Споко
Не е “взрив”.
Просто хостингът нещо имаше проблеми, и аз “намазах” – и скромната ми страница, и архивите ѝ заминали в небитието.
За капак последният бекъп си го бях правил през декември. Добре, че не съм писал много след това. С помощта на кеша на гугъл, възстанових загубените постове, копирах и коментарите, но няма начин да ги копирам от името на авторите им.
Има още доста за възстановяване, ама полека полека, може да успея да приведа пещерата в предишния ѝ вид.
По повод новия псевдоскандал относно езика, на който трябва да се води предизборната агитация.
Предлагам да се води на португалски.
Тогава нито една от спорещите страни няма да има основания за недоволство.
Населението също както досега, няма да разбира същността на това, което му говорят агитаторите. Поне тая част, която слуша агитациите. Останалата, по-голяма част все така ще продължи да не ги слуша, така че за нея на какъв език се води е безразлично.
В замяна ще постигнем още по-близки връзки с братския бразилски народ и ще ударим нова шп… оп, четка на президентката им, която биде позабравена напоследък, покрай вълненията с южен поток, северен потоп, Белене и другите потопи и въртопи, които поглъщат милиарди левове, които биха могли да послужат за повдигане на нивото на цивилизованост на нацията поне до морското равнище, след като от години е дълбоко под него.
Попаднах на този пост на Соня и реших да споделя поредната изцепка на малоумно говедо, мислещо си, че баща му е собственик на пътя.
Тия дни си се прибирам и на шосе с две ленти си карам в лявата, защото ми предстои ляв завой. А и да не преча на включващите се от кръстовище в дясно.
В един момент някакъв умствено-ощетен тип с благоевградски номер ми залепва на задния капак и започва една цветомузика. Присветвания, клаксони…
Аз естествено не се дръпнах в дясната, защото:
1) не виждам, как мога да преча на говедото, при положение, че се движех с… ммм, е да го кажем с 50 лева над разрешената скорост. Просто бях пуснал колата по инерция и тя ускори по нанадолнището, а и с „джигита“ на задния ми капак не смеех да намаля.
2) Четете закона бе, ей! Научете го тоя правилник! Да не съм голословен:
Отиваме на официалния сайт, дето се публикуват законите и да видим, какво гласи интересуващият ни закон:
Раздел III.
Разположение на нерелсовите пътни превозни средства върху пътя
Чл. 15. (1) На пътя водачът на пътно превозно средство се движи възможно най-вдясно по платното за движение, а когато пътните ленти са очертани с пътна маркировка, използва най-дясната свободна лента.
(2) Разпоредбите на ал. 1 не се прилагат и водачът на моторно превозно средство може да използва за движение най-удобната за него пътна лента в следните случаи:
….
2. (изм. – ДВ, бр. 51 от 2007 г., изм. – ДВ, бр. 54 от 2010 г.) в населените места, на пътно платно с две и повече пътни ленти за движение в една посока, обозначени с пътна маркировка или пътен знак, по които е разрешено движението на пътни превозни средства със скорост не по-голяма от 80 km/h;
…..
Да преведа на по-човешки – в населено място и извън населено, където скоростта е ограничена до 80км/ч такова понятие като „бърза лента“ няма. Шофьорите могат да си карат в лентата, която им е най-удобна.
(Е, разбра се това не значи да караш с 30 в лява лента, въпреки че законът не го забранява. Ако ти се налага да караш с 30, най-добре да се отстраниш най-бързо от пътя и да си решиш проблема).
Така че драги ми „музиканти“, „илюминатори“ и тем подобни умствени инвалиди, имайте предвид, че за такова поведение в повечето европейски страни освен глоба, ще се разделите и с книжката си за няколко месеца.
Как продължи историята – говедото доста дълго присветка и с свири, накрая не изпревари от дясно, както правят повечето бързаци, а изчака да се появи насрещно движение и изпревари в насрещното пред идваща кола… Ама имало двойна непрекъсната линия… те тия работи не са за нас. После на светофара бяхме кола до кола. Оня кой знае защо беше минал в дясната лента, след като ми вдигна кръвното и изправи на нокти хората от насрещното движение.
