможен вариант дава Николай Теллалов в 10-9 – книга, за която съм започнал да пиша, ама не чакайте статията ми, ами я прочетете, че да можем да дискутираме, след като публикувам моето мнение ;).

Да цитирам този път Теллалов:
“Но хората са различни — по природа. Затова е настъпило време за разделение на различните. Човечеството се разделя на различни и неинтересни един на друг ВИДОВЕ, не толкова био, колкото ноо. Различни духовни и интелектуални потребности — условия за състоянието, възприемано като щастие, към което всеки се стреми — само това е общото. От там нататък — почти никакви допирни точки.

Разделение. Разделение десет на минус девета. Толкова са тесни пукнатините в човешкия вид. Но поне на този етап, в цялата тази епоха навярно, те са непреодолими като шварцшилдова сфера, като хоризонтът на събитията около една черна дупка.”

Там се крие и отговорът. Който го влече, ще си остане да се въргаля в помията.Мислещите, търсещите, креативните, одухотворените имат шанс, само ако успеят да излязат от общото блато и да творят на спокойствие. Как да стане – Шаркан предлага възможен изход, но за това – в следващ пост.

Rock You Like A Hurricane

ScorpionsНа кратко – не много добра (щях да пиша лоша, ама ще е прекалено) организация, голям концерт!
Може би за недоволството от организацията допринесе лошият избор на място. “Стадион” “Академик-2” в комплекса на БАН е всъщност едно игрище, с труден достъп за големи тълпи хора.
Впрочем достъпът беше затруднен от малкия брой КПП-та. Мисля че, въпреки странното разположение на игрището (стадион е твърде гръмко име за въпросното съоръжение) можеше да има повече пропускателни пунктове.

За капак, когато се насочихме към едно от КПП-тата, в зоната, в която ни бяха билетите, казаха “тук не може повече” и ни препратиха към друго, където тълпата бе огромна.
Не виждам логика в това препращане, защото след КПП-то попадаш на същото място, където се стига и от затвореното. Може би на проверяващите смяната бе изтекла???

Иначе полицаите на входа си вършеха експедитивно и точно работата и огромната тълпа сравнително бързо си пробиваше път към заветния терен на т.нар. стадион.

Все пак да похваля организаторите – бяха осигурени достатъчно тоалетни – нещо, за което не всички техни колеги се сещат.

Публиката бързо набъбна, обявеният нов час за концерта – 19 отдавна мина, но сцената си оставаше застрашително празна… Някой (Иване!) грозно се избъзика, че “Ахат” не можели да дойдат и ще бъдат заместени от “Конкурент”…

Чак в 19 и 45 изгряха “Ахат”.

След “конкурентният” напън в два предишни случая “Пърпъл и AC/DC това си беше истинско удоволствие и адекватна подготовка за събитието.
“Ахат” сами са си достатъчно големи (и много любима група), но въпреки това се държаха точно като подгряваща банда, без да си мислят, че след като са на сцената, те са хедлайнерите. Още при тях, между другото, направи впечатление, че озвучаването е перфектно.
“Ахат” свириха точно 30 минути, след което поздравиха заедно с публиката Матиас Ябс за рожденния му ден и се оттеглиха.

Смяната на инструментите и настройката на апаратурата, продължи точно 10 минути,…. след което зачакахме… А заваля и дъждец…

Не знам, защо след като всичко бе готово в 20 и 25, трябваше да чакаме още 30 минути под дъжда, за да започне съществената част. И какъв е смисълът от подгряваща група, след като после минава достатъчно време да се охладиш отново…

Както и да е. Дъждецът си остана дъждец, не се превърна в порой, и в 9 без 5 най-после Scorpions забиха и издухаха остатъците от раздразнението от организационните недомислици.

Последните хитове, размесени с класики, белязали един или друг период от живота на всеки присъстващ. Яки сола, тежък звук, дълги и тежки, здрави финали на песните в стил 70-те години. Нещо, което определено ми липсваше при други концерти. (Всъщност Brazen Abbot също се отчетоха в това отношение) Перфектен Клаус Майне, звучащ така, като и преди 30 години. Екзалтирана публика, припяваща на почти всички песни.

