Author Archives: joe

Carrefour

carrefour
Не съм мислил, че ще се случи т’ва, да пиша за някакъв дюкян, ама ей на.
Хубаво де, магазин. По-точно верига дю… аа, магазини.

С Carrefour съм се срещал и преди доста време.
Този симпатяга, дето се кипри отдясно
lucky
също дойде от там, преди 10-ина години.
Когато разбрах обаче, че carrefour ще се появи и в София, лееко се поиздразних, защото така или иначе навлязоха у нас един куп “вериги”, то човек вече се препъва в тях, а ползата е … съмнителна. Е могат да се намерят по-евтини (нискокачествени) стоки, от друга страна никой не купува заленчуците на баба от село, защото увяхват бързо, а се внасят от на майната си гумени такива, защото траят дълго…

А като кацне “веригата” на булгаристанска територия, нещата у нея бързо се побългаряват.
Преди години, когато се появи един мега дюкян от известна верига, трудно ми беше да убедя колега, че на Илиянци съм намирал по-качествени стоки, отколкото там. Човекът си беше с впечатленията от … няма значение, да не правим антиреклама. Чак гогато го посети се убеди, че у нас не е както в … няма значение.

Та карфура цъфна у Софийско. След като отмина тарапаната – ааа не, не съм ходил аз ;), това обиколката по дюкяни ми е сред най-противните занимания – биде посетен от част от фамилията.

И кво? Ами, впечатлих се. Шоколадите бяха с български надписи, някои, както се казва на чист български брандирани с марката Carrefour, обаче на вкус същите, като във Франция (!?)
Знаем много “вериги” слагат марката си върху по-евтини и доста по-калпави стоки. Тук случаят не беше такъв обаче!

Кафето беше чисто, без леблебия и започвам да вярвам, че тези смеси, които пише, че съдържа, май наистина ги съдържа. И така нататък.

Е, имало и чисто български изпълнения, като да речем, намусени лелки и прочие, но то е за да не се объркаме, че сме попаднали някъде другаде, а да си знаем мястото.

В крайна сметка за какво пиша – то просто хората си правят нещата както трябва – както навсякъде. Ама явно до там сме свикнали при нас да е “бамбашка”, че това, да е като при хората ни впечатлява.

На въпроса “колко ти платиха да напишеш това”, ще отговоря – добре ми платиха. С увереността, че все пак може да се правят нещата и за българи, както и за останалите хора и че са има фирми, които държат наистина независимо в коя страна се намиаш, нещата да изглеждат по еднакъв начин. (За друг такъв случай се сещам за Stella Artois – май още не е “побългарена”)

Дали няма да е така само в началото, а по-натам всичко да си дойде “на място” типично по български?
Ще видим – времето е пред нас, дето се вика.
А гледаш и други са последвали тази линия а не досегашната?

Шшш-т там, в ъгъла!

ЦензураСигурно вече досаждам и на най-упоритите си читатели с еднообразните постове, започнали от тук , а и предишните, от БАН-ския цикъл.

Но като прочетох за неволите на Светльо Александров (известен също като Звездичко във форумното пространство) с форума на бгмама, не можах да се сдържа.

Преди време случайно бях попаднал в “бгмама” на някакви безумия, относно микровълновите печки. Засърбяха ме ръцете да се региистрирам, и като физик да се опитам да внеса яснота. После се отказах. Много от пишещите ми направиха впечатление, че са от този тип, силно уверени в своето мнение и нетърпящи различно, за които “една приятелка каза” е много по-меродавно, от мнението на специалиста. Така че реших да си спестя нервите.

Звездичко обаче е имал нещастието да се натресе сред морето от “експерти” в популярния сайт и съответно да бъде удавен от вълните на “компетентността”.

На пръв поглед – голяма работа. Във форума на няк’ви истерични лелки, на няк’ъв там му затворили устата.

Но погледнато не толкова лекомислено, нещата вече не изглеждат така елементарни.

БГ-мама е форум, обединяващ много посетители, не само майки. Действително, една такава общност може да влияе на мнението на членовете си. Съответно те на роднините си и т.н. по веригата. Т.е. “Бг-Мама” се явява авторитетна инстанция, а за ролята на авторитетите вече сме говорили .

