Category Archives: Long Live Rock N Roll

Любэ – 18-и август 2009 Каварна

Най-хубавите решения идват спонтанно.
Така и на чаша кафе в центъра на Търговище, Иван (Иване, пак те има в Интернет 😉 ) спомена, че научил за концерта на Любэ. Внезапно решихме да не го пропуснем. И така към 17 часа вече устремно напредвахме към Каварна.

До сега Любэ идваха няколко пъти в България, но все ги изпусках. Този път успях да ги видя наживо.

За съжаление, никога вече няма да можем да ги видим в пълен състав, след като Анатолий Кулешов загина на 19.04.2009.

Аз даже бях учуден, че толкова скоро след трагичния инцидент концертът не е отменен. Но явно зад него седят доста “здрави сили” – на екраните от двете страни на сцената току се появяваше надпис за подкрепа на разни газопроводи и други подобни, така че явно не са могли да откажат.

Иначе знаем Анатолий Кулешов беше характерен тенор и без него песните на Любэ губят много от своя облик. Николай Расторгуев опитваше да покрива много от партиите на Кулешов, но уви, групата никога повече няма да е същата.

Иначе Любэ са големи професионалисти, стараеха се всичко да изглежда нормално, но се усещаше, че свирят без мерак. Обратното всъщност би било невероятно, толкова скоро след трагедията.

В крайна сметка тръгнах си от концерта със смесени чувства. От една страна доволен, че съм видял все пак Любэ на живо, от друга, и с малко неудовлетворение, но какво да се прави. Съдбата често си играе по гаден начин с хората.

Но като цяло, внезапното решение, приятното пътуване и концерта, чувството да съм отново на стадиона в Каварна (въпреки, че пропуснах този път “Калиакра рок фест”) ще оставят за дълго свежи спомени.

Епизод

Преди 5-6 години докато работех и слушах радио с едно ухо, прозвуча “Новото гробище над Сливница” на Вазов в рок вариант. Заслушах се, групата ме заинтригува. След това чух и “Хаджи Димитър” в тяхно изпълнение. Оказа се, че има още песни по “Епопея на забравените” и по стихове на Ботев също, а групата е “Епизод”.

Първи беше открил това моят съкурсник от Шуменкото ВпИ (сега Шуменски университет) и приятел Максим от Монтана (Михайловград по ония времена).

Не групата – тогава те току-що са започвали, а това, че стиховете на Ботев и Вазов много пасват на метъл-музиката. И още повче, че тинейджърите много се палят, като ги слушат в такъв вариант. И ако в училище са спяли, когато са изучавали тези стихове, след концерт ги научаваха доброволно “от самосебе си”.

Като учител в Михайловград, Максим сформира ученическа група и с тях забиваха здраво по разните мероприятия на художествената самодейност, дискотеки и други подобни.

Максим покрай тая дейност беше си спечелил голям авторитет сред повечето ученици и те уважаваха мнението му. Доста хора беше отказал от опитите да пробват наркотични вещества – тази “мода” тогава си пробиваше път и използваха най-често разни лекарства, защото другите наркотици още не бяха разпространени “на пазара”.

Но от Партийното ръководство му забраниха.

Не, не антинаркотичната пропаганда. А музикалните изяви. Които пък стояха в основата на имиджа и уважението към него както вече казахме.

Какво им е пречел, от какво “другарите” са се уплашили, не знам. По-скоро от омраза към всичко, което не им е привично. Ако Максим и групата му изпълняваха частушки, едва ли щяха да го спрат.

А михайловградските партийци бяха особено консервативни. Когато съвсем официално и легално излезе филмът за “Щурците”, в Михайловград, оплака се Максим го давали само веднъж, в работен ден по обяд, когато почти никой не е могъл да го гледа.
И “Щурците” бяха “опасни”…

Но дойдоха други времена, що-годе патриотичното възпитание, което се опитваше да наложи българското образование отстъпи на съвсем неясно ориентирани програми. Все повече младежи или мразят България, или без да я мразят, гледат как да се изнесат на по-цивилизовани места. Всякакви български постижения са забравени, българското се отрича.

В това време група “Епизод” решиха да се опрат на българските корени, със стихове от българската класика и със свои собствени искат да припомнят героичната част от българската история, със средствата на най-подходящата музика за целта – метъла.

Наред с песни за измислени герои от скандинавския фолклор, за Валхала и Асгард, можем да чуем и не по-лоша музика, за реални личности от нашата история. Левски, Хаджи Димитър, Патриарх Евтимий, героите на Шипка, Батак и много още.

Във време на крайно засилване на българския национален нихилизъм, “Епизод” правят музика, която да утвърждава българските ценности, да припомня, че корените ни не висят във въздуха, а са дълбоко вплетени в историята.

История на групата
Официален сайт

Таря

Когато се прибрахме след концерта, дъщеря ми каза, че от изпълнителите, които сме гледали, тези, които умеят истински да грабнат публиката са Manowar, Deep Purle и Таря.

За Manowar, който е бил на концертите им в Каварна лесно може да направи паралел между тях и Holly Hell, които ги подгряваха. Holly Hell са една изключително приятна нова група, с разкошна музика, чудесни музиканти и страхотна вокалистка. Но контактът с публиката някак им се губи. Докато при Manowar е непрекъснат.И не става въпрос за глупостите, които Джоуи или Ерик току ръсят, нито за сценките, когато качват тоя-оня от публиката при тях. Просто с начина на поведение контактът се чувства непрекъснато.

