Category Archives: Лаф да става

И на спамерите не им е лесно :)

Да измислят, как да са по-оригинални.

Най-често ботовете бълват съобщения, които би трябвало да изглеждат като писани от човек и да са универсални, че да могат да паснат на повечето теми, за да е трудно да бъдат отличени от нормалните коментари. Някои са много сполучливи и наистина даже се вързват с темата, но поне при мене лесно се открояват като мартенички, защото са обикновено на английски, чат-пат на руски.

Някои спамери са си направили труда да пишат съобщения и на български, понякога резултатът е комичен, понякога успешен. Тук не включвам био-ботовете 😉

Днес Akismet-а беше хванал най-оригиналното ботско творение:

“Hi, it’s spam bot, please, delete this message and i never return) I promise.”

Готино. Но наистина поне от това IP ботчето повече няма да може да намине 🙂 .

Ветрове…

…между ушите…

Като съм зачекнал темата за за затрудненията с мисленето на някои сънародници, вчерашните новини ми припомниха отменения втори ден на фестивала в Разлог поради неочаквана буря.

Тогава много помия се избълва за “гафа” на организаторите…
Доста странни ми бяха и коментарите на потърпевшите по телевизиите, например някакъв младеж се възмущаваше здраво, как така организаторите не са “предупредили”…
Бая се чудих, какво е трябвало да “предупредят”? Че са си поръчали буря на дядо Господ?

Разбирам разочарованието на хората, повечето пътували доста отдалече, но пък са останали живи и здрави.

Тия явления не напразно се наричат природни стихии, възникват неочаквано и е трудно да се предвидят 3 дни напред и напълно изключено 3 месеца по-рано. А датата за фестивала беше насрочена от преди повече от 3 месеца.

Ако възмутените индивиди бяха опитали да си ползват мозъците по предназначение, щяха да установят че:

а) Едва ли организаторите нарочно са избрали ден с лошо време за насрочване на фестивала – това за тях е свързано със загуби, а е логично, правейки фестивал, да се очаквали приходи
б) Ураганният вятър е опасен, особено когато има наоколо временни съоръжения, а не здрави постройки, така че решението за прекратяване е било правилно.

Все пак някой в Разлог е проявил здрав разум и това са именно организаторите.

За съжаление мозъчната недостатъчност не е български патент – това покзват жертвите от подобен случай в Индианополис, където за съжаление здравият разум е изневерил на организаторите. Някой е подценил опасността, пресмятайки изпуснатите печалби. А може и в името на печалбата да си е “спестил” застраховката в случай на провал на събитието и за това концертът да не е бил спрян навреме. Каквато и да е причината – хората са загинали поради недомислие.

Мозъчната недостатъчност уви води често до трагедии, често за невинни хора.

Та казах ли ви

Като разправях за 10-9

Сега, както чета статията, която е превел Longanlon и се сещам за събития и типове хора, описани в книгата…

Само че книгата е издадена преди 4 години, т.е. писана е още по-рано.
Е, полицията в “Нано” за разлика от английската е доста по ефективна 😉

Наръчник по комунизъм

Няколко пъти “по телевизора” съобщават за села, в които няма вода. В чешмите потича за по няколко часа на ден, или пък на седмица.

Съответно се изтъпанва кметът на изстрадалото селище и страховито заплашва, как ще глобява нарушителите, които поливат с питейна вода.

Това ми напомня случая, с абсолютно ненужното водохващане край Сапарева баня, заради което бяха бити хора, София и околностите й бяха подложени на безводен терор, и което работи всичко на всичко само шест месеца. Но определени хора прибавиха определено количество пачки към авоарите си. Нагледен, брутален пример за комунизъм в действие.

Тогава също се говореше “по телевизора”, и “във вестника” пишеше, как ония гадове, от Сапарево, Сапарева баня и Овчарци поливали градините си. Врагове на човечеството.

Мдаа. Погледнато формално хората са в нарушение. Питейната вода е за пиене. За поливане трябва друга.

