Че бай ти Ганя не знае изборите защо са и за какво му е да ходи на тях, друг въпрос. Все пак малка част от сънародниците ни “рискуват” да отидат да гласуват. По този случай едни други сънародници биват заети с обработката на гласовете на тези “досадници”, дето са се решили да гласуват. И тези хора с мерак се бутат, да влязат в редиците на обработващите гласовете, за да вземат някой лев. А когато мечтата им се сбъдне, започват да мърморят. Кога с основание, кога не.

Не знам, как е из страната, предполагам навсякъде различно, но в София до скоро наистина беше кошмарно, за председателите на комисии, които трябваше да висят на студа, посред нощ по 12-15, а в някои случаи и повече часове. Наистина – сериозен повод за мърморене.

Тази година обаче за тях бе помислено. Голямата “Арена-армеец” бе отворена за тях – бяха подслонени на сухо и топло и им бяха осигурени храна и вода. И мислите, че са доволни? Нее, по телевизията се носеха цяла сутрин жални протести, колко се бавела и влачела процедурата. Хубаво де, като се кандидатирахте за изборна комисия, не знаехте ли, как върви процедурата? Още повече, почти всички членове на комисии всяка година са едни и същи – някак все успяват да преборят конкуренцията. Като не ви харесва, що се кандидатирате отново и отново?

Другото мърморене бе, че разбирате ли, не можели да излизат от залата и били “като в затвор”. Някакви дами, от различни изборни комисии обясняваха, как се били разбрали да дават “наряд” от по 2 часа, а демек да се сменят, като взаимно си пазят бюлетините една на друга. Ама “лошите” отговорници за дунаннмата не им разрешили!

Алооу, нали до сега проблемът беше, че на улицата не знаеш кой е бил при бюлетините, кой кога ги е пазил. Сега сте си там, на топло при бюлетинките и ще си ги пазите, цялата отговорност за тях си е лично ваша. Да няма после, ама аз ги оставих на Пенка, сигурно докато е била тя, някой е ровил!

Та, като говорим за бавната обработка на бюлетините, тази година бе направен плах опит за крачка към по-цивилизован метод за гласуване. Реферндумът за електронното гласуване. Повече “електронни” гласове означават по-малко време за обработка на останалите “книжни”. Виж дали членовете на комисии са оценили тази възможност и са гласували в референдума, или притеснени за евентуалните си следващи хонорари от избори са го игнорирали, няма значение. Въпросът е, че масово бае Ганя отказа да гласува в реферндума. Щото не го интересува. Него това не го касае. Он нема компутар и не го е@е електронното гласуване. Ама имало хора в чужбина! Децата на България са масово навън и искат да гласуват, без да им се налага да пътуват километри до малкото избирателни секции, най-често намиращи се само в посолствата в съответните страни? Няма значение. Он не сака и това е! Че и се сърди! Някакъв чичка се възмущаваше, че му предложили бюлетина за референдума. Щото он не сака нищо да зависи пряко от неговата воля. Да идва царо (в персонализация на Бойко, Болен, Първанов или коя да е там “звезда”, която според чичката “ще го оправи”) и да ги махат тия избори и референдуми!

Показателно е, как на опашка за гласуване, две баби отказали бюлетина за референдума, а трима младежи гласували само за него.
Аз се чудех, дали да не направя като младежите, но гласувах и в двете урни. Вярно, че в големия град е трудно да познаваш кандидатите за общински съветници, но спазих принципа, когато не познавам хората, да гласувам за опозицията. Надявам се съставът на общинските съветници да стане достатъчно шарен, за да е по-трудно да се дърпа чергата само в една посока.

А на сънародниците ни, които пак не гласуваха, щото “няма за кого” или щото “всички са маскари”, няма да отправя нежна благословия, понеже знам, че няма да ме разберат. Само ще им/си пожелая, да успеем да сменим страната и да не живеем в една и съща с тях.

Терсене пусто, с тия чужди думи, дето хем звучат добре, побългарени, хем имат и смисъл. Ей го сешоарът. Идва от френския глагол “сеше” – тоест, суша. Хм, ми то общонародно приетият вариант “сушоар” също идва от глагола “суша” и то на български. Е, малка подробност е, че думата съдържа изконно българската наставка “ар”, или по-точно “оар”, ама да не изпадаме чак в такива подробности. Като кажеш сушоар, всеки ще те разбере, за какво става въпрос, докато със “сеше”-то нещата не са много ясни.

Друга подобна дума е полюлей. Да, полюлеите често се полюляват. И предизвикват полюции ако паднат (замърсяване бе, имам предвид – там стъкла, ламарини, жици… Вие какво си помислихте?)
Оригиналът идва да е гръчки и означава многосвещник – поли (много, а не папагалът Поли, дето иска бисквитка) и елей – свещ, кандило. Отдавна по таваните не се окачват нито свещи, нито кандилници, а неща, окичени с крушки, които се… полюляват понякога. Така че полюлей си е на мястото.

Въртолетът и лети и се върти – и той, и огромната му перка. Идва от руски вертолет – лети вертикално. Всъщност на руски се произнася малко по иначе – вертальот. Ама върти ли се – върти се. Лети ли – лети. Какво да си кълчим езика, като и така е ясно.

Та, дайте да си говорим по български.

ПП За неразбралите – думата “ирония” я има нейде в уикиречника.
(Ама не Ирония Идиотова. Тя е друга работа.)