Първо ЧНГ на всички каквото – такова. Ако може – по-добро.
Ся на въпроса.
Аз като човек, който от много години, по-точно цял живот, първо много обича новогодишните празници и второ, обича да си е вкъщи по това време, разчитам основно на телевизията да ме „забавлява“ по време на празника и това е времето, в което телевизорът ми не е включен на някой от научно-популярните канали.
За това кратък „преглед“ на новогодишните програми, на които успях да обърна внимание.
ьтв – леле мале. Започна със Слави. Шоуто му беше много, ама много зле! Много по-зле от средно-статистическо негово предаване. Славчо, ако спешно не си подмениш сценаристите, няма да те бъде още дълго, чеденце…
Добре, че по военния канал Томата разказваше стари истории за Абба, та успях да преглътна Славето.
След Славчо започнаха „Комиците“ – биваха, ама нищо празнично, просто едно маалко по-добро тяхно предаване, за разлика от повечето им, които са мноого зле…
И „черешката на тортата“ – от 12 и 30 „Звездите на телевизия планета“… Ало, „Планета“ нямат ли си телевизия, та трябва да им гледаме „звездите“ по националната такава, за каквато се води бтв?
Мани…
Единствено предаването на Любо Нейков биваше до някъде, най-вече с това, че беше кратко.
„Нова тв“ – не бих обърнал внимание изобщо на измъчената им програма, ако не беше „хитът“ в нея – „11 години телевизия Планета“! Алоооуу? Кво стана бре? Да не би „Планета“ да са купили и двете национални телевизии -ьтв и Нова? Най-показателното е, че чалга-потокът най-напред свършва по едното тиви, преди да бликне обилно по другото. За разлика от иначе криво разбраната „конкуренция“ между телевизиите, изразяваща се в малоумието да дават подобни предавания по едно и също време.
И накрая единственият светъл лъч, в цялата тая помия – БНТ 1. Да, да, точно БНТ. Без майтап.
Първо започнаха с много сладко предаване за „състезание“ между 60-те и 80-те години. Е, може би на по-младото поколение не би им допаднало, ама аз, като представител на такова, покриващо и двата периода, освен това запален фен на 60-те години на 20 век и преживял много хубави моменти през 80-те не можех да остана безразличен към добре направеното предаване. След него започна програмата от площада, която с малки изключения тази година беше много добра. Върхът разбира се беше след 12 (когато по другите телевизии нямаше вече нищо за гледане) – изпълнението на „Фондацията“. Чак ме доядя, че не изпълзях до площада!
Изобщо БНТ-то, не само по нова година заслужава да бъде отличено. Помня случаи, когато по другите две национални тв-та се кипреха по едното Батката, по другото – Цветанов, а по „канала“ показваха блогъри с доста радикални възгледи.
По бнт1 е и единственото рок предаване по национална телевизия . Вярно, че има какво да се желае още от него, вярно и че за съжаление го съкратиха – само в петък, а не цяла седмица както беше преди, но все пак го има и е единственото предаване, в което могат да се видят млади български музиканти, не само рокаджии, но и представители на много други стилове и жанрове без оня, за който споменах в началото на поста и който е широко застъпен по всички медии. По необяснима причина на тези наши изпълнители, много от които изключително талантливи и креативни не се дава достъп до националните медии и предаването на Денис е единственото, което им дава възможност да бъдат видяни от по-широка публика. Така че пожелавам на бнт да не обърнат лопатата, а да виждаме още повече положителни явление в тяхната програма, пък дай боже и по другите телевизии.
И още веднъж на всички честита Нова година и най-добри пожелания!
Краят на ’70-те години на 20-и век.
Бях слушал това-онова от Пинк Флойд, бях чел каквото се промъкне през “Желязната завеса”, че използват авангардни електронни инструменти и че правят невероятно шоу с невъобразими светлинни и други сценични ефекти. Но не ги познавах особено.
Една вечер преподавателката ни по литература, също така и класна беше организирала вечер на любовната лирика.
Момчето, което озвучаваше вечерта си бе написало добре “домашното”.
