На всеки му се налага да почива отвреме на време.
За хора, които се занимават предимно с интелектуален труд, умните хора препоръчват да се премине към физическо натоварване. (Даже някои казват физически труд, но моето мнение е, че замяната на един труд с друг не е точно почивка 😉 )

Аз като не толкова умен обаче вместо с физически упражнения си почивам с интелектуални. Част от тях е четенето. В това число и на блогове.

Има няколко блога, които редовно чета и някои, които периодично посещавам. Не съм писал за тях тъй като те повече или по-малко са вече популярни и имат много читатели. Кои са повечето от тях може да се види в колонката отдясно.

Днес открих един съвсем нов блог :
Блогът на Явор, който като гледам е започнал съвсем наскоро. Първият запис е от 7-и август.

Явор както пише за себе си е на 15 години и си е поставил за задача да направи сериозен блог. Първите публикации са наистина обещаващи. Засягат интересни теми, задълбочени са и могат да бъдат поле за разгорещени дискусии.

Освен всичко, написани са грамотно и интелигентно.
(А както вече съм писал мнението ми за съвеременното ниво на образование на тинейджърите не е особено високо, така че тоя блог ми остави още по-приятно впечатление.)

Заради всичко това искам да препоръчам тоя нов блог на моите читатели и да му пожелая успех.

За всички, които обичат да използват мозъка си по предназначение – филмче:
тук
Има го и в арената,
и в замундата
Разпространява се безплатно – съвсем легален.

Останалите също могат да погледнат, но може и да ги отегчи – филмът не е игрален, няма нито екшън, нито секс.

Всъщност поне за мен и хората, с които го обсъждахме, филмът не казва много нови неща, но събира на едно място много факти, на които човек иначе не обръща много внимание. А малкото неща, които бяха нови за мен спмогнаха добре за допълването на цялостната картина.

И все пак – нали обявих всички ни за мислещи хора – къде е истината?

Че правителствата и хората с парите манипулират съзнанието на населението и промиват мозъците това едва ли някой ще оспори.

Но създателите на филма какво всъщност правят?

Да – правилно прочетохте. Не съм натиснал без да искам съседен клавиш 🙂

От къде изведнъж у мен такива канибалски наклонности? А как сте сигурни че е изведнъж? От къде знаете с какво закусвам 😉 ?
(То на времето в пещерите…)

Но да се върнем към съвременността.

Поводът за този пост всъщност не е канибализма, а това.Или тук. Всъщност от няколко места знам за тая, …ммм… история – не само от нета.

Накратко – едни юнаци са се изхитрили да правят изкуствени диаманти от човешки кости. От животински също. По принцип изкуствените диаманти са по-евтини, но тия, особено с човешки произход се продават на много високи цени. И от тях се правят много скъпи бижута.

Физическата страна на въпроса е проста – в костите има въглерод. От въглерод, независимо дали графит или кости се правят диаманти по добре позната от много години технология. Те обикновено се ползва в промишлеността, защото не са така привлекателни като естествените.

Обаче ако костите са човешки интересът расте. Освен това в костите има не само въглерод. В зависимост от останалите вещества и получените диаманти са с различни качества.

Та за това направих паралел с канибализма. И при двете явления всъщност се използват останки от човек, които вече не са му нужни. В единия случай за изхранване, в другия – за перчене. Т.е. за храна на суетността.

Както да го погледнеш – май много разлика няма. Тук идва моралната страна на въпроса.

“Да почнем със морала братя.
Моралът туй си е морал…”

Но кой морал?
Моралът както и да го погледнем е продукт на обществото. В различни времена и общества за морални се приемат различни неща.

В доста племена, живеещи около полярната окръжност за морално се е смятало възрастните хора, след определена възраст да се изоставят. Подобно поведение всъщност има и при доса китообразни – след като индивидът остарее и не може да плува със стадото, то се прощава с него със специфична церемония и го изоставя на стихиите и хищниците.

При маите и ацеките е било морално да се вадят сърцата на живи хора на публични церемонии. Кортес се възмущава, че храмът на чиито стъпала се извършвали жертвоприношенията ил точно срещу училището.

