Author Archives: joe

14 минути до изгрева

Leave a reply

Какви са тези минути? Защо пък точно 14?
Не, не съм се събудил преди разсъмване и понеже не мога да заспя съм седнал да съчинявам истории.

За друго иде реч.
Който следи блога ми е забелязал (може би) секцията “Бози” горе в менютата.
Възможно е даже някои са прочели някоя и друга приказка, от публикуваните там.

През 2019-а година реших да напиша нещо по-дълго. Първоначално тръгна като по-дълъг разказ, смятах да стане повест, но постепенно нещото се разтегна до роман.
През 2020-а го пренаписах, следвайки съветите на Григор, за което съм му особено благодарен. Без тях, следващият параграф от този пост определено щеше да липсва.

Тъкмо се чудех дали да я сложа при другите “бози”, или да се пробвам в някое издателство видях обява на Човешката библиотека за конкурса „Изгревът на следващото” и реших да пробвам как ще бъде оценена от сериозно жури. Както можете да видите, имената, които участват в журито са добре познати, поне за тези, които се интересуват от фантастика.

И сериозното жури реши, че книгата става. По-точно, класира я на първо място, което си раздели с романа на Невена Паскалева „Една хромозома повече“.

След това обаче, през ковид-ните времена, заради заболявания на различни хора различни графици изостанаха, процесът около издаването се проточи и чак сега дойде ред книгата да види бял свят.

Както вече се сещате, “14 минути до изгрева” е заглавието на въпросната книга. Защо точно 14 минути? От една стара песен от зората на космонавтиката, защото в романа става въпрос за космическата експанзия.

Да, става въпрос за фантастика, която за разлика от доста други произведения от жанра може с чиста съвест да носи определението “научна”. Но, както Христина Димитрова от “Човешката библиотека” пише в предговора: “Не е и изцяло научнофантастична, защото е дълбоко пропита със света и порядките, които познаваме.”

Повече подробности за съдържанието и датата на издаване – скоро.

Последно сбогом, Мадмартиган

Leave a reply

Не обичам да отбелязвам когато някой напусне този свят, но за Вал Килмър направих изключение.
Споменах го с няколко реда в блога ми във vocal.media.
Може да ги прочетете тук, на английски.

Be careful with idioms

Leave a reply
Image was created by AI Midjourney

Clarification: This post is primarily intended for non-native English speakers, but I hope it will be interesting for others as well.

Be cautious with idioms! I’m joking, of course, but you do need to be careful with them, especially if English isn’t your first language. Even native speakers can run into issues when traveling to another English-speaking country where idioms might have different meanings, leading to confusion.
However, if English is not your mother tongue, keep one thing in mind:

Yes, idioms are cool—they add color to your speech and make it sound more fluent. They’re a sign of language mastery. But as a famous movie character once said, “Shit happens.” So, make sure you know what you’re saying, and it’s a good idea to practice idioms before using them in everyday conversation.
Of course, knowing many idioms helps you understand others better. But idioms often sound strange, seem unrelated to the topic, and can be tricky to trace back to their origins. That’s why it’s easy to misstep when using them.

Here in Bulgaria, we have a peculiar idiom: “Nobody shaves me for a plum.” It means no one pays attention to me. (Yes, I just used an English idiom there, but I believe it fits well and isn’t out of place.) As odd as it sounds, this expression has its origins in a time long past, when bartering was common, and plums were extremely cheap. So, if you went to a barber and tried to pay with plums, he wouldn’t give you the time of day.

Years ago, I worked at an Institute of Physics at the Bulgarian Academy of Sciences. There was a Russian professor—a very clever lady—who had lived in Bulgaria for many years and spoke Bulgarian fluently.

One day, she was presenting a report on her recent achievements, but the auditorium was too noisy. People were talking, and not many were paying attention to her. She grew increasingly nervous, stopping and starting several times as she tried to regain the audience’s focus. Finally, in a moment of frustration, she burst out, shouting: “Everyone is talking to each other, and nobody shaves my plum!”

Yeah, she got the idiom slightly wrong. No big deal, right? But there was a small problem. Idioms themselves are harmless, but there’s also slang, in which completely innocent words can take on different meanings. And in the most widespread simpleton slang, the word “plum” refers to a part of the female body—specifically, genitalia. Err, the basic one. You can imagine that she suddenly had everyone’s full attention.

Idioms can help you sound more fluent, and it’s good to use them. However, make sure that you’re saying exactly what you intend to say

Автобиография

Leave a reply

Напоследък рядко се появяват нови постове в тоя блог.
Иначе авторът му, тоест аз съм още жив, не съм се отказал да пиша, но не ми остава достатъчно време.
А когато пиша, опитвам се да се упражнявам да пиша на английски и ползвам платформата Vocal Media.

Последното, което написах е една кратка автобиография във фентъзи вариант.
Ако някой иска да я прочете – цък точно тук.

Кацането

Leave a reply

Много пилоти, астронавти и други представители на подобни екстремни и трудни професии издават книги, които нормално се ползват с голям интерес.
Обикновено тези книги обаче са написани от журналист или писател, който придава на разказа на пилота увлекателен облик.