Някакви невероятни китари, някаква хипнотизираща, нежна и протяжна музика. Както се оказа, основно от “лудия диамант” и още сола от няколко други песни на Флойд. След тази вечер започнах да слушам сериозно тяхната музика.
Тогава мислехме че всички нови неща в музиката вече са направени, всяка музикална революция е приключила до края на 1972, айде до 1974-а.
И изведнъж, 1979-а се стовари “тухлата” – „Another Brick in the Wall”
Може би най-революционното събитие през съзнателния ни живот.
Тогава по Националното радио от време на време пускаха „Another Brick in the Wall” Part II – с детския хор, по-късно пуснаха и Hey You. Останалата част от албума чухме от прословутите касети, внесени от тираджии. И по “Свободна Европа” и BBC.
Четяхме за грандиозния спектакъл, който Пинк Флойд представят, по-късно и за филма. Спомням си статия, в която се описваше колко лош спектакъл е “Стената”. Как под всяка седалка били разположени високоговорители, като “дула, насочени срещу зрителя”. Чудех се, защо нещо, предназначено да осигури по-добър звук и по истинско преживяване на зрителя, трябва да е лошо. Но това беше “западна” музика, “западно” шоу, не можеше да не бъде лошо.
Филмът дойде в България чак след почти 10 години. 1988 мисля че беше, на една кинопанорама можахме да го видим в зала 1 на НДК. (Поне тези, които по това време се намирахме в София). Залата беше озвучена с модерния за времето quadro surround и ефектите бяха впечатляващи.
Когато излизахме от прожекцията, още разтърсени от преживяното, един от приятелите, с които гледахме филма запита “защо до сега ни беше забранено да гледаме тоя филм?”
Отговорих – “ами например защото, как може един “западен” филм да има много по-силно антивоенно въздействие, от една четири часова съветска пукотевица!”.
Дойде време Берлинската стена да падне и вече напусналият Пинк Флойд Роджър Уотърс постави “Стената” в Берлин с едни от най-популярните за това време изпълнители. Тази постановка вече я даваха по Българската телевизия (все още една тогава). Помня как Фил Колинс пя “Hey You” със задник към камерата (странна режисьорска постановка).
И най-накрая доживяхме да видим “Стената” и на българска сцена. Като чух че ще идва насам започнах с прискърбие да си пресмятам средствата, които все не излизаха така, че да остане за билет, но боговете на Рокендрола бяха благосклонни тази година и на 30-ти август групата от Каварна заехме седалките в сектор “В” на националния стадион, почти под самолета, който щеше да се “разбие” на сцената. Огромната сцена, построената на половина стена, изградена напряко през целия стадион, многото “колибки” на оператори, тон инженери и осветители, както и големият павилион с техника в другия край на стадиона, срещу сцената загатваха, че предстоящото преживяване ще е много по-различно от всичко до сега.
Атмосферата преди началото:
Вижда се на снимките, че половин час преди началото, нещо рехава беше тълпата. Особено на отсрещната трибуна. В последствие тя се позапълни, но имаше още какво да се желае. Но както разбрах, по неведоми причини там билетите били по-скъпи, отколкото на аналогичната на нея отсрещна трибуна – т.е. където бяхме ние.
И теренът се позапълни, но не както на AC/DC. Oще докато приближавахме ми направи впечатление, че охраната беше на самите входове на стадиона, а нямаше отцепка, и допълнителна ограда.
И е нормално – за AC/DC билетите за същия този сектор, от който гледах Стената бяха 90 лева, а за Уотърс бяха 120 лева… Вярно, техниката и екипът на Уотърс бяха много по-големи от на DC, които също се отличиха сериозно от към ефекти между другото. Но питам аз, ако билетите бяха по-евтини и бяха дошли повече хора, нямаше ли пак да се получи същата, ако не и по-голяма печалба? Сигурно организаторите ще кажат, че нищо не разбирам от техния бизнес. Ами не разбирам и затова и питам отново: Какво пречеше да се даде възможност на повече хора да видят спектакъла (разбирай по-евтини билети), като същевременно се получат и по-високи приходи? Пък и “да не се изложим пред чужденците” 😉 Ама явно не разбирам.
