Brazen Abbot

Brazen AbbotВ зала “Христо Ботев” дойдоха срамно малко хора. Всъщност залата се понапълни, малко след започването на концерта, но именно “се понапълни”, а не напълни.
Буги спомена, че в Пловдив 1/5 от местата са били свободни, София обаче се изложи откъм посещение. А уж Пловдив бил чалгарски град…

Може би за слабото посещение допринесе слабата реклама. Освен по Z-rock, май почти никъде не бе пусната реклама. А в София има 3 рок-радиа, и не всеки любител на тази музика слуша само Z-rock. Едно момче спомена, че чуло по време на пътуване по радиото в колата “…вокалът на Rainbow и Purple…” и се заинтересувало след това, къде ще пее въпросният човек. Питам се, след като Z-rock е вече част от някаква btv медия груп, защо нямаше реклами по btv?

От друга страна, публиката макар и немногобройна беше страхотна. Но за това по-натам.

До сцената аз се инсталирах между група от 4-5 съученици на дъщеря ми. 5, но куфяха за 10-има и пяха за 20-има! (И знаеха текстовете на класиките на Пърпъл и Рейнбоу по-добре от мен. Срам! 😳 ) До нас имаше още доста техни връстници, също така активни. Така че, когато някой реши да пише за “изгубеното поколение” и т.н., обобщенията не са добро нещо. Тия момчета и момичета бяха далече от общата представа за чалгизираната младеж.

Малко след 19 и 45 Нелко Коларов застана зад органа.
(Ех, група “Импулс”, спортната площадка в Търговище… Но говорим за друга група в момента. Да не се разсейваме със спомени)

Нелко разля хармония от съзвучия, Николо засука плетеници от тонове с китарата…
И ето го и Джо!
Сякаш вчера Стоян Кирчев в последния половин час на “Музикална стълбица” представи новия албум на Rainbow с новия вокалист Джо Лин Търнър… И рефренът на I Surrender в главата ми, заглушаващ гласовете на учителите в часовете на другия ден.
Или пък по-късно от балкона 13-ия етаж на Шуменските студентски общежития озвучавахме квартала с Can’t Let Go…
Но не говорим и за Rainbow, а за Brazen Abbot.

Може да е клише, че групата се раздаде докрай и че всички петима дадоха всичко от себе си, но трудно е да се измисли по-силно описание на станалото в залата. Въпреки сравнително малобройната публика групата буквално се раздаде и мисля, че биха свирили също така сърцато и всеотдайно, даже ако имаше само 5-6 фена.

Концертът напредна, Николо смени китарата с цигулка, показвайки че цигулката е невероятен инструмент и за рок-музика. Стига да е в ръцете на невероятен музикант! И композитор.

Новите и по-стари парчета на Abbot бяха умело размесени с класики на Rainbow и Purple.
Аз се опасявах, че класическите парчета ще звучат не на място сред по-новите, но те бяха идеално вместени на точните места, безконфликтно. Но няма нищо странно – човек който има капацитета да композира рок-опери и класическа музика не може да се затрудни в аранжирането на един концерт 😉

Не бих могъл да опиша концерта, нито да го изпея, или да го напиша по ноти…
Присъствието в залата дава нещо, което и най-добрите камери и микрофони не могат да хванат.
Може да гледаш много записи на една група, но в залата, на живо е различно. Сякаш има магия, която камерата е безсилна да засече. Та който не е дошъл, може само да съжалява.

Преди бях споменал за контакта между публиката и изпълнителите. С чисто сърце мога да кажа, че Brazen Abbot държат първенството по този показател! Най голяма заслуга за това имат несъмнено Джо от една страна – през цялото време сякаш имаше непрекъсанта връзка между него и хората в залата. Джо определено показа, че е не само велик певец, но и артист.
Другият беше басистът. Бих го кръстил “мистър Динамит”. Той сновеше по всички ъгли на сцената и сякаш бе натъпкал джобовете си с шашки TNT и където се надвесеше над зрителите, сякаш избухваше поредната от тях!
(Другари от НСБОП, които наглеждате насам – това е метафора 😉 )
Освен че човекът владееше баса страхотно.

