На Този пост не бих обърнал кой знае какво внимание, ако не беше реакцията на публикувалия го, както и на някои от коментиращите. Реакция, концентрирана в думата “ужас”, присъстваща в заглавието.

Става въпрос за комплект кукли – има ясни снимки в публикацията, които демонстрират разликите между половете, както и начинът, по който се появяват децата на бял свят. Поне най-традиционния.

Имайки предвид в кой век навлязахме наскоро, реакцията на доста от посетителите на блога (а и на “Svejo.net) ме удиви.

Не се наемам да споря, дали тези играчки са подходящи за постоянна игра, или само като пособия за онагледяване на отговорите на детските въпроси, относно половете и раждането. Психолозите имат думата.

Но въпросните психолози, отдавна са се изказали, че на децата трябва да им се обясняват тези въпроси ясно, без щъркели и други фолклорни похвати.

Когато бях на около 5 години може би, на въпросите ми майка ми отговри подробно, показа ми илюстрации в някаква книжка. Книжката, по-късно разбрах беше точно помагало за родители, на които децата задават трудни въпроси. Говоря още за 60-те години на 20-и век. Така от много ранна възраст не съм имал проблем с въпросите за раждането и ми беше странна реакцията, а и познанията на някои от другите хлапета, по тая тема.

Когато детето, което според законите на развитието стигга до върастта, да задава въпроси за половите отношения получи адекватен отговор, то ги възприема естествено и това му спестява много комплекси и притеснения в бъдеще.

Не виждам също, една такава играчка, с какво е по-лоша от илюстрация в специализирана литература.

Но пък реакциите срещу нея говорят много за изостаналостта на нацията и дават обяснение за част от причините за масовата комплексарщина, избиваща в крайните си форми като поразяваща простащина и насилие.

Преди време бях написал нещо като прощално писмо за шоуто на Слави.

На последък обаче, макар рядко да го гледам, защото разните там сватби и подобни, дето ги прави не ме интересуват, забелязах няои свежи моменти.

Тази вечер шоуто беше на ниво.
Имах чувството, че се е върнал Слави от преди 1997-а година.

Дали шоуменът се изпокара с много хора и сега не цепи басма на никого, или пък рейтингът е паднал толкова, че отчаяно екипът му се връща към проверени печеливши стратегии?

Не знам, но ако продължава в същия дух, има подкрепата и интереса ми.

Ще видим, дали това е тенденция, или случаен проблясък.

Видях, че Атанас Гергов ме е номинирал за играта Kreativ Blogger. Благодаря за признанието.

Щом има хора, кото ценят написаното, значи не е безполезно.

Да си изпълня задълженнията, които вървят с номинацията:

6 неща, които ме правят щастлив:

• Семейството
• Приятелите
• Добре свършената работа – когато сам казваш “Добре стана”, а не просто “получи се”
• Хубавата музика. За всеки хубава е различна музика :). Тая, която аз харесвам наистина ме прави щастлив.
• Увлекателна книга също може да ме откъсне от сивото ежедневие и срещата с нови светове, ме носи усещане за щастие.
• Срещата с готини хора, когато можеш да си кажеш “Не всичко наоколо е стадо”

Сега идва трудната част – да предложа шестима блогъри.
Аз по принцип мразя класациите и не обичам да подреждам нещата, които харесвам “това първо, това второ…” Освен това, също като Фен смятам всички интересни за мен блогъри за приятели( без те да се чувстват задължени да ме имат за такъв), а приятелите никога не бих класирасирал по места и по точки.

За това първо мислех да не номинирам никого, но в крайна сметка като съм получил номинация, редно е да спазя правилата.