Единствено мултимедията не ми допадна – дойде ми прекалено абстрактна. Предпочитам, на екрана да се вижда предимн какво става на сцената – нещо което беше добре направено при “Пърпъл и AC/DC, а не да се набляга на абстрактното изкуство (все пак хората, останали по-назад също искат да видят нещо от концерта. А аз си забравих бинокъла…)

Виж, идеята при “Big City Nights” по-екрана да пълзят надписи Sofia, ми хареса. Приемам я с определена доза ирония и хумор, … каквито може би операторите не са вложили.

И за финал, да спомена думите на един фен, по-повод прощалното турне – “То и Ролингстонс от колко години правят прощални турнета…” 😉

Незабравимо преживяване, заслужаващо всеки лев, всяка минута, преживяна на стадиона и всяка капка дъжд, търкулнала се от главите към вратовете ни.

Снимка – Ясен Немски, от сайта на Z-rock

Протест

Аз казах!
Прости хора трябват на тази държава!

Някои обаче пак не са разбрали!

Сдружение на младите учени “Когито”, САС, Гражданско движение за защита науката и образованието организират протест в сряда –

Нека на 13 октомври 2010г., сряда, от 11:00 ч. се съберем
пред паметника на Св. Кл. Охридски до Парламента.

НАУКАТА – ПРЕДАДЕНА, ПРОВАЛЕНА, РАЗОРЕНА.

Вместо обещаните предизборно приоритет и 1% от БВП, бюджет 2011г. предвижда 0.2% от БВП.
Безумните законодателни инициативи на МОМН доведоха до пълен хаос академичното израстване, бетонираха „феодалното” статукво и ощетиха учените.
Държавата с най-малък процент от бюджета си за наука в Европа, падна на нивото на неразвитите страни!
Държавата с най-малко учени на 1000 души население в Европа, СЪКРАЩАВА учени!
И от държава на ДУХА се превръща в държава на НЕВЕЖЕСТВОТО.

Ето документа, който разпространява сдружението на младите феодал… опа, младите учени:

Когато взимат пари от всички, говорим за криза,
когато намаляват процент от бюджета, говорим за отношение!

1.Протестираме, защото поетият ангажимент „образованието и науката в България да се превърнат в национален приоритет” не беше изпълнен.

2.Протестираме, защото средствата за образование и наука падат на 3,3% от брутния вътрешен продукт (БВП). За сравнение 3,5% процента е границата, под която се намират само най-изостаналите страни от Азия, Африка и Латинска Америка. През 2009 г. процентът за наука и образование от БВП беше 4,2%. Ако той се беше запазил същия и тази година, това щеше да доведе по-малко пари в сектора, но поне щеше да бъде разбираемо на фона на кризата. Когато обаче, освен свитият бюджет се променя и процентът, това говори за неразбиране и целенасочена убиваща науката ни държавна политика. Ние не сме съгласни!

3.Протестираме срещу съкращаването на учени, заради липсата на средства. Защото свиването на субсидията е толкова голямо, че даже при масови съкращения, няма да има достатъчно средства за поддържане дори само на инфраструктурата и нормално месечно възнаграждение на останалите. А България е на последните места в Европа по брой учени на 1000 души население!

4.Протестираме срещу безумните законодателни инициативи на правителството, които доведоха до пълен хаос и блокираха възможностите за академично израстване! Защото въпреки предупрежденията ни за недостатъците му, Законът “Игнатов” за академично израстване бе гласуван. За него Конституционният съд преди дни постанови, че е противоконституционен в голяма част от текстовете си. Старият закон официално е отменен. В такъв момент едва ли могат да се провеждат легални процедури или да се издават законни дипломи.

5.Протестираме срещу безпросветността, още веднъж обявена за национален приоритет в настоящото предложение за бюджет на Република България!

Сдружение “Когито”

Ето и плаката на мероприятието:

PLAKAT_PROTEST

Ми протестирайте си, като си нямате работа. И като не ги разбирате вие държавните работи! Да има средният булгаристанец да гледа сеир, докато си сърба ракията. Че то ракия без сеир е по-лошо от ракия без мезе!

ПП.

