Баща ми знаеше добре немски. По-добре от почти всички учители по немски в градчето, в което живеехме и често партийните другари го викаха за преводач при срещи с германци, въпреки че беше безпартиен, тоест – ненадежден. Но темата е друга, макар и в пряка връзка с немския.

Като добре знаещ немски, баща ми, когато бяхме на море разменяше по някой и друг лаф с германци и беше завързал доста приятелства. Покрай тези разговори разбрахме, че в България от западна Германия идват да почиват предимно представители на така наречената работническа класа. Те отсядаха и в най-скъпите тогава хотели по “Златните пясъци”. Тези хотели, които повечето българи, основно безпартийни гледаха само отвън.

Един от тези приятели беше колоритен образ от ФРГ, който два-три пъти внезапно се появи у нас през следващите години след запознанството. Човекът беше майстор в някакъв завод, явно представител на т.нар. “работническа аристокрация”, както пишеше в учебниците по марксизъм-ленинизъм. Той, когато го стегне шапката просто напускал работа защото не му се полага достатъчно дълга отпуска, въпреки че тогава (а и сега) отпуските на хората от западна Европа бяха доста дълги и тръгвал на околосветско пътешествие за няколко месеца. Като се напътува пак го вземали на работа, защото го познават и ценят уменията му.

Дали е било точно така не мога да твърдя, но човекът наистина беше доста пътувал по света.

Та последният път, когато въпросният господин, представител на лошия капиталистически свят звънна внезапно на вратата на апартамента ни (той никога не предупреждаваше, че ще идва, но беше предупредил, че не предупреждава), оказа се, че баща ми има ангажимент в близките часове и се наложи аз да го развеждам насам-натам. Понеже немският, който “владеех” беше на доста базово ниво го заведох при мой приятел, който живееше в ГДР и бе дошъл на гости.

Та господинът-работнически аристократ и приятелят ми си поговориха за света, за това, което и двамата гледат по западно-германската телевизия и т.н. Приятелят ми добросъвестно превеждаше на български за мен и за баба си, която знаеше немски доста по-зле и от мен, в смисъл на нулево ниво.

Накрая, след всички разкази за пътешествия и разни придобивки на социалната система в “лошия свят” (нали ние бяхме добрите), онази женица, която никога не бе се отдалечавала на повече от 20 километра от града ни заяви, в контекста на разговора:

– Много хубаво, ама при нас е по-добре.
– Кое го прави по-добре? – запита учтиво немецът.
– Свободата! – гордо отговори женицата и го погледна с изражение на гордост и превъзходство.

Останалите трима само се спогледахме безмълвно.

Живеем в наистина интересни времена. Не става въпрос за известната китайска клетва. Интересни времена, времена на динамични промени, постоянни нови открития, технологични пробиви.

Скучно ли ви е? Нямате какво да правите? По телевизията повтарят за четвърти път втръсналия индийски сериал, по другия канал реалитито вече сте го виждали безброй пъти, макар и с различни участници. Във “фейса” все същите скучни идиоти. И от националната лотария греда след греда…

Не мога да ви мисля. Променете си интересите или все ще ви в скучно. Както желаете.
А животът точно сега е безкрайно интересен, стига да потърсите интересните неща.
Примерно тази нощ за втори път частна компания предстои да изстреля свръх тежка ракета. ((Става въпрос за втория полет на Falcon Heavy на 11.04.2019)) Преди изстрелването инженери от компанията надълго и нашироко обясняват всякакви подробности.
Или това е скучно?

Вчера за пръв път бяха публикувани снимки на околността на черна дупка. Самият процес на снимане показва върховите постижения на технологията, като за целта е използван радиотелескоп с апертура равна на диаметъра на Земята! ( Разбира се става въпрос за синхронна работа на множество антени по цялата Земя).
Какво толкова ли? По времето, когато бях студент, съществуването на черните дупки беше под въпрос. Те бяха само хипотетичен модел, който още не бе потвърден. По-късно, може би преди двадесетина години се появиха съобщения, че може би еди кой си обект е черна дупка. Днес са известни много такива космически обекти и днес наблюдаваме (или поне хората, които могат и знаят как) процесите, които се случват около такива обекти.

Точно сто години, след теоретичното предсказване на гравитационните вълни те бяха открити на практика.

