От космоса с любов

От космоса с любов Още след като прочетох “Инцидент” на Станислава Чуринскиене, точех зъби за “От космоса с любов” – сочена от много хора като най-добрия неин роман за сега. Всъщност, още след ревюто на Блажев в “Книголандия” бях набелязал тази книга като задължителна, но по една или друга причина, чак сега стигнах до нея.

Подготвен от високото ниво на “Инцидент” , очаквах много от романа и … получих много повече!

Да се определи с едно изречение същността на такъв сериозен труд е нелепо, но основна линия в сюжета е темата за бягствата. Бягствата от действителността.

Психологът Станислава Чуринскиене подробно описва причините главната героиня – Ангелина да загуби връзка с реалността и в крайна сметка да изживее тежка психическа криза. Майката, която има огромен авторитет в очите на дъщеря си я обсебва изцяло, на практика Ангелина не може да мисли самостоятелно, мислите ѝ са отражение на тези на майката. От своя страна Лора – майката на Ангелина от малка обработва дъщеря си да отблъсква всякакви опити за сближаване с други хора. Дълги години живее изолирана, като в аквариум, особено в годините, след като напуска училище/ Бащата, човек – реалист е с нисък рейтинг в семейството и не може да окаже влияние върху развитието ѝ.

По-интересни ми бяха причините, поради които майката – Лора се откъсва от реалността и заживява в свой, измислен свят, в който се старае да държи и дъщеря си. Макар и с кратки щрихи, причините за прогресиращата лудост на майката са ясно очертани. Властна майка, толерираща сестра ѝ и пренебрегваща Лора. Натрапен брак – защото така е прието. Чувство за безнадеждност и безсмисленост на всяко усилие и амбиция за развитие. Границите върху всяко желание, поставени не от възможностите на човека, а от това, до къде му дават. “До Белград може. До Тибет – не.” Не на последно място, Лора и съпругът ѝ са партийни членове. Позиция, даваща привилегии, но и страшни проблеми, ако я загубиш.

В начина на развитието на двата образа проличава майсторството на Чуринскиене да използва различни похвати. Израстването на дъщерята е описано стъпка по стъпка, както и причините за всяко нейно действие и промените в поведението ѝ и характера ѝ, докато за да опише майката, авторката използва отделни щрихи в подходящи моменти, което не прави образа по-малко пълнокръвен и убедителен.

Няма разказвам за съдържанието на книгата – от ревюто на Блажев става достатъчно ясно, както и на други места в Мрежата има достатъчно анотации и ревюта.

“Космосът” е от този тип книги, които карат читателя да мисли интензивно. Докато четях непрекъснат поток от размисли се пенеше в главата ми, размисли, които продължаваха бавно да затихват часове, след като бях затворил книгата.

Всеки от основните персонажи бяга от нещо.
Ангелина бяга заради очакванията, които имат за нея, заради образа, който е изградила и трябва да поддържа, криейки проблемите, които има. Заради конфликта между измислената реалност на социалистическата пропаганда и истинската.
Тогава имаше такава пропаст между думите и реалността, че сякаш живеех два живота. Един, който аз виждах и втори, който възрастните ми обясняваха.”

Майката заради неудовлетвореност от живота и чувство на безсилие и невъзможност, да промени нещо.

Бащата, рационален човек, на когото Лора и Ангелина гледат до някъде със снизхождение и даже с пренебрежение търси компенсация в алкохола и афери с жени.

Обществото, обременено от овехтели патриархални нрави и социалистическата действителност, налагаща строги ограничения, кой докъде може да се простира карат героите на романа да градят собствени светове, в които се чувстват значими.

След началото на “прехода” Лора вече спира да различава фантазията от действителността, до голяма степен понеже филтърът, наложен от социалистическата власт върху всякакви езотерични идеи пада, тя намира съмишленици и успява да достигне водеща позиция сред тях.

Как Ангелина успява да се върне към реалността оставям на читателите да узнаят.

