Тия два дни дойде еди кой си и службите за сигурност скандализираха голяма част от населението като затвориха голяма част от центъра на София. Още по-скандално бе за някои изискването да не се отварят прозорците и балконските врати на определени булеварди.

Както винаги, намериха се хора, разчитащи на късата памет на населението и пуснаха пасквили, как по соц. време сме излизали с байрачета да посрещаме съветските величия, а сега – нам’ си к’во…

Ами, изкарваха ни като овце, да махаме с байрачета и китки, на места, удобни за кръстосан огън от скритите снайперисти. А, да – според ония умници с пасквилите, тогава нямало снайперисти. А? Нямаше ли? Я пак си ПОМИСЛЕТЕ!

Да махаме байрачета по-късно пак ни изкараха, за американси политици – за Дан Куейл например, само дето тогава просто организираха митинга, а хората сами отидоха, щото до сега такова чудо не се бе случвало в Бългаия – да дойде висш американски политик и да направи митинг, също като съветски. Иначе нямаше списъци, кой дошъл, кой не дошъл.

Обаче странно, че много от хората, живели по ония времена не си спомнят, че по онова време също разпечатваха такива листовки – да не се отварят прозорците. Аз често имах работа по бившия булевард “Ленин” и ги помня. С тази разлика, че тогава бяха написани на машина, или на циклостил, а не на лазерен принтер, но съдържанието бе същото.

Късопаметните сигурно не си спомнят, че тогава веднъж седмично или в най добрия случай веднъж на две седмици се случваше да не пускат в зоната около НДК. Така бях свикнал с това, че веднъж като видях милиционер близо до НДК го питах, от къде да обиколя. А той човекът просто си стоял там… Сега това се случва веднъж на няколко години и се надига вой до небесата… Абе, я социализъм за вас, та да видите!

Също, кой знае защо от народната памет се е изпарил фактът, че тогава често затваряха улиците и се чакаше с часове. Сега най-много съм чакал 15 минути да мине делегация. Иначе соц рекордът ми бе 4 часа, а съм чувал и за повече. Около Варна бяха затворили улиците, да мине бай Тошо, май беше с Кадафито, или друг важен гост да отидат до Евксиноград. Жега, хората отворили прозорците на колите, ама не разрешаваха да се отварят вратите. Един човек помоли, да пуснат пасажера му да излезе, че му е прилошало, след две-три молби, милиционерът най-после проговори, каза, “вие висите тук няколко часа и ще си тръгнете, аз съм цял ден, и не се знае още колко дни така”. Тогава се сещаш, че и милиционерите са хора и че и те страдат, ама това е по друга тема.

Чудно ми е, как хората така забравят преживяното, а се вързват на елементарни манипулации. Но явно, това е един от начините, за управление на тълпата, който доказано работи.

Та положението не е толкова лошо, колкото се опитват да го изкарат.
Освен това, предполагам никой (или поне никой, способен на елементарна мисловна дейност) няма желание политик от друга държава да бъде убит на наша територия. Особено политик на велика сила.

Не изпитвам никакви топли чувства към американските политици. Нито към европейските. Напротив – сърдит съм им за страшно много неща. Ама не искам да ги гърмят на наша територия. Последствията за всички ни няма да са добри. Даже, колкото и да ненавиждам путьо-съветски, както и разните там аятоласи и да ги смятам за ненужни и вредни за Човечеството, ако минат през България, искам сигурността им да не бъде застрашена на наша територия!

Та по-спокойно моля, като живее човек на централно място в столица, налага се покрай позитивите, понякога да отнесе и по някой негатив 😉

След ужасния атентат във редакцията на френското списание, извършена от религиозни фанатици – радикални ислямисти се надигна вопъл, Европа да се върнела към… християнските “ценности” и да зарежела “толерастията”.

Пита се, защо трябва да се връщаме към средновековието, но нека да поразсъждаваме.
Кои са “християнските ценности”?
Да видим:
“Да се учим да общуваме и да работим в колектив; да уважаваме родителите и възрастните; да бъдем толерантни и благодарни на учителите си. Взаимно да си помагаме, да открием, какво е милосърдие и да го прилагаме към болни инвалиди и безпомощни. Да се уважаваме един друг и себе си. Да се трудим и да се обичаме. Да прощаваме и да вярваме. –

чета в един религиозен сайт.

