Category Archives: Лаф да става

Дарът на “Аполо”*

19 юли 1969.
Всички очакват кацането на Луната. В къщи обаче се носи як рев…
Кацането ще е след 10 вечерта, а малките трябва да си лягат в 8… Още повече нямаме телевизор, а баща ми ще ходи да гледа кацането у съседите по румънската телевизия. В крайна сметка озовах се в хола на съседите. Е, първата стъпка на Луната я пропуснах. По план на астронавтите им се полагаше почивка и самото стъпване на лунната повърхност стана към 3 сутринта, така че уви, малките са онеправдани…
Но румънците излъчиха най-подробно и останалите мисии, така че наваксах. Да са живи и здрави, до колкото знам след Аполо 12 и в Щатите не е имало толкова подробни излъчвания, освен за драмата около Аполо 13.

Интересни времена бяха тогава. Планетата беше заразена от космически ентусиазъм. През три месеца средно стартираше нова пилотирана мисия до Луната, да не говорим за автоматичните апарати и двата руски лунохода. Изглеждаше така, сякаш Марс е на една крачка, а първата Лунна база е въпрос на време.

Уви. Политиците имаха други виждания. Лунната мисия беше само за престиж. Както пише Сейгън, в “Бледа синя точица”, тогава много държави от третия свят са се колебаели, към кой лагер да се присъединят, а Съветите са били напред в космонавтиката. Ако покажеше, че имаш достатъчно мощни ракети, за да пратят хора на Луната, значи имаш мощни ракети и заслужаваш респект. За политиците цялата тая мисия, уви бе само PR. Иронично е, че първият учен, летял до Луната е и последният човек, стъпил на нея за последните 43 години (7.12.1972г.)

Не, че другите астронавти (всички до един военни пилоти) не са правили научни изследвания. Не, и курсове по геология са слушали, и от астрономия са разбирали, но друго е, дадена скала да я види геолог с опит. Човек, минал няколкомесечен курс и без стаж може лесно да пропусне нещо важно, а да се заблуди от нещо несъществено, че е геологическа находка.

Въпреки кратката продължителност на лунните полети и дългата забрава след това, мисията Аполо даде много на хората на Земята. И друг път съм писал, за огромното наследство, което остана като материали и технологии от Лунните мисии, което и до днес се ползва. Но най-големият дар на Аполо, както пише Сейгън в цитираната книга е, че заради създадената база и разработените технологии станаха възможни и следващите, автоматични мисии до всички планети от Слънчевата система, включително последната, все още съвсем актуалната, до Плутон и нататък. Вече 4 представители на човешкия разум напуснаха Слънчевата система – Pioneer 10, Pioneer 11, Voyager 1, Voyager 2, а сега, след като завърши мисията с в Пояса на Кайпер , натам ще се отправи и “Нови хоризонти”, да премести хоризонта на познанието към невъобразими до скоро далечини.

А на “знаещите”, които знаят, че истината е “някъде там”, ще предоставя истинската истина, цялата истина и самата истина, истината, такава, каквато е, от където и да я погледнеш, за кацането на Луната: Четете как беше в действителност 😉

За останалите, да се поздравим, с годишнината от този триумф на човешкия гений, експедициите до Луната!

*Заглавието е от „Бледа синя точица“ на Карл Сейгън

За смисъла и безсмислиците

Опять попал в газету ((Този руски израз всъщност има по-различна смислова натовареност, ама да не изпадаме в подробности 😉 ))

Единственото онлайн издание у нас, което има смелостта да пише и за наука, в противовес на останалите, топ-теми на които са парцалки и скандалчета – Наука OFFNews отново публикува моя статия – за смисъла от научните изследвания, за реакцията спрямо тях на по-голямата част от обществото и разбира се, за най-актуалното събитие – облитането на Плутон от сондата New Horizons.

Е, малко промениха началото на статията, но и аз не очаквах да мине в оригиналния му вид, поради правилата за коректност между различните медии.

За това публикувам тук началото (щото си държа на него), като подчертавам – медията по никакъв начин не е ангажирана с него и не нарушава политическата коректност:

Здравейте.
Предполагам, всеки от вас, освен ако не живее напълно потопен в света на Онур, Фикрет и Мюрвет или на позабравените дон Педро и дона Хименес, или пък не се вълнува единствено и само от поредната простотия предлагана от изобилните „реалити“ програми, или не живее в алтернативната реалност на пациентите на Гала, tv 1000 и Канал 3 е разбрал, научил или поне подочул с едно ухо за поредния грандиозен успех на човешката мисъл и инженерен гений – изследването на най-отдалечената (макар и бивша) планета от Слънчевата система – Плутон.”