Я да видим, обаче реално, как седят нещата. В селата, хората даже и да работят нещо друго, освен земеделие се прехранват основно от земеделски труд. И градините, които са в дворовете им, както и допълнителните земи, които от тях имат им осигуряват близо 90% от препитанието. Ако не поливат тези градини и не поят животните си (които също бяха споменати от вестоносците от ” телевизора”), буквално са обречени на глад.
(Всъщност освен от телевизията и от първа ръка знам за случай, при който в определено село, при стария кмет е имало вода, а при новия – проблеми, но това са подробности.)

Да, ама да не поливат с питейна вода. Хубаво, ама г-н кмете, осигурил ли си друга?
Има право да изисква този, който е осигурил съответните условия и тогава има право да следи, правилата да се спазват. Ама ако не си си мръднал пръста, да осигури не само промишлен водопровод, а и най-обикновен питеен с достатъчен дебит, на какво основание ще плашиш с глоби? Това си е злоупотреба с власт, откъдето и да го погледнем!

Ще кажете -селяндурите да не мрънкат, а да копаят кладенци. Ами те копаят хората. Които са късметлии – намират вода. Които са по-големи късметлии – намират даже топла вода, с която си отопляват и къщите, а и оранжерии правят.

Да, ама не всички са късметлии. А трябва да се яде. За да се яде, при селските условия на живот, трябва да се полива. И стигаме до администрацията, която по социалистически тертип, вместо да работи, предпочита да глобява.

Или, както писах и преди, властта предпочита да държи хората в постоянно нарушение и да си затваря очите. От време на време може някой да изгори за назидание и предупреждение, но негласно, нарушителите не се закачат. Виж, ако някой стане неудобен, управниците имат удобен повод да се разправят с него.

Типично по комунистически.

Та, за к’ъв преход говорехме, моля?

Второюнско

Аз, както знаете, или не знаете съм от Търговище. Град, в който освен мене са се родили и други известни личности.

Опа, я по-сериозно…

Един от тия хора, останали в историята Никола Симов, най-известен с това, че е бил знаменосец на Ботевата чета.

Съответно “признателните потомци” са му издигнали паметник:
Никола Симов

До тук добре.
Както се полага за може би най-значителната фигура в историята на града паметникът дълги години беше в края на главната улица (която между другото и по соц. време се казваше и сега се казва “Васил Левски”, а не “Ленин”, както беше в повечето градове по ония времена), в началото на една красива градинка.

Дойдоха обаче “промените” след 1989-а и паметникът изчезна от там…
Поводът беше, че малко зад мястото му се намира паметник на “активни борци” от Търговище ( имаше и такава категория хора, който помни). И Никола Симов пречел на “борците”…

Тогава аз опитах да организирам подписка за връщане на паметника на мястото му, дадох предложение в централата на СДС-Търговище. Отначало това се прие с ентусиазъм, който скоро след това се изпари и бях отрязан. Явно такава подписка щеше да раздразни някого.

Години по-късно паметникът пак се появи, този път на един мост на ключово кръстовище, през което минава голяма част от трафика през града. Бих казал – също добро място.

Добре, ама седя си там известно време и пак изчезна…
Сега бил пред къщата-музей на Знаменосеца.

Хубаво, ама къщата, макар и в историческия квартал на града, не е точно на представително място, което се вижда от всички, дошли, или минаващи през града (или не е баш на ачик, както бих се изразил пред съграждани). Пред къщата е редно да има паметна плоча, малък паметник евентуално, но такъв голям паметник, направен да се вижда отдалече мястото му не е там. Той е направен за площад или парк. А и редно е най-известният гражданин на града да е почетен на най-представителното място. А в градинките по центъра продължават да се мъдрят други паметници, някои на безспорни, но и някои на доста спорни герои.

Между другото изчезна (за втори път) и паметникът на героите от Балканската война. Преди, по соц време бронзовите войници дълго лежаха с краката нагоре, захвърлени в една горичка. Сега сигурно са претопени.

Та си мисля, пак ли героите от определени събития в нашата история са трън в очите на силните на деня?

Снимката е отуикипедия

“Мечката е зад вратата, бухалът е над оджака…”

При Туарега прочетох много интересна статия за новите технологии и средата в която днешните деца израстват.