Медиите по принцип играят ролята на пъдари на обшественото мнение. В смисъл да го насочват в желаната за управляващите (или за собствениците на медията) посока. Начини много, но най-употребяваният е или изобщо да не се дава думата на експерти с различно мнение от желаното, или ако се даде, те да бъдат представени в неприятна светлина, да има контра “експерт”, който да ги осмее и прочие.

Но един обществен форум, независим от властимащите би трябвало да е свободен, да представя възможност да се чуят различни мнения, стига да са поднесени културно, без обиди.

Случаят със Светослав Александров и “БгМама” е показателен за две неща.

Първо за толерантността в обществото към различното от мнението на тълпата.
Второ – за нивото на общата култура и образованието. Фактът, че на един експерт по дискутираните въпроси му се затваря устата, а се предпочитат апокалиптичните писания от “жълти” източници, не почиващи на никави реални изследвания, някои от които напълно абсурдни, други псевдо научни, звучащи наукоподобно само за хора, много далече от обсъждания проблем е показателен за обществото.

Ако г-н Александров беше “експерт” от вестник “Врачка”, предполагам мнението му щеше да “тежи”. Но той е само “прост научен работник” – да цитирам добре известния български филм.

В този пост няма да адвокатствам на Светльо, няма да опитвам да доказвам, дали той е прав, или опонентите му. Може би ще се спра на конфликтните теми, заради които г-н Александров е бил низвергнат в някой друг пост.

Това, на което искам да наблегна пак и пак е, че мнението на експерта, на човека с адекватното на темата на спора образование е цензурирано. Не става въпрос за приемане или отхвърляне на мнението, а за директна забрана на правото на изказване на специалиста.

А форумът “Бг-Мама” е доста представителна извадка, която дава яснота за нивото на обществото като цяло, за отношението към образованието, науката и компетентността.

12-и април

spaceКоя е най-важната наука?
Тъп въпрос. Всяка наука е неотделима част от познанието и в различни случаи може да се окаже различно “важна” всяка една.

Често за дадено откритие или изобретение ключови се оказват открития в съвсем, на пръв пооглед отдалечени области. А сложните устройства, които днес ползваме без да забелязваме и да им обръщаме внимание обединяват в себе си безброй откритя в най-различни области, често направени много (дори стотици) години по-рано.

12 април е ден на космонавтиката.

За какво ни е пък това, е често произнасяна реплика. Първо трябва да си оправим проблемите тук на земята, да оправим…. – сложете каквото поискате след точките.

Ами, космонавтиката е едно от най-силните оръжия на човешкото познание. Също едно от най-необходимите средства, за оцеляване на човечеството. Сериозно.

Първо, както знаем, космическата техника е сложна. Много сложна. За да се разработят надеждни системи, работещи безотказно в тежките космически условия се впрягат страшно много области на познанието и се разработват авангардни решения, намиращи после приложение и на Земята.

При мисията “Аполо”, за кратко време техниката прави гигантски скок, може би по-гигантски, от крачката, за която говори Армстронг. Интегрални схеми, стрували при Аполо 11 повече от 1000 долара, при Аполо 17 вече струват 2-3 долара. Направен е огромен скок в миниатюризацията, довел до скорошното разработване на т.нар микрокомпютри, които са предшествениците на машните, с които сърфираме днес в Интернет и пишем пасквили против науката ( в частност космонавтикта). Е, не всички. Някои пишат.

Не знам, колко хора знаят, много важна област от медицината – мамографията е базирана на системата, използвана за разчитане на лунните снимки и последващо картографиране, използвана при “Аполо”.

Някои приложения на “лунните” изобретения са куриозни, като например опаковки за хранителни продукти, от материала, използван за парашутите на командния модул.

Освен разработката на нови материали, трябва да се отбележат и изследванията в Космоса. При ниска и нулева гравитация редица материали имат различни свойства. Много лекарства могат да се получат по-лесно при нулева гравитация.

За изследвания при ниска гравитация Европейската космическа агенция предлага лаборатория в самолет , още, възможност, използвана и от мои (бивши) колеги, като например феодалната старица от тая страница.

Но за продължителни изследвания не може да се мине без Космоса.