Така че, ето моите предложения, нарочно няма да слагам номера, но няма как да ги подредя на един ред 🙂

• Григор Гачев Ако все пак трябва да отделя някого от другите, той винаги за мен е бил Блогерът с главна буква
• Стоян Стоянов – човек с разностранни интереси и много интересно хоби, за които умее да пише много увлекателно.
• razmisli Никът й и заглавието на блогрол-а “Размишляващата мрежа” говорят много. Ако търсите задълбочени анализи на най-разнообразни теми, описания на бита и обичаите в далечни страни, това е мястото. Ако пък мотото ви е “Най мразим да мислим”, стойте далече от там.
• yoalbo Сериозен блог, на сериозни теми, винаги добре написани и обосновани анализи
• БатПепСвеж стил, най-големите неприятности и проблеми успява да ги предаде с невероятно чувство за сатира и сарказъм
• Хипар Ами – хипар, и то истински. Или поне с много добри познания за движението на хипитата. И не само. Интересни теми, увлекателен разказ.

За съжаление, само 6 блогъри трябва да посоча. Това въобще не значи, че недооценявам останалите, които съм “номинирал” в блогрол-а. 🙂

Благодаря още веднъж за наградата и успех на всички и в блогването и в живота!

Преди доста време в един коментар

razmisli ме бе помолила да кажа мнението си по междуетническите отношения. Обещах да отговоря, но много бавих тоя пост, защото темат е трудна и неблагодарна. Колкото и да се старая със сигурност ще има недоволни, засегнати, а даже може би и озлобени от това, което ще кажа.

Но в края на краищата, това е моето мнение, а за това пишем блогове – да изразим мнението си по всякакви въпроси, не само по приятните и забавни теми.

Сега, 20-ина години след “промените” нещата позаглъхнаха, но преди време постоянно се говореше по медиите, как преди безумието, наречено арогантно “възродителен процес” българи и турци са си добросъседствали и е нямало никакви проблеми и търкания.

Това от една страна беше така. Както казва Пратчет:

Двуцветко вярваше, че ако хората само поговорят един с друг, пийнат по едно-две питиета, разменят снимки на внучетата, отидат може би да гледат нещо развлекателно заедно, то тогава всичко би могло да се оправи.

И наистина, когато видиш, че съседът има същите проблеми като твоите, когато ти помогне за нещо, ти му вътнеш услугата, като се поразговорите и седнете на маса, виждаш, че “те” са същите хора като “нас”, със същите тегоби и притеснения, радват се на същите неща като тебе и най-често намирате общи интереси.

От друга страна не беше точно така. Партията кърмилница се стараеше винаги да подържа междуетническо напрежение.

Дали винаги е било така?
Continue reading →

Седя си и си се почесвам…

Тия дни древният ви приятел е отпускар. Ще кажете, в музея ли обитаваш, ама йок – правя се на съвременен индивид и обитавам бетонна пещера в тих (все още) софийски квартал, а не природна такава 😉 . И от Божидар Димитров се крия, че току ме взел за експонат. И от Петър Берон и Йордан Йорданов – то не знаеш, кой ще е по-меракля да си препарира неандерталец за музейната колекция.

А отпуската трябваше да я взема, щото задължително било до края на годината еди кво си, ама това са проблеми, с които всеки се е сблъсквал. Но пък като ще съм в отпуска, да му отпуснем края в края на краищата.

Но както си отпускарствам сладко сладко, току ми звънва грозно телефона, дето ми го знаят от работата. Continue reading →

Както си прави човек планове, току някой му стовари неочаквана работа.
Ей го на сега Стоян решил да ме включи в играта на svejo.net.

Но, понеже все правя нещата, както на мен ми скимне, а и не обичам изкуствените освежители, ще пиша за един обикновен ден. Може пък някой да се почуства свежо, след като го прочете.

Бухалът и вътрешният глас

Дебели слоеве непрогледен мрак. Подземен тътен ги разпуква и ярък лъч светлина си пробива път между парчетата. Будилникът! 9 часа. Мамка му!