И аз ще ходя на протеста, че и аз нещо съм недоразбрал…

Brazen Abbot

Brazen AbbotВ зала “Христо Ботев” дойдоха срамно малко хора. Всъщност залата се понапълни, малко след започването на концерта, но именно “се понапълни”, а не напълни.
Буги спомена, че в Пловдив 1/5 от местата са били свободни, София обаче се изложи откъм посещение. А уж Пловдив бил чалгарски град…

Може би за слабото посещение допринесе слабата реклама. Освен по Z-rock, май почти никъде не бе пусната реклама. А в София има 3 рок-радиа, и не всеки любител на тази музика слуша само Z-rock. Едно момче спомена, че чуло по време на пътуване по радиото в колата “…вокалът на Rainbow и Purple…” и се заинтересувало след това, къде ще пее въпросният човек. Питам се, след като Z-rock е вече част от някаква btv медия груп, защо нямаше реклами по btv?

От друга страна, публиката макар и немногобройна беше страхотна. Но за това по-натам.

До сцената аз се инсталирах между група от 4-5 съученици на дъщеря ми. 5, но куфяха за 10-има и пяха за 20-има! (И знаеха текстовете на класиките на Пърпъл и Рейнбоу по-добре от мен. Срам! 😳 ) До нас имаше още доста техни връстници, също така активни. Така че, когато някой реши да пише за “изгубеното поколение” и т.н., обобщенията не са добро нещо. Тия момчета и момичета бяха далече от общата представа за чалгизираната младеж.

Малко след 19 и 45 Нелко Коларов застана зад органа.
(Ех, група “Импулс”, спортната площадка в Търговище… Но говорим за друга група в момента. Да не се разсейваме със спомени)

Нелко разля хармония от съзвучия, Николо засука плетеници от тонове с китарата…
И ето го и Джо!
Сякаш вчера Стоян Кирчев в последния половин час на “Музикална стълбица” представи новия албум на Rainbow с новия вокалист Джо Лин Търнър… И рефренът на I Surrender в главата ми, заглушаващ гласовете на учителите в часовете на другия ден.
Или пък по-късно от балкона 13-ия етаж на Шуменските студентски общежития озвучавахме квартала с Can’t Let Go…
Но не говорим и за Rainbow, а за Brazen Abbot.

Може да е клише, че групата се раздаде докрай и че всички петима дадоха всичко от себе си, но трудно е да се измисли по-силно описание на станалото в залата. Въпреки сравнително малобройната публика групата буквално се раздаде и мисля, че биха свирили също така сърцато и всеотдайно, даже ако имаше само 5-6 фена.

Концертът напредна, Николо смени китарата с цигулка, показвайки че цигулката е невероятен инструмент и за рок-музика. Стига да е в ръцете на невероятен музикант! И композитор.

Новите и по-стари парчета на Abbot бяха умело размесени с класики на Rainbow и Purple.
Аз се опасявах, че класическите парчета ще звучат не на място сред по-новите, но те бяха идеално вместени на точните места, безконфликтно. Но няма нищо странно – човек който има капацитета да композира рок-опери и класическа музика не може да се затрудни в аранжирането на един концерт 😉

Не бих могъл да опиша концерта, нито да го изпея, или да го напиша по ноти…
Присъствието в залата дава нещо, което и най-добрите камери и микрофони не могат да хванат.
Може да гледаш много записи на една група, но в залата, на живо е различно. Сякаш има магия, която камерата е безсилна да засече. Та който не е дошъл, може само да съжалява.

Преди бях споменал за контакта между публиката и изпълнителите. С чисто сърце мога да кажа, че Brazen Abbot държат първенството по този показател! Най голяма заслуга за това имат несъмнено Джо от една страна – през цялото време сякаш имаше непрекъсанта връзка между него и хората в залата. Джо определено показа, че е не само велик певец, но и артист.
Другият беше басистът. Бих го кръстил “мистър Динамит”. Той сновеше по всички ъгли на сцената и сякаш бе натъпкал джобовете си с шашки TNT и където се надвесеше над зрителите, сякаш избухваше поредната от тях!
(Другари от НСБОП, които наглеждате насам – това е метафора 😉 )
Освен че човекът владееше баса страхотно.

На подиума за барабаните бяха оставени две бутикли за вокалиста – едната голяма с вода, другата, по-малка, пластмасова, пълна с подозрителна червена течност…
Джо надигаше и двете, като повече оказа предпочитание на по-малката. А течността вътре си беше точно това де,… т.е. подозрителна червена течност… :mrgreen: :p

Юнакът на барабаните освежаваше гледката с пънкарската си прическа и също си разбираше от работата много добре.

