Населението на България се отличава с особено къса памет. Не знам при другите народи как е, но нашият определено не помни по-дълго, от следващото предаване “по телевизора”, до скоро и до утрешния вестник, но напоследък вестниците и те потънаха в забрава.

Помните ли 1997-а година и предходните? Аз щото помня. Помня как като вземех заплата, бързах да я изхарча още същия ден, защото на следващия не можеше да се купи почти нищо с нея. Помня, как обикалях с огромна раница и две торби в ръце по хранителните борси, да накупя продукти до следващата заплата и как с всичко това се “трупясвах” в трамвая и едвам имах сила да сляза от него, за да се прехвърля на автобус…

Помня и годините след ’97-а, когато нещата се промениха. Не всичко беше както ми се искаше, но определено нещата тръгнаха в положителна посока. Помня и как се смарангяся всичко, когато дойде оня, дето щеше “да ни оправи” за 800 дни. Е, “оправи ни” за много по-малко.

За следващите две правителства, надявам се повече хора да си спомнят, макар че много телевизионна помия изтече междувременно.

Та по въпроса със слабата памет – ето една статия за подсещане:
За Костовите злодейства с “Мариците”

А освен “Мариците” Костов се оказа виновен, че е “затворил” “Кремиковци”, “Балкан”, оръжейните заводи и един куп други неща, макар че неговото правителство ги получи източени и разграбени от предишните.

Пак за припомняне – помни ли някой JES-Air, компанията на Луканов, която източи средства от “Балкан” и беше фалирана след това?

А “Хемус Еър” – компания, която съществува от соц. време като дъщерна на “Балкан”. Е още съществува и само преди месец, мутренското правителство в оставка ѝ направи поредния щедър подарък от имоти на настоящия национален превозвач и на летището.

Пак за подсещане една статия, която често цитирам – за козата, в която Илия Павлов се хвали как е източил Кремиковци и изобщо се обяснява схемата за източване на предприятията. Цитирал съм я не веднъж, но ще продължавам да я цитирам, че белким някой се подсети.

Късата памет винаги е проблем. Води до повтаряне на едни и същи грешки отново и отново. А пред един народ, покосен от алцхаймер, перспективите са мрачни.

Ако не сте чели този великолепен разказ на Шекли, прочетете го. И не веднъж!
Много е актуален за днешно време.

Интересно, че повечето хора, които са го чели, единствено помнят, как транайци контролират политиците си и желаят подобна система и у нас. На Транай политиците имат гердан с експлозив на врата и всеки възрастен гражданин, недоволен от даден политик може да го отстрани, когато пожелае.

Примамливо звучи, нали?
Много от исканията на протестиращите тези дни се доближават по радикалност до тази форма на контрол. За това и припомням разказа на Шекли.

Странно, че повечето читатели пропускат останалите подробности от разказа. За това и препоръчвам да бъде прочетен поне два пъти.

Какво е Транай? Планета – утопия. Няма престъпления, няма корупция, няма бедни…

Всъщност здраво контролираните “от народа” политици не смеят да предприемат каквито и било действия, защото се страхуват, че ще ядосат някого. Съответно не вършат нищо, прекарват времето си в страх и чакат да им изтече мандата.

Обществото се “самоуправлява”.

Няма престъпления – защото са “узаконени”. Всеки може да ограби всеки, като се спазват някои неписани правила. Да речем ако не успееш да обереш някого, нямаш “право” да пробваш да обереш същия човек в рамките на денонощието.

Няма убийства – защото за убиец се счита човек, убил повече от 10 човека.

Няма полиция. За това всеки държи вкъщи тежка пушка със снайпер и “отстранява” този, когото счита за опасен. По собствено усмотрение, без доказателства и разследване.
И така нататък.

И какво? Май Транай не е толкова хубаво място за живеене!

Та драги протестиращи, внимавайте какво си пожелавате.
Аз не бих искал да живея в Транай.
А вие?

Който и да ос.. опа, и да омаже положението в българската политика, в крайна сметка се оправдава с Костов.

Преди време бях писал за този феномен. Това е било 9 години след края на управлението на мургавия политик. Днес годините вече са 12, но Костов си остава главният виновник за всичко.

Така и псевдо-политикът, чието управление като цяло беше провал и завърши със сгромолясване, дълго време се оправдаваше с наследството от Станишев, но когато си тръгна, насочи гнева на протестиращите в “правилната посока” – Костов. А Станишев изведнъж изчезна от списъка с оправдания.

Защо ли? Ами погледнете протестите. Протестира се срещу непосилните (често предизвикващи съмнение до колко са обективни) сметки за електричество, но за също така скъпите горива нещо се мълчи.

Протестира се срещу чужди фирми, идващи от западна Европа, заради монополното им положение в регионите, в които действат. Срещу монополиста в бизнеса с горивата – ни дума.

