Каварна, идваме отново!
Стягай се!
(Чолаков!!! Времето!!!)
Дръж се, Каварна!
Leave a reply
За съвременната домакиня
Уромат – почистващ препарат с аромат на урина.
С Уромат и най-небрежната домакиня става перфектна!
С Уромат тоалетната ви винаги е перфектно почистена (или поне претендира за такава).
Уромат – оръжието на заетата домакиня срещу недостига на време!
С Уромат домашната хигиена не пречи на кариерата.
С Уромат светските контакти не страдат заради домашните задължения.
Уромат – за всяка домакиня!
Шъ ли ми някой обясни,
Шъ ли ми някой обясни, кой паметник тез оскверниха:
Снимка NOрешарски
та ги в пандиза вкараха?
Да, за надпис върху това временно съоръжение, дето за съжаление стана доста постоянно в последната година, ама какво да се прави – народната любов плаши, две момчета, Ивайло Стоименов и Любо Авджийски са задържани в кауша, и не само това, а за утре се готви бързо съдебно производство! Полицията и съдът се задействаха с неимоверна скорост за едно графитче върху ламаринена временна ограда – даже не и върху постоянна ограда или сграда, след като с години не си помръдват … никой крайник при сигнали за най-шокиращи престъпления. Явно, двете момчета са много опасни. Може би защото могат да пишат, а властимащите показват афинитет единствено към… ъъ.. не толкова грамотни люде…
И какво беше толкова страшно в постъпката на младежите? Преди сума ти ревове се изреваха за оскверняване на паметници, когато някой, често много талантливо изразяваше мнението си по дадени въпроси върху определени паметници. В случая обаче е “осквернена” една ограда, сложена не на място.
Всъщност, ясно е какъв. Това е паметникът на наглостта и лицемерието, на гьонсуратлъка. Паметник на същността на сегашната власт. И властниците са много чувствителни, когато се посегне на тяхната същност.
Пост-рацио
След като три пъти изтървах RATIO, все се случваше нещо и не успявах да отида, този път се мобилизирах. Ходих да ми леят куршум, две циганки ми разваляха магии и ходих на ходжа да ми чете молитва, най-после се озовах на четвъртия форум…
Не, разбира се не съм направил нито едно от изброените неща, но виж, една черна котка ми се отърка в краката предишния ден и явно тя ще е била “кадема”. 🙂
Та в крайна сметка на ръба да го изпусна се класирах за четвъртото издание на форума за “наука на човешки език”.
Залата на Sofia Event Center беше разкошна, с много добра акустика, видео стени и електронно оборудване. Както и разкошно декорирана и осветена. Не на последно място много добре климатизирана. Както разбрах, провеждането на форума там било един вид дарение от страна на собствениците, за това само адмирации! Както и на другите спонсори, без които билетът би надхвърлил възможностите на повечето любознателни граждани, имащи желание да посетят събитието.
Лекторите също се оказаха страхотни, много свежи и духовити. Който гледал -гледал. Няма да преразказвам лекциите 🙂
Щандът на OZONE.bg беше точно на мястото си в предверието към такъв форум, предлагайки научнопопулярни книги на преференциални цени.
Като четох отзивите за събитието обаче ми направиха впечатление някои коментари, че българското представяне било много слабо и всяка година ставало все по-слабо.
Не смятам, че представянето на Христо Колев беше слабо. Лекцията му беше интересна, с много демонстрации и поднесена със свеж и разбираем език. Тя беше на тема “електомагнитния спектър” и целта ѝ бе да внесе разяснение за видовете спектри, защото много хора не са много наясно с въпроса и се подават на нелепи псевдонаучни манипулации, както и да разсее редица ирационални страхове, като обясни същността на нещата. Тук идва и проблемът с неговата лекция. Предназначена беше за по-широка аудитория, а не като тази, която се бе събрала на Рацио – добре информирана по повечето въпроси, по които Христо говори, въпреки, че от въпросите зададени в дискусионния панел се видя, че далече не всички са били толкова наясно с нещата.