И като съм почнал да мърморя, да споделя и двете неща от самия спектакъл, които ме подразниха. Едното, че когато децата излязоха на сцената, камерата беше наочена към Уотърс, децата не ги показаха на стената, играеща роля и на огромен (най-огромния, който съм виждал до сега) екран. Чак към края на изпълнението им им бе обърнато повече внимание от операторите.
И най-важното недоволство: “Стената” вдигна летвата прекалено, прекалено високо. Месеци след това нямам желание да гледам друг концерт. Така и не отидох да гледам Алан Парсънс Проджект, макар че имаше възможност. Не исках да се повтори ситуацията с Helloween. И скоро не виждам шанс впечатлението да избледнее до толкова, че да дойде ищах за нов концерт…
Точно в 20и30 представлението започна. Имаше някакво разминаване с организаторите от българска страна, на билетите пишеше 20 часа, но после като четох интервюта с хора от екипа, началото си е било предвидено за 20,30.
Гледал съм много клипове на стената, както и филма, но нищо не може да се сравни с живото изпълнение. Вярно, във филма има повече действие и детайли, но разликата е както между киното и театъра. И най-ефектният филм бледнее пред една добре поставена и изиграна пиеса. Също както разликата между книгите и филмите. Едното дава нещата наготово, другото предизвиква въображението и активното участие на мисълта.
С първите акорди и сцени екипът на Уотърс успя да ни грабне и потопи в действието. Съпреживяхме отново смъртта на пилота и мъката на майката, загубила съпруг и родила син в един ден, страховете ѝ, напразният (и безсмислен) стремеж да опази детето си от всички опасности, които го дебнат, да изгради надеждна стена между него и света (“Mother, did it need to be so high?”)
Бомбардировачите изсипаха своя отровен товар от символи на световните религии, включително най-важният: $ – символът на основната религия, на която всички останали са подчинени.
И така нататък, добре познаваме сценария от край до край 🙂 , до последният тон и светлина от прожекторите.
Може да съм гледал безброй пъти клипове, както и филма, но въздействието на ефектите беше сякаш виждам всичко за първи път.
“Стената” е спектакъл, наситен със смисъл. Всеки детайл, всеки графит по бутафорната стена, всяко действие е заредено с послание.
Прави впечатление, до каква степен са “пипнати” детайлите.
Стената се издигаше, без да усетиш, загледан в действието и потопен в музиката, току изведнъж осъзнаваш, че е станала по-голяма. Заинтересувах се от този феномен и се загледах внимателно. Номерът беше, в “случайното” появявяне на нови блокове на “случайни” (всъщност добре премислени) места. Хората, които поставяха блоковете заставаха така, че да се виждат много трудно от публиката. Сигурно от първите редове се е виждало по-ясно, как строят стената, но за по-задните позиции строежът вървеше незабележимо, докато току не осъзнаеш, че стената почти е скрила сцената.
В паузата, когато показваха снимки на жертви на държавния тероризъм, снимките се сменяха също така незабележимо. Трикът бе в плавното преливане на случайна снимка на случайно място в друга. Изобщо, детайлите бяха обмислени и пипнати до най-малката подробност и както коментирахме след спектакъла, и да е имало някоя грешка, не сме имали шанс да я забележим.
Включително и отговорът на въпроса: “Mother should I trust the government”
снимка: Булфото
е бил много внимателно премислен, след подробно проучване, на ситуацията в страната, а не в резултат на спонтанен порив, или “подкуп”, каквито мнения обилно се тиражираха в някои медии с цвят на урина.
Чест прави на Сашо Симов от “органа” на БСП, че написа обективна статия, въпреки разочарованието си от този призив. Сашо – поздравче:
http://youtu.be/79fCYLlzeuY
😉
Иначе Сашо е много прав. Посланията, които отправя спектакълът на Уотърс са много повече и не бива да се фиксираме единствено около един конкретен момент.
Стените, които градим около себе си, с които се мъчим да оградим близките си без да усетим и които ни ограничават в тесни рамки и спират развитието ни.