На подиума за барабаните бяха оставени две бутикли за вокалиста – едната голяма с вода, другата, по-малка, пластмасова, пълна с подозрителна червена течност…
Джо надигаше и двете, като повече оказа предпочитание на по-малката. А течността вътре си беше точно това де,… т.е. подозрителна червена течност… :mrgreen: :p

Юнакът на барабаните освежаваше гледката с пънкарската си прическа и също си разбираше от работата много добре.

Нелко оправда напълно думите на Джо, че е “българският Джон Лорд”. Но ние си го знаем де 😉

Николо ми е добре познат като музикант, но сега демонстрира, че свиренето на живо по никакакъв начин не го притеснява. Всъщност цялата група показа, че е наясно с особеностите на концертното свирене. То не би могло да бъде по-друг начин, ще речете, при такива професионалисти, но не, може. Вижали сме музкиканти, които на живо звучат като в студиото, а концертът си е различно нещо, но Brazen Abbot определено е другото название за импровизация!

За Джо бях чел, че на концерт се изморявал бързо, губел глас…
Цък! Може би се е случвало някога да няма ден, това все пак е човешки глас, не инструмент, но днес беше в страхотна форма. Показа невероятно владеене на гласа, голям диапазон резки преходи и къдрави украшения… Невеорятен! Даже в последните минути, когато като говореше, звучеше леко пресипнал, при пеенето този ефект го нямаше.
То и Гилън имах късмет да го случа в добра форма, но Джо според мен си е запазил гласа много по-добре.

Както казах публиката се отчете добре, давайки всичко от себе си, отплащайки се за всеодайността на групата. Нещо, което бе оценено и възнаградено – след последното слизане от сцената, групата пак се появи и изпълни Black Night, която не беше в сетлиста.

Концертът продължи малко повече от 2 часа и 30 минути, като единствено първият концерт на Manowar у нас го бие по продължителност – малко над 3 часа. (Не броя втория, петчасовия, защото той целеше поставяне на рекорд. Говоря за “стандартен” концерт).

И така една среща с талантливите музиканти и красивата музика завърши. Остава да чакаме да излезе новата рок-опера на Николо „Дракония”, части от която бяха представени на концерта.
Който е чел бозите ми, знае че си падам по дракони, така че ме заинтригува много 😆
Всъщност падам си по музиката на Николо. По добрата музика като цяло.

ПП.
В този ред на мисли, иска ми се освен на диск, да имаме щастието да видим операта ( а защо не и предишната) на живо. Както писах по-горе, нищо не може да замени живото изпълнение. Нито ХХХ-инчовата плазма, нито квадро-хипер-ултра съраундът.

ППП
Ето, че и Майк Рам се е отчел с хубав репортаж.

Най си е баш да си проЗд!

noScienceВ началото на август у нас дойде на посещение Шимон Перес.
Кой е той ли? Ми ако не знаеш, нито пък те интересува, не чети нататък. Това не е за тебе.

Та оная сутрин, както имам навика да си ходя с “тапи” в ушите – т.е . слушалки, чух речта му. Хареса ми, като по-специално искам да отбележа тия пасажи:

– Как стана така, че една малка държава като Израел стана толкова силна?

– Нямахме друг избор. Трябваше да сме добри във всичко още от самото начало. Единственото, с което разполагаме, това са хората. Вие имате същия ресурс. Пионери във всяко едно отношение. Фермери, доктори, войници… Земята е малко, а водата – съвсем. Няма природни ресурси. Но трябваше да нахраним хората. Започнахме да произвеждаме храна, без да имаме земя и без вода.Днес нашето земеделие е базирано 95 % на науката.И е може би едно от най-добрите в света. През тези 62 г. бяхме нападани седем пъти.

………..
– В България освен за срещи с президента и премиера идвате и за да участвате в една конференция, посветена на мерките срещу икономическата криза. Макар да не сте специалист по финанси, какъв съвет бихте дали?

