Предишният ми пост на транспортна тема предизвика голям интерес, включително и от вестник “Преса”. (за интересуващите се ето къде)

Благодаря на представителите на вестника за интереса към материала, както и за точното спазване на лиценза, под който съм го публикувал. Екипът на “Преса” показва, че наистина се отнасят професионално към работата си, за разлика от някои други известни вестници.

Та на темата. Въпреки че както писах в предишния пост, метрото за местата, които обитавам е неудобно, реших да се вслушам в съвета на Милена “Ходете, момчета!
Всекидневно ходете пеша!”, от времето, когато беше вокалистка на група “Рок квартет” (имаше и такава група).

Оказа се, че при бърз ход мога да стигна до метрото за 40 минути, което е добре. При хубаво време не е лошо да се разходи човек.

Станцията беше интересна – има ескалатори, ама на половината стълбище… другата половина – без. Аз обикновено не ползвам такива съоръжения, но понякога се налага. Поне има асансьор за хората със затруднено придвижване… от едната страна на улицата. Но поне има. На новите станции са се погрижили за такива съоръжения, но за съжаление, повечето от старите не могат да се похвалят с такива.

Съвсем наскоро ни се наложи двама човека да пренесем близо 70 кг. от единия край на Виена до другия. Не бе никак трудно. (А да, там не дупчиш билетче за багаж. Много ми се смяха, когато питах дали трябва) Навсякъде, на всички станции има асансьори и ескалатори, така че с багажа се справихме без проблем. Не ми се мисли, как бих направил същото упражнение в София с градския транспорт. Всъщност съм го правил, ама на доста по-млади години.

На касата пак изненада – вече няма комбинирани билети за метро и градски транспорт.

На станция НДК слязох и сравнително лесно стигнах до площада пред НДК, после разбрах, че имало и друг тунел, който води в подлеза до спирките. Но никъде няма табела, кой транспорт в коя посока е. И в двете посоки на перона пише “Площад България”… Един мой познат така беше излязъл долу при тролеите, вместо на спирката на трамвай 7 и после му се наложи да мине пеша под дъжда, който тогава валеше до спирката, понеже да се върнеш през подлеза трябва пак да си щракнеш билетче. Надя тук е описала много подробно затруднената ориентация в метростанциите, както и сбърканите табели тук-таме, така че няма да задълбавам повече по темата. Само си спомням как във Виена на картите във влакчетата, на спирките и на метрото и на другите превозни средства пише всички възможни връзки и плюс това ти ги съобщават по уредбата.

Поредната изненада беше на спирката на “седмицата” – няма я вече “барачката” където продаваха билети. Та няма и от къде да вземеш талонче от 10 билета, поне ватманът имаше билети.

И като цяло за метрото – за северната част на “Надежда” и “Свобода” вече писах, но в цялата схема на метрото за съжаление това не са единствените недоразумения. Станциите са “изсипани” по странна схема, а не са съобразени с удобството на по-голямата част от живеещите по маршрута (то ясно е че със всички няма как да се съобрази) .

Примерно метростанция “Хан кубрат” е сложена така, че от едната ѝ страна е надлез “Надежда”, после следва промишлена зона, така че е разположена в края на обитаема област. По-удачно щеше да е, ако е по-навътре в квартала.

Станцията на университета е добре, но тази на стадиона, защо е там, като се има предвид че от едната до другата станция пеша пътят е 5 минути? Е, айде да са седем. При бавен ход. За сметка на това един дълъг участък до “Жулио-Кюри” е без станции. Вярно, че метрото там минава под парка, ама пита се тогава в задачата, защо минава от там? Не бе ли по-логично да заобиколи и да покрие други квартали, като “Яворов”, района на “Ситняково”, евентуално “Гео Милев”?

Като цяло, метрото на много места, особено първата линия дублира основните линии на наземния транспорт, а хората в кварталите пак са встрани и трябва да изминават големи разстояния пеша или на кон, опа, с друг транспорт за да стигнат до основните “артерии”.

А сега и за цените. Малко са щастливците, които могат да пътуват само с един транспорт.

Картата за метро за 1 месец е 35 лева. Няма комбинирани карти за метро и поне още един транспорт. Да не говорим, че на повечето хора им е необходим един транспорт да стигнат до метрото и още един до крайното назначение, но поне за метро и още един ако имаше на преференциални цени би било добре, но няма. Както казах, вече ги няма и комбинираните билети по 1,60. Талончетата от 10 билета, при които едно пътуване излиза 80ст. не важат в метрото. Няма и часови билети вече.