В крайна сметка резултатът ще е изгонване на всички други инвеститори, освен руските в енергетиката.

А партията, срещу която вече не роптае бат ви Бойко е постоянен защитник и
проводник на руските интереси у нас. Пък Костов е удобен за гръмоотвод.

В заключение да перифразирам стария лаф за кривата ракета:
Крив политик Костов го оправя!

Та помните ли какво писах преди едно кило време?

Месията

Нито се радвам, нито се гордея, че познах.

Повече – при Митко

Айде и аз да си кажа, по много наболялата тема за ЕРП-тата.

Първо да уточня, че темата ми е абсолютно неясна, така че ще разсъждавам като лаик без никакви претенции за достоверност.
Казах.

И така, уточнявам още, че въобще не ми е ясен смисълът на тези организации ли са, дружества или дявол знае какво. Не разбирам и защо трябва да има фирми за топлинно счетоводство. Въпреки многото писания по въпроса, които съм прочел. Може би от прекалено многото обяснения смисълът на нещата съвсем ми избяга и е “някъде там”… Както и да е.

Наскоро прочетох една много добре обоснована статия на Йордан Янков във фейсбук. Който няма акаунт там може да прочете по-кратък вариант със същите изводи тук.

И от двете статии изводът е, че основните “вземания” от сметките за тока ги прави държавата (нищо чудно) а за ЕРП-тата остава някаква нищожна печалба, толкова нищожна, че даже едва ли не са на загуба. И тук започва да ми дрънчи едно звънче и да ми просветва алармена лампичка. Защо аджеба някой ще се натиска да прави нещо в чужда държава, ако няма “келепир” от цялата работа?

Още повече като се присетя, че въпросните дружества си разпределиха страната на зони и всяко не гледа в канчето на другите (конкуренциия – йок!) а си стриже неговите овчици лампичката се превръща в сценичен прожектор а звънчето отеква с гласа на Цар Камбан какъвто би бил, ако не беше се счупил “царят”.

Както казах, числата в цитираните статии са много убедителни. Но от друга страна съм виждал по въпроси, които разбирам добре, погрешни изводи, подкрепени с убедителни за незапознатите с въпроса числа. Така че като видя убедителни числа по въпрос, който не разбирам, се замислям, до колко числата са наистина верни. Но няма от къде да ги проверя, така че няма да ги коментирам, приемам ги за правилни.

От друга страна, за да имат мерак ЕРП-итата да стоят в България и да извършват каквото там извършват, явно имат интерес.

Варианти има много. Като започнем от парите под масата. Всъщност те са в началото на всяка сделка, в която седи от едната страна държавата, за това да ги оставим и тях настрани.

Другото е шашмите със сметките за ток. Ето наскоро прегледах фактурата на майка ми и се оказа, че и начисляват само дневна енергия. Бързо “разследване” в района установи, че не е единичен случай. Другите жертви бяха също пенсионери, които си плащат чинно сметките, без много много да гледат за какво плащат. Случайност? Може би…

Случаи на манипулирани сметки има много. При подаване на жалба ЕРП-ито възстановява понякога част от надвзетата сума, изчислена по методиката “едно към кеси ми”.

Манипулации има не само с електромерите.
На много места напрежението е по-ниско от стандартното. В доста от случаите заради недостатъчно мощности и много повече консуматори от разчетените за дадения трафопост, но в други случаи при налични мощности пак напрежението е по-ниско.

Дали ЕРП-то печели от това не знам, но определено сметката на потребителите расте. Днес по някоя телевизия експерт обясняваше как при по-ниско напрежение пак ще се плати същата цена защото знаем, че токът е равен на напрежението, разделено на съпротивлението, което в случая е (относително) константно. Така че чисто теоретично би протекъл същият ток.
Ама от друга страна при по-слабо загряване топлообменът с околната среда действа по-дълго време, така че ще трябва да си загряваш манджата доста по-дълго, отколкото ако проблемът беше само в по-ниското напрежение.

Впрочем котлоните и фурните са най-малкият проблем. Всеки електроуред има номинално напрежение, при което работи най-икономично. При работа при напрежение, различно от номиналното, електроуредите се превръщат в лами. Особено силно това важи за климатиците. Човек, който е решил да пести отоплявайки се с климатик, току се оказва много неприятно изненадан от сметката.

Това бяха само някои от възможностите, заради които на ЕРП-ито може да е изгодно да кеси в България уж за жълти стотинки. Предполагам, методиките за изхранване на отговорните кадри на дружествата са много повече и с по-голям размах от родените от скромното ми въображение.