Астрономията е една от първите области, привлекли човешката жажда за знание. В наши дни тя става все по-актуална освен за чистата наука и заради многото изкуствени спътници, които окичиха околоземните орбити. Но много важна е ролята й за откриване на потенциално опасни “камъни”, които биха застрашили живота на Земята. Още повече срокът, отпуснат ни от природата да се подготвим за такова “посещение” е на изчерпване, съдейки по цикличността, с която в миналото са ставали подобни катаклизми. Астрономията заедно с добре развитата космонавтика могат да бъдат решение на подобна заплаха.

Освен астероидна атака от Космоса дебнат безброй други опасности – избухване на Свръх нови да речем. Може би скоро ще сме способни да изградим щит около Земята, ако не пестим средства за изследвания в тази насока? Щит, който ще бъде полезен и когато земното магнитно поле спадне до нула, както е станало на Марс да речем и слънчевият вятър ще достига безпрепятствено земната повърхност.

Ако не мислим в перспектива, може наследниците ни да не ни бъдат особено благодарни за липсата на далновидност!

Може много още да се пише за ползата от космонавтиката.

Но да не забравяме, 12-април е ден и на още нещо, предизвикало революция в човешката история – рокендрола!

Поздрав с един клип, който обединява двете теми на деня:

За кон 2

Днес изпълнението на една полицейска кола ми припомни тоя ми пост от “младите” ми блогърски години.

Конкретно, колата потегли без мигач точно пред идващият автобус 86. Автобусът почти се качи отгоре й, защастие успя да спре. После демонстративно бавно полицаите пълзяха напред, непозволявайки на автобуса да стигне до близката спирка.

Най-накрая пак без мигач завиха в първата пресечка вляво, тогава вече ускориха, принуждавайки няколко пешеходеца да притичат.

Не се сетих да запиша номера на колата, но ако някой шеф в МВР прояви интерес, не би било трудно да открие, коя кола е била в 8 и 20 точно на ул. “Народни будители”, идвайки от посока “Илиянци”.

Не че някой ще се заинтересува, или ще си направи труда да търси сметка на нарушителите.
Защото в случая полицаите неколкократно нарушиха закона за движение по пътищата.

(Да отбележа, колата беше без запалени сигнални светлини, така че би трябвало да спазва всички правила, които се отнасят и за останалите).

Та господата управляващи, ако действително желаеха да променят нещо в държавата, би трябвало да започнат със спазването на законите. И то най-напред да се спазват законите от тези, които следят за спазването на законите. Като да речем, полицаите.

Или съдиите и прокурорите. Или министрите.

Арестите на бивши минстри, може да има някакво значение, но по-важен е контролът над сега действащите.

А разните циркови изпълнения – “легни”, “падни”, “направи 100 лицеви опори” и т.н. пред камера са меко казано излишни. И безполезни. Ще си спестя по-твърдия изказ. За сега.

Но явно целта е да се осигурят на населението зрелища, които да изглеждат достатъчно убедителни. А за реда в държавата и за бюджета, и за разни други дреболии, като да речем здравеопазване или образование, кого го е грижа.

И най-успешно се имитира дейност. Както пише в e-vestnik

Но вместо да уплаши контабандистите и наркодилърите, които генерират най-мръсните пари, с които пък се плаща на полиция, съдебна система и т. н., Борисов най-много атакува лекарите, инфраструктурните проекти, министър, който доставил нещо си. Дали някой министър ще се осмели да предложи инфраструктурен проект вече?

ПП
Ето още по темата, точно на място, на което се натъкнах току що:
Полицейско-бабаитска комедия в две действия

Падането на нощта

“Падането на нощта” е известен разказ на Азимов (по-късно разширен до роман).
Действието се развива на хипотетична планета, където на практика няма нощ. От всички шест слънца, поне едно грее над всяка точка от повърхността.

Веднъж обаче на 2049 години се случва всички слънца да залязат едновременно.
Населението, несвикнало с тъмнината ( и със звездите), не взема насериозно предупрежденията на астрономите, при залеза изпада в паника, която довежда до края на цивилизацията.

И така всеки път през 2049 години.