Лора дотолкова е потопена в измислената реалност, че на практика е абсолютно неадекватна към случващото се около нея до степен, на няколко пъти с постъпките си да доведе до смъртта на дъщеря си, която оцелява по чудо. Но не, Лора не е майка-чудовище. Образите въобще не са черно-бели. Ангелина казва:
“…Лора вършеше чудесни неща като майка. Изслушваше и най-малката глупост, която се завърташе в главата ми. Коментираше я като нещо важно, което изисква внимание. … Знаеше, че не съм универсален боец и ме окуражаваше да се занимавам с това, което ми се отдава и да не унивам за това, с което не се справям. Вярваше в мен дори когато аз не вярвах… И най-важното, учеше ме да си оползотворявам времето на Земята и да не проспивам живота си. Никога няма да мога да ѝ благодаря достатъчно за това.”

Въпреки тотално неадекватното си поведение, Лора намира своя ниша в обществото и започва да печели и става икономически независима. На пръв поглед парадоксално, но ако се вгледаме в околните, ще видим, че много хора живеят в измислени реалности, но много от тях са добри професионалисти. Познавам инженери, вярващи в какви ли не конспиративни теории и т.н. Няма да изреждам, защото целта на поста не е да правим каталог на психиатричните отклонения.

Не може да не направим паралел с разказа на Азимов “Логика” от серията “Аз, роботът”, в който роботът QT-1 изгражда собствена философско-религиозна система и отрича всички твърдения на колегите си – хора. Въпреки това си върши работата перфектно, но отстранява хората от работните им места и ги заключва, като некачествен материал. Явно Азимов също си е блъскал главата над същия парадокс.

Но може би тук е критерият дали поведението на човек е адекватно или живее извън реалността, въпреки положителните резултати от работата му. Роботът на Азимов не наранява хората, но ги изолира, подлага ги на психически тормоз. Лора освен че застрашава живота на дъщеря си е в непрекъснати конфликти с всичките си близки.
По същия начин членовете на различни секти вредят на себеподобни и на себе си. Но и вярващите в “официалните” религии не са по-назад. И не става въпрос само за междурелигиозните конфликти, когато потърпевши са изповядващите друга религия. Напоследък расте броят на родители, отказващи лечението за децата си по религиозни причини. Има случаи на пребити и даже убити от родителите си деца, защото са нарушили някакво религиозно правило.

Въпреки изграждането на въображаеми светове и общуването с измислени приятели човечеството, поне до сега успява някак да върви напред, въпреки че неадекватните ритуални практики го спират. Също както мравки, дърпащи сламка. Всъщност много от мравките дърпат в различна посока, доста встрани от пътя за мравуняка, но сумарните усилия водят до целта. Но колко по-лесно биха се справили мравките, ако всички дърпаха заедно. Същото става с човечеството – поредица от възходи и провали и за съжаление, май сме на прага на поредния срив.

Ако се обърнем към биологията, оказва се, че ритуалното поведение е дълбоко заложено в човешкия мозък в дяловете, наследени от предците на нашия вид. А именно в така наречения рептилов комплекс, или R-комплекс – тази част от мозъка, наследена от влечугите и земноводните. (След него следват лимбичната система, появила се при влечугите и най-развита при бозайниците. Над тях е неокортексът – “изобретение” на бозайниците, който е най-развит при висшите бозайници, китообразните и приматите.)

Карл Сейгън пише:
“…..Маклийн показва, че R-комплексът играе важна роля в агресивното поведение, териториалността, ритуалите и установяването на социални йерархии. Въпреки някои благотворни изключения, за мен това в голяма степен характеризира съвременното човешко бюрократично и политическо поведение. ……. Поразително е обаче, каква голяма част от нашето поведение, въпреки това, което казваме или мислим за него, може да бъде опивано от гледна точка на влечугите.
((Карл Сейгън, “Дракони в райската градина” изд. “Изток-запад” – 2014г.))
(От тази гледна точка, конспиралниците ((Привърженици на разните теории на конспирациите)) излизат прави, че ни управляват рептилии, но не по начина, по който си го представят 😉 . )

Да продължим със Сейгън:
“Ако бюрократичното поведение в същината си е продиктувано от R-комплекса, означава ли това, че няма надежда за бъдещето ни? При човека неокортексът представлява около 85% от мозъка, което определено е показателно за неговата важност в сравнение с продълговатия мозък, лимбичната система и R-комплекса. Невроанатомията, политическата история и самонаблюдението предлагат достатъчно доказателства, че човекът е напълно способен да устои на импулсите на рептилоидния мозък…..Имено нашата гъвкавост и продължително детство предотвратява робското придържане към някакво предварително закодирано поведение повече, отколкото при всеки друг вид. Но ако триединният мозък е точен модел на функциониране на човека е безсмислено, да пренебрегваме рептилоидната компонента в човешката природа и най-вече поведението ни, подчинено на ритуала и йерархията.”