Снимка: Йордан Колев

Йордан Колев обаче сам пише книгите си. Пилот прелетял хиляди километри, преодолял успешно тежки бури, видял много страни и опознал много хора по света. Резултатът от този опит, съчетан с безспорен писателски талант са увлекателни книги, които се четат на “един дъх”, но не се забравят, за разлика от много “бестселъри”, споменът за които изчезва веднага след затварянето на последната страница.

“Кацането” е точно такава книга, която “не те оставя”, започнеш ли да я четеш, а споменът за прочетеното не избледнява.

“Кацането” е базирана на реални събития. Основата на историята е разказът за едно успешно аварийно кацане. Описанието на самия полет и подробностите свързани с различните системи на самолета, както и на работата на различните служби по летищата са много интересни за такива читатели като мен, които се интересуват от техника и специално от авиация. Но книгата не е документално описание на един полет завършил с аварийно кацане. Техническите подробности всъщност заемат малка част от съдържанието.

Основното в историята са хората. “Кацането” описва съдбите на много, най-различни хора. Освен че проследява минутите преди полета преживени от различните герои, поведението, и емоциите им по време на полета и след края му, читателят научава и по-ранни събития от живота им, много от които предопределят и реакциите им във фаталния ден. Изпитанието през дългите минути на неопределеност в повредения самолет водят до различни реакции, до разпадане на едни връзки и до заздравяване на други.

Както често става, причината за бедствието е наглед дребна и несъществена.
Знаем хипотезата за пеперудата, чиито криле могат да предизвикат ураган в другия край на света. По подобен начин дребно разсейване, не достатъчно добър контрол и верига от дребни на вид нарушения довеждат след време до драма в небето. Също интересна нишка от повествованието, която води до сериозни размисли.

Още с първите редове динамизмът на действието грабва читателя и не го пуска до последния ред. Въпреки че читателят знае, че кацането ще е успешно, напрежението постоянно се подклажда от усложняващата се ситуация, от реакциите на различните персонажи. Авторът показва завидни умения да “държи” читателя без да го изпуска и да го кара да скучае през цялото повествование.

“Кацането” е книга, която определено си струва да се прочете, книга предназначена за широк кръг читатели.

Йордан Колев в goodreads
Страницата на автора във Фейсбук

За концертите, за майсторите и за народопсихологията

Leave a reply 
Албена Данаилова
снимка https://www.wienerphilharmoniker.at

Току що прочетох нейде из безкрайните дебри на Нета, по-точно във Фейсбук:
“Само Виенската филхармония не ни беше разделяла, ето и това се случи”

Повод е една недомислена статия на Нюйорк таймс, че за първи път жена и то българка ще е концертмайстор на
Новогодишния концерт на Виенската филхармония. Тя пък не беше този път.
Съответно в Мрежата се завихриха буйни страсти, изсипаха се кофи със злорадство.

Като видях статията се зачудих, понеже помня, че Албена Данаилова, която е една от четиримата постоянни концертмайстори на въпросната филхармония беше и в миналото концертмайстор на Новогодишния концерт.
Като потърсих информация наистина през 2019-а година тя е била първи и единствен концертмайстор:
https://de.wikipedia.org/wiki/Neujahrskonzert_der_Wiener_Philharmoniker_2019
а през 2017-а – втори, както беше и тази година
https://de.wikipedia.org/wiki/Neujahrskonzert_der_Wiener_Philharmoniker_2017

Забавно е да чета, как хора, които не са си направили труда да проучат фактите “обясняват” кой бил първа, втора и т.н. цигулка и пишат нови биографии на
хора за които са чули преди няколко минути. Всъщност въобще не е забавно, а е тъжно, но с българската народопсихология и Марко Семов не можа да се оправи, аз
въобще не се наемам да я нищя.

Мисля, че поне още една година пак тя водеше оркестъра, не съм сигурен и не намирам инфо.
Може да бъркам с някой от другите концерти на Виенската филхармония, които съм гледал – в замъка Шьонбрун, в Будапеща и т.н.,
обаче това не е толкова важно. Както и гореспоменатите факти не са от такова съществено значение.

Само ще си позволя да уточня нещо.
Албена Данаилова е постигнала нещо изключително. Изцяло благодарение на своя талант, труд и упоритост.
И съответно е заслужила съответното уважение и сред колегите си, и сред широка културна общност в целия свят.
А злобата си остава единствено за сметка на злобарите.

Titan and Challenger – two tragedies, the same root

Leave a reply

At first glance, these two tragedies may appear vastly different. One involved a submersible, while the other centered around a spacecraft. Furthermore, one was a state mission, while the other was privately funded. However, the underlying reason behind both disasters remains the same: the arrogance of those in positions of power and their disregard for the advice of experts.

More in my new article in vocal.media

Titan and Challenger – two tragedies, the same root

To a new place

Leave a reply

Hi dear readers.
In my quest to reach a wider audience, I have transferred my section “In English” to vocal.media
From now on, you can find all my articles on that platform.

A little bit of Peace during the Cold war

Is Putin an agent of the West?

Why do you still use this "Russian alphabet"?

The Bill Gates Greatest Mistake

Lewis Carroll – a pedophile or a decent person?

I hope you enjoy reading my articles on Vocal.media.