През Историята на нашата планета са преминали много цивилизации. Развивали са се, имали са постижения, които хиляди години по-късно все още предизвикват учудване. И са били унищожени от по-неразвити племена.

След което нова цивилизация е поемала по стъпките на предишните, преоткривайки много от техните постижения.

Спомените за Шумер, Акад и Вавилон са покрити с хилядолетен прах.
Египет, Персия, Гърция – бледо ехо от старата слава.

Средновековието – последният залез на цивилизацията. Ново погребване за векове и обричане на забрава на хиляди постижения на човешката мисъл.

Безброй изгорени ръкописи, раздробени на парчета статуи. Наред с пергаментите, кладите поглъщат безчет души, оказали се (инако)мислещи.

Ислямският свят не остава по-назад. В началото по-развит от вече потъналите в невежество християнски държави дръпва здраво назад.

Омар Хаям от уважаван астроном, математик и поет се превръща в беглец със съдба близка до тази на Галилей.

Улугбек – уникалната за времето си обсерватория, училищата построени от него, откритията му, както и той самият унищожени от неговия син. С което идва и краят на успехите на астрономията в ислямския свят. Успехи, толкова значителни, че и сега много звезди и астрономически понятия носят арабски наименования.

Невежеството смазва това, което не разбира. Знанието плаши невежеите, затова бива обявявано за ерес и унищожавано с огън.

След време “победителите” след уталожване на страстите са изравяли от прахта някои от постиженията на победените и са ги оценявали. Много от откритията на предишните цивилизации са бивали открити повторно след векове. И цикълът се повтаря многократно – унищожение и ренесанс.

Сега сме на прага на ново унищожение. Не само вонстващото невежество въоръжено с модерна електроника и експлозиви, нахлуващо от Близкия Изток е единствената заплаха.

Още по-страшно е невежеството тук, при нас.

За политиците е удобно да управляват необразовани маси. За това и следват една след друга “образователни реформи”, всяка следваща по-разрушителна за образованието. Налагането на чалга-“културата”. Разните реалитита и напъните на национални медии да ни убедят, че например, изродите, показвани в “биг брадър” са типичните български семейства.

Не, не твърдя, че всички млади хора могат да бъдат обобщени с термина “чалга поколение”.
Има много, които не се подават на общата тенденция, и не си губят времето с глупости. За някои такива вече писах.

Но броят им е твърде малък, уви.

Другият признак за края на цивилизацията, която познаваме са масовите психози срещо новите технологии. Истерията срещу ваксините, ГМО, подписките за затваряне на ускорителя в Церн, психозите срещу опитите със стволови клетки и клонирането на органи.

Ще ми е интересно, някой от противниците на последните две, какво би отговорил на въпроса, дали е съгласен с отвличането на деца (и не само деца) и разфасоването им за органи. И не ми говорете за превъзпитание и превенция. Винаги ще има безскрупулни хора с много пари, които са готови да платят за това, както и безскрупулни хора, готови да го извършат за много пари. Единствената превенция е създаването на легален заместител – клонираните органи и регенерацията чрез стволови клетки.

Ужасното е, че 99% от протестиращите срещу изброените и други иновации, всъщност въобще нямат идея, защо протестират. Прочели са или чули някакви жълти “новини” и се подават на масовата психоза. Има и такива, които имат (някаква) представа от проблема, но те са нищожна част.

Всъщност хората, крещящи неистово “ненагмо” и деклариращи готовност за физическа разправа с всеки, “който се намесва в божието дело”/ “който застрашава природното разнообразие” и пр. всъщност не са злонамерении. Също както хората, скандирали във възторг пред кладата на Джордано Бруно. Също като старицата, добавила дръвца в кладата на Ян Хус.

Те са вярвали, че лошият си отнася заслуженото. И че са на страната на доброто, и че ще живеят по-добре, щом звярът бъде изгорен.

Така и тези хора са добронамерени. Лошото е, че не познават същността на проблема. И не става въпрос, да познават съответната наука в детайли. Често са достатъчни познанията от училище. Които познания обаче са останали неусвоени в общия хаос на претоварените програми. Или пренебрегнати, поради ниския социален статус на образованието и на знанието, като цяло.

Всъщност вода в мелницата на невежеството наливат и много учени, в стремежа си да предупредят човечеството от опасностите от злоупотреба с порастващите сили, които ни дават новите технологии.