Но мисълта ми е, че това, че нещата от лекцията са ти известни не означава, че лекцията е слаба. Всъщност на мене ми бяха известни нещата, които говориха и тримата лектори, никой не успя да ме изненада с нещо. Но в никакъв случай не бих нарекъл която и да е от лекциите “слаба”. Напротив. Нивото и на тримата лектори бе много високо. Удовлетворението от форума, което изпитвам не е, че съм научил нещо ново – нямаше такова, не искам да звуча като всезнайко, просто се интересувам от материята и на тримата лектори и следя научно-популярните източници, а до колкото мога поглеждам и към чисто научните. Удовлетворението е, че видях тези известни учени, чух как съумяват забавно и популярно да говорят за много сложни неща. Както и да съм в среда на знаещи, мислещи и любознателни хора.
И да се върнем на това, къде според мене е проблемът.
Именно – в “просветеността” на аудиторията. Както казах в предишния пост, повечето хора, които бяха на форума ги знаеха нещата. Сбирка на съмишленици. А идеята на форуми като Рацио е да достигне популяризирането на науката до много по-широка аудитория.
Корените на проблема според мен са два (основно, сигурно има и други)
Едното е рекламата. Както писах и във ФБ, само с реклама във ФБ и блогове много трудно ще достигнеш до широка аудитория.
Другият проблем – липсата на превод. Нищо, че за мен не е проблем, поставям се на мястото на човек от по-старото поколение (като мене), който нито е учил английска филология, нито е бил учен, така че даже и да е учил английски, няма да разбере почти нищо от лекциите. А може да е учил друг език (аз примерно съм учил немски, но не го владея).
Казах английска филология или учен, защото това бяха категориите хора, които успяваха да научават английски така, че да го разбират. По наше време се учеха формално западни езици, но така, че всъщност да не се научат. Изключвам езиковите гимназии. Още една категория хора от по-старите поколения, които биха се справили с английския на лекциите.
И така, представете си, че такъв човек е попаднал по някакъв начин на информация, темите го интересуват, но се сблъсква с непреодолима езикова бариера…
Четох изявление на един от организаторите, че миналия път опитали симултанен превод, но малко хора го ползвали. Тук идваме до първата причина за проблема – слабото информиране. Хората, които биха ползвали превода, просто не са научили за събитието.
Пак RATIO
Айде стига толкоз!
Събират се едни, дет’ са на един акъл и си се радват колко са умни.
Пак ще правят RATIO и ще си слушат това, дето (си мислят, че) си го знаят. Че тоз’ път даже в Sofia paradise Center се намърдали.
Я всички, дето всичко знаем и разбираме по-добре от специалистите да отидем и да им разкажем играта.
Знаем, че еволюция няма. Ся н’екъв щял да говори за еволюцията. И за генетиката. Яя, какви ли глупости ще измъдри, да се пробва да ни лъже? Ама ние сме бетон!
Глас в пустиня: Ми елате и чуйте. Противниците на еволюционната теория все разправят, че “нямало” доказателства. Нищо, че има достатъчно фосили, които я потвърждават, както и директни наблюдения на съществуващит днес видове. Да, също и създаване на нови видове, въпреки, че в “учебниците” по креационизъм пише друго. От както генетиката напредна, нещата вече са на съвсем друга плоскост. Може да се проследи историята на развитието на организмите в гените на всеки индивид – през различните метаморфози от земноводно към сухоземно, от безгръбначно към гръбначно, та чак до първите клетки и даже до първите агресивни молекули, които са усвоявали околната среда, както могат и са се размножавали и усъвършенствали същевременно.
Д-р Андрю Бери от Харвард точно за това ще ви хортува, за доказателствата за еволюцията в човешкия геном. Елате, слушайте, пък може да успеете да погледнете на нещата с нови очи!
Нек’ъв Христо Колев, дет’ химик се пише щял да прави фокуси. Знаем ги тия мошенициии. Ша го разобличим.