Стените, с които политици олигарси се мъчат да разделят населението на прослойки и да ги изправят едни срещу други. #оставка!
Стените, с които монополи, световни и религиозни водачи разделят населението на планетата на непримирими фракции и ни тласкат към мизерия, невежество и самоунищожение
И още, и още, и още…
Tear down that walls!
Стената е спектакъл, презареден със смисъл и послания. Трудно е да се обхване с една статия и винаги нещо ще бъде пропуснато от един наблюдател. За това споделям колкото намерих други мнения, за да се допълват взаимно. Само така може да се получи по-цялостна представа за невероятното събитие “Стената” на Пинк Флойд/Роджър Уотърс.
Още за “Стената”:
Terry, Waters, Alien От Nightwish El
Още една тухла в стената падна от Комитата
Георги Грънчаров
Герберът Уотърс от от e-lect
Стената още си стои от Иван Бедров
И да не забравяме разкошната статия на Добрата фея на Rock’N’Roll-a:
Лунапарк “The Wall”: Запазете спокойствие и влезте в Стенатаот Елена Розбер
Моля, ако съм пропуснал някое стойностно мнение, дайте го насам, да го добавя.
Преди години писах някои виждания за релиигиите: Вяра, религия и още”
Давам си сметка в днешно време, че съм бил прекалено толерантен към религиите, виждайки липсата на толерантност от техните представители и наглостта им.
Все по-застрашителен става сценарият от “Падането на нощта”
Във времена, в които светското образование и науката са поставени в унизителна позиция е естествено суеверията да надигат глава (в категория суеверия слагам и “официалните” религии, защото те не са нищо повече от узаконени по стечение на обстоятелствата суеверия).
Тук ще се спра на един аспект, който особено ме дразни, а именно, това че много хора стават религиозни, понеже, разбирате ли, комунистите били “атеисти”, а те били антикомунисти…
Атеизмът не е въпрос на политически убеждения, а на здрав разум. Нито на подражание на тоя или оня “кумир”, група, движение или политическа система.
Тук всъщност ще обърна внимание на “атеизма” на комунистическата система. По-точно на религията, с която те се опитваха да заменят другите религии, маскирайки ги като атеизъм.
При споменаване на религиозната същност на комунистическата доктрина, повечето вярващи възнегодуват и започват да “доказват”, че тя е антихристка, и незнам си каква, но в никакъв случай не религиозна.
Всъщност няма разлика между която и да е религия (освен може би будизма) и комунизма.
Преди всичко, и едното и другото са основани на вярата. Уж има теории (със задължителното определение “научен”), но сляпата вяра се поставя на първо място.
От не един преподавател по Маркс-Ленинска философия сме чували: “Ние, комунистите вярваме…”. Но да кажем, че това е само за по-удобно изразяване на мисълта.
Ленин беше казал нещо от рода на: “Комунизмът е правилен, защото е верен”. Само по себе си безсмислица. Дълго се чудех навремето, как е могъл да го каже, след като няма логика. Докато не осъзнах, че това е същността на комунизма. Верен по подразбиране, без право на доказване.
Да разгледаме няколко черти, характерни за религиите, които в пълна сила важат и за комунистическата идеология.
Да започнем от догмите.
Въпреки стремежът към наукоподобие, имаше догми, които не биваше да се нарушават. Като да речем, че човекът е “венецът на сътворението” (даа, точно както в религиите), че изкуствен интелект не може да се създаде, че не може да има нещо, произведено от човек, което да го надмине. Въпреки, че уж диалектиката беше в основата на Марксизма-Лининизма (диалектически материализъм) и според нея нищо не пречи по-нататъшното развитие независимо дали по “естествен” или “изкуствен” начин, догмата категорично го забраняваше.
Комунистическата догматика доведе до погромите и за съжаление убийствата на много съветски учени. Така кибернетиката и генетиката бяха обявени за “буржоазни науки” Съответно СССР изостана много в тези области, въпреки че преди проведените пленуми, последвани от терор и в Съюза тези науки бяха добре развити.
Николай Вавилов е един от многото примери.