При много племена яденето на човешко месо се е считало за морално. Извършвало се е със специални ритуали и може да се каже, че е било част от културния живот на племето.

Във „Фату Хива – назад към природата” Тур Хейердал описва разговорите си с жител на Фату Хива от Маркизките острови, който помни времето на гощавките с човешко. За “суровина” са служели победените във племенните битки врагове. Хейердал пък му разказва за “цивилизованите’ войни. “Дивакът” първо е потресен от мащабите на войните. После пък от отношението към труповете. Не може да си представи, как така може да се похабява толкова “материал” (и това е по времето, по което човекът вече е скъсал с канибализма). Хейердал разсъждава за относителността на морала: “… смятаме за достойно да забием щика в живия човек, а за дивашко след като той вече е мъртав да си послужим с вилица” (цитирам по памет).

Има случаи, когато канибализмът не е в резултат на обществени и морални традиции а на крайно изтощение – случаите в СССР по време на Сталиновите репресии. Какво да се прави – може да мразим и отричаме Маркс, но това, което е казал за базатаи надстройката е вярно. (Всъщност не го е казал първи Маркс) Той говори за обществото, но принципът е валииден навсякъде. Духовността, моралните норми, възвисеността, всички те имат материален носител – човешкият мозък, работата на който зависи от състоянието на тялото. Когато тялото е много зле – базата е разтърсена силно и крехката духовна надстройка рухва. Остава първичната биологична основа.

В Русия и Украйна има изключително жестоки случай на канибализъм, но ще ги спестя на упоритите читатели, за награда, че стигнаха до тук.

Ще кажете – как може! Има толкова примери на саможертва!

Да, има. Обаче има и една характерна особеност – при всички тях, човекът който ги е извършил е бил ако не в добро, поне в задоволително физическо състояние. Войникът, който с гърди запушва картечния бункер, може да не е бил прехранен, но поне в достатъчно добра форма да бяга по баирите, да пълзи в калта и да мъкне килограми снаряжение. Родителят, който дарява орган за детето си, като се отказва от живота, също докато обмисля решението си, не изнемогва от глад.

Чел съм разказ на двама корабокрушенци след спасяването им. Момче и момиче пътуват с яхта, която потъва. В спасителната лодка, дни наред са без провизии. И двамата признават, че са стигнали до състояние, когато са мислели да хапнат другия. Вярно все още при условие ако той умре първи. Спасили ги преди да достигнат следващата фаза. И двамата после признали един на друг тези си мисли. Никой не се възмутил от другия – на ясно са били в какво състояние той е бил. По късно се оженили.

При тия случаи важи “ефектът на жабата”. Добре известно е, че ако жаба се пусне в гореща вода изкача. Но ако водата е студена и се загрява бавно, жабата не разбира какво й се случва и накрая се сварява. Така и хора, които при други обстоятелства биха проявили висок морал и саможертвеност могат постепенно да бъдат докарани до животинско състояние.

Всъщност канибализмът в тия случаи реално не се извършва от хора. Това което прави индивида човек е умряло. Или поне е изключено поради невъзможността на материалния носител да го подържа.

Колкото до другите случаи, когато самото общество подкрепя човекоядството си мисля, че все пак може би има и нещо заложено в хората, да не гледат на себеподобния като хранителен продукт. За това може би не са били много канибалските общества през познатата част от историята на човечеството.

Аз не знам дали само в резултат на средата в която съм се развивал, или има и вградени причини, но някак не мога да си представя да си резна пържола от бута на някой, който до скоро също като мен е тичал да успее да осгури семейството си. Притеснявал се е, надявал се е. Да поръся с черен пипер и да полея с лимон останките от някой, който сигурно също е редил мисли в блога си, обмислял е финала на стихотворението, което все не е успявал да довърши или пък е търсил решение на уравнението, с което да отвори бърз път на развитие на изследванията си.

Почти същата неприязън изпитвам и към яденето на делфинско и китово месо.