Глас в пустиня: Христо Колев, както пише в обявата за RATIO ще представи видимото и невидимото в електромагнитния спектър, като ще отговори и на наистина основополагащи за ежедневието въпроси като “Защо чинията на микровълновата печка се върти?” Интересно е да се чуят отговорите на тия въпроси. Може да ви избавят от редица нерационални страхове. Специално за чинията на микровълновата ще разбие една от глупостите, които се леят от предаването на Гала (и ги ръси доктор, за съжаление). Мога да ви го обясня, ама елате да чуете и другите неща, все може да прихванете по нещо.
И сега другари, време е да се съберем и да изревем дружно “НЕНАГМОНЕНАГМОНЕНАГМО!!!111!!1!!”!
Нек’ъв там ще показва, как се гаври с майката природа, как замърсява божиите творения и се бърка в божите работи. Анатема! Да идем да го порицаем!
Глас в пустиня: Д-р Джон Ръниънс от Oxford Brookes University ще говори за генното инженерство, как генетичното модифициране помага на научните изследвания и защо е важно за човечеството. Елате, слушайте без предубеждения. Оставете предразсъдъците пред залата и слушайте. Може пък тази лекция да внесе яснота в разбиранията ви и да отмие мътилките, натрупани от безброй псевдонаучни писания и клипчета, които само всяват безпочвен страх.
Срещу суеверията, страха от вещици и всякакви глупости – рационално мислене и информираност! RATIO е едно от събитията, които могат да помогнат за получаване на информация, различна от псевдонаучните бълвочи, които ни заливат. Дата – 24 май 2014-а година, място Sofia Event Center в Sofia Paradise Center – София, България, бул. “Черни връх” 100. Начало – 14 часа.
Билети – онлайн от Eventim, а на място ще се продават пред залата от 12 часа. Цена 10 лева. (тоест 2 по 5, а 5 лева пари ли са 😉 )
Елате и “рационалисти”, и скептици. Информираният човек е свободен човек. Иначе е роб на заблуди, суеверия и шарлатанства.
Космос
Лятото на 1984-а. Първи епизод на поредицата Космос на Карл Сейгън. Млад, симпатичен учен още с първите думи грабва аудиторията и я държи дълго след като епизодът е свършил. И така до края на поредицата. За Сейгън бях чел преди това доста в списание “Космос” (случайно съвпадение с името на филма), вестник “Орбита” и някоя и друга популярна статия тук-таме. Бях много щастлив да го видя и в качеството му на лектор в неговата завладяваща поредица.
“Космос” на Сейгън всъщност дойде в България 4 години след създаването си, което за комунистическата действителност е на практика почти веднага. Трябва все пак да се чуе за филма от много места, да се провери дали не е “идеологическа диверсия”, да разрешат един куп важни хора… 4 години си беше едно нищо, за да се задейства тежката комунистическа бюрокрация и да достигне филмът до зрителите.
Да отворя скоба. Когато филмът излезе, състудент започна да ми обяснява как бил идеологически неиздържан и се сърдеше, как може изобщо да го пуснат… Беше си много надъхано момчето…
Затварям скобата.
Както писах, покрай филма на Сейгън научихме в България, че българска песен е била избрана в представителната колекция на “Вояджър”. Седем години след изстрелването на сондите…
Ето че ученикът на Сейгън, Нийл Деграс Тайсън направи (със съдействието на Ан Друян) ремикс на класическата поредица.
Веднага се чуха мърморения “какъв е смисълът”, “не може да се направи нещо по-добро” и т.н. хейт, който за съжаление е неизбежен, когато някой реши да направи нещо хубаво.
Който предпочита да види за какво става въпрос вместо да хейти вече схванал, но да поясня за колебаещите се: смисъл да се възроди и припомни нещо хубаво винаги има. Вариантът да се повтаря отново и отново не работи за дълго. Още повече, науката се развива, много нови открития бяха направени след филма на Сейгън. Примерно тогава още предполагахме, че има планети извън Слънчевата система, но първите бяха открити около 15 години по-късно. Днес вече се откриват и подобни на Земята планети. Освен това технологиите напредват. Тайсън се е възползвал умело от новите възможности на киното и филмът му е много по-богат от към ефекти. Имам предвид целесъобразни ефекти, помагащи да се илюстрира изложението.