– Не ходете в банките, идете в научните лаборатории. Там е истината, там може да се създаде нещо и да се спечели от него. Там, в научните лаборатории, се крие реалният изход, а не в тре зорите на остарялата банкова система. И съм сигурен, че България може да направи това с правилните хора и с желание, разбира се. В началото ние живеехме в постоянен дефицит. Но постепенно започнахме да градим, да градим… Има глобален и индивидуален свят. Глобален ще рече, че няма национални икономики. Преди икономиката бе на базата на земята. Земята правеше нациите. И войните. Сега живеем с науката. Науката не може да бъде завладявана. Тя не може да има граници. Затова трябва да участваме в това глобално състезание. От друга страна, науката е дело на индивиди, на отделни хора. Независимо дали са известни, или не.
Оставете хората си да поемат инициативата

Цялата реч е тук.

Вечерта пускам телевизора и щракам тези новини, онези новини. Казаха хората че човекът дошъл и говорил. Хубаво. Но думата “наука” не беше спомената ни веднъж в репортажите. В един от всички, които чух беше заменена с “високи технологии”, които бяха споменати мимоходом. То не че високите технологии стават без наука, ама нали така, може хората да не се сетят, ако не го кажем направо… Пък как да споменат науката, на която високият гост отдели толкова място в речта си, като на’ще родни политици воюват с озверение срещу родната наука… Я да замажем положението, да не си помисли някой, че науката е важно нещо, пък чичката ще си отиде, к’во е говорил и к’во не – кой ще помни. И на кого ли му дреме.

А нашенски е лафът “Не ми давай акъл, дай ми пари.” От евреин пари не можеш да вземеш, а това че ти дава акъл безплатно… Абе я чупка! Ще си правим казината на мястото на институтите – там е парáта! Оня с акъла да оди да си…

Пък те израелците ще продължат да си се развиват.
А ние…

Та, ако си прост, барем няма да ти пука.
Прости хора трябват на тая държава!

Изберете – а) или б)

Интелектуална проява, или простотия?
А да ви видим сега.

Става въпрос за песничката на Rachel Bloom
Fuck Me, Ray Bradbury

На първо четене, отговорът е ясен.
Пуританите могат да се задоволят само със заглавието и то ще им даде смисъл от живота поне за няколко месеца.

Но да видим за какво става въпрос.

Steve called me up and said: “Wanna hang out tonight?”
We could see an indie film or just grab a bite
I said: “Oh, Steve, YOU’RE cute, but a MOVIE’S not what I need. No offense, BUT I’d rather stay home and read.”

Я, младо момиче предпочита книги пред филми?
(не че не познавам такива де)

Но нататък:
“F-ck Me, Ray Bradbury

А, кой беше тоя пергиш Ray Bradbury?

The greatest Sci-Fi writer in history”
….

Всъщност Бредбъри е много повече от Sci-Fi писател. Той пише по сложни теми (не само фантастика, която за доста индивиди е “третокласна литература”), със сложен език, трудно смилаем от много хора, и не на последно място е изключително поетичен.

А празноглавата мацка дали познава наистина творчеството му, или е чула нещо там и е решила да се направи на интересна?

В клипа се споменават някои книги на Бредбъри, но ето какво казва и самото девойче:

“I would say very earnestly that I am overwhelmed with how well he combines such mind-blowingly cool ideas with the realism of how humans deal with these ideas,”

“That’s what struck me especially about Martian Chronicles or The Illustrated Man…. I found myself as emotionally engaged as I was mentally”
От интевюто й в SeattlePI.com blog става ясно, че не само добре познава произведения на дядо Рей, ами и ги оценява обективно.

В клипа се акцентира върху тийнове с книги, литературни фенове, че даже и Кърт Вонегът се споенава за момент, макар и фенката му да отнася шамар :D…

Много нестандартно и различно от фокуса на безбройните поп, рап и т.н. клипове, които ни заливат от ефира (за ония, в които поп върви в съчетание с още една дума да не говорим).
В клипа се предлагат едни други ценности, от тези, които са общоприети сред по-големия процент на младежите, а именно – качествената литература.

Ноо, начинът на поднасяне на цялата работа…

А? какво?

Начинът всъщност е точно същият, както се поднасят ония, другите “ценности” които се натрапват като стремеж на младите. Точно начинът, по който посланието най-лесно ще достигне до тях. Тук се подсещам за паралел с филма “The girl next door”, представен у нас с идиотското заглавие “Съседка за секс”. По-точно за образователните филми по полова просвета, на които всички ученици заспиваха и накрая, филмът направен така, че да заинтересува тийнейджърите.

