Напоследък рядко се появяват нови постове в тоя блог.
Иначе авторът му, тоест аз съм още жив, не съм се отказал да пиша, но не ми остава достатъчно време.
А когато пиша, опитвам се да се упражнявам да пиша на английски и ползвам платформата Vocal Media.
Последното, което написах е една кратка автобиография във фентъзи вариант.
Ако някой иска да я прочете – цък точно тук.
снимка https://www.wienerphilharmoniker.at
Току що прочетох нейде из безкрайните дебри на Нета, по-точно във Фейсбук:
“Само Виенската филхармония не ни беше разделяла, ето и това се случи”
Повод е една недомислена статия на Нюйорк таймс, че за първи път жена и то българка ще е концертмайстор на
Новогодишния концерт на Виенската филхармония. Тя пък не беше този път.
Съответно в Мрежата се завихриха буйни страсти, изсипаха се кофи със злорадство.
Като видях статията се зачудих, понеже помня, че Албена Данаилова, която е една от четиримата постоянни концертмайстори на въпросната филхармония беше и в миналото концертмайстор на Новогодишния концерт.
Като потърсих информация наистина през 2019-а година тя е била първи и единствен концертмайстор:
https://de.wikipedia.org/wiki/Neujahrskonzert_der_Wiener_Philharmoniker_2019
а през 2017-а – втори, както беше и тази година
https://de.wikipedia.org/wiki/Neujahrskonzert_der_Wiener_Philharmoniker_2017
Забавно е да чета, как хора, които не са си направили труда да проучат фактите “обясняват” кой бил първа, втора и т.н. цигулка и пишат нови биографии на
хора за които са чули преди няколко минути. Всъщност въобще не е забавно, а е тъжно, но с българската народопсихология и Марко Семов не можа да се оправи, аз
въобще не се наемам да я нищя.
Мисля, че поне още една година пак тя водеше оркестъра, не съм сигурен и не намирам инфо.
Може да бъркам с някой от другите концерти на Виенската филхармония, които съм гледал – в замъка Шьонбрун, в Будапеща и т.н.,
обаче това не е толкова важно. Както и гореспоменатите факти не са от такова съществено значение.
Само ще си позволя да уточня нещо.
Албена Данаилова е постигнала нещо изключително. Изцяло благодарение на своя талант, труд и упоритост.
И съответно е заслужила съответното уважение и сред колегите си, и сред широка културна общност в целия свят.
А злобата си остава единствено за сметка на злобарите.
Не бях ходил на цирк отдавна. Всъщност “отдавна” не е подходяща дума в случая. Не съм ходил повече от 40 години…
Щото нали, циркът е за деца. Днес посетихме представление на цирк “Колозеум” за да заведем дете.
Радвам се, че след толкова години, отново влязох под шатрата на цирка, за да се потопя в магията на това изкуство. Цирковото изкуство е много сериозно, сложно и многопластово. И разбира се в никакъв случай не е само за деца. Сега определено съжалявам, че толкова време пропусках живите представления и се наслаждавах на това изкуство само от телевизионните предавания на циркови представления.
В цирка децата попадат в приказен свят. С истински вълшебници, феи, принцеси и добри животни. Които разбира се са също вълшебни.
По-горе писах за магията на цирка. Именно магия, която ме накара да почувствам отново приказката. Приказният свят си е там, само трябва да оставиш настрана “опита”, рутината и цинизма, натрупани през годините и да му позволиш да те докосне. Ако не знаеш как – огледай се. Виж децата и погледни през техните очи.
Като погледна назад през годините, имаше разлики – навремето свиреха живи оркестри, заменени сега от електронни устройства. Артистите бяха и “роудита” (не знам, как се наричат сценичните работници в цирка) и сами подготвяха уредите за следващия номер, като се редуваха. Какво да се прави, инфлацията удря жестоко всички. Това обаче не пречеше на артистите да се раздават до край. Много от номерата бяха с висока степен на сложност и определено с много висок риск. Хареса ми също, как представлението беше композирано като история, започваща с две деца (също артисти, които участваха в представлението с различни номера), които попадат в приказния свят и която завърши също с тях.
