Category Archives: Лаф да става

Не на подслушването

Протестченцето мина тихичко и кротичко (както трябва и да бъде де, надявам се никой не е очаквал скандал и погроми 😉 )
Бяхме 30-ина протестиращи човечета и малко повече журналисти, които на пръв поглед придаваха допълнителна плътност на групата.

Може би всъщност хората, които дойдоха бяха повече, но някои идваха, други си тръгваха така че, през повечето време присъстващите бяха малко.

Така, не знам с тая “масовост” какво послание успя да изпрати протестът към останалата част от населението. Предполагам, че в очите на случайния минувач нестройната групичка е била просто поредната “група граждани”, недоволни от нещо, която най-често събужда раздразнение, присмех и дори презрение.

Не съм наясно, как може да се обърне наистина внимание на хората за сериозността на проблема за следенето на Интернет трафика. За повечето хора, нямащи достъп до мрежата, в Интернет се мотаят само разни “хакери”, педофили и “крадци на интелектуална собственост” – образ, който непрекъснато се предава от средствата за масова хипнотизация. Представям си, как средният, неинтернетстващ гражданин доволно потрива ръце и си казва “Хак им е!”.
Continue reading

Ми работете бе!

Много неща не вървят в “милата ни татковина”.
Цялата тя е тръгнала на майната си с могъщи крачки.

Когато някой пробва да се поинтересува, защо аджеба нещатата не вървят, веднага има дежурни отговори, единият от които е, разбира се, че българите сме били много мързеливи, не сме работели и за това сме били зян.

Викам си, де ли са тия мързеливи хора, дето така спъват прогреса на “милото отечество”?! Дай да ги потърся!
За това реших, да се поогледам наоколо.

Първо да погледна към близкото минало.
Continue reading

RIP Bobby Fischer

Както научих преди малко, шахматният гений Боби Фишер
е напуснал този свят.

Не съм шахматист – играя слабо шах и няма да пиша за постиженията на Фишер. За тях е писано достатъчно и още ще се пише.

За мен лично с Фишер си замина още една част от историята която помня, едно от имената, които силно са ме впечатлявали.

Ексцентричен, направо луд, със странно и алогично поведение, едновременно с това уникален шахматист той заема особено място в спомените ми. Добре помня мачовете му с Петросян и Спаски, как следяхме с интерес развитието на резултата.

В дните, когато от всякъде бяхме заливани с пропаганда, в колко съвършена система живеем и как единствено при социализма човек може да се развива, да твори качествено и да се прави добра наука, хора като Фишер, събития като успехите на програмата Аполо показваха, че човешкият гений и науката не подлежат на идеологизация а се развиват по-добре в зависимост от вложените труд и усилия в тях, а не от количеството изприказвани празни приказки.

Мир на праха му.

Е, НЕ!

Не мислех поне за сега да пиша по темата “как ме намират”, но това изтреби рибата, жЕбите и всичкото слон и хипопотук, което се беше довлякло до гьола!

Всъщност човекът може да не е търсил педофилски снимки, а текстове, свързани с тях. Може би юридическата страна на въпроса го е вълнувала.

Много вероятно е героите от НСБОП да са били на кръстоносен поход за лов на торентаджи. Защото те – торентаджиите друго освен да разпространяват детска порнография и да настъпват по правата този или онзи милиардер или мутра друго не правят!

А може самият Велик Инспектор Я. Кол. да се е отправил да лови блогъри! Щото те блогърите са една гнусна пасмина!

Но защо гугъл въз основа явно на този пост реши да ме нареди на първо място сред източниците на педофилски материали нямам идея. А след настоящия първенството по тази категория не ми мърда за дълги времена 👿 .

Баси!