Можем да добавим тук “Не убивай”, “Не кради”.

Ммм, добре. Ама скъпи ми християни, същите ценности ще припознаят и мюсюлманте, питайте някого от тях, ако не вярвате. Или мислите, че техните ценности са по-различни? Като изключим някои радикални ислямски секти, за които тези, които не вярват по техния начин не са хора, всички останали споделят същите ценности. Сериозно, не се бъзикам.

Та, като стана въпрос за “правилно” вярване, няма нужда да се връщаме до Вартоломеевата нощ. Да си припомним един град, чието име носи и известна песен от близкото минало. Да, Белфаст. Там до скоро католици и протестанти представяха здрави аргументи, че те вярват по-правилно. В един и същи господ. И в едни и същи писания. Аргументите им бяха толкова твърди, че след представянето им хвърчаха трупове и човешки органи във всички посоки. И макар сега там да е малко по-спокойно, не се знае, кога ще бъде представен поредният здрав аргумент и от коя страна.

Да се върнем на ценностите. Подобни ценности имат и будистите, като там имат и допълнителни ценности – да се цени живота на всяко същество, а не само човешкият.

Ако искате вярвайте, но подобни ценности споделят даже изповядващите култа към Кали

Сещам се за една друга християнска “ценност”: омразата към хомосексуализма. Знаете ли, че абсолютно същата “ценност” споделят и мюсюлманите. И то я споделят много здраво – с камъни, въжета и по други здрави методи.

Благодарение на омразната ви “евротолерастия”обаче, много способни хора със хомосексуални наклонности успяха да изявят талантите си в (по-)цивилизованата част от света. Да изреждам ли? Или сами ще се сетите.

Благодарение обаче на тази християнска “ценност” много ценни хора са били затривани. Да припомня само Алън Тюринг, човек с огромен принос за информатиката и криптоанализа, както и за победата на съюзническата армия над нацистите. Тоест, благодарение и на неговия талант, много християни са оцелели, за да си ги развяват. Ценностите. И този велик човек е докаран до депресия и от там до самоубийство заради същите тези “ценности”…

Стига се до там, че и образовани хора загърбват научните доказателства, защото в библията пишело нещо.

Сещам се за един биолог, който роптае срещу хомосексуализма, макар че като биолог трябва добре да знае, че той не е човешко “отклонение”, а нещо което масово се среща в природата, и то не само при висшите видове. Статията, която цитирам е научно-популярна, но с много богата библиография, сред която и цитати към сериозни научни издания.

Не мога да си обясня, как във нашето време на върховни научни постижения има хора, които да приемат за авторитетно нещо, написано в книги от преди 2 и повече хиляди години, писани от хора, които биха ни обявили за демони, ако ни видят…

И да се върнем на “толерастията”. Да, толерантността е проблем, понеже толерантните приемат, че всички споделят техните ценности и най-вече преклонението към свободата и правата на личността, а не виждат, че много хора, въобще не оценяват толерантността им, а се стремят да вкарат всички в своя тесен калъп, отвъд който не си представят, че може да има нещо и то да е по-ценно от техните ограничени разбирания.

Та, скъпи ми вярващи, заврете си вярванията еди къде си, а си извадете мозъците от там и ги използвайте, моля ви!
Сега най-малко имаме нужда от фанатизъм и ограничаване в средновековни рамки. Това, от което имаме крещяща нужда е мисъл, разум и да, толерантност. Но разумна толерантност, а не априори да смятаме, че всички са като нас.

Когато си представих книжката онзи ден, аз си мислех, че предлагам нещо ново… Но на представянето един човек стана и каза – “Защо във всяко едно фентъзи има пророчество, което предстои да се сбъдне?” И тогава си казах – абе да не би всички да страдаме от един недостатък – рециклираме стари идеи? Пише Светослав Александров във Фейсбук по повод представянето на новата му книга.

Нататък продължава с примери за експлоатиране на еднакви идеи във филмите.

(Замислих се, да погледна как са бозите, ама се уплаших и се отказах 😉 )

И почвам да си мисля – абе да не би фантастиката да е започнала да губи своя чар и да се изтърква в своята липса на оригиналност днешно време? – Продължава Светльо.