Като споменах икономии, домакините не икономисваха за сметка на здравето на зрителите. Отоплението беше много добро.
Да, децата най-добре усещат магията на цирковото изкуство, а артистите от “Колозеум” добре знаят това. Затова и децата имаха възможност да пояздят пони, да се снимат на арената, да получат автограф от артистите. Както и избрани късметлии да участват в игра с клоуна на арената.
За представленията и локацията на цирка, може да се получи информация и от Фейсбук страницата им.
Новината, че YouTube започва да блокира клипове с антиваксерско съдържание естествено разбуни духовете. Социалните медии се изпълниха с вопли за нарушаване на свободата на словото и прочие.
В случая имаме една частна медия, която определя какво съдържание да бъде публикувано в нея и за никакво нарушаване на свободата на словото не може да се говори, доколкото радетелите на “алтернативното познание” могат свободно да показват техните си разбирания в други медии, както и собствени сайтове или да ги изразяват публично. Който не е съгласен с позицията на въпросната частна медия може спокойно да ползва други начини да изразява позицията си.
Тук обаче няма да тълкувам въпроса за свободата на словото. Това, заради което пиша този пост са обвиненията във “фашизъм”, “нацизъм” и прочие.
Как обаче дойде фашизмът и производните му като нацизма на власт? След масова пропаганда на псевдонаучни “теории”. Да припомним – расовата “теория” за превъзходството на едни раси и народности над други, евгениката, социалният дарвинизъм.
Между другото и комунизмът се отличи в тая насока и заради псевдонаучните идеологически базирани “теории” хиляди учени изгубиха живота си в СССР.
Всичко това придружено от създаване на фалшиви авторитети, чиито изявления запълват медиите съгласно добре познатото изявление на Гьобелс за многократно повторената лъжа.
Сега освен официалните медии безброй блогове, влогове и канали в социалните мрежи бълват псевдонаучни глупости и конспиративни “теории”.
Да уточним. Далеч съм от мисълта, че те са част от пъклен план на неизвестна организация или организации и прочие. Няма да създаваме нова конспиративна “теория”. Защо хората се увличат по псевдонауката има много обяснения, ще ги пропуснем в този пост.
Обаче не липсват политици, които се опитват да яхнат вълната на псевдонаучните и конспиративни течения и да управляват чрез тях общественото мнение. Засега за щастие със слаб успех. Но докога?
И странно ли е, че масово въпросните политици са от националистически, крайно-десни или крайно-леви партии?
People from United States
why do you support Bill Gates?
Това е част от едно стихотворение писано от незнаен Линукс-фен още от началото на новото Хилядолетие.
Тогава естествено мразехме Windows и Бил Гейтс, имам предвид мразехме ги ние, малкото изкушени от тая странна за мнозинството операционна система. Малцинство, което по онова време включваше повечето, свързани по някакъв начин с току-що навлезлия в България Интернет.
Едни мразеха Windows и Гейтс защото така беше “модерно”, поне в нашите среди, други заради проблемите, които имаха с творенията на него и екипа му му. Трети, заради начина, по който набиращата мощ корпорация, основана от него потискаше и унищожаваше много успешни проекти на други фирми.
С отдалечаването от ония времена, повечето информация постепенно потъва в забрава, но все още късчета от нея плуват в необятните води на Мрежата.
Примерно в биографичната книга на W. E. Peterson, създателят на WordPerfect (нещо, което не успя да се популяризира в България, но за известно време бе хит в целия свят) Almost Perfect може да се добие представа за някои от похватите на Microsoft.
Не харесвах Гейтс, компанията и творенията заради начина, по който “взаимстваха” технологии и ги продаваха като свои. Както и историята с DOS, операционната система, с която Microsoft завладя пазара на ОС, която всъщност е крадена. Да, MS купуват CP/M от фирма, която е я “присвоила” от Digital Research, “без да знаят” каква е историята. За това “усвояване на материала” имаше и легенда, как шефът на Digital Research Gary Kildall отказал да се срещне с представители на IBM, а отишъл да хвърчи.