Друг източник на печалба за ЕРП-итата и подобните им организации е, че те на практика ползват безлихвени кредити от потребителите. Отчитането веднъж на няколко месеца и начисляването на “прогнозни” сметки си е буквално кредитиране от страна на населението. После уж връщат надвзетите пари, пак изчислени по неясна методология. А междувременно печелят от тях. До колкото аз не съм нито банка, нито друг вид финансова институция, не съм съгласен да кредитирам богати фирми.

И идва въпросът – какво да се прави.
Да се махнат ЕРП-итата и да се одържави дейността им?

Ами какво пречи на държавната фирма да прави същите далавери и да запази цената на тока на същите, че и на по-високи нива?

Истински Цунг-цванг ((Позиция в шахмата при която всеки следващ ход води до влошаване на положението и няма полезен или неутрален ход.))

Изобщо “капитализмът” в България дойде по неестествен начин. Държавните монополи бяха префасонирани в частни, конкуренция реално няма.
Нито държавна структура би решила проблема, нито частниците са решение, след като идват директно с монополно положение, или с картелни споразумения, както е в други области, да речем бензиностанциите.

Единственото правилно действие, което виждам е да се протестира, защото кроткото свеждане на главите от страна на стадото води само до увеличаване на апетитите на вълците.

Снимка от страницата във Фейсбук на авторката

Как си отиде от тоя свят Фреди Меркюри? Заразен от СПИН в резултат на разюздания живот, който е водел, както добре “знаем”, или заразен целенасочено заради “непослушание”? Бил ли е хомосексуалист, или това е грижливо граден образ за пред света?
Какво, поредната теория на конспирацията? ( Да де, той и Елвис е жив…)

Всъщност, оказва се, че колкото повече рови човек, ще открие много несъвпадения с официалните истории, неясни моменти и откровени фалшификации. Самият Фреди не е споделял почти нищо за личния си живот с медиите. Съответно те не са се забавили да му изградят образ, удобен за продаване.

Опит за прочит между редовете на многократно тиражираните истории за душата на група “Куин” прави Ирина Гигова с пиесата си “Последната тайна на Фреди”, която се играе от скоро в театър “Възраждане”.

Основа за историята е предполагаемата връзка между Фреди и Рудолф Нуреев. Връзка, за която всички, които са познавали двамата твърдят, че е напълно измислена. Въпреки това са издадени техни любовни писма. Писани всъщност от кого?

Пиесата е изградена около измислен разговор между двамата. Измислен, но напълно възможен. Репликите са базирани на прочетено в интервюта и спомени както на двамата герои на пиесата, така и на членовете на “Куин” и на много други близки до тях хора.

В действието се явяват както истинският Фреди/Фарух Булсара, така и публичният му образ, смес от личните изяви на сцената и клюките от жълтата преса. Идеята двама актьори да играят двата образа е брилянтна.
“Двамата” са понякога съвсем различни, понякога двата образа се преливат един друг и не можеш да кажеш кой кой е. За това в отделни моменти и двата образа присъстват едновременно на сцената и участват в действието, всеки по свой начин.

Пиесата е конкретно за Фреди, но всъщност героят й е обобщен образ на твореца, попаднал в хищните челюсти на музикални компании, продуценти и търговци на авторски права. Чистата творческа душевност срещу алчната машина за пари. За компромисите, които се налага да правят творците, за цената, която трябва да платиш, за да бъдеш себе си.

“Големите акули в шоубизнеса не прощават, докато си още никой, да им се опънеш… Е, аз не бях от дашните… И машината се завъртя, за да ме смаже. Оказах се костелив орех, каквото и да ми струваше на черупката… Решат ли обаче, че трябва да платиш за гяволъка да си себе си, могат да „поръчат” биографията ти. Във всички нюанси на жълтото. Но аз продавам гласа си, не задника…” – казва “истинският” образ на Фреди.

Режисурата на Съни Сънински е брилянтна. Актьорският състав е силен и убедителен.

Пиесата е изградена като рок композиция. След психеделична интродукция следва твърдо начало, резки преходи между нежни, баладични мотиви и скоростни, динамични пасажи. Синкопи, кресчендо и накрая мощен, тежък гръмовен финал.
Музиката на “Куин” е органична част от действието, отделните пасажи са вещо избрани и подсилват в пъти въздействието на пиесата, освобождавайки емоциите на зрителя, докарвайки го до просълзяване в отделни моменти.

Много силен момент е, когато Мери – любовта на живота на Фреди се опитва да бъде чута от него. Музиката главата му взема победа.

Всъщност силните моменти са много. Един след друг от началото до края на действието.

Какъв човек в действителност беше Фреди Меркюри?
И кой в крайна сметка е написал писмата между Фреди и Нуреев?

Един възможен отговор в пиесата на Ирина Гигова в театър “Възраждане”
“Последната тайна на Фреди”.