Освен това “Космос” на Тайсън не е просто нов прочит на филма на Сейгън. Тайсън е вложил много нова информация, бих казал, че филмът му е в пъти по-наситен с информация, от предишния. Сейгън доста повтаряше едни и същи неща в различните епизоди, може би за затвърждаване. При Тайсън това го няма.
Тайсън се оказа, че е също така добър разказвач, като Сейгън. Сега може би ще възникнат спорове, кой е по-завладяващ. Аз като човек, изживял времето на Сейгън и появата на филма му и емоциите около него ще си замълча. Само ще кажа – Тайсън, ти си невероятен!
Информацията във филма, ще ми опонира някой е всеизвестна. Чух и варианти, че ставал само да образова “тъпите” американци. Да, за хора с обща култура около средната, повечето информация в “Космос” би трябвало да е известна, но пък е поднесена по разкошен начин, “гарнирана” с много исторически справки. Знаехте ли, скъпи ми хейтъри, кой е да речем човекът, изчислил възрастта на Земята? И какво общо има този човек с безоловния бензин? Ъ? А за “харема на Пикеринг”? Или какво е правил Фраунхофер преди да стане специалист по оптика и защо е починал млад?
Но най-ценното качество на “Космос” е като помагало за учениците. Информацията, която току що са им преподали в училище могат да я видят тук илюстрирана и разказана по невероятен начин, със съпътстващите я исторически справки. Така поднесена, че да я разберат и да я запомнят трайно! Електронните слоеве на атомите, прескачането на електрон по орбитали, как хлорофилът обработва водата и въглеродния двуокис. Разбира се и близкия и далечен Космос, полети до края на познатата ни Вселена. (Една дама, която като ученичка изпитвала влечение към химията сподели, колко съжалява, че тогава не е имало подобен филм…)
И така, всичко това е чудесно, само че (мислите, че ще минем без “обаче”? Нямааа.) познайте по коя национална телевизия българският любознателен зрител и (потенциално) жаден за знания ученик може да види поредицата? Познахте. По нито една от трите набедени за национални! Добре, че по българския канал на National Geographic може да се гледа почти веднага след официалното излизане на поредния епизод (с 1-2 седмици закъснение). Хубаво, ама NG далече не се “хваща” навсякъде и от всички. В Замунда.нет се появяват епизодите, но почти без субтитри и добре че са качени и някои от озвучените на български епизоди от NG, за да могат повечето хора, които не знаят английски, или още го учат да се насладят на филма, без затруднения.
В “замяна” особено около наскоро преминалите празници бяхме щедро “дарени” с “популярни” филми на религиозна тематика. Включително за нови “изследвания” на плащеницата на Христос, за която от сума време се знае, че е фалшификат от 14-и век (айде, да беше век-два разликата, да претендират за грешка в датирането, ама 14 века!). Или бил ли е Исус в Британия… Бе първо докажете, че изобщо е съществувал, после му редете биография.
Друго шокиращо обстоятелство около филма на Тайсън е, че бе забранен в редица ислямски държави, а и много християнски общности надигнаха глас… По времето на Сейгъновия филм нямаше такива изстъпления. Никак не искам да съм прав, ама нещата уви вървят с широки крачки натам.
Стига с мрачните мисли.
Щастлив съм, че бе възродена една легенда от младостта ми!
Разкошен филм, невероятен Тайсън!
ПП
Ще кажете, че сме се наговаряли с Григор, ама не сме. Тия дни е пуснал разкошна статия за филма!