Не са ясни и обстоятелствата около смъртта на Gary Kildall, случила се в много удобно за Microsoft време…
За тези събития има няколко много хубави статии What happened to DR_DOS? , също Where did OLE come from?
На български имаше добри преводи от Росица Димова в един чудесен сайт, който за съжаление не съществува вече – BgIT.net. Но пък архивите все още стоят:
Какво се стана с DR-DOS?
както и
Как се появи OLE?
През годините почти не съм ползвал Windows, но отдавна не го мразя. Все пак голяма част от доходите ми идват от поддръжка точно на различни версии на въпросната ОС и благодарение на несъвършенствата ѝ. Които в интерес на истината сега са много по-малко. Но пък проблемите които създават и трудностите за решаването им стават все по-сложни.
Приел съм отдавна продуктите на MS като неща, което с малки изключения не харесвам, но съществуват и защо да не се възползваме от тях, когато можем.
Бил Гейтс…
Как би ми дошло на ума, че ще дойде време, когато ще го защитавам…
Чакайте, чакайте, не викайте санитарите!
Знам, Гейтс няма нужда от защита и въобще не е допрял до моята.
Нито пък “знаещите” ще благоволят да се замислят. Но нещата са толкова нелепи, че ми е трудно да си трая. Ако и написаното от мен да е просто удар в празно пространство.
Да, според конспираторите, Бил Гейтс иска да изтрови голяма част от населението на Земята, за да го намали. И естествено, как по друг начин да го направи, освен чрез ваксини – страхът и ужасът на всеки уважаващ себе си конспиратор!
Шокиращо е как и най-благородните намерения могат да бъдат преобърнати и личности, опитващи се да решат сериозни проблеми да бъдат сатанизирани.
Какво всъщност казва Гейтс, примерно в това видео:
https://youtu.be/wfstBe1buaA
той говори освен за ваксини, също така за необходимостта от здравни грижи и хигиена за бедното население в много страни от света. Идеята му е, ако населението е ваксинирано, с достъп до добри социални и здравни грижи, няма да има нужда да се раждат много деца, защото и по-малко на брой ще имат голям шанс да оцелеят. А че огромното население на Земята натоварва екосистемите и бълва невъобразимо количество отпадъци само крайните анти-еко фанатици не биха се съгласили. Не е нужно човек да е екоталибан, за да осъзнава, че има проблеми и то много с пренаселеността на Земята.
Обаче Гейтс не е съвсем прав. В смисъл, че само ваксини и хигиена не са достатъчни за намаляване на раждаемостта. Имаме нагледен пример у нас, как разни хора са ваксинирани и имат достъп до медицинска помощ, което не пречи да се размножават с бързи темпове. Защото липсва много съществена част от уравнението, която и Гейтс изпуска.
Образованието.
Затова и този човек:
както и много като него са започнали кампания за събиране на средства за строеж на училища в бедни страни. Точно за да може уравнението здравни грижи, ваксини, хигиена и образование да бъде завършено.
Ето къде може да прочетете повече относно инициативата, или да направите дарение.
Да завършим с Гейтс. За шок и ужас на конспираторите, той не произвежда ваксини. Нито ги продава.
Дарява ги.
” До момента Бил и Мелинда са вложили 30 млрд 30 млрд. долара за борба с най-опасните детски болести по света и са успели да намалят детската смъртност от 12 млн. през 1999 до 6 млн. през 2016 – с амбицията да я съкратят до 3 млн. през 2030. ”
Чувам (и чета) често лафове по негов адрес “не се наяде“, “тези пари в гроба ли ще ги носи” и тем подобни вариации.
Ми не. Даже няма да ги остави на децата си, а ги е завещал за благотворителност. Всичките 70 милиарда, които има. Е, заделил е по 10-ина милиона на всяко, но в сравнение с милиардите това е капка. Идеята му е децата сами да натрупат своите милиарди, ако могат. Вярно осигурил им е добър старт, в което няма нищо лошо.
А относно по-голямата част от парите на баща им – нито ще бъдат погребани, нито изядени.
Ще отидат за благотворителност.
