Емил Конрад издаде втора книга и пак счупи рекордите по продажби. Отново се извиха опашки от тинейджъри, чакащи търпеливо да докопат новото му произведение.

Конрад (отново) счупи и друг рекорд. По събран хейт за единица време.
Няма да преразказвам писанията на средностатистическия мразител на успелите ни сънародници.
Само ще спомена, често споделяните възмущения, че децата не знаят ….. (попълнете точките с когото се сетите), а знаят Конрад. Възмущения, гарнирани с изрази от рода на ” Тотална деградация на цяло едно поколение!”, и т.н. (Често и с повече удивителни, или с главни букви)

И к’воо?

Кое му е лошото, децата да четат Конрад?
Може би е прекалено “лек”? Или “повърхностен”?
Не съм чел първата книга на Конрад, само я прегледах, понеже дъщерите на мой приятел я имаха.
Нищо “лошо” не видях. Истории, интересни за определена възраст, споделени по начин, подходящ точно за читатели от този възрастов интервал. Чудесно.

За новата му книга чух това-онова за съдържанието ѝ. Човекът пак пише за неща, интересни за тийновете. За селфи-стиковете да речем, както и за опасностите от екстремните селфита. Да, освен интересна за учениците, книгата се оказва и полезна.

Ноооо – не е “дълбока”, чувам ръмжене. Не е “сериозна”.
Може би радетелите за сериозна литература не могат да си представят отрочетата си иначе, освен залегнали над Тукидид и Сократ? И тук-таме Хегел за разнообразие?

Мм, да си призная, не съм чел Тукидид. (Виж Сократ, Хегел и Кант съм ги пообръщал, ама само толкова). Но когато учихме “Война и мир”, направо се влюбих в нея и “ометох” всичко, до което се докопах на Толстой. Тогава се хвалехме, кой е успял да прочете “Война и мир”, “ама с философските разсъждения”. Аз бях от малкото, които я бяха прочели от край до край.
Обаче, ако тогава имаше нещо, подобно на книгите на Конрад, щях да го прочета с не по-малко удоволствие. Давам си сметка, че точно такъв тип литература ми е липсвала тогава. За това съм доволен, че има подобни книги, адресирани точно към тази “сложна” възрастова група.

Чел съм, как ученици, непохващали книга, са се редили за Конрад. За това е добре, че има второ негово произведение, така че необичащите четенето да видят, че “книгата” не е само една. Че един автор може да напише и повече книги. Така може да се престрашат, да потърсят книги и от други автори.

Желая още успехи на Емил Конрад и смятам, че той е едно положително явление в нашата действителност, в която грамотността е със затихващи функции.

Преди три години бях писал за чудесната пиеса на Ирина Гигова и Съни Сънински Последната тайна на Фреди Меркюри

Е, пиесата успешно навърши 3 години, непрекъснато представяна пред пълна зала. Сега, на 20-и март ще бъде 50-ата постановка. По този случай, за гостите на театъ “Възраждане” ще има и изненада:

ето тази книжка с авторския текст на пиесата, сценичната версия, отзиви от журналисти и зрители (че и от моя милост…) и интервюта.

Книжката ще е безплатна, за 55-ата постановка. (За следващите може и да не е).

Приятно гледане (и четене) 🙂

Когато написах поста за злощастния инцидент във Враца, очаквах повече хейт. За щастие, много голяма част от читателите разбраха какво имам предвид. Естествено не липсваха и гневни коментари (под публикацията във Фейсбук), като някои от тях съвсем първосигнални. Явно беше, че коментиращите въобще не си бяха направили труда да прочетат публикацията, а директно бяха оплюли поста, понеже се различава от тяхното мнение.

Много бързо гражданите си съставиха мнение, определиха кои са виновни, даже раздадоха и присъди, въз основа на прочетеното в медиите и на база на лични пристрастия. Даже последвалото разследване, свидетелските показания и новите факти не можаха да променят мнението на много хора.

“Много е важно, гражданите да разберат, че не бива да правораздават в рамките на първите 24 часа, особено когато има данни за извършено тежко престъпление.” пише адвокат Петър Николов в страницата си във Фесйбук.

Всъщност, за истерията по случая много голяма вина имат медиите.
Първата информация, може би половин час след инцидента бе, че шофьорът е излязъл от колата и нападнал пресичащи пешеходци с бокс, като след последвалото спречкване, шофьорът внезапно починал. Не бяха уточнявани имена, кой какъв е и т.н. Вечерта, в новините по “националните” телевизии бе представена точно обратната медия – как пешеходците измъкнали шофьора от колата и го убили с метален бокс! Не знам, тази форма на новината е изглеждала по-продаваема може би за шефовете на въпросните медии. Или пък е имало някакво влияние върху тях? Нямам представа, но както и да го погледнеш, манипулирането на зрителите на по такъв начин е грозно!
По-късно, понеже се оказа, че има много свидетели и записи от камери, отново беше върнат първоначалният вариант на новината, но много хора, които са изтървали първите публикации останаха с впечатлението, че сега новината е преиначена под външно влияние.

Вярно е, че хората нямат доверие към съдебната система. Наблюдаваме редовно злоупотреби в съда, виждаме, как разни хора успяват да се измъкнат от правосъдието, докато други, за съвсем дребни провинения отнасят тежки наказания. Това обаче не значи, че съдът на Линч е по-справедлив. Не може да съдим и налагаме наказания, според прочетеното в медиите. Както и по лични пристрастия.
То било младо момче, пък братята били наркобосове, както някои медии ги изкараха. Добре, даже и да са наркобосове не значи, че трябва да бъдат съдени за престъпление, за което не са виновни. Все пак, съдебната система, колкото и повредена да е има най-добрите методики и средства за разследване и налагане на наказания.

Спомням си случай, от началото на ’90-те в Русия. Момиче от някакво село се оплакало, че е изнасилено от двама непознати. Съселяните ѝ хванали две момчета, които минавали през района, питали я, тези ли са. Тя отговорила, че май са те и незабавно било раздадено “правосъдитето” на Линч – момчетата били обесени. В последствие били хванати истинските насилници, но били убити невинни и в желанието си да въздадат справедливост, селяните се превърнали в престъпници.

Колкото и да вярваме, че знаем истината за нещо и че ние съдим най-правилно, не бива да се подаваме на емоциите. Не съм религиозен, но ще цитирам Библията – “Не съдете, ще бъдете съдени”. Това е една от най-ценните поуки, които можем да вземем от тази иначе пълна с противоречия книга.
Да оставим присъдите на компетентните органи.

А относно несъвършенствата и проблемите на съдебната система, все пак има някаква частична защита за гражданите от съдебни грешки и злоупотреби – забраната за смъртно наказание. Смъртното наказание е нещо, което е непоправимо, в случай на съдебна грешка, или корумпиран съд и забраната му е сериозна защита за обществото, предпазваща го точно от несъвършенствата на съда. Нещо, което голяма част от обществото с радост иска да бъде отменено…
ПП – Много добра статия за първосигналното реагиране