Нелко оправда напълно думите на Джо, че е “българският Джон Лорд”. Но ние си го знаем де 😉

Николо ми е добре познат като музикант, но сега демонстрира, че свиренето на живо по никакакъв начин не го притеснява. Всъщност цялата група показа, че е наясно с особеностите на концертното свирене. То не би могло да бъде по-друг начин, ще речете, при такива професионалисти, но не, може. Вижали сме музкиканти, които на живо звучат като в студиото, а концертът си е различно нещо, но Brazen Abbot определено е другото название за импровизация!

За Джо бях чел, че на концерт се изморявал бързо, губел глас…
Цък! Може би се е случвало някога да няма ден, това все пак е човешки глас, не инструмент, но днес беше в страхотна форма. Показа невероятно владеене на гласа, голям диапазон резки преходи и къдрави украшения… Невеорятен! Даже в последните минути, когато като говореше, звучеше леко пресипнал, при пеенето този ефект го нямаше.
То и Гилън имах късмет да го случа в добра форма, но Джо според мен си е запазил гласа много по-добре.

Както казах публиката се отчете добре, давайки всичко от себе си, отплащайки се за всеодайността на групата. Нещо, което бе оценено и възнаградено – след последното слизане от сцената, групата пак се появи и изпълни Black Night, която не беше в сетлиста.

Концертът продължи малко повече от 2 часа и 30 минути, като единствено първият концерт на Manowar у нас го бие по продължителност – малко над 3 часа. (Не броя втория, петчасовия, защото той целеше поставяне на рекорд. Говоря за “стандартен” концерт).

И така една среща с талантливите музиканти и красивата музика завърши. Остава да чакаме да излезе новата рок-опера на Николо „Дракония”, части от която бяха представени на концерта.
Който е чел бозите ми, знае че си падам по дракони, така че ме заинтригува много 😆
Всъщност падам си по музиката на Николо. По добрата музика като цяло.

ПП.
В този ред на мисли, иска ми се освен на диск, да имаме щастието да видим операта ( а защо не и предишната) на живо. Както писах по-горе, нищо не може да замени живото изпълнение. Нито ХХХ-инчовата плазма, нито квадро-хипер-ултра съраундът.

ППП
Ето, че и Майк Рам се е отчел с хубав репортаж.

Най си е баш да си проЗд!

noScienceВ началото на август у нас дойде на посещение Шимон Перес.
Кой е той ли? Ми ако не знаеш, нито пък те интересува, не чети нататък. Това не е за тебе.

Та оная сутрин, както имам навика да си ходя с “тапи” в ушите – т.е . слушалки, чух речта му. Хареса ми, като по-специално искам да отбележа тия пасажи:

– Как стана така, че една малка държава като Израел стана толкова силна?

– Нямахме друг избор. Трябваше да сме добри във всичко още от самото начало. Единственото, с което разполагаме, това са хората. Вие имате същия ресурс. Пионери във всяко едно отношение. Фермери, доктори, войници… Земята е малко, а водата – съвсем. Няма природни ресурси. Но трябваше да нахраним хората. Започнахме да произвеждаме храна, без да имаме земя и без вода.Днес нашето земеделие е базирано 95 % на науката.И е може би едно от най-добрите в света. През тези 62 г. бяхме нападани седем пъти.

………..
– В България освен за срещи с президента и премиера идвате и за да участвате в една конференция, посветена на мерките срещу икономическата криза. Макар да не сте специалист по финанси, какъв съвет бихте дали?

– Не ходете в банките, идете в научните лаборатории. Там е истината, там може да се създаде нещо и да се спечели от него. Там, в научните лаборатории, се крие реалният изход, а не в тре зорите на остарялата банкова система. И съм сигурен, че България може да направи това с правилните хора и с желание, разбира се. В началото ние живеехме в постоянен дефицит. Но постепенно започнахме да градим, да градим… Има глобален и индивидуален свят. Глобален ще рече, че няма национални икономики. Преди икономиката бе на базата на земята. Земята правеше нациите. И войните. Сега живеем с науката. Науката не може да бъде завладявана. Тя не може да има граници. Затова трябва да участваме в това глобално състезание. От друга страна, науката е дело на индивиди, на отделни хора. Независимо дали са известни, или не.
Оставете хората си да поемат инициативата

Цялата реч е тук.