Във времена, в които основно гледаме света през прозореца, в които ни липсва свободата, социалните контакти,
в които сигурен съм много хора римуват думите напрежение и отегчение във всевъзможни комбинации със затвор и нетърпение,
в които много също така много хора са убедени, че не могат повече, не издържат…
Искам да напомня. Всички сме свободни хора. И не! Не призовавам към нещо, което се римува с изброените по-горе думи, но
води до още по-голямо ограничаване на свободите. Не. Няма смисъл, а и съм убеден, че специалистите си разбират от работата
и няма да обсъждам дали мерките са адекватни, или може по-добре. Винаги може по-добре, но едно работещо решение е винаги по-добро
от много други, но погрешни.
Идеята е друга.
Да, казах думата. Но нека по-подробно.
Предполагам, няма човек, който да не знае, или поне да не е научил тези дни за Нютон, който в период на изолация е родил най-гениалните си идеи.
Изолацията не е попречила на полета на въображението му.
Но да не се връщаме толкова назад.
Нашият съвременник Стивън Хокинг, когото загубихме съвсем скоро бе лишен от всякакви свободи. И не, свободата му на движение не бе ограничена от властите, а от природата. Природата му бе осигурила тяло, което все повече и повече не се подчиняваше на волята му, докато накрая успяваше да движи само едно-две мускулчета под едното си око и посредством тях да контролира компютърната система, която му служеше за работа и за комуникация с останалия свят.
По-страшен затвор трудно може да си представи човек. Обаче тази изолация не попречи на полета на въображението на професор Хокинг да достигне най-отдалечените краища както на макро-вселената, както и до дълбините на микросвета.
Знам. Ние не сме Нютоновци, нито Хокинговци. Но имаме същите неща, които и те са притежавали. Имаме мозък. (или?) Имаме въображение.
Трябва само да ги впрегнем в работа.
Използвайте ги. Може да научите нов чужд език. Може да се захванете с калиграфия (нещо, което Стив Джобс твърди, че му е било много полезно) или с оригамии. Или някоя сериозна игра. Или ако притежавате определени сръчности и умения, на които не сте обръщали досега особено внимание, тепърва да ги доразвиете.
Да си припомните забравеното от училище като прегледате какво учат децата ви.
Вместо човек да се дразни от изолацията, може да я използва рационално.
Всички имаме мозък (?? дали?) и въображение. Да ги използваме, да не ги оставяме да закърняват.
А и да не забравяме – има безброй други светове, които са само на една мисъл разстояние.
Както открил героят на тази стара приказка, с която реших да ви почерпя:
http://www.webkeybg.info/the_cave/doc/the_storyteller.pdf
(Специални поздрави на феновете на Дио)
Преди много време бях “зелен”. Зелен в много смисъли, включително и названието, с което биват наричани псевдо-природозащитниците. Даже бях и “партиец”. Членувах няколко месеца в “Зелената партия”. Защо членството ми продължи кратко е друг въпрос.
Защо казвам “псевдо” и защо вече не съм “зелен”?
Всъщност причислявам себе си към природозащитниците. Правя всичко, което зависи от мен за опазване на природата. Пестя, събирам разделно, не изхвърлям неща, които могат да служат още дълго, когато мога пътувам с градски транспорт, а когато съм с кола не карам по схемата “газ-спирачки” и т.н.
Относно “псевдо”:
Тази статия може да отговори донякъде на въпроса. Това вече надявам се е някаква крайност, проява на човек с отклонения, каквито съществуват във всяка група от хора, обединени от някакви интереси и разбирания.
Този пост не е за “зелените”, заради които думата “екология” доста хора смятат вече за мръсна дума. Да, много хора е трудно да бъдат убедени, че екологията е сериозна наука, която се прави от сериозни учени и изисква сериозни познания.
Именно сериозните познания са това, което липсва на активисти, като горепосочените.
Целта на този пост е да припомня, че едно от основните твърдения на псевдо-еколозите, това за консенсуса между учените относно климатичните промени е невярно. Или поне неточно.
Да, глобално затопляне има и фактите, които подкрепят твърдението не са личните спомени на този или онзи, а научни наблюдения върху измененията на климата и на ледената покривка в Антарктида и Тибет да речем. Наблюдавани са промени, които не са се случвали от хилядолетия. Не става въпрос за кратки климатични цикли за десетилетия и столетия.