Парадокс е, че термоядрената бомба спаси съветската физика, за добро или лошо. Научавайки, че се готви пленум и срещу физиката с цел обявяване на кое е “правилна” физика, Капица се обажда на Сталин и в прав текст му казва, че ако иска Съветите да имат водородна бомба, трябва да отмени пленума. В случая авторитетът на Капица, както и заплахата Щатите да имат по-силно оръжие е надделял над мракобесието и съветската физика, заедно с много невинни учени е била спасена.
Не знам, ако пленумът се бе провел и макар и с цената на много безсмислено похарчени животи, дали Империята на Злото нямаше да рухне много по-рано. Но от друга страна, оцеляването ѝ доведе до надпреварата не само във въоръжаването, но и в науката. От там станаха възможни кацането на Луната, бързото развитие на електрониката и миниатюризацията. Знае ли човек, може би в противен случай още нямаше да има персонални компютри и Интернет. Както и средства, за масово разпространяване на псевдонаучни и антинаучни безумия, от друга страна. Нещата винаги имат повече от една страна.
Догмата за равенството също я помним. Както и че частната собственост е Зло.
Друг, характерен белег за религиите са мъчениците. Всяка религия има свои мъченици, които се честват на определени дати и чиито жития и страдания се изучават.
Прословутият Павлик Морозов може да е банален пример, но много точно демонстрира характерното за всяка религия изискване, индивидът да поставя кумирите си над роднините и приятелите си:
“Този, който не може да се откаже от баща си и майка си,
не може да е мой ученик, както и този,
който не може да се откаже от брат си и сестра си,
и вдигне своя кръст, както аз направих,
не може да е достоен за мене.”
Тома 55.)
Мм? Познато ли звучи? Типично по Морозовски!
Партията над всичко! Включително и над семейство и роднини.
Но тук ще спомена една друга мъченица, от пантеона на комунистическите герои.
Спомням си поемата за някоя си Валя, пионерка, която умирайки от тиф категорично отказала да вземе кръстчето, което майка ѝ се опитвала да ѝ сложи в ръцете.
В дългия текст на поемата периодично се повтаря “припевът”, всъщност тъй като не става въпрос за песен, по-подходящ термин може би е лайтмотивът, (простете невежеството):
”
Валечка, Валюша, а вземи го де!
Кръстче златно, няма то
да те изяде!
“
След което следва отново и отново твърдия отказ на пионерката.
Накрая идва трагично-героичният финал – Валя козирува по пионерски и с думите “Винаги готова!” издъхва, без да приеме религиозния символ.
Едва ли събитията са се развили точно така, по-скоро детето едва ли е било на себе си и е осъзнавало, къде се намира и какво се случва с него.
Въпросът е, че ще ме прощавате, но описаното поведение не е поведение на атеист, а на дълбоко религиозен човек.
Атеистът би си казал “щом това ще успокои майка ми по някакъв начин, защо не?” и ще вземе кръстчето, ще се прекръсти ако трябва. За него това не е проблем или “престъпление”.
За вярващия в друга религия обаче е немислимо да приеме чужд религиозен символ.
И не е важно, дали нещастното момиче действително се е държало неадекватно, или всичко е плод на “поетичния гений” на автора, важното е, че едно такова поведение на сляпа вяра се афишира, възхвалява, възпява и се дава за пример за подражание и правилно (правоверно) поведение.
Всяка религия има чудеса. Комунизмът също.
Чудеса бяха язовирите, афиширани като изкуствени морета, беломор канал (взел живота на повече от 12 000 “възпитаници” на ГУЛАГ, но виж, това не се споменаваше).
Чудеса бяха всеки строеж, всеки завод, подвизите на работници, строители, ударници. Постоянно пресата, радиото и телевизията гърмяха за подвига на Стаханов, почина на Злобин и т.н.
Чудеса бяха изстрелването на първия изкуствен спътник на Земята, изпращането на първия човек в орбита.
Виж, с Луната нещата нещо се позакучиха, оказа се, че развитието на науката и техниката не е въпрос на идеология и обществен строй, ами май по-скоро е въпрос на добро финансиране и мобилизация на научната мисъл.