Нататък – самата статия

2025

Преди време попаднах на съобщение за конкурс за фантастичен разказ на BBC Знание на тема “Моят свят през 2025 г.”.

Първоначално не обърнах внимание. Прогностиката е трудно нещо и обикновено греши, понеже работи на принципа на екстраполацията. Все пак за кратък период, като в случая от десет години, може и да се познае нещо. Постепенно в главата ми се оформи някаква картина, за ситуацията през 2025 (искрено се надявам, тогава нещата да са много по-розови, от това, което ми се “приуми” ).
След като картината изкристализира, седнах да я запиша.
Разбира се, няма да я пратя на конкурса, защото не отговаря на условията – не повече от 6000 знака. Краткият разказ е добро упражнение за стегнато писане. Преди време пробвах да се вместя в 9000 знака и установих, колко излишни неща всъщност могат да се орежат, без да се загуби основната идея. Все пак 6000 знака са прекалено малко за идеите, които ми се явиха.
Който се интересува от виденията ми за 2025-а, може да го намери на познатото място –
при бозите.

Малко ГЕБ, малко бира с мезе…

След серията за ГЕБ, с която може да съм досадил на много читатели, за което се извинявам, но смятам, че книгата си заслужава още много обсъждане, реших да пусна нещо свързано с нея в по-развлекателна форма. А именно тази история.
Вярно, тя засяга много малко от въпросите, разглеждани в ГЕБ и малко физични въпроси, надявам се в лесно смилаем вид (особено с бира), но все пак дава някаква светлина върху част от темите, разглеждани в книгата.

Гьодел, Ешер, Бах: една гирлянда към безкрайността

ГЕБ
Продължение от втора част

В два последователни поста се опитах да дам представа за уникалната книга на Дъглас Хофстатър.
Разбира се, трудно е да се анонсира такова невероятно произведение, за това и този пост ще е последен, въпреки че до сега съм засегнал съвсем леко същността на книгата.
Съзнателно, няма да разгледам по-подробно, последните глави, които всъщност са най-интересни. Само ще спомена някои аспекти от тях, като способността на разума да гради хипотези. Ние непрекъснато си представяме алтернативни варианти на някое събитие, някои по-възможни, други доста по-фантастични. Няма смисъл да посочвам връзката с творчеството, нали.

В предишния пост поразсъждавах относно странните цикли и структурата на вселената.
Е, Хофстатър продължава и в следващите глави да разглежда различни примери на странни цикли в най-различни области от действителността, включително в политиката, икономиката и т.н., но няма да се спирам на тях. Само за “домашно”, ще дам на упорития читател, който е успял да стигне до тук, една лека логическа задача от книгата (всъщност, тя е популярна задача, може да сте я срещали вече другаде):

Имаме трима автори А, Б и В. Но В съществува само като персонаж от роман на Б, Б пък съществува само като персонаж от роман на А, който от своя страна съществува само като персонаж от роман на В. Възможно ли е и тримата наистина да съществуват? (Отговорът е Да и който е прегледал предишните два поста лесно ще се сети как, и без да е решавал задачи по логика. )

По натам отново се разглежда самоопознаването и възможността да разберем собствения си разум и мозък, включително и проблемите на психическото здраве, но вече наистина спирам, надявайки се да съм възбудил достатъчно любопитството ви и стремежа към нови знания и нестандартно мислене.

В началото казах, че ГЕБ е много повече от философска книга. Време е да се обоснова.
Много съвременни учени под една или друга форма твърдят, че философията е мъртва. Така е. Времето, когато философията всъщност е представлявала науката отдавна е минало. Философията се е отделила от науката. Повечето философи не познават съвременната наука. Изключения, като Азаря Поликаров , който разбираше от квантова механика са малко.
ГЕБ може да се нарече философска до колкото дава един обобщен модел на света, живота, мисленето, разума. Но тя е много повече, защото е базирана на научните постижения на съвременната наука и изгражда строен математически модел на разглежданите проблеми.
Всъщност ГЕБ е на ръба между научно-популярен и научен труд. Математиката в книгата е дадена на достъпно за повечето читатели ниво, където не може да се мине с такъв опростен модел има препратки към сериозни научни трудове, които разглеждат проблема. И все пак, математиката може да затрудни доста читатели. Но както казах, не е необходимо да се следят всички математически операции. Има я и забавната част – диалозите, които представят като сценки сложните математически и логически разсъждения. А когато читателят навлезе в главите посветени на генетиката, интелекта ….
може да поиска сам да се върне назад и да прегледа наново операциите от чисто математическите глави.