Та, в крайна сметка а) или б)?
Интелектуално или просташко?

Май отговорът не е еднозначен?

За мен всъщност е.

Ако можех, бих стиснал ръката на Рейчъл Блум.

(шшш, ръката бе, казах ръката…)

Голямото слухтене

img
В коментар към предишния пост Богомил Ветров предложи да направим нещо като онлайн конкурс за разказ, есе и т.н. по темата за тоталното видеонаблюдение.

Аз предлагам темата да включва по желание на потенциалните автори и подслушването на Интернет, следенето на кореспонденцията и трафика. Изобщо всяка форма на контрол над мисълта.

Богомил вече е отворил конкурса с първия разказ.

Понеже не е ясно, ще предизвикаме ли интерес, дали ще се наеме някой да оценява разказите и т.н., предлагам да караме нещата в движение.

Първо да видим, ще има ли интерес от страна на автори, после дали ще се появи кандидат жури и т.н.

Още – предлагам конкурсът да е само за разказ или есе, евентуално за повест. Е, ако някой предложи роман, няма да го върнем, доколкото конкурсът е виртуален, не зависи от публикуване на хартия, нито от заплащане на редактори и т.н.

В крайна сметка, може изобщо да не бъде конкурс, а просто колекция от разкази на дадена тема.
Ако има итерес, наемам се да направя специален сайт, може би нещо като wiki, което да е като “концентратор” на творбите.

Някога, някъде…

coopyright-criminalПоследните оцелели членове на племето изтощени до краен предел се промъкваха под ниските клони, понякога пълзешком, търсейки пролука в гъстия храсталак. В един момент първите изпълзяха до голия връх на ниско възвишение. Мястото изглеждаше добро. Имаше и малко изворче.

– Тук ще направим почивка – заяви Сребърната грива.

Бързоногия – млад воин, един от последните живи изми раната на ръката си във вирчето, няколко крачки под изворчето и отиде при Виждащия.

– Ако Гролите ни настигнат, вече не можем да ги спрем. Трябва ни Негасимия огън. За какво мъкнем тези мехове, след като не ни помага!
– Негасимият огън се ползва само в храма на Великия Шаниту! Ако го ползваме сега, той ще ни порази!
– Ако не го ползваме, Гролите ще ни поразят! Дай на мене, ако не смееш да го ползваш.
– Знаеш, какво стана с Бавната ръка, Бързоног! Ще го последваш!
Бавната ръка – младеж, който обичаше да си играе със всякакви неща и да строи странни съоръжения от клечки, лико и камъни беше открил как да прави Негасим огън. За наказание, че е разкрил тайната на Великия Шаниту той, посредством ръцете на Виждащия го обля с Негасим огън и нещастникът изгоря в страшни мъки, търчеки в пламъци през гората, през реката, докато не рухна в дълбокото, продължавайки да гори и да вдига облаци пара.
– Така или иначе всички ще го последваме скроро – на шишовете над Гролските огньове!
– Стига Бързоног! – намеси се Сребърната грива – гролите не знаят, че сме тук. Ще отдъхнем и ще тръгнем преди…
Кремъчното острие на стрелата превърна последите думи в кратко изхъркване.
Бързоногият се обърна рязко, за да види, как каменният топор се спуска върху черепа му.

……………

Наромските легиони се строяваха в широка дъга между Реката и пътя към Кулсор.
Генерал Сахура връхлетя в помещението на жреците в храма на Ар-Мон.
Наромите са пред столицата! Загубихме всички битки. Наромите имат мечове от гъвкаво желязо и наште са безпомощни. Трябва ни тайната на гъвкавото желязо, тая нощ да изковем мечове, утре ще е късно!
Тайната на гъвкавото желязо се пази в храма на Апт! Ние не я знаем. Нямаме право да я знаем, нито да я даваме на някого.
– Защо наромите я знаят тогава?!?
– Те са неверници и злоупотребяват с даровете на Боговете!
– Скоро ще злоупотребят и с вас! Извадете Изгарящото око! – Утре при изгрев ще можем да изгорим много нароми, преди да стигнат до нашите редици.
– Само Великият жрец има право да го пипа, а той е с фараона във вилата му при горното течение на Реката.
Генералът настоява още дълго, докато повикана тайно от някой жрец, не влезе патрулна част от Гвардията на фараона и го отведе окован.
Сутринта стоманените наромски меочве срещнаха бронзовите птахски и ги пречупиха като съчки. Стоманените остриета като хищни клюнове се впиха в позлатените бронзови плочки на птахските ризници и ги обагриха в червено.
По-късно този ден наромска центурия нахлу в храма на Ар-Мон и методично го разграби. Разярен легионер, попаднал в помещение, пълно с папируси и нито един златен предмет хвърли факла в помещението и продължи да търси плячка другаде.