Всъщност, явлението не е само при фантастиката.
Едни и същи идеи се експлоатират многократно във всички области на изкуството. Имаше и такъв фантастичен разказ – компютър проверява всяко ново произведение, дали не е плагиат и винаги открива сходни идеи, публикувани даже преди векове. За да пишат оригинално, авторите трябва да пишат безсмислици…

Такава е всъщност цялата история на изкуството. По повод на някакво събитие, или просто понеже се появява някой гениален автор, художник, музикант… се появява нов тип произведение, после около него се сформира нов стил, течение, движение… и така, до появата на нов гений.

Това се дължи донякъде, на свойството ни да търсим подобни модели. По-лесно възприемаме познатото – като “потребители” на изкуството. Обикновено по тая причина на новото му е трудно да се наложи – знаем с джаза как е било, по-късно с рок-музиката…

От друга страна, ако правим изкуство, познатите модели лесно се налагат в съзнанието ни и е трудно да разчупим шаблона, да погледнем извън рамката. За това и толкова рядко се появяват гениални автори. Е, самозвани гении с лопата да ги ринеш, ама те не влизат в сметката.

И все пак и без революционни скокове, движение има.

Преди години, когато мислех, че фантастиката окончателно се е изчерпала, попаднах на “Хиперион” на Дан Симънс. Бях.. очарован е слаба дума, възхитен? Нещо ново, различно, невероятно! И страшно увлекателно.

Така че излизат и сега нови идеи и похвати и във фантастиката. Но нормално е общият поток да се върти около едни и същи идеи и стилове.

“Хари Потър”, колкото и да го наричам Хари Плосък също бе някакъв вид революционно явление, даже и само с обединяването на стандартната училищна обстановка с магическа среда.

Търсенето на оригиналност на всякаква цена не винаги е добра идея. Пример – Мартин с Песен за огън и лед, който за да разчупи шаблоните избива всички герои, които стават симпатични на читателя. В началото наистина шаблонът се разчупва, читателят не знае на къде ще тръгне историята, очакванията му са опровергани, но в крайна сметка и това се превръща в шаблон и читателят започва да се бои да си хареса някой герой, защото Мартин сигурно му е подписал присъдата вече.

Така че скъпи автори, щом имате идея и искате да пишете/рисувате/композирате – направете го, даже и да прозира някакъв шаблон в него.
Читателят (и т.н.) ще бъде доволен да прочете нова история, щом харесва творчеството ви, а даже може и да се почувства по-комфортно в шаблона. Е, ако имате гениално хрумване…

В предишна статия говорих за митовете около българския електронен калкулатор “Елка”.

Днес ще разровим друг едни мит за друго “българско” изобретение.
Доста често се чува, че “Ксероксът” е българско изобретение. Включително наскоро четох и една руска статия по въпроса.

Всъщност това е вярно… Ама почти.
Ще кажете “Ч’ай ся! Българско ли е или не? К’ви са тия почтита?”
Да, копирната машина си е американско изобретение (в крайна сметка).
Сега ще се спра по-подробно на “почти-то”.

И в този мит, както в предишния има доза истина. Всъщност в този даже и повече.

Като начало, в барабана на копирните машини (айде, за по-кратко ще ги наричам с разговорното им название “ксероксите”), както и на лазерните принтери се използват така наречените фотоелектрети. Материали, които когато са под напрежение и се облъчат със светлина променят поляризацията си, като я запазват след това, докато не се приложи отново напрежение и цялостно осветяване, за да я премахне. Знаем нататък, върху поляризираните места на барабана залепва тонер, който после се прехвърля върху хартията.

Именно фотоелекретите са открити от Георги Наджаков. Откритието е публикувано през 1937-а година, макар че Наджаков работи по него от доста по-рано.
През 1938-а пък, Честър Карлсон, американец използвал същия фотоелектрет, с който е работил Наджаков – поликристална сяра и успява да копира изображение.

Ще кажете, ясно – материалът и принципът са българско откритие, а самото приложение – американско. Какво повече има да се рови.

Ммм, ами крушката си има опашка, ламята – крила, а историята – продължение.

В изобретението на Карлсон се използва така нареченият трибоелектрически ефект (най-просто казано, наелектризиране, чрез триене). В съвременните ксерокси се ползва електрически разряд. По-точно коронен разряд. Както и други фотоелектретни материали.