Но след провала на Лунната програма комунистическите идеолози замълчаха, песни, които преди често звучаха в ефира бяха спрени, другарите се държаха сякаш никога не е ставало дума за полет към Луната и цялата пропаганда, как само съветската наука е в състояние да изпрати човек на естествения ни спътник бе заметена под миндера.
Така и религиозните проповедници тръбят да речем за всяко успешно изцерение от епидемия, включващо се в рамките на статистическото отклонение, а за хилядите умрели не се споменава.
За чудеса се обявяват всякакви обикновени битови и промишлени случки, при които късметът и опитът са предотвратили нещастие. Така и при комунизма, нещо обикновено за една съвременна държава – построяването на фабрика за мокасини се обявява за чудо на обществения строй.
И при едните, и при другите Злото се противопоставя на силите на доброто и вярващият трябва да се бори срещу него и да се отрича от него.
При религиите има лов на вещици, “изобличаване” на антихристи, антимохамедисти и т.н. заклеймяване на неверници.
При комунизма имаше “врагът в собствените редици”, “врагът с партиен билет”. Изобщо всеки можеше да бъде “враг”. Включително и най-близките. И в религиозните общества, и в комунистическите едни хора биваха насъсквани да дебнат други и да ги изобличават за “врагове”, които после да бъдат публично заклеймени (и убити). Както по времето на Светата инквизиция и по комунистическо време, всяка реплика, всяка казана дума можеше да бъде използвана за да бъде обявен даден човек за враг и наказан жестоко за назидание на останалите.
Още много може да се пише за паралелите между комунистическата идеология и която и да било религиозна.
Факт е, че атеизмът има толкова малко общо с комунизма, колкото астрологията с астрономията. За последните общото е, че и при двете става въпрос за звезди. Всичко друго е различно. Така и при това, което комунистите обявяваха за атеизъм.
И накрая ще цитирам нещо от Библията, с което съм съгласен:
Пророк Йеремия казва: „Проклет да бъде всеки, който се уповава на човек”
Така е, уповавайте се на разума, на ясната мисъл, винаги осмисляйте това, което проповедници, говорители журналисти, политици и идеолози се опитват да ви убедят, че е единствената и неподправена истина.
Има я. Пак. За трети път.
Предстои третото издание на RATIO.
Предишният път пожелах успех на организаторите и начинанието. Радвам се, че вече предстои трето издание на тази изява на здравия разум,сред морето от безумие, невежество и суеверие.
И този път ще има разобличение на шарлатанските трикове. Лошото е, че тези, за които е насочена тази лекция (на Пол Зенон) , едва ли ще присъстват.
Всички, вярващи в медиуми, гадаене и паранормални явления – заповядайте. Може пък след лекцията да не станете ясновидци, но да започнете да виждате наистина ясно!
Ще има разбира се и научно-популярни лекции, както си е традиция.
Повече за програмата: може да видите тук.
Колкото повече науката е представена в медиите, особено когато методите ѝ са обяснени под формата на изводи и умозаключения, толкова по-здраво, вярвам аз е обществото.“ – Казва Сейгън в Pale Blue Dot (Цитатът може да бъде прочетен и тук: Lifting The Human Spirit) – една книга, която както разбирам, ще бъде издадена от Издателство “Изток-Запад” и ще бъде готова за третото издание на Рацио. Предполагам, че ще бъде представена там. Един чудесен символ за събитието – книга от един от най-рационалните учени и популяризатори на науката!
Във време, когато обществото е тежко болно от невежество и суеверия, когато и уж научно-популярните канали, да не ги споменавам, знаем ги, започнаха да заменят научно-популярните филми с реалитита, езотерика, мистика и други бълвочи (май само viasat все още държат фронта), нуждата от събития като Ratio и изданията на “Изток-Запад” и малкото други издателства, които си позволяват да издадат научно-популярна литература е крещяща.
Единственият начин за оздравяване на обществото е този – повече и повече истинска наука, на популярен и достъпен език.
Ratio-налисти, успех!
Ще се видим там на 9-и ноември, в зала 6 на НДК.
Започвам с цитат от този комунистически химн, защото… абе с две думи, от където тръгнахме, пак сме си там. Не сме мръднали и на сантиметър реално, всички “промени” са илюзорни.