От тези разсъждения става ясно до голяма степен, защо хората са склонни да вярват е небивалици и да изпълняват безсмислени ритуали. Ето от къде идват твърденията на много хора, че човек има изначална нужда от вяра. Но пътят на човека е в посока на отхвърлянето на предварителното програмиране, в посока на разума и свободната воля.

Или да цитирам Пратчет:
“
— Старата част от мозъка ни, която иска да е главната маймуна и която напада като
я стреснат — поясни Тифани. — Тя само реагира. Не мисли. Да си човек значи да знаеш, кога да не си маймуната, нито гущерът, нито още някой от старите отгласи.”
((Тери Пратчет – “Шапка от небето” (според превода на Дьо Цървул) ))

В този ред на мисли, как да преодолеем биологията? Как да преборим наследство от преди милиони години? Във време, когато научаваме толкова много за Вселената и виждаме, че действителността се различава неимоверно от всякакви схеми и представи, които сме градили през хилядолетията, трябва да можем да загърбим старите ритуали, предразсъдъци и вярвания и окончателно да поемем по пътя на разума.
Може би един начин да го направим е творчеството. Чудесен начин да дадем на световете, живеещи в нашето въображение свой живот, в който да можем да се потопим при желание, но с пълното съзнание, че това са имагинерни светове.

Тук ще приключа с асоциациите и размислите, породила тази книга в мен, преди читателят да се е зачудил сериозно, за какво всъщност става въпрос. Надявам се да съм успял да събудя интереса на мислещите хора към нея.

Като заключение на тази дълга поредица от хаотични размисли да се върна към причината за тях: “От космоса с любов” на Станислава Чуринскиене е роман, предизвикващ мисълта, възбуждащ задълбочени размисли. С две думи – празник за ума.
Естествено, романът може да бъде прочетен и просто като увлекателна история – случките са интересни, описани майсторски, чете се леко и приятно.
А аз оставам в очакване за следващи произведения на Чуринскиене.

“Брадвата, брадвата, брадвата пада”

Днес високоинформативният сайт брадва точка бг (не, няма да дам линк, ако някой му е зор – има гугъл!) информативно ни информира, че таз година Коледата се отменя. Поради не друга, а точно поради съществената причина, че до тогава ще сме скоропостижно измрели и няма да дочакаме светлия празник!

Този път нямало да бъде Нибуру, ами „обект с висок приоритет, наречен 2003 SD220″, както утвърждава високоуважаваната медия. И най-вече – информацията е потвърдена от НАСА!

Аз обаче знам, че не само НАСА е източникът. Контактьори, работещи на хонорар за медията са се свързали с духовете на Айнщайн, Нютон и Матей Преображенски-Миткалото и те бездвусмислено и немедлено са потвърдили диагнозата, опа, заплахата! Освен с тия духове, постоянна връзка е била поддържана и с духовете на Джак Даниелс, Джони Уокър, Джон Джеймисън, Glen Grant, William Grant и духовете на още много други високогр.. аа … духовни люде, както декларираха лица близки до медията, пожелали да останат встрани от прожектора на славата.

Все пак медията на секачите споменава с половин уста, че май небесният камък нямало да ни прасне по тиквите, ами щял аристократично да ни подмине. ОБАЧЕ! Според АЛТЕРНАТИВНИ ИЗСЛЕДОВАТЕЛИ благодушното поведение на небесното тяло нямало да ни спаси и пак ще станем зян понеже, цитирам:

“Според редица алтернативни изследователи, това би било не по-малко катастрофално от удар по една проста причина – мощното гравитационно поле на 2-километровото чудовище.”