По същия начин гледам и на възможността да си закича да речем вратовръзката с диамантена игла, от костите на някой човек.
Украшения от човешки останки са се правили често – кой се закичил със скалпове, кой си направил чаша от череп. Нацистите правели лампиони от човешка кожа. На всички тези случаи се гледа като на дивашка проява. А този как е?

Та къде казахте е разликата между цивилизования човек и дивака?

Или не – аз бъркам. В случая с диамантените игли и обеци говорим всъщност за представители на елита на цивилизованото общество! Тогава вече работата е друга. Може!

ПП
Ето и още един елитен джентълмен от близкото минало.

Gods of war

End creation now

Направо вия от кеф!

Тия Judas от къде възкръснаха.
Аз ги бях писал вече в една група с поръждясалите Saxon и вече сдалите багажа Accept.
А те се завърнаха с трясък и то какъв!

Прочетох поста на Longanlon в който той задава въпроса “Защо Кремиковци да е държавен проблем?” и настоява “Кога най-после ще се отървем от тоя воденичен камък?”

Чудех се дали да му отговоря в коментар, но тъй-като отговорът ми ще е по-дългичък, реших да напиша специален пост по темата, която не засяга само Кремиковци.

Ще започна по-отдавна, когато в годините скоро след “прехода” спорехме с приятел за разликите между социализЪма и капитализЪма, когато той се опитваше да ме убеди, че разлика няма. Един от аргументите му беше за случая с Крайслер в края на 70-те години, когато Япония от производител на двутактови таратайки се превърна в производител на сериозни автомобили, които силно конкурираха американските “танкове” както по икономичност, така и по безопасност. Човекът ми показа и статия, не помня от ФТ или подобно издание беше.

Американецът може да е патриот, но от гол патриотизъм няма да си купи кола, която гори 3 пъти повече от някоя друга, която освен това е и с много по-добри спирачки.

Та Крайслер тръгнал с големи крачки към фалита, което алармирало американското правителство.
Управниците си направили сметка, колко души ще останат без работа и какъв удар ще е това по американската икономика. Съответно взели решение, да отпуснат заем на компанията, за да преструкторира производството си, да може да стане конкурентно на японското. И съответно подходът бил успешен.

Та моят приятел настояваше, че това е социалистически похват и че между двата строя няма разлика. Всъщност разликата направо боде очите, само човек не трябва да си ги затваря, а да пожелае да види истината.

Социалистическият подход – дават се държавни дотации на губещи предприятия, чиято продукция никой не купува. Когато стане въпрос за съкращения на мястото на съкратена чистачка се назначават трима нови чиновници.

В случая, за който разказах, става въпрос за заем! Даже и да е безлихвен (не помня дали беше или не) заемът е нещо, което след определено време се връща. И заемът е отпуснат не за да се “нахранят гладните” а за да може да стане продукцията конкурентноспособна. Т.е. в случая държавата изпълнява правилно функцията си да регулира, а не да се меси където не й е работа.

По настоящем Крайслер е собственост на германския концерн Даймлер. Но американското правителство не се е месило да провали сделката, никой не е скочил: “сакън, да оставим “родната” компания в родни(нски) ръце” 😉 За държавата е важно, че хората си имат работа и си плащат данъците, компанията също си плаща данъците в Америка, пък кой е собственик, това въобще не е работа на държавата.

За съжаление в България нито един от двата варианта не работи, а на лице е трети – мутренският похват, когато едно печелившо предприятие изкуствено се превръща в губещо и се източва. При това управляващите участват в играта, като или директно го източват през частни фирми, които формално не са техни, но всеки знае кой седи зад тях, или пък като срещу комисионна разрешават определени нечисти сделки.

Тук много добре е описан механизма на източване на Кремиковци По подобен начин бяха източени БГА “Балкан” в продължение на много години- помним да речем фирмата Джес Еър в която пръст имаше Луканов. Всъщност източването на Балкан продължи много и след като Луканов се пресили на другия свят.

Много работещи и печелещи предприятия бяха изнесени в чужбина, например уникалните машини от комбината в Радомир сега работят в Турция. Акумулаторният завод в Търговище (който работеше по договор с Швеция) сега е в Украйна, а на мястото му уж се върши същата дейност, но със стари машини.