“Открадната” “Елка”
В последно време обществото ни е силно разделено на идиоти и олигофрени…
Опа, да започна отначало. Българското общество, както знаем успешно биде разпарчосано на фракции, непонасящи се една друга и най-лошото, не желаещи да се чуят помежду си. Всеки се е вкопчил здраво в митовете, върху която се формира фракцията, която си е избрал и не желае и да помисли за алтернативно мнение. Въпросът, дали това разделение и непримиримост се дължи на световната конспирация, юдео-масонско-илюминатския заговор, или пък на интересите на нашенсиките кдс-арски кадри, които така или иначе пак са тук и пак са си същите го оставям на страна.
Лошото е, българинът обича “силно да люби и мрази”, но не и да мисли…
Стига толкова въведение. Като става въпрос за разделение, някои от фракциите застъпват тезата, че ние българите сме измислили и създали едва ли не всичко на света и отстъпват във вярата си само на македонските си “колеги”. Други пък са на обратното мнение, че не сме създали нищо и едва ли не съществуването ни е безполезно и излишно. Разбира се и двете мнения са иди.. опа, неправилни и неверни.
Но темата на този пост е един мит, който поне в края на социалистическите години и началото на “прехода” намираше благодатна почва в доста мозъци на наши сънародници, а именно – за българския калкулатор, който бил “откраднат” от японците.
Сега, следва да уточня, че историята, която ще разкажа съм я слушал от първо лице от хора, участвали в разработката и производството въпросния калкулатор. За съжаление тогава, преди близо 30 години нямах блог (тогава нямаше и Интернет, представете си), нито съм мислел, че някога ще пиша нещо и само слушах, без да си водя бележки. Уви, тогавашните ми събеседници до един са вече покойници и няма начин да си опресня спомените и да ги питам за детайли (вариантът “контактьор” го изключвам ). За това ще разкажа историята като преразказ, като предупреждавам, за всякакви възможни несъответствия с реалността, дължащи се както на отклонения и изкривявания от разказващите, така и на недобра памет от моя страна.
Последно уточнение. Събеседниците, за които говоря са работили в Института по електроника на БАН и Централния институт за изчислителна техника (в последния е разработен въпросният калкулатор), както и в завод “Електроника”, където се е произвеждал.
Та, най-накрая да стигнем до самата история, която е доста поучителна и поне според мене интересна.
Нашият калкулатор е показан на Световно изложение в Осака, мисля през 1970-а година и е един от 6-те калкулатора, показани на изложението. До тук с мита за кражбата. За да бъдем по-точни, “Елка” е четвърти в света по дата на създаване – 1965-а. Преди него вече е има вече 4 калкулатора, британски и японски.
Обаче във всеки мит има и зрънце истина и тя е, че нашият калкулатор е най-добър от демонстрираните като брой функции и удобство на работа и привлича голям интерес.
Да се отклоня отново. Първо, наистина още с първото си “издание” през 1965-а година “Елка” има повече функции от конкурентите си, например коренуване. Второ, като говорим за калкулатор, не става въпрос за джобните модели, които се появиха поне 5-6 ако не и повече години по-късно (и въпреки, че бяха български се продаваха само в “Кореком”), а за настолно съоръжение, с големина на пишеща машина. Нещо такова:
Та, както казах, “Елка” предизвиква голям интерес и заваляват поръчки…
До тук всичко прекрасно. Само че по ония времена да се учи външна търговия имаше много строги критерии. Произход, вярност на Партията, добра идеологическа подготовка. Само не и човекът да разбира от търговия, нито да го влече. Само “наше” момче или момиче можеше да влезе в толкова желаната специалност. Много по-късно, чак към края на 70-те започнаха да отпускат по някоя бройка и за “простосмъртни”, за да се замажат очите на населението.
Та въпросните “наши” момчета и момичета за съжаление си нямат представа от технологичните възможности за производство и сключват договори за невероятни количества…
Съответно тук настава лудница. В завод “Електроника” се работи на 3 смени. Корпусите на “Елка–та” са от цял излят профил от алуминий и се назначават всякакви работници, за да шлайфат, шкурят и изпилват неравностите по профилите. По онова време се използва т.нар. феритна памет,
която представлява най-общо казано пръстенчета от феро-магнитен материал, с няколко намотки проводник, усукани през него. Назначават тютюноработнички да нижат ферити…
В крайна сметка става ясно, че договорите са неизпълними. Не помня вече, представители на коя фирма идват да купят ноухау-то, след като се разбира, че не можем сами да произведем нужните бройки. След като виждат манифактурата, която представлява нашето производство се оттеглят без да купят нищо.