Вечерта пускам телевизора и щракам тези новини, онези новини. Казаха хората че човекът дошъл и говорил. Хубаво. Но думата “наука” не беше спомената ни веднъж в репортажите. В един от всички, които чух беше заменена с “високи технологии”, които бяха споменати мимоходом. То не че високите технологии стават без наука, ама нали така, може хората да не се сетят, ако не го кажем направо… Пък как да споменат науката, на която високият гост отдели толкова място в речта си, като на’ще родни политици воюват с озверение срещу родната наука… Я да замажем положението, да не си помисли някой, че науката е важно нещо, пък чичката ще си отиде, к’во е говорил и к’во не – кой ще помни. И на кого ли му дреме.

А нашенски е лафът “Не ми давай акъл, дай ми пари.” От евреин пари не можеш да вземеш, а това че ти дава акъл безплатно… Абе я чупка! Ще си правим казината на мястото на институтите – там е парáта! Оня с акъла да оди да си…

Пък те израелците ще продължат да си се развиват.
А ние…

Та, ако си прост, барем няма да ти пука.
Прости хора трябват на тая държава!

Изберете – а) или б)

Интелектуална проява, или простотия?
А да ви видим сега.

Става въпрос за песничката на Rachel Bloom
Fuck Me, Ray Bradbury

На първо четене, отговорът е ясен.
Пуританите могат да се задоволят само със заглавието и то ще им даде смисъл от живота поне за няколко месеца.

Но да видим за какво става въпрос.

Steve called me up and said: “Wanna hang out tonight?”
We could see an indie film or just grab a bite
I said: “Oh, Steve, YOU’RE cute, but a MOVIE’S not what I need. No offense, BUT I’d rather stay home and read.”

Я, младо момиче предпочита книги пред филми?
(не че не познавам такива де)

Но нататък:
“F-ck Me, Ray Bradbury

А, кой беше тоя пергиш Ray Bradbury?

The greatest Sci-Fi writer in history”
….

Всъщност Бредбъри е много повече от Sci-Fi писател. Той пише по сложни теми (не само фантастика, която за доста индивиди е “третокласна литература”), със сложен език, трудно смилаем от много хора, и не на последно място е изключително поетичен.

А празноглавата мацка дали познава наистина творчеството му, или е чула нещо там и е решила да се направи на интересна?

В клипа се споменават някои книги на Бредбъри, но ето какво казва и самото девойче:

“I would say very earnestly that I am overwhelmed with how well he combines such mind-blowingly cool ideas with the realism of how humans deal with these ideas,”

“That’s what struck me especially about Martian Chronicles or The Illustrated Man…. I found myself as emotionally engaged as I was mentally”
От интевюто й в SeattlePI.com blog става ясно, че не само добре познава произведения на дядо Рей, ами и ги оценява обективно.

В клипа се акцентира върху тийнове с книги, литературни фенове, че даже и Кърт Вонегът се споенава за момент, макар и фенката му да отнася шамар :D…

Много нестандартно и различно от фокуса на безбройните поп, рап и т.н. клипове, които ни заливат от ефира (за ония, в които поп върви в съчетание с още една дума да не говорим).
В клипа се предлагат едни други ценности, от тези, които са общоприети сред по-големия процент на младежите, а именно – качествената литература.

Ноо, начинът на поднасяне на цялата работа…

А? какво?

Начинът всъщност е точно същият, както се поднасят ония, другите “ценности” които се натрапват като стремеж на младите. Точно начинът, по който посланието най-лесно ще достигне до тях. Тук се подсещам за паралел с филма “The girl next door”, представен у нас с идиотското заглавие “Съседка за секс”. По-точно за образователните филми по полова просвета, на които всички ученици заспиваха и накрая, филмът направен така, че да заинтересува тийнейджърите.

Та, в крайна сметка а) или б)?
Интелектуално или просташко?

Май отговорът не е еднозначен?

За мен всъщност е.

Ако можех, бих стиснал ръката на Рейчъл Блум.

(шшш, ръката бе, казах ръката…)