Консенсус между учените липсва по много въпроси. Както и за самия характер на климатичните промени, както и на причините за тях.
Оказва се, че далеч не всички учени са съгласни за ролята на CO2.
Don J. Easterbrook е събрал много научни статии, които по един или друг параграф не се съгласяват с това, за което пвсевдоеколозите считат, че е постигнат консенсус.
Тук може да се напери по-старото издание на сборника: Evidence-Based Climate Science Data Opposing CO 2 Emissions as the Primary Source of Global WarmingElsevier
В по-новото се говори и за прословутите 97% от учените, които са постигнали консенсус. Оказва се, че този бомбастичен процент фигурира само в две статии. На практика процентът е далеч по-малък. Да, климатологията е още прохождаща дисциплина и много неща не са ясни.
Пак да подчертая, не става въпрос за научно-популярни, а за строго научни издания, за статии, които са преминали рецензия на поне двама независими рецензенти, преди да бъдат допуснати до печат.
За съжаление, както повечето научни издания, въпросната книга е скъпа, както и повечето издания на Elsevier, заради което и не малко учени протестираха наскоро. Уви, достъпът до псевдонаука е свободен, докато за сериозните научни издания трябват бая средства. Това от една страна опазва научните издания до голяма степен от проникване на несериозни публикации, но от друга ограничава достъпа до тях.
Все пак в Google Books има достъп до новото издания, което макар и орязано дава достатъчно информация. Там е разгледан въпроса и за 97-те процента.
Доста хора казват, че Грета и съмишлениците ѝ са все-пак полезни, защото са принудили политиците да “вземат мерки”, да “чуят” и т.н.
Да, политиците добре чуват и доволно изпълняват – нови данъци, нови такси с оправданието “хората го искат”, “младите го искат” и прочие.
На всеки, който реши да помисли малко, ще му стане ясно, че това не е пътят за решаване на проблемите.
Същевременно много хора денонощно работят за ограничаване на вредните емисии, за ефективно събиране и рециклиране на отпадъците, за създаване на все по-икономични двигатели и самолети. Например последното поколение на Airbus e 20% по-икономично от предишното, което на свой ред е по икономично и отделя по-малко емисии от предишното…
Ето една от недомислиците на псевдоеколозите. Те се борят за намаляване на самолетните полети, даже и за забраната им. Обаче оказва се, че като разход на гориво за превоз на килограм тегло, самолетите са сред най-икономичните превозни средства. Ако повечето пътници, които се превозват сега със самолети се прехвърлят на автомобили, замърсяването рязко ще скочи. И да, самолетите са най-икономични, ако са пълни. Ако пътниците намалеят, полупразните самолети ще горят почти същото количество гориво, но ефективността им рязко ще падне.
Но за политиците каузата на псевдоеколозите е добра – повод да обложат с нови данъци и такси пътуващите.
Изобщо, каузите на псевдозелените са недомислени. Примерно тази срещу месото… И ако всички хора станат вегетарианци, колко площи ще трябва да се разчистят за да се засадят, за да може да се изхранва населението? Освен това, далеч не всички животни се отглеждат във ферми. Много голяма част пасат свободно по поляните из горите и планините. И са полезни за горите по много начини, не само защото ги торят.
Забрана на пластмасите. Имаше снимка, как в Индия заместват пластмасовите опаковки с палмови листа. Пита се обаче, това е са ли същите палми, изсичането на които обрича орангутаните на гибел?
Замяната на дизеловото гориво с рапично масло. Оказва се, че за засаждане на необходимата рапица се изсичат гори и се унищожават ниви. Подобен прецедент има в Бразилия със засаждането на тръстика, от която се добива спиртът, с който вървят повечето “зелени” коли в Бразилия.
И още много недомислици, в които псевдоеколозите вярват като в “Светото писание” и не подлагат на критична оценка.
Разбира се, проблемите с климата и замърсяването са сериозни и е небходимо всеки да даде своя принос за решаването им, както например предлага Йордан Стефанов, авторът на блога и FB-странницата Наука и критично мислене.