Тайните на птахските жреци бяха запазени завинаги.


– Каква е тази огромна сграда – гордият мъж с червения плащ задържа коня си и посочи с ръка.
– Великата библиотека – там е събрано знанието от целия свят!
– Всичкото знание е събрано във Великата Книга! Всяко друго знание е ненужно и вредно!

Пламъците обвиха сградата и отнесхоа знание, трупано с хилядолетия от безброй народи в небето.

….

– Как смеете да твърдите, че нашата Твърд се върти около Светилото!
– Достигнах до тези изводи с наблюдения и изчисления, Ваше светейшество
– Никъде в Книгата не пише такива работи! Наблюдавали сте картини, внушени ви от Лукавия! Ние знаем, как да го изгоним от вас.
На площада войниците на вярата вече струпваха кладата за поредния еретик.

….

– Трябват ми резултатите на Милиганския университет за плазмони върху сребъно покритие на резонансна решетка. – Хенри, докторант в лабораторията се облегна назад и отпусна малко облегалката на стола.
– Ичерпахме библиотечния лимит. Можем да ги получим отново следващото тримесечие. – отвърна професор Милър.
– Трябваше да ги копирам.
– И да разбиеш защитата! Щеше да си вече в затвора, за 20 години.
– Светът се е побъркал – професор Рейнолдс – Изкопаемото, както го наричаха в института изсумтя. – по време на Тихата война свободно обменяхме знания с учените от Сбора, а бяхме уж врагове. Имаше споразумение, да има всеобщ достъп до научните трудове. Беше достатъчно просто да идеш в библиотеката. Тогава нямаше комуникационна мрежа и ходехме до библиотеката да четем – поясни той.
– Но тогава Сбор-ниците са можели да ползват нашите знания! – възкликна Хенри – как е било позволено?!
– Както и ние техните – намигна Изкопаемото – Те доразвиваха нашите, ние технте и науката напредваше бързо. Когато по един проблем работят повече хора, даже от враждуващи страни, проблемът се решава по-бързо. А и едната страна знае до къде е стигнала другата, както и обратното. В крайна сметка и двете страни са до едно и също ниво на знания и технология и нкоя не смее да нападне другата. Сега не знаем Илаинците или Чинайците до къде са с дезинтеграторната технология, някакви слуховв има, че са получили по-ефективни източници на антиматерия…
– Кошмар – две враждуващи сили са си разменяли знания, сега не може два университета в една и съща страна да си ги споделят! – Хенри гледаше ококорено
– За права върху иформацията трябва да се плаща! – натърти професор Милър. – Бюджетът ни е ограничен, не достига за информация, за консумативи, за апаратура. Следващото тримесече ще можеш отново да ползваш резултатите на Милиган за 10 дни, ако не се преборим за грант по някоя научна програма на правителството.
– А по времето, за което говори професор Рейнолдс не се ли е плащало?
– Плащаше се, но такова безумие, за ограничено ползване не е имало никога. Щом получиш списанието, можеш да го ползваш 100 години ако искаш и да го даваш на колеги да си го преснимат.
– Това е престъпление! – проф. Милър се наежи.
– Дрън дрън – Илаинците или Чинайците си ползват всичкото знание, до което се докопат.
– Те пиратстват!
– Пиратстват и работят, ние чакаме от тримесече на тримесечие…
– Дребните неудобства не ни дават право…

През нощта Илаинските ракети, снабдени с няколко стелт технологии, събрани от няколко лаборатории по целия свят бяха преодоляли неусетно противовъздушната отбрана и бяха разположили пръстен от деизнтегратори около града. В момента, в който професор Милър разясняваше аспектите относно правата върху информацията, пръстенът се синхронизира и се включи на вълна, унищожаваща живата материя и запазваща сградите, компютрите и информационните кристали в пълна изправност, лишавайки професора от възможност да доразвие тезата си.