По повод часовите билети да отворя една скоба, присъствал съм на скандали с контрольори, когато човекът се е качил, а часът е изтекъл по време на пътуването. Което в софийските задръствания е напълно възможно. В Марсилия имаше магнитни карти, които важат 1 час. Но ако се качиш в 59-тата минута и я маркираш, картата ти важи докато слезеш. Бях питал дали е така, но все пак се попритесних, когато при подобна ситуация се появи контрольор. Подадох си картата с лека тръпка в корема, той я провери, върна ми я и благодари учтиво. Но това не е в София, уви.

В София, ако нямаш удобен транспорт, приключението “отиване на работа” излиза доста скъпо. Как тогава метрото да поеме голяма част от трафика, след като на хората не им е изгодно?

Да видим прословутите паркинги на началните станции, за хората, които идват по работа в София за един ден. Там първите 2 часа са безплатни, после ти цъкат по 50ст. на час. Изглежда добре, ама ако трябва да ползваш няколко транспорта, по-изгодно ще е да си продължиш с колата, че и синята зона да си платиш.

Писах вече, чe трудно се намира, от къде да си купиш билети или карта за градски транспорт. В станциите на метрото се продават билети само за метро…

Да разправям ли за Виена, Марсилия, Рим и т.н., където в станциите можеш да купиш (почти) всички видове карти, които се продават за съответния град? Няма смисъл.

Цената на транспорта в София е силно неадекватна на възможностите на потребителите му. До колкото знам, почти навсякъде градският транспорт е на дотации. Подържа се, защото благодарение на него се спестяват много други разходи и като цяло се увеличават приходите. Когато човек няма проблеми с транспорта, по-лесно стига до работа, има повече време за нея и т.н.
Ето малко малко по-подробни разсъждения по въпроса.

Въпросът е колко да са дотациите и колко да поеме потребителят. Нашите “икономисти” уви май се надяват да спечелят Нобелова награда за икономика, като постигнат първият в света самоиздържащ се ( а в мокрите им сънища и печеливш) градски транспорт. Е, не става така.

Е, при този целия негативизъм, няма ли нещо положително?
Има. Станциите са много красиви. Може би нашето метро е най-красиво, от всички, които съм виждал. (за Москва и Санкт Петербург не знам. Казват че там било уникално)

Та в заключение. Софийското метро е едно много необходимо съоръжение, което уви, поради лошо планиране и неадекватна експлоатация едва ли покрива 40% от потенциалния си капацитет.

Голям шум се вдигна тия дини, ама не край Босфора, а у нашенско.
Поводът – скандал с едни мангали, който беше леко позаглушен от другия, огромен скандал с дюнерите… ( Но за тях няма да говоря, темата е прекалено тъжна и не виждам, какво мога да добавя към всичко казано до сега.)

По конкретно – файлът на президеnтския сайт с колоритното многоезично наименование: NationalStrategyIntegrateMangali.pdf

Оплюха ги хората с мангалите, а аз си мисля незаслужено!
Кой е казал, че става въпрос за етнически проблеми? Ми съставителят на документа може да е имал предвид интеграцията на мангалите в европейската действителност, наред с камината и барбекюто, което въпреки завързаното му име си е на практика мангал със скара отгоре.

И правилно. Наред с луканката, ракията и шопската салата трябва да се интегрират и мангалите, като не се спира до там, а се продължи и с кварталните огнища.

Човек няма как да не почуства национална гордост, ако разхождайки се из Виена, Париж или Лондон види бодро къкрещи котли със зимнина, качени върху тухли четворки над уютно димящи огнища. Да се научат задръстените европейци, как се живее! Остава да се интегрират и сланинката, пачата и други национални гордости и светът (или поне Европа) ще стане като роден дом.

Така че, дерзайте другари с процеса на интеграцията!

А то всъщност грешката е вярна, чиновникът писал документа е имал предвид баш каквото трябва (или по-точно не трябва), ама карай. Не е лошо, човек да си помечтае за интегрирана Европа…
:p

снимка – уикипедия

Колко души се сещат, какъв ден е днес? 12-и април?
Колко ще извадят църковния календар? И колко ще се сетят какво чества Човечеството днес?

На 12 април 1961 г. човечеството направи гигантска крачка към бъдещето. Последвана от още няколко огромни.

Уви, когато изглеждаше, че е добило вече достатъчна инерция изведнъж полетът към мечтите беше прекъснат. Рязко, грубо, грозно. И уви, издигането беше последвано от рязко сриване в бездната.

Стремежът към знания е заменен с невежество, мистицизъм, религиозен фанатизъм водещ до следващата стъпка – конфликти на религиозна основа.

Дали следва ново средновековие? Или това е временен спад пред нов скок? Иска ми се да е второто.

А все пак, колко хора ще се сетят, покрай боядисването на яйца, какъв ден е днес и какво означава той за Човечеството?