Не съм мислил, че ще се случи т’ва, да пиша за някакъв дюкян, ама ей на.
Хубаво де, магазин. По-точно верига дю… аа, магазини.

С Carrefour съм се срещал и преди доста време.
Този симпатяга, дето се кипри отдясно

също дойде от там, преди 10-ина години.
Когато разбрах обаче, че carrefour ще се появи и в София, лееко се поиздразних, защото така или иначе навлязоха у нас един куп “вериги”, то човек вече се препъва в тях, а ползата е … съмнителна. Е могат да се намерят по-евтини (нискокачествени) стоки, от друга страна никой не купува заленчуците на баба от село, защото увяхват бързо, а се внасят от на майната си гумени такива, защото траят дълго…

А като кацне “веригата” на булгаристанска територия, нещата у нея бързо се побългаряват.
Преди години, когато се появи един мега дюкян от известна верига, трудно ми беше да убедя колега, че на Илиянци съм намирал по-качествени стоки, отколкото там. Човекът си беше с впечатленията от … няма значение, да не правим антиреклама. Чак гогато го посети се убеди, че у нас не е както в … няма значение.

Та карфура цъфна у Софийско. След като отмина тарапаната – ааа не, не съм ходил аз ;), това обиколката по дюкяни ми е сред най-противните занимания – биде посетен от част от фамилията.

И кво? Ами, впечатлих се. Шоколадите бяха с български надписи, някои, както се казва на чист български брандирани с марката Carrefour, обаче на вкус същите, като във Франция (!?)
Знаем много “вериги” слагат марката си върху по-евтини и доста по-калпави стоки. Тук случаят не беше такъв обаче!

Кафето беше чисто, без леблебия и започвам да вярвам, че тези смеси, които пише, че съдържа, май наистина ги съдържа. И така нататък.

Е, имало и чисто български изпълнения, като да речем, намусени лелки и прочие, но то е за да не се объркаме, че сме попаднали някъде другаде, а да си знаем мястото.

В крайна сметка за какво пиша – то просто хората си правят нещата както трябва – както навсякъде. Ама явно до там сме свикнали при нас да е “бамбашка”, че това, да е като при хората ни впечатлява.

На въпроса “колко ти платиха да напишеш това”, ще отговоря – добре ми платиха. С увереността, че все пак може да се правят нещата и за българи, както и за останалите хора и че са има фирми, които държат наистина независимо в коя страна се намиаш, нещата да изглеждат по еднакъв начин. (За друг такъв случай се сещам за Stella Artois – май още не е “побългарена”)

Дали няма да е така само в началото, а по-натам всичко да си дойде “на място” типично по български?
Ще видим – времето е пред нас, дето се вика.
А гледаш и други са последвали тази линия а не досегашната?