Обикновено при източването на предприятията се наливат държавни пари на “килограм”, които после се усвояват от частни фирми. Последен пример, който научих е във ВиК-Търговище. Предстои приватизация на озонаторната станция. Ще я вземе познайте кой – сегашният директор на ВиК – г-н Гяуров. (едно умалено копие на Лупи – от където е минал е оставил разруха след себе си). Съответно всички стаи в озонаторната са с ултрамодерно оборудване, климатици и т.н. (познайте как е в сградата, която няма да се приватизира 😉 ) Парите естествено са държавни. После г-н Гяуров ще вземе готова оборудвана станция и ще събира такса за озониране на водата.

Да се върнем на Кремиковци. Много се спекулира, че това е ” творение на комунистическата мегаломания”. Така е, комбинатът е построен за да се покаже “колко сме велики”. Но така или иначе го има и от него се печели. Замърсявал въздуха – вярно, но ако държавата се намеси с основната си функция – да регулира, това бързо би се оправило, нищо че за работа на филтрите се харчи ток и това оскъпява продукцията.

Дали държавата трябва да се интересува от Кремиковци, бил той вече частна фирма? Да, определено. Там работят много хора. С комбината работят много фирми. Железарски, строителни, транспортни, фирми за събиране на скрап. От фалита на комбината ще са засегнати страшно много хора и фирми. Една нормална държава би се интересувала от ставащото там и би взела мерки, да нещата да стават по друг начин.

Нашата държава също се интересува. По описаната по-горе схема обаче.

Горе-доу по времето, когато под Каварненското небе дишах с пълни гърди и припявах
Carry on, Hail And Kill, или
“…Providence brought us the crown and the ring
Covered with blood and our pride” 🙂

съм получил предизвикателство от Христина да си поупражня красноречието на тема – “Моят ABSOLUT-ен свят”. А сега де!
Не знам, от къде е тръгнала тая идея, опитах да я проследя, но скоро се отказах.

Заглавието на темата напомня на популярна до скоро реклама на водка “Absolut”. Не знам дали от там е тръгнало всичко, но при номера с водката нещата са ясни. Достигането до absolut-ния свят става рано или късно взависимост от скоростта и количествата на поемане на “огнената” течност, както и от мезето (евентуално разредителя). Но понеже не съм фен на тоя спорт – наливане до absolut-изиране, тоя клон на расъждения ще го прекъсна до тук и продължавам само на български. А и не обичам водка “Absolut”.

Какво ще рече абсолютен свят? Така както го гледам, за това най-добър кандидат е Оня свят. Когато на роднините или приятелите ти се наложи да позвънят в някои от тези организации, носещи тарикатски имена от рода да речем на “Нов живот”* значи си достигнал до абсолюта и по-натам няма накъде. Но доколкото относно същността на така наречения Оня свят няма единно мнение, нито особена яснота, ще затворя и това разклонение и ще остана в рамките на този добре непознат ни свят.

Такааа, какво тогава ще рече абсолютен свят? Може би идеалния, към който се стремим? Кой е идеалният свят? Този, в който няма да имаме никакви проблеми? Всичко ще бъде наред? Един добре устроен и предвидим свят?

Едва ли. Човек има нужда от развитие, търси предизвикателството. Много хора, имали късмета да бъдат родени в семейства на милионери и на които всички капризи са задоволени, в крайна сметка пак са недоволни. Едни “решават” проблема чрез алкохол и наркотици, други търсят предизвикателството или в кариера, или в авантюристични приключения , малка част в миналото са се посвещавали на научни изследвания, но май напоследък такива екземпляри не се наблюдават.

Христина пише: “Живота не нещо хубаво, просто трябва да човек да намери своя начин…”

Не съм съгласен. Облагодетелствани сме от нищожния шанс да се родим и имаме определени години, които да изживеем. Как – зависи от много фактори, и от нас също. Някой беше писал “и най-жалкото битие е по-добро от небитието”. До голяма степен съм съгласен с тази мисъл.