Интересно е, че първият ксерокс, работещ с коронен разряд е сглобен всъщност… в Москва. Е, още не бил с барабан, а с плоча от фотоелектретен материал, но това са подробности. Дело е на Владимир Фридкин, по-късно професор, но през 1952-а година, когато е направил ксерокса е работел в малък заводски институт. Освен това в модела на Карлсон образът е достъпен за няколко секунди, ако не се прехвърли на хартия през това време изчезва, а при модела на Фридкин е можел да бъде запазван и с дни, преди да се прехвърли на хартия.

Фридкин е работил с Наджаков, така че би могло ксероксът да се създаде и в България, или едновременно да се разработва и в Москва и тук, съответно да се продава по света, но не се е получило. Ксероксът на Фридкин си остава в един единствен екземпляр. Защо ли – по същите причини, както и в случая с “Елката” – особености на “икономиката” от социалистически тип. Нещо повече, когато в СССР се появява т.нар. “самиздат” и хората започват да преписват и разпространяват книги на Солженицин и други неудобни за режима автори, партията нарежда машината на Фридкин да бъде унищожена. Не помагат аргументите, че това е първият ксерокс от съвсем нов тип. Машината е разглобена, частите разграбени. Има легенда, че понеже фотоелектретната пластина имала слаби огледални свойства е била закачена в кенефа на института, вместо огледало. Предполагам, че е само легенда.

Да отворя една скоба. През осемдесетте години на 20-и век копирните машини се появиха в България, имаше копирни центрове, където обаче беше забранено да се копират текстове на чужд език (не помня, дали руският минаваше към чуждите). За да не се разпространява “диверсионна” литература… Затварям скобата.

Така че, заради чудесата на социализма, всякакъв предприемачески дух е бил унищожаван в зародиш, нищо че и към БАН и към Съветската АН имаше институти за “внедряване и развитие” и едно потенциално много успешно изобретение не е могло да тръгне към света от там, където се е зародило.

В крайна сметка ксероксът не е нито българско, нито руско, а американско изобретение, всичко останало са щрихи към историята.

И така, следва ли да се гордеем, че българин ала-бала и така-онака… Не, не следва. Има смисъл да се гордеем само от неща, които сами сме постигнали.
Следва обаче да отдадем необходимата почит и уважение на Георги Наджаков и да не забравяме постиженията му.
Когато следващия път ползваме ксерокса или лазерния принтер, да се сетим, че тези толкова удобни изобретения дължим и на него.

Каква е целта на този пост. От ровене по разни форуми свързани с физиката стигнах до извода, че на много хора принципите на относителността са им малко неясни. Не говоря за разните антирелативистки “гурута’, които с апломб “обясняват” колко е погрешна Теорията на относителността и отказват да приемат всякакви разумни аргументи.

“Таргета” както казваме по български на поста са хората, които не са зомбирани от фикс идеи, че те знаят по-добре от учените нещата. Постът е насочен към тези, които имат някаква любознателност и поне лек интерес към релативистките проблеми, но са объркани от многото не твърде ясни обяснения и относителността на времето им се вижда като магия, или мантра, която физиците повтарят, без да е много ясно, с какво съдържание е изпълнена.
А всъщност нещата са (относително) прости.

Първо, от форумите разбирам, че много хора не са наясно, че времето в две отправни системи трябва да се мери с независими часовници за всяка от тях, ще опитам тук да разсея малко мъглата.

Всъщност това го писах в един форум, тук го давам малко променено.

Понеже в литературата по въпроса се говори предимно за влакове – когато са създавани Теорията на относителността, Лоренцовите трансформации и т.н. аероплани почти е нямало, а за космически кораби и най-смелите фантасти не са се били сетили още. За това и аз ще говоря за влак и гара. Все пак влак, перон и гаров часовник е най-лесно да си представим.

Нека нашият влак да се движи с потресаващата скорост от половин светлинна секунда в секунда (!!!) спрямо дадена гара.