Вяра, религия и още

For the first precious few it’s time to go
What might have been we’ll never know
All those bad ideas became the law
Oh yes, we’ve forgotten what we’re looking for
All of you angels it’s time to gather your wings
Leave it all behind you won’t need any of those things
We’re going on through the darkness hand in hand
To step into the future
Before time began

Докато къртих мазилка (ремонт бе, ремонт!) мозъкът ми, както се казва на чист български език – инспириран от текста на Longanlon за църквата и явно незает достатъчно от дейността на ръцете реши да се упражнява в мислене по темата за трите категории, неразривно свързани с духовността на човек – вярата, религията и църквата.

Първо да уточня за себе си:

Не вярвам, че има някакъв „началник“, който ни гледа непрекъснато и мери на кантар колко добро и зло сме натворили.

Не вярвам, че има свети едикойси и света едикояси, които да завеждат свои ресори в Божието министерство и да отговарят за тази или дейност на хората – като за компютрите например: http://linux-bg.org/cgi-bin/y/index.pl?act=convert&status=no&page=news&key=327181893

Вярвам, че има много неща и сили, които не познаваме, че има различни нива на реалноста и че ние познаваме само малка част от нея.

Най-точно представата ми се доближава до тази, която Карл Сейгън рисува в „Контакт“. КНИГАТА! Не филма!

Ако сте гледали филма, препоръчвам ви да го забравите по-бързо и да прочетете книгата, като не опитвате да правите аналогии с видяното. Ако не сте чели нито гледали, вземете книгата и не поглеждайте към филма. В крайна сметка, ако сте чели книгата, но не сте гледали филма и сте мазохист, но от най-тежките случаи, непременно го гледайте! Неизмеримото удоволствие е гарантирано.

Стига реклама, да продължим с вярата.

Вярата е неделима част от душевността на човека.
Всеки човек е вярващ. Не бързайте да ръмжите и да се ежите!
Continue reading

Банкови простотии

Преди време трябваше да прехвърля пари от картова сметка в друга. В клона на банка “Биохим” ми обясниха, че току така това не става. Трябваше да си ги изтегля парите от касата и след това същите тия пари да ги внеса на същата каса. Всичко със съответните забавяния, таски и т.н.

Сега банка “Биохим” заедно с още няколко е собственост на “Уникредит”, или както там се нарича.

Наскоро се наложи да мина през същия клон на новосформираната банка. Там един нещастен клиент молеше да му бъдат преведени пари от картова сметка на друга. Continue reading

“И” като Икар

По-възрастните сигурно помнят тоя филм, но темата всъщност не е за него. Поводът за този пост е статията на Григор за Пол Тибитс и лекият спор, който заформихме с komata

Който помни филма, не може да не е обърнал внимание на психологическия експеримент, който беше показан. А именно, как повечето хора с чиста съвест могат да измъчват себеподобните си без да изпитат някакво угризение или съмнение в действията си, ако нареждането и обосновката на деийствията им идва от авторитетен източник – във филма от правителствен научен институт. Това за мен беше може би най-интересният епизод от филма, изигран перфектно. Всъщност реално никой не беше измъчван, но изследваните не знаеха това. Мъчението се провеждаше под благовиден предлог – да се “докаже”, че подобрява запомнянето. Оказа се, че много малък процент Continue reading

Слабоумие

1.11.2007

Зала “Фестивална”/

Да – концертът на “Пърпъл”!

Но не за него иде реч.

За едни индивиди, които независимо, че са на затворено място и че залата беше препълнена много над капацитета си, не се и замислиха ни най-малко, преди да запалят цигара. И то не една.

Абе – аланкоолу, и стадионът и спортната зала са спортни съоръжения. Ама разликата е, че едното отворено, а другото не е!
Continue reading

Сънища

Всеки човек сънува. Дори и тези, които не сънуват 🙂 По-точно, казват че не сънуват. Физиолозите твърдят, че и те сънуват, но не запомнят сънищата си. Останалите, обикновено помним сънищата за малко, после те постепенно избледняват и се забравят.

Но някои сънища се запомнят. Защо, с какво те се различават от другите, за да оставят траен отпечатък в паметта?
Кой знае. Всъщност, май никой не знае, каква точно е функцията на сънищата, макар че теории има много.
Continue reading