Мина доста време, от както получих “предизвикателство” от Размисли да споделя, с любопитното блогочитателско братство какво друго освен блогове чета 😉

Нещо все не ми остава време да отвърна на “предизвикателството”, но май прекалено дълго запазих “аристократично” мълчание, та е крайно време да си кажа и аз приказката, както толкова много хора си признаха вече 🙂

Може би една от причините толкова да се бавя, освен липсата на време е, че никога не съм обичал твърде литературните анализи, и въпреки че никой не ме кара да правя такива, някаква подсъзнателна неприязън ми пречи.
Continue reading →

Снощи, малко след полунощ чук слаба експлозия и шум от срутващо се голямо стъкло. Погледнах да видя какво става. Оказа се, че някой е метнал “коктейл Молотов” по една от витрините на отсрещния блок. По-точно по витрината на книжарничката, сгушена между два магазина за лъскави парцалки.

Дойде както си му е реда пожарна, полиция и т.н. Сигурно, както сме свикнали, няма да бъде открит извършителят. Дали е бил рекетьор, дали конкурент за търговската площ? Няма значение. Има зловеща символика в това, че от сума дюкяни наоколо, точно книжарницата беше жертва на покушение.

Не, няма да ходя чак до “кафявите ризи” и кладите на книги по време на фашизма. Нито пък до подобните клади през Средновековието или опожаряването на Александрийската библиотека.
Continue reading →