Преди време, попаднах на този текст Пример как могат да се изприказват един куп празни приказки, за да се самоубеждаваме, че животът (или Бог) не е несправедлив, а това, което ни се случва е за наше добро. Или както го е казал великият Радой Ралин:

“Това са грешки на растежа
без трудности ще се изнежите”

Животът не е нито хубав, нито лош, нито справедлив или обратното. Никой нищо не ни е обещавал, нищо не ни е гарантирал. Да смятаме че животът е лош или несправедлив ни кара вътрешната ни нагласа, че щом някой ни е дал шанса да живеем, той е длъжен и да ни осигури добри условия.

Всеки се ражда където късметът го подхвърли. Един върху копринени чаршафи, друг в гетото, трети сред блатата или пустините, четвърти в бежански лагер. Може да имаш успешен бизнес и да ти открият неизлечима болест, точно когато мислиш че наближаваш върха. Или пък да успееш там, където мислиш че си се провалил. Да спечелиш от тотото и после да те сгази автобус…

Всичко е въпрос на случайност. Един от най-големите умове на човечеството е казал: “Не вярвам, че Бог си играе на зарове!” Да – колегата 😉 😉 Айнщайн. Но упоритите му опити да докаже тезата си останаха безплодни. Напротив, съвременната наука покзва, че всичко – от събитията в микро-света, до съдбите на както отделни хора, така и на цели народи се подчинява на статистически закони. Бог обича хазарта….

До голяма степен как ще живеем зависи от нас.
Роденият в охолство може да пропилее наследство от милиони и да стигне до гетото, а роденият там с повече късмет да се измъкне от него. Може да имаш всичко необходимо и все да се оплакваш. Може да си роден сред мизерия и насилие, да срещаш само несправеливости, обиди и трудности, и да запазиш достойнство и да плуващ срещу течението, или най-малката трудност да те накара да му се предадеш.

Вярно, не винаги. Спомням си, по времето, когато тренирах Айкидо, със сенсея обсъждахме начини за излизане от безнадеждни ситуации. Тогава някой попита, ако някой успее да ни издебне и да ни задуши с гарота, какво правим. Сенсеят се усмихна и каза: “Е, в някои случаи просто нищо не може да се направи”. Така е. Има и безнадеждни ситуации. Но в повечето случаи, когато смятаме че сме затънали безнадеждно, може да се окаже, че изходът е бил на две крачки, но не сме го видели, просто защото не сме искали.

Та къде е този идеален свят, към който се стремим? Има ли го?

Да. Той е у нас. Ние го носим в съзнанието си и дали ще го населим с чудовища или ще бъде светъл, красив и приятен зависи само от нас.

Чрез изкуството творците ни отварят вратите към нови светове. От нас зависи, до къде ще стигням в тях.

Днес Интернет ни дава възможност да се „срещаме“ с хора, които иначе никога не бихме видяли. Да споделяме своите светове и да ги променяме.

Нашият свят не е абсолютен. Той се мени, както е променлив светът, в който живеем. Ние трябва да го развиваме, да не го оставяме да се срине.

В песен на една моя любима група се казва

It always seems those castles and dreams
Fade with the morning light…

Да не оставяме замъците да потънат, да ги задържим и да се стремим да доближим реалния свят към нашия идеален а да не позволяваме на реалностите да го смажат.

ПП
Не мислех да прехвърлям топката на никого. Но все пак обичам волейбол, а и някога играех сносно 😉
Така че, би ми било интересно, от блогърите, които чета и още не са писали по въпроса, какво биха кзали Размисли, Случайна и защo не Алекс Тъкмо повод да се подсети за блога си 😉

Също и ayreonautiqus. Той казва, че предпочита да снима, вместо да пише, така че може това да го предизвика да ни поднесе нова невероятна фотосесия 🙂

ППП
Сега видях, че Случайна вече е писала по въпроса.
Моля за извинение.

* Точно така се казваше някога съответното учреждение в Търговище

Когато става въпрос в разговори за конкуренция и пазарна икономика, често чувам и от много интелигентни и по принцип умеещи да мислят хора подобни разсъждения: “Не може ли да се сложат добри специалисти, които да ръководят нещата?” Когато спомена свободна конкуренция, стремеж да излезеш пред другите, антимонополни закони, някакси го пропускат покрай ушите си и си продължават да настояват, че само кадрите могат да оправят нещата.