Събуждам се в автобуса. Каната кафе най-после е подействала. Всъщност пих ли кафе? Сигурно. Зад мен хорово кихат, кашлят, някой е подпрял ръбест кашон на гърба ми.
Continue reading →

“Тичай през деня от грижи.
Тичай през нощта от мрак.
Тичай, без вина обиждан.
Тичай, неуморно пак!”

От песен на “Диана Експрес”

Когато ровех из Мрежата за материали за протеста Свобода, а не страх, на който за съжаление не можах да отида, попаднах на една малко странна статия от Ясен Праматаров.

Отвратен от злоупотребата с протеста от разни националисти, Ясен призовава към, хмм, както и да го въртим, реално призовава към пасивност.

Няма да преразказвам статията – всеки може да я прочете, а Ясен определено умее да пише увлекателно и да разсъждава, така че си струва.

Изводите, до които стига статията са базирани на здрава основа. Continue reading →

Току що пуснах един коментар при Стоян, където той освен другото пише “Виждал съм много коментари, че анонимността дразни. Много хора искат да разберат кой стои зад дадена статия.”

Така е.

Григор, чийто блог задължително присъсства постоянно в отворените табове на браузера ми, често повтаря, как стои зад публикациите си с името си.

И още много известни блогъри.

Ще кажете, ами ти бе древен, кво си се покрил!
Continue reading →

”
….
– Страница 76 струва ми се.
Лобсанг намери страницата.
– “Защото” – прочете на глас.
– Добър отговор, кимна Лу Це, като поглаждаше нежно миниатюрна канара с четчица от камилски косми.
-Само “защото” ли, метачо? Без причина?
-Причина ли? Каква причина търсиш в една планина? Докато годинките се трупат на гърба ти, ще научиш, че повечето отговори накрая се свеждат до “защото”. ”
…

Тери Пратчет – Крадец на време
стр 132 от изданието на “Вузев” от 2003г.

Преди време на един мой коментар в нейния блог , Таня Джекова ми отговори с въпрос:

“…остава въпросът, защо ние сме най-корумпираните в света и защо вършим толкова глупости като тази невероятно плиткоумен стремеж да си окепазиш природата. Остава и въпросът, защо бягат оттук свестните?”

Въпреки, че съм натрупал доста годинки, за да знам, че както казва Пратчет, отговорът на повечето въпроси накрая се свеждат до “защото”, ще опитам да отговоря по-подробно.
Continue reading →

И необходими уточнениения.

Който си е направил труда да прочете внимателно предишния ми пост в забелязал, че навсякъде, където споменавам за късането на знамето, употребявам думата “нарушение”, а не “престъпление”. Това е напълно съзнателно и целенасочено. Не смятам въпросното деяние за пресъпление, а за форма на хулиганство.

Ненавиждам разните мантри, като “престъпление срещу държавата”, “държавна измяна” и произтичащите от тях “враг на народа”, “класов враг”, “враг на работническата класа” и черешката на тортата “врагът с партиен билет”. Все заклинания, послужили на сума главорези да узаконят престъпленията си спрямо безброй души, задоволявайки политическите си амбиции, или просто патологичния си садизъм.

Но от друга страна, гаврата със знамето, което символизира националната идентичност на определена общност е гавра със самите хора, чувстващи съпричастност към тая общност.

По националното радио често звучи съобщение на комисията за защита от дискриминация, което ако си спомням звучеше горе-долу така: “Ако някой ви е обидил, ако е засегнал чувството ви за национална принадлежност… Обадете ни се на…” Може да не цитирам точно, но смисълът беше такъв.

Аз се чувствам за добро или за лошо българин и когато някои късат българското знаме, оределено се чувствам обиден. Когато пишат “Долу България” или “Смърт на българите” се чувствам и обиден, и застрашен. Смятам за форма на дискриминация, ако в магазина не ми обръщат внимание, щом не говоря майчиния език на продавачката.

Интересно, ако звънна до горецитираната комисия, дали ще ми обърнат внимание?