Нека когато вагонът премине покрай гарововия часовник, той да показва 00 секунди. Нека да е 12:00:00, за по-лесно и даден пътник го погледне в този момент (то как ще го види си е негов проблем де).
След една секунда, диспечерът с червената шапка и “слънчогледа” на перона ще види, че стрелката на часовника ще мръдне с едно деление. Или, нека часовникът да е модерен, със светодиоди, ще покаже 12:00:01. Хубаво, ама светлината от диодите ще тръгне след влака, но за тази секунда влакът ще се е придвижил на половин светлинна секунда напред. Тоест светлината трябва да се движи половин секунда, за да стигне до очите на пътника. Да де, ама за тая половин секунда, влакът ще се е отдалечил на още половин от половината светлинна секунда. Така че ще стигне до пътника не след 1 секунда, а след близо 2. Тоест пътникът ще види, че показанието на часовника се сменя малко по-късно. Следващата секунда това ще стане още по-късно, защото влакът ще се е отдалечил още. Може би първата секунда пътникът няма да забележи закъснението, ама с напредване на времето ще стане осезателно. Виж, ако си има свой часовник и го погледне, ще види разминаването в показанията и ще каже, баси, тези не могат да си сверят часовника.
Ако в края на влака има закачен часовник, диспечерът с червената шапка ще види същото разминаване, между него и часовника, висящ над главата му, но в обратна посока.

Надявам се това до тук да внесе яснота, защо трябва да има независими часовници във всяка отправна система и защо от влака не можем да мерим времето с часовника на перона.

Забавен е въпросът, какво ще стане с двамата наблюдатели, ако влакът стигне до някъде, примерно на един светлинен час от гарата и започне да се връща.
По-наблюдателните ще кажат – ама то нали симетрично, требе като се върне влакът, нещата да се изравнят. От къде тогава идва Парадоксът на близнаците?

Такаа. При ускорителни движения, каквото е също и движението по окръжност, тоест, когато влакът прави завой, нещата са по-различни. Там излизаме от обхвата на Специалната теория на относителността (или СТО), но ще пренебрегнем това движение.

За улеснение да пренебрегнем времето за забавяне и обратно ускорение, нека влакът е направил “примка” за пренебрежимо малко време и се приближава. Тоест не разглеждаме моментите, в които има ускорения и постановката престава да е предмет на СТО.

Да разгледаме само първата секунда от този час.
Светлината от часовника на перона казахме, ще стигне до влака след 2 секунди. Обаче в първата секунда, от часовника в края на влака тръгва светлината към гарата. Казахме, влакът в това време се е отдалечил на половин светлинна секунда. Или гарата се е отдалечила от него на толкова. Тоест, светлината от влака, от първата секунда на отдалечаването му от гарата, ще дойде на перона след секунда и половина. Ето още в първата секунда имаме разминаване между часовниците, което все повече ще се увеличава и в крайна сметка, когато се влакът се озове в началната точка, показанията им ще са различни, като този на влака ще е по-назад от гаровия.

Разбира се хората, които са наясно с нещата ще кажат, че това обяснение е по-скоро от класическата физика, а не от релативистката. Така е. Целта му е да даде най-базова представа за относителността на времето в различните отправни системи и че тя не се дължи на магия, а на съвсем естествени причини. Каквито са крайната скорост на светлината и невъзможността да се движим по-бързо от нея, нито пък с нейната скорост.

В един от коментарите на въпросния форум участник протестираше, че такова обяснение може да се направи и със звукови вълни.
Не, никой не ни забранява да се движим много по-бързо от звука. Докато скоростта на светлината е постоянна и не можем нито да я достигнем, нито да я надминем. Това е и ключовият момент! И причината, когато се движим да изоставаме спрямо неподвижната отправна система.(как звучи само 🙂 )

Разбира се, това за скоростта на светлината е постулат в релативистката физика, не теорема. Но до сега не е бил опровергаван от наблюденията. За съжаление и измерванията в ЦЕРН, на неутриното, за което имаше съмнения че изпреварва светлината се оказаха погрешни. А би било много интересно, ако бяха верни. Това щеше да е революция във физиката, но уви. Революцията се отлага.

Още нещо, за да са по-правилни горните разсъждения, нещата трабва да се случват във вакуум, но все пак разглеждаме една абстракция.

И накрая, за по-любознателните:
Тук има много добра статия, в която нещата са обяснени по-подробно, вече са намесени и Лоренцовите трансформации, а не само моето елементарно обяснение. Моята цел беше да дам най-просто обяснение, с възможно най-малко математика, за да не подплаша някого, който може да се заинтересува от проблема и да продължи напред. Статията, която давам е много добра стъпка към по-доброто разбиране на нещата. Има и много добри анимации, която нагледно показват разминаването на часовниците и относителността на времето.