Тъъъйй, колко мощно може да бъде гравитационното поле на двукилометров камък, минаващ на около 28 пъти разстоянието Земя-Луна от нас, според сайта на НАСА всеки би могъл да сметне, стига да порови в Нета за данни за масата на небесното тяло. Всъщност, даже и да мине през атмосферата на Земята, подобно тяло не би предизвикало проблеми, ако няма удар. Но така е според казионната физика. Виж, щом АЛТЕРНАТИВНИ ИЗСЛЕДОВАТЕЛИ са предупредили, работата става сериозна!

Ноо, няма повод за тревога! Гала и д-р Дебилова ще намерят хомеопатичен лек за проблема.

Ако не разчитате на гореспоменатите, как да се опазите от заплашителната заплаха заплашваща заплашените?

Просто е. Стойте далече от подобни източници на “информация”.
Ако ли пък за вас те са единствените меродавни медии – имам лек и за вас.
А за останалите – весели празници 🙂

Искам си парите!

конспиралнициМислех си, че имам позиция по дадени въпроси, че имам задълбочени познания в доста области и разбирам природните явления. Както и че имам добра обща култура и мнението ми за области, в които не съм специалист е меродавно.
Оказа се, че не съм бил умен, а наивен. На хората, защитаващи позиции, подобни на моята им плащали, пък аз така… За бог да прости…

Та! Заявявам!

Скъпи илюминати, юдео-масони, лидери на световната конспирация, Биг-фармацевти и други: Който следи постовете ми в тоя блог, във Фейсбук, отговорите ми по форуми, а от скоро и в Наука OFFNews знае, че аз винаги съм защитавал вашите позиции! Винаги съм отричал опасността от кемтрейлс. Винаги съм твъдял, че HAARP е научно изследователско съоръжение за изследване на йоносферата, което е абсолютно безопасно.
Твърдя постоянно, че ГМО не е дяволско изобретение и че органик-храните не са задължително по-полезни.

Изказвал съм се в защита на енергоспестяващите крушки.
Изказвал съм се в защита на еврейската теория на относителността!

Също така винаги съм отричал конспирацията около кацането на Луната.

Отричал съм хомеопатията, квантовата медицина, методите за детоксикация и разни алтернативни методи на лечение, подлагащи прът на алчността на Биг Фарма!

И против енерготерапевти, радиестезисти и други трансценденталисти съм говорил! И против нумерологията !

Тъй, тъй. И в полза на ваксините и против антиваксерското движение съм се изказвал на много места!
И в подкрепа на науката и против езотериката и метафизиката съм говорил.

И още, и още, и още!

Та драги ми илюминати, юдео-масони, лидери на световната конспирация, Биг-фармацевти и там де що други представители на херметичните общества се сетите.
Щом такива услуги се заплащат – чакам си парите. Мейлът ми го има на ачик-място – чакам оферта. Аз съм скромен и няма да натоваря неограничените ви бюджети. Няма да искам гръцки острови или планети, там за един-два кадилака и частен самолет все ще се договорим някак си.
Ако не получа адекватно предложение – внимавайте. Почвам да ви разобличавам на всяка крачка и предаването на Гала ще ви се види като похвална ода, в сравнение с това, което ще ви натворя!
Чакам си хонорара!
Точка!

Списание “Българска наука” на 10 години

бг-наукаКакто споменах вече се в Литературен клуб “Перото” се състоя много приятно и значимо събитие – честването на десетата годишнина на списание “Българска Наука”
Събитието е много значимо, не само защото издание, посветено на науката оцелява и продължава да се развива успешно вече десет години в страна, където на науката се гледа като на нещо излишно от управляващите и за съжаление голяма част от населението. По-важното е, че то е дело на двама много млади ентусиасти, които са започнали проекта още като ученици в 11-и клас! На тази възраст повечето им връстници имат съвсем други интереси. Но двамата братя Росен и Петър Теодосиеви решили, че трябва да популяризират науката. И го правят успешно вече десета година!

На честването водещ бе Любов Костова, директор на “Британски съвет България”. Една дама, която много уважавам за всичко, което прави за популяризирането на науката в България. Освен сътрудничеството на Британския съвет със списание “Българска наука”, нейно дело е “Софийския фестивал на науката”, на който за първи път у нас изнесе лекция Ричард Докинс. На него също изнасят лекции много други учени, човек може да научи много за неизвестни неща в различни области, за нови разработки и т.н. Освен това, има павилиони, където научните постижения се представят на децата по разбираем и забавен начин.