Спомням си в началните години на “прехода”, когато се случваха доста интересни събития, като демонстрации и граждански неподчинения, колегите, с които тогава работех, всички до един партийци (!!) кършеха ръце, недоумяваха какво става и си мърмореха – “дано отгоре да успеят да взема мерки!” По никакаъв начин не успяваха да излязат от стереотипа да чакат някой “отгоре” да действа и да решава.

Социалистическият модел на мислене здраво е пуснал корени в масовата психика и не иска да си отиде толкова години. За това без съмнение има принос и развитието, което наблюдаваме в България. Реално истинска конкуренция у нас (почти ) няма. В сферите, където са големите пари има негласни картелни договорки и нищо не се конкурира. Очеваден пример са мобилните оператори. Надявахме се, когато дойде трети оператор цените да спаднат, но … зв̀ънци. Все още хора от чужбина говорят по-евтино с абонати в България, отколкото вътре в самата страна. Но да бяха само мобилните оператори. Цените се договарят между едрите играчи, дребните производители биват рекетирани с негласната благословия на държавата.
И това е естествено имайки предвид от къде са парите на всички тия големи играчи.

Но все-пак къде по естествен път , къде под натиска на ЕС монополът полека трябва да тръгне натам, накъдето му е мястото и да се създадат условия за истинска конкуренция.

В кибернетиката има един принцип – за отрицателната обратна връзка. Тоест създава се връзка между изхода и входа на една система. Когато на изхода започват да постъпват повече данни, продукция, информация, електрони и т.н. част от тях се отклоняват към входа (с обратн знак) и намаляват потока, който влиза в системата. Обратно, когато потокът на изхода намалее, през обратната връзка намалява притокът към входа и той се отваря повече, като продуктивността на системата се увеличава. Така системата се саморегулира. Един оператор, колкото и да е бърз, не би могъл да реагира достатъчно бързо и адекватно във всички моменти на промяна на състоянието на системата, да не говорим, че при много системи времената се измерват в милисекунди, даже в микро и нано секунди.

Обществото и икономиката представляват също такива кибернетични системи и принципът за обратната връзка важи за тях с пълна сила. Конкуренцията се явява именно вариант на обратната връзка при тия системи. Има и други разбира се – като обществено мнение, да речем. Сложен обект като обществото или икономиката в частност не могат да се опишат само с такъв елементарен модел, просто разглеждам едно принципно положение.

Когато липсва обратна връзка колкото операторите – в случая управляващите органи (или тези отгоре) да се стремят да регулират системата и колкото да са опитни, неминуемо и самите те внасят шум, не могат да реагират на всички изменения. В резултат хаосът в система се натрупва, след което тя неминуемо се срива.

Сложна система като държавната икономика може да има много повече резерви и степени на свобода отколкото да речем един трептящ кръг и срутването е по бавно, но в крайна сметка неизбежно.

Григор е пуснал едно шеговито клипче, което по скромното ми мнение трябва да се види от колкото може повече хора.

Та всеки, след като се посмее, да се позамисли следващият път преди да каже:

“Аз няма да гласувам/ходя по митинги/участвам в подписки/имам собствено мнение/мисля”

ПП:

А грешка, откривател на находката била Сами!

Вижте това, но предупреждавам, никак няма да ви стане приятно, освен ако не сте със “специални” наклонности.

Насилието е гнусно, но най ме потресе, как останалите келеши се мотаят наоколо и снимат, явно доволни от “представлението”.

Оптимистът Longanlon казва, че няма място за паника, че още Аристотел се е вайкал, че младото поколение изпростява.

Съгласен съм с г-н Стойков, че както пише в цитираната статия, културната и образованата част от населението е много малка, а простотията е повсеместна.

Обаче по наше време нямаше такива изпълнения, както тия на клипчето. Най-тежката проява на насиле беше гимназистите да карат “зайците” да им купуват цигари.

Нямаше го и това:
http://e-vestnik.bg/3822
Continue reading →