Ще завърша с цитат от книгата:

“Компютрите са смехотворни. Както и науката като цяло.

Този възглед е широко разпространен сред определени хора, които виждат във всяко нещо, напомнящо числа или точност, заплаха за човешките ценности. Жалко, че те не могат да оценят дълбочината, сложността и красотата при изследването на абстрактни структури като човешкия мозък, където наистина се влиза в тесен досег с фундаменталния въпрос какво е да си човек.”

Моето мнение е, че ГЕБ е точно пособие, което би помогнало на такива хора, със “страх” от математиката и науката като цяло да почувстват връзката на науката, въображението и творчеството и че математическото въображение не е нещо различно от проявата на въображение в областите на изкуството.

И накрая да обърна внимание на невероятно добрата работа, която са свършили от издателство “Изток-запад”.
Изданието е луксозно, оформлението е невероятно добро. Корицата и хартията, печатът, графиките, оформлението – всички детайли са изпипани съвършено. Корицата е дело на Светослав Петков и Деница Трифонова, адмирации за двамата. Някой би казал, че и цената на книгата е “луксозна”. Да, висока е, но имайки предвид, какво уникално постижение е ГЕБ, че не е “масова” литература и работата, необходима за да бъде оформена и издадена, цената всъщност не е висока.

Когато четох статията, посветена на книгата, за която разказах в първата част, авторът ѝ съжаляваше, че никога няма да видим ГЕБ на български, защото съдържа непреводими игри на думи и труден за превеждане хумор. Държа да отбележа фантастичната работа на преводача Боян Брезински, който се е справил съвършено с тази трудна материя. Даже въпреки, че хумор принципно трудно се превежда, а “научен хумор” – съвсем, на много места е успял да предаде комичния елемент. Сравнявам превода и с руския вариант, от който съм чел откъси и мога смело да твърдя, че преводът на г-н Брезински е върховен.

Някой може би ще попита, след като ни делят близо 36 години от първото издание на ГЕБ, не е ли вече демоде, независимо, че е обновявана през годините. Ето, има даже научно-популярни филми, които засягат някои от разглежданите аспекти.
Категорично не! ГЕБ и в момента на излизането си, и сега може спокойно да бъде наречена революционна. Уникалният начин, по който синтезира задълбочен математически анализ на действителността, в която живеем, от която сме част и която всъщност сме, обобщението на широк кръг процеси, обект на множество частни науки и уникалният начин за представяне на всичко това в една популярна форма ще поддържат ГЕБ още много години на върха на вълната (простете за баналния израз).

“Гьодел, Ешер, Бах: една гирлянда към безкрайността” е истински подарък, който умът заслужава.

Гьодел, Ешер, Бах в странна примка

Първа част

Горното заглавие всъщност е от ревюто на книгата в списание “Съвременник”.
Януари, 1984-а година. Набързо купувам от павилион на софийската гара първото списание, което обещава да става за четене и има повече материали, за дългия път до Търговище.

Зачитам се в статията с най-странното заглавие и оставам без дъх!

В последствие ми свиха списанието. Яд ме е, че заради нещо съвсем друго. Ако тоя, който го завлече, беше в състояние да оцени въпросната статия, щях да съм доволен.

Както и да е. От тогава си точа зъбите за тази книга, въпреки изказаното твърдение, че не подлежи на превод.

Е, преди няколко години в в Книголандия излезе съобщение, че издателство Изток-запад подготвят българското издание и заех дебнеща поза. Не след дълго книгата беше в ръцете ми.

Трудно е да се класифицира точно тая книга.
В предговора авторът пише:

в книжарниците съм виждал ГЕБ да украсява лавиците на най-различни раздели, не само математика, обща наука, философия и когнитивна наука (които са приемливи), но и религия, окултизъм и бог знае какво още. Защо е толкова трудно да се разбере за какво става дума в тази книга? Със сигурност не е само заради обема й. Вероятно поне отчасти причината е свързана с това, че ГЕБ покрива, и не просто повърхностно, тъй разнородни теми – фуги и канони, логика и истина, геометрия, рекурсия, синтактични структури, естеството на значението, дзен будизъм, парадокси, мозък и разум, редукционизъм и холизъм, колонии от мравки, понятия и ментални репрезентации, превод, компютри и техните езици, ДНК, белтъци, генетичният код, изкуствен интелект, творчески способности, съзнание и свободна воля – понякога дори изкуство и музика, да не повярва човек!, – че за много хора се оказва невъзможно да определят основния фокус.”