А не чрез насаждане на истерии и паника, създаване на нови култове, чувство за вина и то сред хората, които реално са най-загрижени и най-отговорни за околната среда.
Когато преди две години Deep Purple минаха през България, поредна спирка от прощалното им турне, мислех че ги виждам за последен път на живо. Е, съдбата даде още един шанс.
Групата реши да “повтори” някои от страните, през които вече мина “Дългото сбогуване”, където по техните думи са били най-добре приети.
България бе включена в това число и имах щастието да изживея още веднъж емоциите, които само Пърпъл са способни да създадат.
Deep Purple са една от най-любимите ми групи, не съм пропускал техен концерт у нас, без този в Пловдив, който беше след сета им в Каварна (на който обаче бях), обаче почти не съм писал за техните концерти.
Всъщност е много трудно да се опише концерт на Пърпъл. “Това и това изпяха, в толкова започнаха, в толкова свършиха, в този концерт наблегнаха предимно на класики” – това са данни, които лесно могат да се вземат от статистиката.
Магията обаче, приказката, която магьосниците от групата ни дават да изживеем и която продължава дълго след последните аплодисменти и продължителното излизане от залата и претъпканите тротоари около нея няма как да бъдат предадени с букви. Не знам, може би някой вълшебник на словото, който умее да прави същите магии с думите, както петимата музиканти с нотите би могъл, но не и аз. (Мда, нивото ми на боравене с думите е не по-високо от това на Ринсуинд с магиите за съжаление.)
И наистина, как може с думи да се предаде невероятната хармония между петимата, как едни и същи песни звучат по съвсем различен начин на всеки концерт, как различни инструменти свирят заедно, сякаш са един и как невероятни импровизации се леят спонтанно. Белият лист или екранът не могат да възпроизведат акустичните водопади, изригнали от китарата на Стив Морз или стихията, която предизвиква Дон Еъри всеки път, когато има възможност да се развихри. Как “Рондо а ла турка” съвсем естествено преминава в “Мари бабо гърбава”… Нали, те са съвсем близки, преходът между тях е само няколко движения на пръстите, но на музикант от ранга на Дон Еъри. Или другите двама магьосници, Пейс и Глоувър, за които ако кажем че просто поддържат ритъма ще е направо обидно.
Цялата магия няма да е магията на Deep Purple без гласа на Гилън. Гилън, който макар да е отдавна далеч от върховата си форма не ползва плейбеци, симбеци и подобни тарикатщини, до които прибягват огромна част от съвременните изпълнители, а се раздава до край.
Не, концерт на Deep Purple не може да се опише, трябва да се преживее. За съжаление остават малко възможности за тези, които са пропуснали. Догодина прощалното шоу продължава, който успее да ги засече някъде по света няма да съжалява.
Да не пропусна още един реверанс към българската публика – “Тихо се сипе първият сняг”, естествено пак от клавишите на Дон Еъри. Реакцията в залата ви оставям да си представите сами.
Въпреки че музикантите изглеждаха в перфектна физическа форма, както казва Глоувър в едно интервю: “идват времена е които телата отказват да правят това, което волята иска”. Нормално е желанието на ветераните да прекратят активната концертна дейност. Остават още неизвестен брой концерти от “Дългото сбогуване” и изявите на сцена на великата група ще останат в историята. Да им пожелаем здраве и дълъг живот и да се надяваме, че ще успеят да ни зарадват с още нови албуми. Догодина чакаме поредния, записите за който петорката завърши наскоро.
Или с други думи ентропия. (Всъщност, това горе е изменението на ентропията на термодинамична система при обратими процеси, да съм по-точен. Така, за протокола.).
Ентропията е сложна работа и затова няма да я разнищваме. В учебниците по физика пише много работи за нея и въобще не е просто нещо.
За нашия случай е достатъчно да знаем, че ентропията е свързана с безпорядъка и че термодинамичните системи се стремят към състояние с максимален безпорядък.
Този процес лесно се наблюдава у дома, когато разни чорапи, смачкани дрехи, книги, части от някаква електроника, възглавници инструменти и други подобни започват прогресивно да изпълват стаята, докато не се намеси Демонът на Максуел във вид на силно нервирана домакиня и разхвърляните предмети чудодейно не се озоват по местата си… До не голям брой минути след намесата в естествения ход на термодинамичните процеси, който бързо след това взема реванш.