На следващото изложение вече има много други калкулатори, конкурентни на нашия и по-добри от него. Което е нормално, светът се развива, ако не успееш да “яхнеш” пазара, когато имаш шанс, другите ще те изпреварят.
Историята показва същността на социалистическата икономика, нямаща стимул да се развива и как постиженията на научната и техническата мисъл (каквито определено имаше не малко) биваха затлачвани от социалистическото безхаберие. Подобни истории могат да бъдат разкани и за “Големия брат”, например за автомобилите “Москвич”, през 60-те години е създаден нов модел, доста авангарден за времето си, радващ се на световен интерес, който обаче продължава да се произвежда с много малки изменения близо 40 години след това.
Една много добра илюстрация на икономиката от социалистически тип:
Съвършенството не се нуждае от изменения
В заключение, можем да кажем за труда на нашите учени и инженери единствено “жалко”.
Deja vu
Във филма “Матрицата” явлението deja vu представлява “системен бъг”, грешка, нарушение в Матрицата…
Deja vu е и появата на тия двамата доволни типове отново на стените на моята пещера:
Снимка – Литературата Днес
И друг път съм ги споменавал и то не веднъж.
А самото им съществуване представлява сериозен бъг в матрицата, която от години е наложена на битието ни, Прокрустовите рамки от невежество, простотия, суеверия, чалга, безхаберие, апатия и т.н., стягащи обществото.
Който не знае кои са тия (ако има такъв, сигурно е прекарал последните няколко години в друго измерение), ще напомня – въпросните господа пропагандират… четенето.
Четенето не на кайметата от последната далавера, или на етикетите на бутилките, или пък на субтитрите на поредния сериал с произход Босфора и околностите му. Не, четене на книги.
Какво, ако не сериозен фал в Матрицата може да бъдат, не захабен чичко или нафталинена лелка, които споменават стеснително, че то и книгите представляват ценност и ако някой рискува да им обърне внимание няма да сбърка, а двама вървежни пичове, които активно се занимават с книгоиздаване, реклама и разпространение на книги и са успели да напипат може би най-ефективня до сега подход за популяризиране на книги от най-различни жанрове.
Основно заради тях, както и заради още няколко други: Аз чета, Професия читател четенето отново става популярно и могат да се видят все повече млади хора с книги в транспорта и в парковете.
Тъкмо тия двамата успяха да предизвикат интереса към трудно продаваеми научно популярни книги.
И сега, на снимката изглеждат доволни от живота и от себе си, не защото са усвоили поредния транш от Брюксел, а защото са направили… собствено издателство… Да, на “тесния” български книжен пазар и при наличието на много издателства и нечетящи индивиди, някой прави ново издателство, планира да издава рискови заглавия, както научни, научно популярни, така и неиздавана и непозната у нас фантастика и книги, засягащи сериозни социални проблеми, каквато е и първата им книга, която предстои да излезе в петък ( 28.03.2014) и вярвам, че ще успеят, защото вече са доказали многократно, че си разбират от работата. Издателите не дремят, другата сряда имат ново мероприятие и представяне на нова книга, но новините може сами да ги следите на страницата на издателството. За сега само във Фейсбук: Издателство “Deja Book”, но надявам се скоро да имат и истинска страница. Още повече много потенциални техни читатели нямат ФБ профил и държат да нямат. Предполагам, новините от новото издателство ще ги има и на познатото място.
И накрая, макар и да вярвам, че всички са познали двамата доволни индивиди от снимката, редно е да споменем кои са – именно Христо Блажев и Благой Иванов и да им пожелаем да си останат така доволни и след една година, и след това също и успех на новото издателство!