За Пърпъл няма какво да говорим. Те определено знаят как се прави концерт. И от цялото им поведение личи че се кефят страхотно , като заразаяват и публиката.
Continue reading

11.06.2008 – Mark Knopfler

Хубав пролетен ден. Слънчево и топло, но не горещо. Оживление около НДК. Разглежаме изложбата на “моста на влюбените”, както видях, че го пишат от известно време и се отправяме към входа.

В 19,45 седим пред вратата на залата. Вътре се чува, че саундчекът още не е приключил.
Почти в 20 часа вратите най-после са отворени. Заемаме местата си. По сцената още щъкат роудита. Позната ситуация, но поне го нямаше едночасовото висене и блъскане пред входа под снега.

Този път обаче аз предвидливо съм се запасил с вестници и списания и чакането минава по-леко.

20,55 – лампите угасват, прожекторите лумват и потъваме в магията на музиката. Буквално!

Най-напред “чичо Марк” и групата му ни поднесоха от по-новите песни, сравнително по-спокони и първите около 40 минути бяха минути на пълно отпускане и релакс.

Наред с магическата музика осветлението и ефектите бяха много добре подбрани, в меки пастелни тонове. Светлините внушаваха картини на магическа гора, звездно небе, есенна поляна, селски калдаръм, мъгла над езеро и много други красиви картини, за които е необходимо съвсем малко въображение и вгълбяване в музиката, за да можеш да ги видиш и да се потопиш в тях напълно.

Във втората част на концерта Марк започна да нажежава обстановката с песни от времето на Dire Straits. По-голямата част от публиката изглежда очакваше точно тях и реакцията беше много по-бурна. Аз специално харесвам еднакво и старите и новите песни на Марк Нопфлер, но беше много приятно да чуя на живо някои от старите хитове, като Sultans of Swing или Brothers In Arms.

Всички от групата са страхотни музиканти, повечето мултиинструменталисти, като особено ме впечатли човекът, свирещ на цигулка, флейта и банджо, но не можах да открия името му.

За да се постигне характерният за музиката на Марк Нопфлер звук, групата е стабилно оборудвана с инструменти, включително роял, хамънд орган и контрабас. Всичко това, съчетано с брилянтната китарна техника на Марк и разкошните му композиции се изля като поток от хармония, красота и съвършенство, който и ужасната акустика на зала 1 на НДК не бе в състояние да съсипе!

Отново след една година


Where the eagles fly – I will soon be there
If you want to – come along with me my friend
Say the words and you’ll be free
From the mountains to the sea
We’ll fight for freedom again

(това сякаш е писано точно за Калиакра )

Там съм! Само да не ми мине стадо котки път (щото една -две не могат да ме спрат 🙂 )!

Друг кой?

😀

01.11.2007 – Зала фестивална

Тоя текст ми седи в черновите от 2 месеца, все го преправям и явно няма да успея да го докарам във вид, който да ми хареса, така че поне да го пусна (все още) в годината, в която беше концертът.

За първи път чух за Дийп Пърпъл в един филм на Богомил Райнов – беше 1972 или ’73-а година. Там лошата героиня искаше да подиграе нашия герой, но той като печен разузнавач информиран по всички въпроси не се даде, а й обясни всичко за любимата й група.

Тогава не обърнах много внимание – бях слушал достатъчно за “лошата буржоазна музика”, а много ясно беше, че “лошата” героиня няма начин да не слуша “лоша” музика.
Continue reading

Helloween&Gamma Ray – 18.11.2007

Gamma Ray не ми са много познати, май досега 2 или 3 техни песни съм слушал.

Харесаха ми. Добри са, но нещо малко не им достига (не като изпълнители, имам предвид музиката).

Helloween направиха разкошен концерт.
Жалко само, че имаха нещастието да свирят само 17 дни след Пърпъл… Така че не успяха да ме запалят така, както би било, ако ги бях слушал по друго време. Но си беше добро преживяване. За два часа успяха да изпеят доста от най-популярните си песни, къде поотделно, къде слети няколко песни в една.

Единствено ме подразниха озвучителите – вокалът се чуваше лошо.
Continue reading

“Гласът на рока”

В петък, 28-и септември на площада пред НДК, заедно с още 5-6 хиляди души (според вестник “Стандатрт”, организатор на събитието – 30 000?!) бях строен на площада пред НДК.

Група “Сигнал” подгряваше. (И това доживяхме, “Сигнал” – подгряваща група на “БТР”… )
Някои си припомняха стари, по-добри или по-лоши времена и пригласяха, но повечето чакахме.
В 19 часа излязоха БТР. Стана горещо. Настроението се вдигна с няколко степени. След 4 песни на БТР всички изреваха като един – Киро подхвана рифа на “Stormbringer” и Глен Хюз с бас-китарата си застана зад микрофона.
Continue reading

Концертът на Manowar – 30.06 – 01.07 2007 в Каварна

Ще спестя подробния преразказ на концерта. В Мрежата се появиха достатъчно материали:

http://avtora.com/news/nowini/trichasow_zemetrus_ot_manowar_w_kawarna

http://news.ibox.bg/news/id_2059126714

http://showbusiness.actualno.com/news_110392.html

и т.н.

Няма да се впускам и в подробности, как с дъщеря ми и още двама приятели се добрахме в горещия последен юнски ден до Каварна, за душния автобус, за това как на магия намерихме място където да оставим багажа си, а след концерта и собствените си тела, потрошени от пътя, многочасовото стърчене на крак и безбройните киловати зукова мощ, която се изсипа отгоре им. Ще се спра на нещата, които ми направиха особено впечатление и които правят този концерт уникален.

Continue reading