Туарега (или Валентин Михалев, ако предпочитате) споделя мнение близко до моето.

Често се натъквам на мнения, как новите достижения на цивилизацията са лоши, опасни, как технологиите ни “отчуждават” ( а на практика е точно обратното) и т.н. В случая в поста си Валентин говори за разпространеното мнение, че технологиите лишават децата от въображение.

Много е изкушаващо да се обявава прогресът за упадък и да се надигат гласове за “предпазване” на децата от новите неща. Резултат от консервативността и страха от новото, а и да си говорим направо – на невежеството на възрастните.

Искаме или не, децата ще живеят в нова среда и е важно родителите да се стараят да са в час с новостите, за да могат действително правилно да насочват децата си, а не да се стараят да ги ограничават. Ограничаването води знаем до противоположна реакция и не помага на никого.

Освен това новите постижения спомагат за развиване на въображението, стига детето да бъде стимулирано малко и с личен пример. Да речем по “наше” време електрониката беше новост. И тогава съм чел, как дървеното конче много по-добре развивало въображението на детето, от електронната играчка… Хубаво, но ако детето има пример от родител, батко или съседско дете, как да изследва елетрониката на играчката, как да я промени и да й даде нови функции, тогава вече следва качествен скок в мисленето на детето.

Важното е, да се виждат наклонностите на детето и да се стимулират, а е ужасно да му се забранява да се занимава с нещо, защото “при Гала казаха/в бгмама пише, че е вредно”.

За съжаление това обикновено става така. И сега, и когато ние бяхме деца. Виждал съм как в семейство на хуманитари, на дете с технически наклонности се забранява да се занимава с нещата, които го вълнуват с най-нелепи аргументи. Макар и по-рядко се е случвало обратното – на дете с хуманитарни наклонности да не бъдат оценявани опитите за изявата им и даже да се стигне до подигравки.

Съвременните технологии могат да стимулират мързела, да. Но могат да стимулират въображението до невероятни висини, които нищо друго не е в състояние да го направи.

Виж, зависи как се подхожда към тях. Когато се появиха персоналните компютри и направиха заявка за навлизане в образователния процес си мислех, че щом това стане, няма начин на децата да не им се вдигне интересът към учението. Уви, компютрите 30 години по-късно седят още на прага на училището и доколкото изобщо учениците имат досег до тях, той е свързан с досада, а не с интерес. Ако се чудите защо, погледнете конспекта на детето си по “информатика”. А в изучаването на другите предмети възможностите, които днес дават компютрите и такъв невероятен ресурс като Интернет въобще не се използват.

И за завършек, като стар човек, да се отдам на спомени 🙂
Преди мнооого време, бил съм на 10-ина години май, някакъв човек ми говореше, как ние (тогавашните деца) знаем много неща, ама нищо не знаем. “Знаеш ли, какво е диканя?” – попита ме човекът. Ами, знаех какво е диканя, и в музея бях виждал въпросното съоръжение. Но и да не знаех, какво би ми попречило това? Знаех обаче много неща, за които човечецът си нямаше идея.

Та не подценявайте възможностите на децата, да се справят със съвременните предизвикателства. Уважавайте ги. И им помагайте, до колкото можете, старайте се да сте в крак с децата си.

Религиозни войни

Протестанстки пастор е бил пребит жестоко от комшии, мохамедани, предполага се, че изповядват радикален ислям

Поводът – единствено че жертвата е християнски свещеник. Тоест разпространител на “неправа” вяра.

Също като в мрачните средни векове, в името на някой бог едни хора са готови да издевателстват над други. Готови да стигнат до убийство, само защото другите не вярват “правилно”.

Не става въпрос, че жертвата е християтнин. Същото щеше да е и ако беше мюсюлманин. Или кришнар. Въпросът е, че заради вярата има хора, готови да грабнат днес железните пръти, утре калашниците и поясите с динамит.

Какъв обаче е ключовият момент в нелепата история? Това, че се развива в циганската махала и че жертвата и нападателите са от този етнос. Както се видя от репортажа, в махалата има силни напрежения на верска основа.