Наскоро прочетох това изказване на George Wald нобелов лауреат за работата му за изследване на цветното зрение.

Там ме шокира това изречение:
”The technology meant that brain-to-brawn sank toward a level closer to that of the dinosaurs.”

Тук г-н Wald се е поизхвърлил доста.

Динозаврите не са изчезнали, защото са били непригодни към околната среда, или заради тяхна грешка.
Изчезнали са поради катаклзъм, причинен отвън, за който не са били готови.

Какъвто катаклизъм може да се случи всеки момент, и за който сме почти готови да го посрещнем, но ни трябват още няколко години или десетилиетия, за да сме готови напълно.
И единствено технологията и науката могат да ни спасят от съдбата на динозаврите.

Лошото на такива предупреждения е, че не са насочени към правилния адресат.

Единствения резултат от тях е да засилват в масовото население недоверието и психозата срещу науката и технологиите. А всъщност са удобно средство за политиците и магнатите, които не се впечатляват от предупреждения, защото не виждат по-далече от банковите си сметки, а и разчитат, че при евентуална катастрофа ще могат да платят за оцеляването си.

Идеята да се спрат всякакви нови изследвания, или изследванията в определени области са безсмислени.

Първо така се спират гражданските изследвания, резултатът от които е публичен.
Изследванията на военните, както и секретните изследвания в страни, в които няма публичност и свобода на словото няма как да бъдат спрени.

От предишната ми работа имам идея за постиженията на военни изследователски лаборатории (не у нас) в областта на лазерите. Не се съмнявам, че и в областта на биологичните разработки нещата там се движат, за съжаление с цел разработване на оръжия.

Да забраниш гражданските изследвания, както стана 2005-а година у нас с разработките в генното инженерство например, значи да оставиш основната част от населението в неведение и неподготвено за един куп нови предизвикателства.

Всяка технология може да бъде използвана и за полезни цели, и за оръжие. Забранявайки публичните изследвания, всъщност оставяме единствената възможност, да бъде използвана като оръжие.

Типичен пример са “хакерските инструменти”, които могат лесно да бъдат намерени в Мрежата.
Те всъщност са много полезни програми, за мрежовите администратори, за откриване и отстраняване на проблеми в собствените им мрежи. От друга страна могат да бъдат ползвани от злонамерени хора, за създаване на проблеми в чужди мрежи и компютри.

Призивите, да се зарбани разработката и публикуването им води единствено до проблем за легално употребяващите ги IT специалисти.

Вярно, че ако въпросните програми ги няма в Нета, някои “любители” кракери ще се затруднят. Но това няма да спре истиските злонамерени специалист да напишат свои – това не е голям проблем. И съответно те ще бъдат “въоръжени” а администраторите беззащитни.

Същото важи и за останалите технологии. Щом познанието е достигнало до възможностите за някоя технология, тя ще бъде разработена. Със забрана за разработката й се пречи единствено на легалните разработчици.

Противодействието срещу злоупотреби с технологиите е единствено образоването на хората, даване на знание за предимствата и истинските, а не въображаемите опасности от тях и разбирането на същността им.

На практика се прави обратното. Създават се психози и омраза към знанието. Нещата са се върнали на нивото добре отразено във “Франкенщайн” на Мери Шели и в други готически романи от онова време, в където невежеството се възхвалява като добродетел, а знанието се заклеймява като грях.

В нашия случай парадоксът е, че войнстващото невежество е въоръжено с най-модерни технологии и не си дава сметка за силата, която държи. Няма нищо по-опасно от въоръженото невежество. А единственото противодействие срещу него е знанието.

Вече сме на крачка от поредното падане на нощта. Но дали ще доживеем нов ренесанс този път? Или мракът ще погълне цивилизацията окончателно?

Време за поезия

Докато си размишлявах над езкзистенциални въпроси свързани с IMAP, LDAP, FTP,SCP, БСП( оп, оп, без последното! ) и други такива мъдри абревиатури, Джери ( мишката  де ) се  подхлъзна някак си и щракна на страницата на Валяка, където попаднах на следното спиращо дъха зимно хайку

Поразпратих го напред-назад, да споделя възхищението си. Ноо – шило в торба не седи.
Иван(Иванее – крайно време е да се самоидентифицираш във Виртуалната реалност!) ми върна скоро и бързо български битов вариант на френско-японския поетичен етюд на Валяка:

Зима.
Икиндия.
Греяна ракия.

