Много отдавна се каня да пиша по тоя проблем, но тоя пост ме провокира най-сетне да го направя.
Аз за разлика от Longanlon съм силно против матурите. Защо ли?
Статията на Longanlon е добра, пълна с правилни изводи…. които биха прилягали на човек, който поне последните десет години не е живял в България…
Напъни да се въведат задължителни матури има отдавна. Continue reading
Човек трябва (все пак) да си изпълнява обещанията.
Както обещах преди доста време на razmisli, сега ще уточня защо смятам романа Утопия на Томас Мор за фактически първия образец на антиутопия.
Първо, какво разбираме, като чуем някой от двата термина?
“Утопия” се е наложил като синоним на идеално общество, с хармонични отношения между хората, уважение към личността и липса на експлоатация.
“Антиутопия” от своя страна се свързва с описание на тоталитарно общество, пълно потъпкване на човешките свободи, тотален контрол върху съзнанието.
Да видим, какво е описал Томас Мор, което е станало нарицателно за стремежа на хората към хармнонично общество.
Continue reading
Всъщност, точно на този екип нямам за какво да благодаря.
На шоуто на Слави никога не съм бил фен. Не не мога да отрека, че не съм го гледал често, както и въпреки не въпреки не особено голямата си симпатия към него признавам – много пъти е било единственото предаване, що годе ставащо за гледане.
Имало е епизоди, които особено са ми харесвали, заради поканените гости. Дали всеки път водещият е успявал максимално да се “възползва” от интересното присъствие в студиото си е друг въпрос.
Нещо, което винаги съм уважавал у Слави е, че на 3-и март може би единствен е правил програма, посветена на празника! За това му свалям шапка и жалко че сума други видни телевизионери не постъпват по подобен начин.
Continue reading
Днес 11.04 позадрямалото ни гражданско общество реши да имитира събуждане.
Организирани бяха два митинга. За единия научих тази сутрин – пред “Александър Невски” трябваше да има протест срещу простотията за българския език.
Continue reading
Тия дни се зашумя в обществото. Поубиха трима човека за два дни и хората понастръхнаха.
Споко бе! Министърът още кога беше казал, че въпросът с тежките убийства е решен. Значи тия са леки убийства.
А щом са леки – моооожеее! За какво е този шум!
******
Първото дело на другарката Меглена Пръмова.. опаа, исках да кажа г-жа Меглена Кунева в качеството й на еврокомисар беше да се захване с опасните запалки. Те трябваше да бъдат изхвърлени от търговската мрежа и да останат само безопани такива (каквото и да значи “безопасна” запалка).
Госпожо Кунева, стана ясно коя е най-опасната запалка в България:
Моля, довършете започнатото благородно дело!
— Всъщност кой пръв е измислил какво ще означават думите? — попита Томи.
— Вероятно цял куп стари професори — предположи Пипи. — И тогава как да не кажеш, че хората са странни! Помислете само какви думи измислят! „Корито“, „тапа“, „връв“ и такива едни, дето никой не може да проумее отде са се взели.
Астрид Линдгрен – Пипи Дългото чорапче 15-а гл.
В динамичния свят, в който живеем, постоянно в битието навлизат нови предмети и явления. Всяко от тях трябва да се назовава по някакъв начин, така и все повече нови думи се появяват в езика.
А други съответно изчезват – някой да помни какво значат диканя, чекрък или паламарка – неща, които съм виждал само в етнографски музеи, а не много отдавна това са били толкова разпространени понятия, както да речем е “телевизия” днес.
Много от въпросните нови думи имат странен произход, примерно накой надпис, върху някое изделие става нарицателно за цял клас апарати.
Continue reading
В началото бе Главната улица.
И по нея циркулираше градското население, след приключилия работен ден.
Дългогодишна българска традиция с корени далече преди да се родя беше, привечер народът да плъзне по главната улица. Хората се срещаха, разговаряха, понякога се заформяше компания, която се насочваше към някое заведение, но често така приключваха вечерните развлечения с разходката.
Вечерната разходка по центъра на града, наричана в различни региони и времеви интервали “гезмето”, “стъргалото” и т.н. дълго време беше традиционен начин за развлечение. Тогава кръчмите бяха много по-малко от сега, но върпреки това не бяха препълнени.
Напоследък често се говори (и пише) за имената на домейни на български (и не само – изобщо изписвани със символи, които не влизат в азбуката, която е прието да се нарича “латиница”).
Реакциите по въпроса са разнообразни – от пълно отричане и оплюване/осмиване, до ентусиазирано възхваляване.
Спори се, може ли да бъде осъществено, дали ще бъде изобщо някога направено. Отговорът на първия въпрос е ясен вече – може.
Ще бъде ли някога – мисля че да. Щом има търсене за нещо, то се осигурява и предлагане. А нациите, които не ползват латински символи за писане са много. Някои от тях “доста” големи.
Continue reading
Първо – кво животно е това “бимбо” и с кво се консумира – тук е май най-добрата статия, която съм чел по въпроса
Излъгах се тия дни да гледам “Русата амбиция”.
Подмами ме рецензията, която твърдеше, че това се явява римейк на “Работещо момиче”.
Преди не бях обърнал много внимание на работещото момиче – един филм, който ми беше харесал, оставил приятно впечатление и толкова. Сега разбрах, че всъщност е много добър филм!
Напръв поглед стандартна история за амбиция, подлост и интриги със щастлив край.
Стандартна, но разказана чудесно, със запомнящ се актьорски екип. Този филм донесе номинация за”Оскар” на Мелани Грифит и я изстреля сред кинозвездите.
Останалото актьорско присъствие, начело с Харисън Форд също е забележително, както и чудесната режисура и сценарий.
Интригата и разрешаването и също звучат убедително, въпреки, че нещата се оправят “като на кино”.
Така че с големи очаквания загледах “амбицията’. Добре започна, докато наивната героиня на Джесика Симпсън отиде в големия град и откри, че годеникът й е позабравил за нея.
И до тук.
Continue reading
А и да не мине, на кого му пука.
Поводът за това излияние са два линка, които получих току що
http://www.zazz.bg/play:f024ba4a
и
http://www.vbox7.com/play:ad1ca284
които отново ми припомниха историята с пишман “изследователите”, които отрекоха баташкото клане.
Едно събитие влачи след себе си много асоциации – в случая от някъде ми изникна спомен за ехидната реакция на Пейо и някои от читателите му по въпроса.
Тогава, когато прочетох поста и коментарите, доста ми се вдигна кръвното, но след това размислих, че всъщност Пейо, както и повечето читатели на блога му са по-млади хора, израснали при друга обществена нагласа. От ония събития е минало много време и връзката между поколенията е прекъсната.
Естествено аз също не съм живял по време на Робството. Обаче съм раснал сред хора, които познават съвременици.
Continue reading