В този ред на мисли, в изказванията си двамата братя споменаха, че целта им е да насочат вниманието си точно към популяризиране на науката сред децата. Когато са малки, децата проявяват любопитство към целия околен свят и ако имат възможност да получат подходяща информация могат да запазят това любопитство за цял живот. Момчетата разказаха, как 9-10 годишни деца им пишат, че имат голям интерес към списанието, което е знак за добре свършена работа.

Сред “президиума” бе и физикът д-р Владимир Божилов, главен редактор на BBC Знание, eдно от малкото останали “хартиени” научно-популярни издания на нашия пазар. Също доц. Ивайло Славов, който е сред създателите на музейко: “Цялото съдържание на музея е мислено с цел да вдъхнови децата за познание, откривателство и наука и да помогне на деца, родители, баби, дядовци, учители да прекарат време заедно активно и ефективно.” – както пише на страницата им.

Друг гост бе журналистката от БНТ Мария Чернева – създател на предаването “Красива наука”. Да, БНТ е май единствената телевизия у нас, която излъчва научно-популярни предавания.

И като добавим г-жа Наука OFFNews и Бръсначът на Окам – Ваня Милева, която беше сред публиката, май в залата бяха почти всички популяризатори на науката у нас. Не видях само хора от
RATIO, за да бъде списъка почти пълен.

На въпрос, как се свързват с учените, създателите на списанието казаха, че учените сами ги търсят. Но лошото е, че предимно български учени, работещи в чужбина. Има и такива от България, но за съжаление, повечето от нашенските учени са “над тези неща”. Показателно е, че по време, когато обсерваторията на Рожен търси пари за оцеляване, ФБ групата Радио Рожен бе затворена… Иначе идеята на групата е чудесна – да се споделят новини от обсерваторията плюс малко музика. Много добър формат. Но за много от нашите учени уви PR е мръсна дума. А как хората да научат, с какво те е занимават и защо трябват средства. В тази връзка, госпожа Костова разказа, как когато Маргарет Тачър застъпила като министър-председател заявила, че ще спре държавното финансиране на всички дейности, които нямат обществена подкрепа. Британските учени обаче реагирали адекватно и развили много дейности за популяризиране на това, което правят и за връзки с обществеността. Виж, на нашите от обществена подкрепа нямат нужда…

Като минах в минорна гама – в клуб “Перото” се бяха събрали стотина човека. Не мога да преценя, това много ли са, малко ли са, но ми се виждат доста малко.

Но да гледаме позитивно на нещата. Фактът, че съществува такова списание и че съдателите му имат идеи за развитие и разширяване на дейността си е без съмнение положителен. Както и, че присъстващите в залата бяха почти изключително само млади хора, интересуващи се от наука е много обнадеждаващ.

Росен и Петър Теодосиеви са страхотен пример за всички млади хора, как човек може успешно да реализира мечтите си, без да се страхува, че идеите му са нестандартни и може би странни за повечето от връстниците му.

Преди време бях написал едно кратко разказче – “Най-слабата”, мислейки си, че пиша фантастика. Тогава не си давах сметката, че всъщност героят на разказа го има (и то в два образа 🙂 ) и той живее и действа сред нас и е наш съвременник.

Искам да ме… Айде бе! Не думай!

От много време, а особено сега, покрай последните събития в Париж срещам все повече статуси във Фейсбук от сорта:
“Искам да ме следят в Интернет, за да могат да ме защитят.” … Да, буквално. Не си го измислям.
И още:
“Как могат да ме пазят, ако не ме следят” …. Също буквално.
И много други, как полицията се оплаквала, че не може да следи терористите, понеже потребителите се борели за правата си.
Не, това не е от някой постапокалиптичен роман. Това са реални наши съвременници.