Малко по-късно в творческия процес се намеси и Багряна(Багрянче, същото като за Иван и за тебе се отнася 😉 ), така се роди поетичният социално-битов
Хайку- цикъл “Сезони”:

Зима.
Икиндия.
Греяна ракия.

Пролет.
Икиндия.
Салата с ракия.

Лято.
Икиндия.
Ледена ракия.

Есен.
Икиндия.
Ракия.

Така силата на Интернета стимулира колективен творчески процес, крайният резултат на който бе цитираният шедьовър. Което е още един пример за потенциала на Мрежата за изграждане на колективното съзнание!

:p

Ария на дивотата

Такааа
Вече не съм феодален старец….

То и младеж не съм, за юпи не мога да мина…
Какъв ли ще да съм тогава?

Дявол знае. Или Господ. Или Великият Маниту.

Избягах от потъващия кораб. Не че оставането ми щеше да промени нещо. Нито за “феодалната” организация, нито за науката, нито за мене самия.

Реших да не правя същата грешка, като преди години, когато отхвърих всички възможности за работа в чужбина. Ако ги бях използвал, може би още щях да се занимавам с наука.

Обаче мислех с дивашки оптимизъм, че тук нещата няма начин да не си дойдат по местата и по-добре и аз да съм си на мястото.

В крайна сметка толкова години се занимавах основно с оцеляване. А науката покрай оцеляването. Така че няма да й направи особено впечатление, че съм я зарязал…

Е, сега оставам тук, където продължаваме да впрягаме каруците пред конете и да се чудим защо не се движат, или вървят в обратна посока. Реших този път обаче, да подходя различно, да не отхвърлям новите възможности, които ще стават все по-редки.

Пък гледаш, корабът, облекчен от липсата ми, почнал да изплува от блатото, в което го натикват с безжалостна упоритост. Мечтиии…

за финал на тези безсмислени излияния, поздрав с едно стихотворение на
Петър Добрев, на което се натъкнах наскоро:

Ария на дивотата

В страната на хипнозите
науката е враг.
И гонят я велможите
с фучене, вой и грак.

“Аман от много учени!
Товар са те за нас!” –
с хавайски глас мяучи ни
фалшиф финансов ас.

“Разсъдъкът къде ни е?” –
Крещи умникът млад.
“Та храним академия
със феодален щат”.

“БАН мор е за бюджета ни!”
подпяват други в хор.
А в БАН е днес професорът
по-беден от шофьор.

А в БАН доцентът гърчи се
по-ниско от сержант.
А лаборантът мъчи се
във глад и студ заврян.

И като връх на цялата
бруталност и позор
днес БАН по фонд по-малък е
от футболен отбор.

Тъй гаври се над мозъка
елитна простота.
И стене изтормозена
науката в калта.

Че стонът на отбраните
дивака весели.
И сладко е за враните
да грачат по орли.

Петър ДОБРЕВ

Дивна

ДИвнаСтроен човек (спрямо обема на автора на това писание може да мине за хърбав) с видимо не кой-знае колко голяма раница. Изведнъж, от раницата извира поток книги, и се чудиш, дали са били в нея, или са докарани с невидим пикап.

С две думи Калин. (Две, защото една не е достатъчна за идентифициране на явлението Калин Ненов. 😉 )

В изобилието, изсипало се от раницата една книга ми привлече вниманието. Дивна. Разгърнах я и първо забелязах приятните илюстрации.

Позачетох се. Хм… Погледнах други страници – пак “хммм…”

Току книгата се озова в чантата ми (шш-т, платих си я бе!).

Дивна е най-новата книга на фентъзи клуб “Светлини сред сенките”, издадена от Човешката библиотека, за която писах и по рано.

За клуб “Светлини сред сенките” бях чел и по-рано и се замислях да позагледам творчеството им, но все отлагах, докато “Дивна” не прекъсна този процес на съзерцание, набутвайки се сама в ръцете ми (шшшт там отзад – за книга говорим!)