Освен невероятните възможности за наблюдение на различни процеси, които дава откритието на гравитационните вълни, тези две открития потвърждават достоверността на теорията и показват мощта на съвременния научен подход. Независимо, че Теорията на относителността намира постоянни потвърждения и при научни експерименти, и от астрономически наблюдения, и в ежедневието – например системата за навигация GPS, която вече почти всички ползват работи с релативистични изчисления – някои от предсказанията на теорията, като черните дупки и гравитационните вълни бяха опитно потвърдени, когато технологията достигна нужното ниво и един век по-късно потвърди отново правилността на теорията. Което пък показва, че и ако през предишните векове науката се е лутала и се е опитвала да намери вярната посока, вече е стъпила на правилния път.

Чували ли сте за Пангея? А за Гондвана? А знаете ли, че в началото на 70-те години Континенталният дрейф беше все още хипотеза, която не се изучаваше в училище, а тук-таме можеше да се прочете някоя статия по въпроса в научно-популярно списание? Вече добре се знае, как са се движили континентите през вековете и още повече, как ще се разположат след хиляди и милиони години.

Също, когато бях студент, не бе позната нито една планета извън Слънчевата система. Даже се спекулираше дали въобще съществуват такива. До днешна дата има открити 4022 планети в други звездни системи.

В наши дни компютърни модели могат да заменят трудни за осъществяване тестове на различни системи, самолети, автомобили, физични, химични, геологични и други процеси. Да, компютрите. През 197-те това бяха машини, до които имаха достъп само тясно съсловие специалисти. Днес много по мощни от тези машини има в джоба на всеки. Друг въпрос кой за какво ги ползва.

Глобалната мрежа. Място където е достъпно почти всякакво знание и възможност за общуване с целия свят. Или пък за попиване на псевдонаука, конспирации и размяна на празнословия и хейт с все същите досадни идиоти. Въпрос на личен избор.

Лично съм виждал хора, оздравели от болести, нелечими само до преди няколко години. Далеч съм разбира се от мисълта, че с медицината всичко е прекрасно, но е факт – днес медицината е много по-напред от преди двадесет години и невъобразимо по-напред отколкото преди да речем петдесет.

Преди за постиженията на космонавтиката научавахме само от по няколко реда в пресата и евентуално кратък репортаж с излитаща ракета по телевизията. Западните постижения на космонавтиката бяха табу, а съветските – секретни. Днес всеки може да гледа директно NASA TV или стрийма на Роскосмос.

И като стана въпрос за космонавтика – вече космическите изследвания не са монопол на държавните институции, които се интересуват от тях само за военни цели или като средство за перчене пред другите. Вече частни фирми са водещи в космическите полети, като стимулират по този начин и държавните да се размърдат. В изследването на Космоса по един или друг вече може да се включи практически всеки, стига да има желание.

И така стигнахме до там, откъдето започнахме. Всъщност нови постижения на науката, нови пробиви в технологиите има непрекъснато. Би могло да се пише много и пак да не успеем да отразим и малка част от тях. Но не това е целта на този пост. Само исках да покажа, че живеем във възможно най-интересната епоха и само бъдещето ще е още по-интересно и спрямо днешните представи – невероятно.

Интересните неща са навсякъде около нас, само трябва да ги потърси човек. Въпрос на интереси.
Иначе за себе си знам – по късна доба ще съм на канала на SpaceX.

((Снимката е от “Приключения Алисы в Оксфорде”, на Christina Björk, худ. Inga-Karin Eriksson, Изд. – ВИТА НОВА, 2002г.))
Въпросът за смисъла на живота е вълнувал вида Homo sapiens още от както е станал sapiens. С първите проблясъци на разум са дошли и първите въпроси – “защо сме тук?”, “защо ни има?”, “как сме се появили?”, “какъв е смисълът от всичко?” и още безброй вариации на същата тема.

Въпросът е експлоатиран доволно от всички религиозни системи, всъщност стои в основата им. Смисълът на живота е основна тема на много философски течения. Безброй мислители, мъдреци и обикновени… ъъ хора са си блъскали главата над тази загадка без особен успех. Въпросът за Смисъла е докарал не един до психиатрията, а в някои случаи и до самоубийство. Мда, да решиш въпроса за смисъла на живота като го прекратиш е парадоксално, но разумът често действа ирационално – парадокс, който пряко е свързан с темата на днешната ни беседа.

Дали с подобни въпроси се терзаят и други видове е неясно. Съдейки по масовите самоубийства на китоподобни, можем да предположим, че бидейки разумни и те проявяват отклонения, но тази особеност в поведението на морските бозайници все още не е изяснена.