Аз лично я определям като философска. Но в оня широк смисъл, от времето, когато философията е била единствената наука и е обхващала всички области на познанието.

Всъщност философска е слабо определение за книга като ГЕБ. Тя е много повече и ще поясня по-късно, какво имам предвид.

Трудно е да се каже, какво точно представлява ГЕБ. Не е “стандартна” философска монография, нито учебник, още по-малко историческа или биографична книга. Но от нея човек може да научи много за основите на формалната логика, теорията на числата, генетиката, че даже и елементарната теория на музиката. В нея има исторически данни, както за тримата “герои” от заглавието, така и за други личности, свързани с тях, макар че всъщност тези данни заемат много малка част от обема й.
И накрая но това въведение ще използвам още един цитат от десета глава на ГЕБ, за да дам някаква представа за същността ѝ –“Да бъдат предложени начини за преодоляване на противоречието между софтуера на ума и хардуера на мозъка е основна цел на тази книга.”

ГЕБ може да се чете задълбочено, вниквайки постепенно в логиката на доказателствата, изведени на страниците, (спокойно, далече не целият ѝ обем е изпълнен с математически и логически уравнения) може да я четете с лист и молив и да си правите упражнения по логика и други дисциплини (авторът се е постарал даже да остави “задачи” за “домашно” на особено любознателните читатели, но пак повтарям, не става въпрос за учебник!).
ГЕБ не може да се чете повърхностно, отгоре отгоре, за “убиване” на времето. Четенето изисква задълбочено вникване в съдържанието, което не никак трудно, защото е написана много увлекателно.

Всъщност това не значи, че е задължително подробно да проследявате всички математически доказателства в книгата,(макар че не пречи, даже е по-приятно), достатъчно е да се схване основната мисъл във всяка глава и стъпка по стъпка да оставим автора да ни води към същността.

След историческо въведение, включващо срещата между Фридрих Велики и Бах, следва кратко запознаване със структурата на каноните на Бах, картините на Ешер и теоремите на Гьодел, въведение в теорията на странните цикли. До тук вече читателят може да си изгради представа за идеите на книгата.

Следва въведение във формалната логика и теорията на числата, с въведение във формалните системи и няколко прости задачи, които лесно могат да бъдат решени съгласно установените правила. Изведнъж задачите стават по-сложни и решенията, без излизане извън рамките на системата – невъзможни. Често, решение може да бъде подсказано от интуицията, а не по пътя на формалните операции. При прилагане на изоморфизъм, или съпоставяне на една сложна структура (множество) на друга, като определени части от едното множество имат изображение в другото. Оказва се, че при откриване на един вид изоморфизъм се получават едни решения, при друг – други.


“Границата, която разделя множеството от истинните твърдения от множеството от неистинните твърдения е всичко друго, но не и праволинейна; тя има много коварни извивки, а математиците са очертали някои нейни участъци след стотици години работа.”

За улесняване на възприемането логическите задачи след като биват изложени във формален вид, биват „изиграни“ под формата на случки. Въведени са няколко герои. Ахил и Костенурката, да същите от Парадокса на Зенон. Към тях са прибавени още два странни образа – Ракът и Мравоядът. Защо точно те, става ясно с напредване в съдържанието.

Постепенно, през формалните задачи идваме до описанието на организацията на мравките, от там достигаме до същността на мисленето. Чудесно авторът чрез своя герой, Мравояда илюстрира процесите, възникващи в мравуняка при дадено събитие, примерно намиране на храна. Отделните мравки не мислят и се водят от прости инстинкти. При възникване на събитие отделят химически вещества, с които сигнализират на посестримите си. Ако събитието е слабо, сигналът затихва. Ако е с достатъчен интензитет, възникват екипи от мравки, които обработват събитието, като през цялото време на обработката, мравките в екипа могат да се сменят. Когато събитието отшуми, екипите се разпадат. Отделно има екипи от по-високо ниво, които от своя страна са съставени от други екипи на по-ниско ниво. Така се изгражда йерархична структура и дейността на мравуняка изглежда отстрани като проява на разумно същество.

Тук леко ще се отклоня от книгата. Примерът, как от прости структури и действия могат да възникнат сложни е много важен за разбирането на света. Добра илюстрация представлява филмът “The secret life of Chaos” (субтитри). Доста от темите, засегнати в книгата са илюстрирани във филма.

