Последните оцелели членове на племето изтощени до краен предел се промъкваха под ниските клони, понякога пълзешком, търсейки пролука в гъстия храсталак. В един момент първите изпълзяха до голия връх на ниско възвишение. Мястото изглеждаше добро. Имаше и малко изворче.
– Тук ще направим почивка – заяви Сребърната грива.
Бързоногия – млад воин, един от последните живи изми раната на ръката си във вирчето, няколко крачки под изворчето и отиде при Виждащия.
– Ако Гролите ни настигнат, вече не можем да ги спрем. Трябва ни Негасимия огън. За какво мъкнем тези мехове, след като не ни помага!
– Негасимият огън се ползва само в храма на Великия Шаниту! Ако го ползваме сега, той ще ни порази!
– Ако не го ползваме, Гролите ще ни поразят! Дай на мене, ако не смееш да го ползваш.
– Знаеш, какво стана с Бавната ръка, Бързоног! Ще го последваш!
Бавната ръка – младеж, който обичаше да си играе със всякакви неща и да строи странни съоръжения от клечки, лико и камъни беше открил как да прави Негасим огън. За наказание, че е разкрил тайната на Великия Шаниту той, посредством ръцете на Виждащия го обля с Негасим огън и нещастникът изгоря в страшни мъки, търчеки в пламъци през гората, през реката, докато не рухна в дълбокото, продължавайки да гори и да вдига облаци пара.
– Така или иначе всички ще го последваме скроро – на шишовете над Гролските огньове!
– Стига Бързоног! – намеси се Сребърната грива – гролите не знаят, че сме тук. Ще отдъхнем и ще тръгнем преди…
Кремъчното острие на стрелата превърна последите думи в кратко изхъркване.
Бързоногият се обърна рязко, за да види, как каменният топор се спуска върху черепа му.
……………
Наромските легиони се строяваха в широка дъга между Реката и пътя към Кулсор.
Генерал Сахура връхлетя в помещението на жреците в храма на Ар-Мон.
Наромите са пред столицата! Загубихме всички битки. Наромите имат мечове от гъвкаво желязо и наште са безпомощни. Трябва ни тайната на гъвкавото желязо, тая нощ да изковем мечове, утре ще е късно!
Тайната на гъвкавото желязо се пази в храма на Апт! Ние не я знаем. Нямаме право да я знаем, нито да я даваме на някого.
– Защо наромите я знаят тогава?!?
– Те са неверници и злоупотребяват с даровете на Боговете!
– Скоро ще злоупотребят и с вас! Извадете Изгарящото око! – Утре при изгрев ще можем да изгорим много нароми, преди да стигнат до нашите редици.
– Само Великият жрец има право да го пипа, а той е с фараона във вилата му при горното течение на Реката.
Генералът настоява още дълго, докато повикана тайно от някой жрец, не влезе патрулна част от Гвардията на фараона и го отведе окован.
Сутринта стоманените наромски меочве срещнаха бронзовите птахски и ги пречупиха като съчки. Стоманените остриета като хищни клюнове се впиха в позлатените бронзови плочки на птахските ризници и ги обагриха в червено.
По-късно този ден наромска центурия нахлу в храма на Ар-Мон и методично го разграби. Разярен легионер, попаднал в помещение, пълно с папируси и нито един златен предмет хвърли факла в помещението и продължи да търси плячка другаде.
Тайните на птахските жреци бяха запазени завинаги.
…
– Каква е тази огромна сграда – гордият мъж с червения плащ задържа коня си и посочи с ръка.
– Великата библиотека – там е събрано знанието от целия свят!
– Всичкото знание е събрано във Великата Книга! Всяко друго знание е ненужно и вредно!
Пламъците обвиха сградата и отнесхоа знание, трупано с хилядолетия от безброй народи в небето.
….
– Как смеете да твърдите, че нашата Твърд се върти около Светилото!
– Достигнах до тези изводи с наблюдения и изчисления, Ваше светейшество
– Никъде в Книгата не пише такива работи! Наблюдавали сте картини, внушени ви от Лукавия! Ние знаем, как да го изгоним от вас.
На площада войниците на вярата вече струпваха кладата за поредния еретик.
….
– Трябват ми резултатите на Милиганския университет за плазмони върху сребъно покритие на резонансна решетка. – Хенри, докторант в лабораторията се облегна назад и отпусна малко облегалката на стола.
– Ичерпахме библиотечния лимит. Можем да ги получим отново следващото тримесечие. – отвърна професор Милър.
– Трябваше да ги копирам.
– И да разбиеш защитата! Щеше да си вече в затвора, за 20 години.
– Светът се е побъркал – професор Рейнолдс – Изкопаемото, както го наричаха в института изсумтя. – по време на Тихата война свободно обменяхме знания с учените от Сбора, а бяхме уж врагове. Имаше споразумение, да има всеобщ достъп до научните трудове. Беше достатъчно просто да идеш в библиотеката. Тогава нямаше комуникационна мрежа и ходехме до библиотеката да четем – поясни той.
– Но тогава Сбор-ниците са можели да ползват нашите знания! – възкликна Хенри – как е било позволено?!
– Както и ние техните – намигна Изкопаемото – Те доразвиваха нашите, ние технте и науката напредваше бързо. Когато по един проблем работят повече хора, даже от враждуващи страни, проблемът се решава по-бързо. А и едната страна знае до къде е стигнала другата, както и обратното. В крайна сметка и двете страни са до едно и също ниво на знания и технология и нкоя не смее да нападне другата. Сега не знаем Илаинците или Чинайците до къде са с дезинтеграторната технология, някакви слуховв има, че са получили по-ефективни източници на антиматерия…
– Кошмар – две враждуващи сили са си разменяли знания, сега не може два университета в една и съща страна да си ги споделят! – Хенри гледаше ококорено
– За права върху иформацията трябва да се плаща! – натърти професор Милър. – Бюджетът ни е ограничен, не достига за информация, за консумативи, за апаратура. Следващото тримесече ще можеш отново да ползваш резултатите на Милиган за 10 дни, ако не се преборим за грант по някоя научна програма на правителството.
– А по времето, за което говори професор Рейнолдс не се ли е плащало?
– Плащаше се, но такова безумие, за ограничено ползване не е имало никога. Щом получиш списанието, можеш да го ползваш 100 години ако искаш и да го даваш на колеги да си го преснимат.
– Това е престъпление! – проф. Милър се наежи.
– Дрън дрън – Илаинците или Чинайците си ползват всичкото знание, до което се докопат.
– Те пиратстват!
– Пиратстват и работят, ние чакаме от тримесече на тримесечие…
– Дребните неудобства не ни дават право…
През нощта Илаинските ракети, снабдени с няколко стелт технологии, събрани от няколко лаборатории по целия свят бяха преодоляли неусетно противовъздушната отбрана и бяха разположили пръстен от деизнтегратори около града. В момента, в който професор Милър разясняваше аспектите относно правата върху информацията, пръстенът се синхронизира и се включи на вълна, унищожаваща живата материя и запазваща сградите, компютрите и информационните кристали в пълна изправност, лишавайки професора от възможност да доразвие тезата си.
Всичко това се случи “преди много години в една далечна галактика” на планета, наречена Намаймуни.
Всяка прилика със събития и страни от земната история е.. неслучайна.
Изображението е от тук: http://www.opensourcecinema.org/node/2226
Коя е най-важната наука?