По повод окупацията и “антиокупацията”:
На всички, които плачат, че “не можели да учат” – ами кой ви пречи?
Много добре е отговорил доцент Борислав Георгиев
Цитирам:
“В качеството си на доцент, макар и не в СУ: на студентите, които хленчат, че окупацията им спъва плавния учебен процес, им препоръчвам да посетят било Народната библиотека, било Университетската и да попрочетат туй-онуй, защото аудиторната катедра не е единственото място, от което се разпространяват знанията, а и е най-ненадеждното – по много причини!”
Та който иска да учи, никой не го спира. Даже окупацията може да му бъде в плюс.
Прегледах клипчето
от статията на Иван Бедров
Като гледам, тия мутри едва ли са обзети от желание да учат. По-скоро да чупят. Я университетско имущество, я глави.
Ако имаше такова неистово желание за учене, та с цената на всичко ученолюбивите да преодоляват препятствията до науката, щяхме да сме най-учената нация.
Но уви. Оставаме си най-простата и с удоволствие ще удавим в блатото тези, които се опитват да ни измъкнат от него!
Е т’ва е ста́ндарт брато. Само дървета че го́риме таа зима!
Ониа тапаци одиха у библютеката, да земат книгите. Ма то книгата го́ри бързо и по новъ година че им гледаме сеиро.
Я убу ви каза́х, да о́дим у големата къща, дека уж била празна. Празна, празна, ама пуно со столета, они само че горат цела зима. Свирките за подпалки че вършат добра работа. И цигулките. Особено ониа, големите цигулки. От’ не са сите кат’ тех! Па и перделъците ша улезат у употреба.
Само имаше едни железни свирки, ма кекави. Пробва́х едната на Муньо у тиквата, ма се сгъна́ и оня кат’ скокна́, требваше да гепим столо́, та да се укро́ти. Два дена барем не стана́!
Само тупанете нема да го́риме, че си свириме на них.
Па таз маса от рояло я направи́х. Останалото за печката, а тва виж като плеснеш картите, летят до другио край.
Кво е роял, каиш? Е, те за тва ми викат ученио, от знам кво е роял и кво пиано. За къв чеп са не знам, ма май на них са си държале цигарите. Моруко, кат’ му сакаха цигари, все думаше “Забрави́л съм ги до́ма, на пианото!”
Па на рояло може касите с бира да са си редиле. А вътре пуно с жици! От ониа, дека са за душене изотдзадзе! Тва на телевизоро съм го гледа́л. Га имаше ток. И телевизия.
Ся нема телевизор, ма и ониа тапаци, ентелектуалците ги нема, та се живява.
Те ти дръва, те ти ракия, два склада со цигари намери́х, преди да ги гепят комшиите. Плюскането оди по улицата и джафка, само да го оде́реш и да го метнеш на скарата. Кат’ си имаш дръ́ва, проблем немаш!
Те ти стан́дарт, брато!
Случайно попаднах на тоя пост:
Там човекът призовава за правилен правопис, нещо с което съм абсолютно съгласен.
Цитирам: “на първо място добрият копирайтинг задължително трябва да е грамотен. “
Не знам какво е копирайтинг, ама май е нещо свързано с реклама и наистина, неграмотната реклама убива продукта.
Но освен правилният правопис, не по-маловажна е и граматиката. А какво виждаме – сериозна грешка още в самото заглавието . 😉 Нещо, което ще подразни всички, освен софиянци, защото по неведоми причини в София думата “кого” нещо е непозната 😀
Та е добре, като призоваваме за нещо, да сме сигурни, че сме наясно с това, за което се борим 😉 , че иначе става неприятно и призивите са неубедителни. Нещо като “pishete na kirilitsa be, magareta!”. 😀
ПП: Ако в блога бяха разрешени коментарите или имаше форма за контакт, щях да уведомя собствениците там за грешката и та можеше тихо без шум да бъде поправена, но явно някои хора са над тези неща, тогава защо да не си направя малко трафик към моя блог (макар да нямам някакви дивиденти от него) за тяхна сметка 🙂