От структурата на мравуняка Хофстатър преминава към човешкия мозък. Мравките са заменени с неврони, различни процеси на възбуждане създават различни сигнали, те от своя страна – сигнали от сигнали. Разбира се нещата не са елементарни. Съпоставката с „изкуствения мозък“ – компютъра не е пълноценна, най-малкото, защото логиката на компютрите е двоична. Всеки неврон има много входове и изходи и зависи кои ще бъдат възбудени, на кои съседи ще се предаде възбуждението, какви събития предизвикват различните сигнали, дали един сигнал отговаря само за едно събитие, или може да се предизвика от различни… Всички тези, както и много други аспекти са разгледани в книгата.

Заедно със задълбочаването в мисловните процеси, върви и навлизането все по навътре в теорията на числата. След въведение в основните понятия от следващия етап, направени от двамата герои – Ахил и Костенурката, стигаме до етап, в който авторът ни демонстрира, как Гьодел е показал, че една система не може да се дефинира сама в себе си:

“Гьодел намерил лесен начин да изрази твърдението “ТТЧ (Типографска Теория на Числата) е непротиворечива” във формула от ТТЧ и после показал, че тази формула (и всички останали, които изразяват същата идея) са теореми от ТТЧ само при едно условие: че ТТЧ е противоречива. Този, обратен на очаквания резултат бил тежък удар по оптимистите, които се надявали да бъде намерено строго доказателство, че математиката е свободна от противоречия”

По-натам е показано, че за да се избегне противоречието е необходимо да се разшири системата, или както в геометрията да се въведат аксиоми.

Следва хитроумен диалог, в който Ахил се опитва да убеди костенурката, че има рожден ден, но въпреки всичките му опити, не успява да пробие логическата система на Костенурката. За целта Ахил се опитва да излезе от системата, да мине на по-високо ниво в логическата верига, но Костенурката му показва, че отново са се върнали там, от където са започнали, макар и на едно ниво нагоре. Диалогът е много ценен, няма да го възпроизвеждам, както и следващите илюстрации на безкрайни поредици от разновидности на ТТЧ, всяка от която съдържа външни аксиоми, за да избегне противоречията в себе си. На свой ред Теорията от по-висш ред, включваща външните аксиоми за ТТЧ от предишното ниво се оказва също противоречива и има нужда от външни аксиоми, които да решат противоречията в нея и така – до безкрайност. Тези разсъждения водят до извода, че компютърна програма не би могла да излезе от системата, тоест, да направи нещо, което не ѝ е заложено предварително. Моментно чувство на превъзходство? За малко, докато не осъзнаем, че реално, щом не можем да напишем подобна програма, ние самите не знаем, как да излезем от системата, да надскочим себе си. Следват няколко страници, които ни показват, че реално ние самите няма как да излезем от себе си и да речем се видим отстрани, без да ползваме външна помощ – било на огледало или на мнението на приятел, или пък на психоаналитик…
Всъщност, дълбокият смисъл на този диалог, както и другите става напълно ясен, когато от абстрактната теория на числата минем към разглеждането на реални проблеми, като генетиката, процесите в клетките, интелекта.

В диалога между Рака и Ахил е направена интродукция към следващата част от анализа – самопозоваването. Който е гледал филма, който препоръчах по-рано, веднага ще се сети за системите, базирани на прости много правила, включващи обаче обратна връзка, в резултат на която се генерират нови и неочаквани форми. Рака демонстрира абсолютно същият опит с камера и огледало, който е онагледен във филма. Следва разбира се аналитично “разнищване” на проблема на математическо ниво.

Повечето диалози между героите на пръв поглед са странни, но с напредването на книгата се изясняват и се оказва, че са чудесен начин да бъдат онагледени изключително сложни процеси. Посредством тях читателят осмисля много по-лесно разглежданите по-късно аспекти от действителността, която ни заобикаля и от която сме част.

Към втората част

По-критичен подход, моля

Вчера се състоя втората среща на група “Критична мисъл”.
По мое лично мнение, с което не ангажирам никого, такива срещи са добра идея и не би бил лошо, да станат традиция.
Вярно, че когато се организират много хора винаги има проблеми, като например избор на място.
Снощи бяхме на приятно място, без чалгии и силни музики, така че можеше да си чуем мислите, били те критични или не толкова. Лошото бе, че помещението беше такова, че нямаше как да се направи голяма маса и хората си се разпределиха на “групички по интереси”, или по-точно познати с познати и комуникацията между групите общо взето беше слаба. Има идея следващата среща да е в Борисовата градина, ама да видим.