Наивни вярващи, на полицията въобще не ѝ пречи, че някой иска да запази кореспонденцията си в тайна. Те терористите си ги следят, до колкото могат, но пък това е трудна задача. Има много начини, да се прикрие кореспонденция. Например проектът TOR , който до голяма степен може да прикрие кой къде ходи и какво прави в Глобалната мрежа. Но и TOR не е абсолютно анонимен. По заповед на ЦРУ, НСА и т.н. може да се вземе информация, кой какво е правил и за какво е ползвал TOR. За това и се правят най-различни опити да се прикрие дейността в мрежата. Съответните служби си имат специалисти и техника, с която пък да откриват такива новоизработени чалъми и да се мъчат да ги преодоляват. Сериозните главатари на всякакви терористични организации не си пишат в скайп и ФБ.

Това, което всъщност полицията иска, не цели борбата с тероризма. Целта е да се прави пълен архив на това, кой какво е гледал, свалял, говорил в нет-а, за да може при удобен случай да бъде ползвано като компромат срещу него, или да бъде глобен и техниката му конфискувана, ако вземе да става неудобен за някого, да бъде съсипван бизнеса, на конкурентите на тия, които си плащат на “когото трябва”. Ей това е целта на мечтата на всеки политически режим – тоталното следене. А не сигурността ви, драги ми наивници.

“Който заменя свобода за сигурност, накрая губи и двете”
Е казал Бнджамин Франклин. Не е зле, периодично да се припомня тази истина.

Към мрака на отминали епохи. Или?

В четвъртък, 12-и ноември в Литературен клуб “Перото” се състоя много хубаво събитие – честването на десетата годишнина на списание “Българска Наука”
Започнах пост за него, но заради ужасите от следния ден, ще отложа публикуването му, за малко.

А и между двете неща има косвена връзка.

“Българска Наука” – дело на две момчета, които искат да популяризират знанието най-вече сред младите и сред децата и работят за това усилено, без финансиране вече 10 години.

Дивашкият акт на неграмотни хора, живеещи с представите от преди няколко века, искащи да унищожат цивилизацията. Със средства, произведени в резултат от развитието на цивилизацията

Да, има огромна част от населението на света е изостанало ужасно, между развитите страни и някои други цивилизационната пропаст е огромна.
Проблем обаче има и вътре, в самите цивилизовани държави. Огромен процент от населението ползва продуктите на науката и технологиите и същевременно не ги разбира. Даже се страхува от тях.

Да, технологиите могат да бъдат страшни. Когато главата, която ги ползва е пълна с митове от други епохи. Когато ги управлява невежеството.

Проблемът е, че за политиците е по-лесно да държат в подчинение населението и да го управляват, използвайки добре отработените методи на религиите. Но идва цивилизационният сблъсък. Постиженията на науката от 21-и век и догмите на религии, с корени в мрака на отминали хилядолетия. И “модернизирането” и осъвременяването на религиите не помага. Папата може да признава от време навреме това или онова откритие, но като цяло същността и неговата религия е да държи населението в подчинение, посредством промиване на мозъка и сляпа вяра в небивалици.

Уви, тази “леснота” се заплаща скъпо, както виждаме и сега, и многократно, в зората на този нов век, който би трябвало да е век на триумфа на човешката мисъл, но уви, има опасност да се превърне в триумф на мракобесието и невежеството.

Единственият начин за обръщане на ситуацията е инвестиране в образованието. Тотално и повсеместно образование. Всякаква друга “политика” е гибелна.

Тук е мястото, да цитирам Сейгън:

Как бихме могли да вземем интелигентните решения относно нашия живот — който все повече зависи от технологиите, — ако не разбираме разликите между митовете на псевдонауката, Ню Ейдж-мисленето и фундаменталисткия фанатизъм от една страна; и подлежащите на проверка хипотези на науката, от друга?”

Не разбираме ли света, в който живеем, единственият резултат е нашите действия да се обърнат против нас.

За това, усилията на такива ентусиасти, като цитираните по-горе младежи са много необходими, защото помагат да се насочат много деца в правилна посока. Надеждата е в тях. Обаче усилията на отделни ентусиасти далече не са достатъчни. Образованието трябва да стане приоритет в политиката на всички развити страни, иначе шанс за цивилизацията няма.

ПП
Може би един вариант за предизвикване на интерес към знанието би бил подобен на такъв, като в този разказ, който писах преди време. Но за да се реализира и такъв подход трябват средства и хора, които да имат възможност и да са убедени, че това е единственият верен път.