Ние обаче гледаме със снизхождение на главоблъсканията и терзанията на непосветените, защото ние Знаем! Смисълът на живота е 42!
Не повече, не по-малко. Точно 42. За толкова време даже и много от тези, които не са фенове на Пътеводителя знаят – смисълът и то не само на живота, а на Живота, Вселената и Всичко останало е 42!

Това, което обаче много хора не знаят е, че и друг един гений е отдавал специално значение на числото 42!

Мистър Чарлс Доджсън е бил запален фотограф. Само че по времето, в което е живял фотоапаратите не са имали нищо общо със съвременните електронни устройства, които могат да засекат събития за части от секундата.

Устройството, което мистър Доджсън е трябвало да мъкне със себе си за да може да се посвети на хобито си е било доста голям сандък, снабден с дървена тринога. За да снима е пъхал главата си в черен чувал, свързан със сандъка, за да може да вижда обекта и с ръка е махал капачката на обектива. След точно 42 секунди експозиция е поставял обратно капачката и жертвата, тоест пациентът, аа обектът на фотографията де в бил свободен да продължи живота си нататък, без да трябва повече да полага неистови усилия да стои като препариран. Обектът е бил заинтересуван да стои мирно, защото в случай че мръднел по време на експозицията снимката се размазвала и се налагало процедурата да се повтори.

По онова време фотографията на бързи процеси е била немислима. Ако обектът е бил сграда, скала или друго природно образувание, времето за експозиция не е от значение. Скалите и сградите умеят да чакат. Ако фотографът е любител на горски пейзажи, снимките също могат да станат добри при описаната технология, стига маестрото да не е случил на ветровито време. Обаче, ако трябва да снимаш хора, работата става сложна и за снимащия и за снимания, който стоически трябва да изтърпи да не потрепва цели 42 секунди.

Още по-сложно става, когато сниманите са деца. Децата знаем трудно могат да стоят неподвижно. А мистър Доджсън често е снимал различни деца. Обаче Чарлс Доджсън, известен повече като Луис Карол, бидейки магьосник-разказвач на приказки е успявал лесно да убеди малките щъкащи и шаващи непрекъснато същества да запазят спокойствие в рамките на безкрайните за тях 42 секунди. От творчеството на Луис Карол повечето хора знаят за двете Алиси, евентуално някои са чували и за “На лов за Снарк”, но той е бил човек с богато въображение и постоянно е измислял приказки, забавни задачи и игри.

Луис Карол постоянно показвал пристрастието си към числото 42. Чарлс Доджсън е бил страстен математик и освен, че е писал математически трудове, непрекъснато е измислял прости задачи и по-сложни главоблъсканици, ребуси и игри, като често в тях е присъствало сакралното число 42 като резултат или начало. Често се е появявало и в главоблъсканиците, с които мистър Доджсън под формата на игра е обучавал на аритметика сестрите Лидъл, дъщери на шефа му: Хенри Лидъл – декан и преподавател по старогръцки в Оксфорд.

42 са и рисунките в “Алиса в страната на чудесата”. Бялата и Черната царици в “Огледалния свят” са на възраст всяка от по 37 044 дни, общо 74 088, или 42 на куб. Има още много факти от биографията на Луис Карол, свързани с числото 42.

Защо точно 42? Изследователите смятат, че Карол е обичал това число, защото се оказва, че то много често се появява при всякакви задачи с числа по-малки от 10. Например, 42 има най-много делители между числата по-малки от 10 – 2,3,6 и 7, като делителите са и четни, и нечетни, докато всички други числа, по-малки от 64 (броят на квадратите на шахматната дъска, а той е правил и много шахматни задачи) са 2 или 3 на брой.

Други интересни свойства на числото 42 – това е ъгълът, под който се отразява светлината от водна повърхност и се вижда дъга.
Нещо, което мистър Доджсън не е имало начин да знае: светлината преминава разстояние равно на диаметъра на един протон за време една секунда по десет на степен минус 42.

И в крайна сметка, дали Дъглас Адамс не е заложил много повече информация в отговора 42, освен някакъв там тривиален смисъл на живота, вселената и всичко останало?

Антиваксери, кемтрейлсъджии, отрицатели на кацанията на Луната а вече даже и на полета на Гагарин, 11-и септември, рептили, масони…
Конспиративните “теории” се множат не с дни, а с минути, а последователите им стават все повече.

Героите на този разказ също имат проблем подобни “теории”.