Песента на Валя
Като си говорим за филми, да продължа темата от предишния пост. Снощи гледах филма за Валя Балканска на btv-Документите. Много добре направен, поздрави на Гена Трайкова, която бе успяла да открие точно как Песента на Валя е стигнала от Родопите до Космоса, хората “замесени” в събитието и от българска и американска страна. Може би много хора ще бъдат изненадани, че България научи за Песента 7 години след изстрелването на Вояджър… И доста други интересни подробности. Филмът определено си заслужаваше.
Може да се види тук, поне първата част, не видях да има втора, поне за сега.
Има интересни подробности за хората, допринесли тази песен да стане известна толкова, че да стане един от представителите на човечеството пред Вселената, перипетиите на американския етнолог, който я е записал и издал в Америка, неприятностите с Държавна Сигурност на хората, които са го развеждали и свързвали с изпълнителите. Как той е изпратил плочи на всички изпълнители, участващи в плочите, които е издал, но те така и на са стигнали до тях, потънали някъде в мазетата на ДС…
“Забавен” момент бе разказа, за изображението на мъж и жена изпратено с Pioneer 10 и 11 и реакцията на “моралистите”. (хората на изображението са голи…)
“Най-забавно” обаче беше, как са подбирали изпълнителите, които да участват в представителния диск, качен на двете сонди (не само музика има записана на тях). По-конкретно, защо на диска няма песен на Битълс. Още повече, че всички членове на легендарната група са били съгласни, тяхна песен да участва. Оказало се, че те не притежават “правата” върху песните си (йезуитски наричани в България “авторски”)… А умственият инвалид, който тогава ги е притежавал, явно не е искал песен на Битълс да представя Човечеството пред евентуални жители на далечни светове…
И друг път съм пиасл за “правата”. И не веднъж. Но този конкретен пример много ярко подчертава безумието на системата с Copyright-a (моля, забравете за израза “авторски права” – тези “права” имат толкова общо с авторите, колкото холерата с гурме-то.)
И по-конкретно – с какво въпросният “праводържател” е чувствал правата си застрашени? Че евентуално след милиард години някой извънземен ще чуе въпросната песен, върху която претендира да има “права” и няма да вземе стотинки от това??? И колко безумна е системата, че хора, които правят диск, който никога няма да се слуша на Земята и няма да спечелят от него и цент, трябва да се допитват за въпросните “””права”””. Спирам до тук, че продължението няма да е лицеприятно.
Още веднъж поздрави и на Гена Трайкова, и на останалите от екипа ѝ, реализирали този чудесен документален филм!
Ритни ме да падна
Анджак,
ще си говорим първо за гравитацията. Или по-точно за филма “Гравитация” който тази година събра доста “Оскари”. Въпросът е – Защо!? За 3 от тях мога да се съглася: за операторско майсторство, за визуални ефекти, за монтаж. Но за наградата за най-добър режисьор някак не ми се вързва.
Какво е “Гравитация” – (много) слаб филм, тип катастрофична фантастика, който чупи, троши и рита по зъбите всякакви физични закони. Който е учил поне малко физика ще се сети за какво говоря, след като види сцената, когато Джордж Клуни бе “отвян” в Космоса… (То да беше само тая сцена, ама тя бе върха на недомислиците.) Освен това филмът реално бе моноспектакъл с актьор и половина, което само по себе си не е лошо, но моноспектакъл за да е интересен трябва да е наистина добър, това е много по-трудно, отколкото ако има повече актьори, а конкретно този беше адски скучен.
Правя паралел с “Аполо 13”, който въпреки че имаше много номинации, взе само 2 – за монтаж и … звук (??). А филмът бе много добре направен, добре следващ книгата и документалния материал, като същевременно не беше прост прочит на книгата на Джим Лавъл, нито документален филм. Рон Хауърд се бе справил невероятно. Очаквах “Аполо 13” да вземе много оскари – все пак това им е историята на американците, ама уви. Всъщност преди също бях писал за този филм и си давам сметка, че изводите които съм направил в предишния пост се припокриват с тези, които бих дал тук, за това приключвам по въпроса.