Теория на относителността, релативисти и антирелативисти

Ноември е месец на Теорията на относителността. През ноември, точно преди сто години Айнщайн е приключил работа по Общата теория на относителността и с това ТО придобива завършен вид. По случай годишнината – една статия за доказателствата за правилността на ТО и за ругателите ѝ: Гаражните гении срещу Айнщайн или ефектът на Саняк

Бай Ганьо на избори

Че бай ти Ганя не знае изборите защо са и за какво му е да ходи на тях, друг въпрос. Все пак малка част от сънародниците ни “рискуват” да отидат да гласуват. По този случай едни други сънародници биват заети с обработката на гласовете на тези “досадници”, дето са се решили да гласуват. И тези хора с мерак се бутат, да влязат в редиците на обработващите гласовете, за да вземат някой лев. А когато мечтата им се сбъдне, започват да мърморят. Кога с основание, кога не.

Не знам, как е из страната, предполагам навсякъде различно, но в София до скоро наистина беше кошмарно, за председателите на комисии, които трябваше да висят на студа, посред нощ по 12-15, а в някои случаи и повече часове. Наистина – сериозен повод за мърморене.

Тази година обаче за тях бе помислено. Голямата “Арена-армеец” бе отворена за тях – бяха подслонени на сухо и топло и им бяха осигурени храна и вода. И мислите, че са доволни? Нее, по телевизията се носеха цяла сутрин жални протести, колко се бавела и влачела процедурата. Хубаво де, като се кандидатирахте за изборна комисия, не знаехте ли, как върви процедурата? Още повече, почти всички членове на комисии всяка година са едни и същи – някак все успяват да преборят конкуренцията. Като не ви харесва, що се кандидатирате отново и отново?

Другото мърморене бе, че разбирате ли, не можели да излизат от залата и били “като в затвор”. Някакви дами, от различни изборни комисии обясняваха, как се били разбрали да дават “наряд” от по 2 часа, а демек да се сменят, като взаимно си пазят бюлетините една на друга. Ама “лошите” отговорници за дунаннмата не им разрешили!

Алооу, нали до сега проблемът беше, че на улицата не знаеш кой е бил при бюлетините, кой кога ги е пазил. Сега сте си там, на топло при бюлетинките и ще си ги пазите, цялата отговорност за тях си е лично ваша. Да няма после, ама аз ги оставих на Пенка, сигурно докато е била тя, някой е ровил!

Та, като говорим за бавната обработка на бюлетините, тази година бе направен плах опит за крачка към по-цивилизован метод за гласуване. Реферндумът за електронното гласуване. Повече “електронни” гласове означават по-малко време за обработка на останалите “книжни”. Виж дали членовете на комисии са оценили тази възможност и са гласували в референдума, или притеснени за евентуалните си следващи хонорари от избори са го игнорирали, няма значение. Въпросът е, че масово бае Ганя отказа да гласува в реферндума. Щото не го интересува. Него това не го касае. Он нема компутар и не го е@е електронното гласуване. Ама имало хора в чужбина! Децата на България са масово навън и искат да гласуват, без да им се налага да пътуват километри до малкото избирателни секции, най-често намиращи се само в посолствата в съответните страни? Няма значение. Он не сака и това е! Че и се сърди! Някакъв чичка се възмущаваше, че му предложили бюлетина за референдума. Щото он не сака нищо да зависи пряко от неговата воля. Да идва царо (в персонализация на Бойко, Болен, Първанов или коя да е там “звезда”, която според чичката “ще го оправи”) и да ги махат тия избори и референдуми!

Показателно е, как на опашка за гласуване, две баби отказали бюлетина за референдума, а трима младежи гласували само за него.
Аз се чудех, дали да не направя като младежите, но гласувах и в двете урни. Вярно, че в големия град е трудно да познаваш кандидатите за общински съветници, но спазих принципа, когато не познавам хората, да гласувам за опозицията. Надявам се съставът на общинските съветници да стане достатъчно шарен, за да е по-трудно да се дърпа чергата само в една посока.

А на сънародниците ни, които пак не гласуваха, щото “няма за кого” или щото “всички са маскари”, няма да отправя нежна благословия, понеже знам, че няма да ме разберат. Само ще им/си пожелая, да успеем да сменим страната и да не живеем в една и съща с тях.