Имаме в България една поговорка за орташката работа и ми беше интересно, какво може да направи един колектив от малди автори. … Серизоно, поговорката в случая не важи!

Всъщност много известни писатели имат свой екип – истинска манифактура за книги, където всеки от екипа работи по даден детайл, накрая полуфабрикатът се сготвя с подправки и се пуска на пазара, за да стане поредният бестселър.

Как точно младите автори от Казанлъшкия клуб работят не знам, но творението им е пълнокръвно, без следи от традиционните схеми, по които са изградени масовите бестселъри.(…А? Дан кой? )

Действието грабва читателя от първите редове и не го оставя до края, до последните думи, карайки го да гадае следващото развитие ( и да чака продължението).

Тъй като Григор е направил добро описание, в Човешката също може да се прочете доста за книгата, няма да се впускам в подробности.

Накратко “Дивна” е разказ за сблъсъка на действието, на креативността и полета на мечтите и въображението със системата, стараеща се да установи контрол над всяка мисъл, над всяка идея.
Система, при която всеки възрастен е полицай и всеки съученик потенциален доносник.
Добре познато от близкото минало и от … настоящето уви.

И в тая, държаща здраво за врата всички и всичко система, се намират хора с идеи и ентусиазъм, успяващи да я изхитрят. Под форма на игра, учениците от елитната Академия на сивите униформи успяват да разсинхронизират добре смазаните механизми.

Игра, която често е смъртно опасна. И води и до трагичен изход понякога. Но енергията и ентусиазма на мкладите хора не им позволяват да се откажат от убежденията си и ги кара да продължат.

Историята е убедителна, има различни фракции, вечни оптимисти и колебаещи се. Страх и предателство.

Заедно с борбата за промяна е описана и личната борба на мечтателната, емоционална Дивна, със стремежа за нахлузване на сива, еднотипна душевна рамка. Дивна успява да преодолее разрушителния първоначален шок от сблъсъка с бездушието, което я посреща в Академията и намира свой начин да запази богатата си душевност. Не и без помощта на приятелите.

На фона на живите образи на учениците и “трошачите”, образите на учителите в академията с едно изключение са не добре развити, като сива еднотипна маса. Първоначално сметнах това за недостатък, но с навлизане в сюжета си промених мнението. Всъщност търсен или не, получава се ефект подобен на някои филми, при които част от обстановката или героите е цветна, а останалата е в черно-бяло. Определено добро решение.

Специално искам да отбележа момента, в който Дивна и Питър спасяват “Старата Отрова” и тя отменя накзанието, което е искала да им наложи.

Един истински злодей не би го отменил. Но учителката не е злодей. Може да е злобна, ретроградна, оръдие на системата, но не и злодей. И от тази случка печели както образът на учителката, така и авторите.

След похвалите, малко критика.

Добре е, да се внимава с подробностите. Например плъхът не е мъжка мишка 😉 Съвсем различни видове са. Може да звучи като дребно заяждане, но ако някой ученик го прочете и после го изтърси на изпит? 🙂 Както и някои други дребни грешки.

Другото, което леко ме подразни са опитите за лека религиозна насоченост на книгата.
Всъщност авторите се опитват да дадат по-широк поглед върху религиите и събитията от Библията. Не случайно преподавателят, който единствен изпъква от сивата маса е по изкуства и религии, а не само по една религия. Но явно авторите са най-добре запознати само с християнството и гравитират около него.

Изобщо заиграването с митология и религии е трудно и може да доведе до подхлъзване. Трябва да имаш познания, от ранга на тези на Зелазни и Франк Хърбърт, или да го избягваш. Лично мнение.

И в крайна сметка с “Дивна” читателят не получава само една интересна, динамична и увлекателна история.

Книгата внушава вяра, че и в най-безизходните ситуации има път напред.

И извън сюжета, Дивна е доказателство, че не сме в тунел без изход. Че не на всички млади хора целта е само златният синджир на врата, BMW-то в гаража и силикона в гърдите, както се мъчат да ни натрапват отвсякъде.

И че има и кой да им помага, да успеят да реализират мечтите си.

2012 – ша съ мре!