А какво е характерно за тази общност – слабто ниво на образование. По-точно почти пълната липса на такова сред голям процент от членовете й. Логично, средновековните практики да са естествени в такава среда.

Циганската общност у нас живее по собствени правила, различни от тези в държавата и общо взето води свой независим живот. Лошото е, че на политиците им е изгодно (или поне им изглежда изгодно) тази общност да остава необразована, без шансове за реализация.
Привидно се правят опити за “интеграция” на циганското население, заключаваща се в опрощаването на всякакви дългове и негласно разрешение за неспазване на много закони и правила. На практика обаче интеграция без образование няма как да се получи.
Тази “изгода” уви води до все по-дълбоки проблеми както за самите цигани, така и за останалата част от населението.

Още по-големият проблем е, че това е посоката, в която върви цялото общество, тласкано от недалновидната политика на бързия келепир. Уви – падането на нощта изглежда все по неизбежно.

Образователната система е превърната в поредната изтисквачка на пари, по-лошото, което е, изтисквачка не даваща срещу изтисканите пари това, което се очаква от една образователната система, а генератор на незнаещи млади хора, непознаващи елементарнте принципи на природата, обществото, техниката, изобщо на средата в която живеят.

По масовите медии се тиражират псевдонаучни идеи, насаждат се психози, разпространяват се небивалици, които лошо образованите “граждани” не могат да различат от истинските факти (справка – предаването на Гала по “Нова телевизия” – един истински развъдник на псевдо-учени и психопати).

Докато обмислях този пост, прочетох последната статия на Григор.

Невложеният днес милион за обучение утре се превръща в милиарди загуби, когато непълноценните увиснат на нашия гръб, вместо да се издържат, и може би и да издържат други.

Сигурен съм, че точно същото е възможно и за осакатените личности, на деца или дори възрастни.Добрият психолог може да се справи с над 90% от тези осакатявания. И тихо и кротко обществото се оказва с десет пъти по-малко психопати-убийци или изнасилвачи. ….
казва Григор.

Уви, ние обратно – “произвеждаме” осакатени личности. Личности, неспособни на разума оценка на действителността и податливи на всякакъв мистицизъм и заблуди.

И скоро религиозните конфликти ще излязат от ромската махала.

Честито ново средновековие.

То мойту беее….

Преди време писах как една моя статия е била “уважена”
Хлапето, което беше направило тоя “жест”, явно осъзна грешката си и премахна копирания пост.
Мислех да трия и моята реакция на “заемката”, но по желание на читателите на блога ми се отказах.

Сега прочетох за една подобна “заемка”

Хубавото е, че и това хлапе се е усетило, че май нещо е сбъкрало и е изтрило “копирката”.
За това и ще огранича коментара към случая.
Няма да давам и линк към любителката на чужди творения – явно има шанс да се научи да разчита на свои сили, а не на чужди. Който се интересува, в поста на Надя има линк.
Все пак трябва и да се съобразим с възрастта на момичето, сега е точно времето да се учи и явно този урок е възприет.

Отразявам случая само, за “справка”.
Все може някой да го прочете, преди да реши да “тарикатее” и да се замисли.

Ден на Космонавтиката

Честит ден на Космонавтиката!

Защо го отбелязвам като важен ден бях писал преди една година.

Независимо от ламтежите за превес в Космоса и технологиите на политици и военни, от стремежа на луди идеолози да доказват, че те са най-прави и че прогрес може да има само при “правилната” идеология, сред хората, работещи по космическите програми, както и сред обикновеното население това бяха дни на чист ентусиазъм, очаквания, че скоро пътешествията в Космоса ще станат ежедневие и ще донесат още много неподозирани открития.

Всъщност Космонавтиката доказа много директно, че науката и техниката, и изобщо напредъкът не подлежат на обвързване с идеология, а зависят единствено от интелектуалното и културното развитие на обществото.

Надявам се оня ентусиазъм от първите дни на космонавтиката някога да се върне и хората да обръщат повече внимание на сериозните неща и по-малко на дивотии, като въоръжаване, псевдонаука и идеологии.

Поздрави на всички мечтатели!


ПП
Един чудесен пост, в същия дух: Мечти…