Иначе срещата беше много приятна, имах честта да съм на една маса с госпожа “Бръсначът на Окам” и “Наука OFFnews”, както и с други интелигентни и приятни хора, беседата с които кара времето да лети прекалено бързо.

За краткото време, с което разполагах, успяхме да дискутираме доста интересни теми, включително, Стефан ми обърна внимание върху много важен паралел между религиите и идеологиите, който съм пропуснал в статията си по въпроса, а именно, че и едните и другите обещават справедливост, ама не сега: религиите в “другия живот”, комунистическата идеология – в близкото бъдеще. Може би още в този живот, може би за децата ни.
И религиите и комунизма обещават благоденствие – пак както описаното по-горе.
Вярно, тук има изключения. Примерно, еврейската религия, от която произлизат двете може би най-вредни религии, знаем кои са, не обещава нищо, но намерили са се хитри хора и са коригирали проблема, та освен страха от божието наказание, към манипулативния инструментариум се добавят и обещания за компенсация на страданията. Не мога да се въздържа, да не цитирам Подвързачов:

След туй на гроба на тоз заваллия
издялали му надпис акаллия,
та който прочете да разбере,
че земният живот е весел сън:

„Бу дюнада юмид иденлере
ахретте Аллах тесели версън!“

Тез думи мъдра мисъл означават
и даже, ако щеш, я запиши:

„На този свят които се надяват,
Аллах на онзи да ги утеши!“
(от тук)

Имаше и друга интересна беседа, за емоциите, която заслужава отделен пост, който може би някога ще напиша. А може и да не напиша.

Та, дами и господа, критично мислещи, призовавам да подходим по-критично към критичните срещи и да ги направим традиция.

Събитието на годината

Ричард Докинс в София!
А може би спокойно може да се нарече и събитие на десетилетието.
Май учен и популяризатор на науката от такъв ранг скоро не е идвал в България.
Важно е да се уточни “популяризатор на науката”, защото големи учени са идвали и идват често, някои от тях изнасят и публични лекции, което не става достояние на много хора, защото медиите са заети с “по-важни” работи.

А Докинс наистина е може би най-големият жив популяризатор.
Радостен факт е, че в момента, в който бе обявена продажбата на билети, те бяха изкупени за около час. Фактът нямаше да е толкова радостен за мен, защото се заблях и изпуснах момента, но едни хубави хора помислили за древния ви приятел, та май ще видя Докинс на живо.
Радостно е, че заинтересованите надхвърлят капацитета на една зала, та организаторите ще отворят още зали, в които ще се излъчва конференцията. Има надежда значи.

Но наред с еуфорията ме тормозят и някои съмнения. Като си помисля, кои ще се съберем – “обичайните заподозрени”, дето се знаем и от други подобни форуми и сме, дето се вика, на един акъл. Но все се надявам, че показаният интерес означава, че и доста хора, които не са от най-запалените “фенове” на науката ще се посетят събитието. А и даже да сме само “съмишленици”, идването на Докинс ни дава самочувствие, че все пак не сме в страни от света. (Чакам след него Тайсън и Ан Друян 😉 )

Покрай новините за идването на Докинс чух и разсъждения, какво толкова, какво може да каже повече, отколкото в книгите си, какъв е смисълът от цялата работа…

Първо, много хора не са чели книгите, даже и не са много на ясно какво “проповядва” Докинс. Надявам се доста такива хора да се озоват на конференцията.
И от друга страна, който може да си представи какво почувствах, когато пипнах Джо Лин Търнър , ще може да разбере, какво е да видя Докинс на живо. Който не може – негов проблем 😉

ПП
събитието е в рамките на Софийския фестивал на науката, който ще се проведе от 14-и до 17-и май в театър “София”.

ППП
Една много добра статия

Ден на Космонавтиката

Днес, 12 април 2015-а година се случи Великден. Щото той се случва когато си поиска, по различно време.

Но покрай целия захлас по мистични небивалици, днес е и ден, който всяка година е на една и съща дата – денят на Космонавтиката.

Денят, в който отбелязваме най-големият успех на Човечеството – първите му плахи опити, да излезе от люлката.
Защото, както е казал Циолковски:

Земята е люлка на човечеството, но не може вечно да се живее в люлка

Да се поздравим с този празник на науката и прогреса!
Нещо, което бях писал преди 5 години по въпроса.