Тия дни съм го ударил на чудене. Чудя се аджеба, къв ша да е тоя шум околко 2012 и календара на маите.
Хубаво – тогава свършва един 26000 годишен цикъл във въпросния календар.

И к’во?

То преди 6 дни свърши поредният цикъл в Григорианския календар, преди 10 г. свърши един по-дълъг и един още по-дълъг в приетото съвременно летоброене, пък сме живи (уж).

Защо един цикъл от 26000 години да е различен?

Чета – тогава щяло Слънцето да мине пред Галактическия център. И к’во? В Слънчевата система винаги може да се намери място, където Слънцето да закрива ценъра на Галакиката (даже и това място да е извън еклиптиката ), пък не мрем масово поради тая причина.

И както се чудех и маех, изведнъж загрях! Чак от инфрачервения светнах във видимия спектър!

През 2012 задължително се преминава към цифрова телевизия!

За хората, имащи кабелна, сателетна и прочие модерни (и скъпи) визии, това няма да е проблем.
Който не гледа телевизия, а разчита на Интернет ( и на здравия разум), също няма да се притесни от този обрат.

Но за масовия пенсионер, социалнослаб и прочие, разчитащ на ефирна телевизия ще настъпи краят на света, който познават, който дълго е оформял техните съзнаия.

Сбогом Изаура, сбогом Айше, Мемед, Онур.
Край с близначките, тризначките, тъпачките и т.н “VIp” добитъци.

Хептен бива ли така, да поставяте пенсионерите пред дилемата – кофичка кисело мляко и лекарства за сърцето, или такса за цифрова?

Или пък да карате средния бачкатор да избира пред ракията или чалгията!

Бактън!

ПП
Повсеместната цифровизация се отложи за неопределено време, значи и светът ще оцелее до тогава 😀

Да купим на кредит

Или по-точно с кредитна карта…

Това, което уж отличава човека от животните, е че може да мисли. (Сега, дали животните могат или не могат е по друга тема. Моето мнение е, че могат, ама за това – друг път.)

Това пък, което отличава хората от човека, е че избягват да мислят. Някои просто не могат, а на други им е направо противопоказано…

Аз понякога мисля.. ъъ .. понякога си мисля, че мисля..
Но понякога пък имам прорения. Ей тъй, както си седя и току видя нещо очевидно. Дето винаги ми е било пред очите. Ама нито съм го помислял, нито съм го осъзнавал.

Така и днес ме навяха едни кредитни мисли… Не мисли на кредит (опазил Господ), а мисли за кредитните карти.

Пазаруването с карти и особено по Интернет е удобство. (Е, има си там едни неприятни страни, за които е ставало дума и друг път, че тогава не усещаш, как банката те товари с такси, но пък е удобно…)

И за да е защитена информацията, картата е защитена с ПИН, който притежателят трябва да помни и в никакъв случай, да не записва върху нея. Защото попадне ли в чужди ръце – моите парички вече не са мои.

Дебитните карти имат ПИН. Кредитните – също. Когато теглим пари от банкомат, или пазаруваме през ПОС терминал трябва да си помним ПИН-кода, без да го пишем върху картата, или на листче, пъхнато при нея!

По незнайна причина, дебитните не са на почит в онлайн услугите. Но виж, с кредитна може да купиш какво ли не. В тоя случай обаче ПИН-кодът не се ползва.

Трябва номер на картата и т.нар. “секретен” код (или както там се нарича за съответните карти), който е записан… на гърба на картата.
cvv
Идеята е, че номерът на картата може да се намери на много места, но ключът – не – трябва човек да държи картата в ръка, за да го види, а не да си ровичка в бази данни по Нета.

Обаче в случай, че картата попадне в чужди ръце, въпрос на секунди е, да бъде изхарчен кредитният лимит – новият “собственик” има всичката необходима му информация, записана на картата!

Гравирана там не от неразумния картодържател, а от самата банка…

А не е ли по-разумно, точно тоя толкова важен ключ да се дава на отделно картонче, или пък да е на подвижна пластинка, която да се отчупва от картата, като се съветва картодържателят да не го държи на едно място с карата?

Така и банките биха си спестили сума разходи, при злоупотреби с крадени карти.

Ъ?