Като мото на скайпа ми от години се мъдри сентенцията:
“Невежеството е следствие на втория принцип термодинамиката, защото да бъдеш малкообразован е по-вероятно, отколкото да бъдеш добре образован”.
Не знам, кой е авторът на въпросната мъдрост, но това е фундаментална истина. По-голямата част от населението предпочита да се движи по принципа на най-малкото съпротивление. Малко хора полагат доброволно необходимите усилия да се образоват. Затова и развитие държави полагат усилия за стимулиране на образованието. За да изкарат възможно по-голяма част от населението от състояние на термодинамичен хаос, или в термини, подходящи за човешкото общество – състояние на максимална безполезност. Или пример за нервната домакиня в действие.
Преди време бях обяснил от гледна точка на кибернетиката, защо комунизмът не работи.
Термодинамиката от своя страна сочи, че причината е дълбоко вградена в основите на комунистическата идеология. А именно основният постулат на Марксизма, за диктатурата на пролетариата. Или диктатурата на по-ниско образованите над образованите. Не че няма образовани работници, природно интелигентни и т.н. Като цяло пролетариатът е по-слабо образован от елита.
Като потвърждение идват и думите на Ленин, че не може работникът да взема по-ниска заплата от инженера. Всъщност при социализма доста работници вземаха доста по-високи заплати от инженерите и така, за много от тези, които избираха професията на инженера единствен стимул беше избягването на тежък физически труд. И евентуалната възможност в далечно бъдеще да станат началници, или сакралната мечта, влязла и в студентския песенен фолклор – директори.
Или, ако се върнем на по-горната аналогия, марксистите изгониха нервната домакиня на улицата и очакваха къщата сама да се подреди. Не става.
По същата причина, дълбоко залегнала във физическата същност на света не работят и делюзиите на разните там анархисти и либертарианци. Те също се надяват, макар и базирани на различни идеологии да държат изкуствено обществото в състояние с висока ентропия и да изгонят домакинята от къщата.
И добре известният Закон на Парето е отражение на все същите закони на статистическата физика. А и трите гореспоменати идеологии се опитват да отрежат точно тези 20% от Закона на Парето, които вършат работата и движат нещата
Мине не мине и току се повдигат теми, които цивилизованото общество отдавна би трябвало да е оставило в прашасалите архиви на
изхвърлените средновековни суеверия.
Много гореща е темата за абортите. Много хора безкритично наричат аборта убийство, защото животът започвал видите ли, от оплождането.
Принципно, след оплождането се получава куп клетки, които трудно могат да се нарекат човек. И по-нататък, когато на ембрионът се появят хриле, едва ли някой ще го нарече човек. Реално за човек можем да говорим доста след раждането, но раждането е една разумна граница, след която ембрионът вече не е зародиш, а човек.
Но разумните доводи се разбиват в стената на суеверия и предразсъдъци. Започват приказки за “душа”, “божия искра” и подобни нелепости.
Да обобщим. Наука и критично мислене постави въпроса:
“Когато две хаплоидни клетки се обединят и образуват една диплоидна това е живот? А хаплоидните клетки не са ли живот? ”
Аз казвах, че за убийство можем да говорим, когато става въпрос за личност, а ембрионът по никакъв начин не е личност.
Но помислих малко, опитах да погледна от другата гледна точка и прозрях!
1)Мастурбацията е убийство! Всеки сперматозоид може да даде началото на бъдещ Айнщайн или Вивалди!
2) Менструацията е убийство! Всяка яйцеклетка – виж точка 1)
3) Сексът е убийство! Секс без зачеване = мастурбиране!
4) И сексът със зачеване е убийство! Един сперматозоид опложда яйцеклетката. А останалите близо 10 милиона?
И ако точно те са били бъдещите Айнщайн и Вивалди, а е спечелил този, който е направил Гошо-тъпото?
В крайна сметка – животът е серия от масови убийства – следователно животът е геноцид!