Всичко това се случи “преди много години в една далечна галактика” на планета, наречена Намаймуни.

Всяка прилика със събития и страни от земната история е.. неслучайна.

Изображението е от тук: http://www.opensourcecinema.org/node/2226

После дойдоха за евреите…

Покрай акцията срещу “Моята библиотека” българското население, обитаващо мрежата, или поне някои сегменти от нея, заприлича на истинско “гражданско общество”.
Единната реакция спрямо безумието и арогантността на държавния силов апарат създава в четящите заблудата, че има голяма част от обществото, готово да защитава правата си и да не мълчи безропотно, при всяка злоупотреба с власт на имащите такава…

Един пост на deni4ero обаче ме върна на земята.

Вярно е, че акцията срещу онлайн библиотеката е насочена спрямо културата и образованието на нацията, които и без това с поредица от (може би целенасочени) действия през годините бяха смъкнати до равнища, много по-ниско от морското.

Вярно е обаче, че всъщност повечето, които се включиха в протеста май повече бяха подтикнати заради нарушаването на удобството им, отколкото от такива “глобални” съображения. Не се наемам да смятам проценти, а и предполагам при повечето освен личния мотив има вличние като мотиватор и недоволството от общото състояние на образованието и културата.

Но всъщност лесно може да се види загрижеността на нацията за науката й например, като се проследят реакциите спрямо атаката на мутрите срещу БАН. По-голямата част варират между “да ги махат, да не ми ядат хляба” и по-мекото “абе сега сме в “криза”, не можем да си позволим наука”… Без коментар, защото, ако го напиша мнението си за подобни “мислители” няма да е никак лицеприятен и може да ги заболят главичките, докато го четат… (ако въобще четат де)

За злоупотребите със здравето на хората Григор се умори да крещи. Глас в пустиня. По-лошо – в пустинята все може някой да чуе. Във вакуум.
Наскоро познат ми разправяше за одисеите си със здравната каса. В общи линии го мотаели сума време, заради лош софтуер. Човекът им предложил да им даде безплатно негов софтуер, да могат да го ползват. Служителят на касата с въздишка признал, че никой от шефовете всъщност не иска да има работещ софтуер. Виж, ако предложи много скъп софтуер и още повече той никога не заработи, би могъл да се включи в “разпределението на благата”. Пак без коментар.
Здравната каса от как е направена, все е пред фалит, все няма средства за болните а разни хора пълнят гушите. Колко мерцедеси генерираха здравните осигуровки.
А родители се мятат в отчаяние да намерят средства за лечение на децата си, които могат да бъдат спасени, ако някои задници нямат нужда постоянно да сменят седалките на колите си заедно с цялата кола, че иначе им убива. Коли купени с нашите здравни осигуровки! Както и много други неща купени и платени с парите за здравето на децата ни, на родителите ни, на самите нас.
Как да не обичаш ближния!

А на някого да му дреме за това?

Когато стане въпрос за лошото образование, издънките на изпитите, липсата на елементарна обща култура в повечето ученици стандартната реакция е “даскалите са виновни! Само за пари плачат, а не правят нищо!” . А че без пари трудно се прави “нещо”? Че от години “дакалската” професия е една от най-непрестижните? Че “даскалът” ако пише двойка на някое келеме, което си вири краката по чиновете и пуши в час идват мутрите на баща му и разкзават играта на нещастния “даскал” позволил си да изисква мутрачето да учи? На някого пука ли му?

Като споменах нашите родители, колко човекоиндивида надигат глас, как те били “изхранвали” незнам си колко пенсионера, които “лежали на техен гръб” и как си искали тия пари.
Абее малоумнико, ти докато си се лигавел и си се валял в собствените си секрети, тези хора са работили, за да има какво да плюскаш и да произвеждаш секрети! И после, когато си чупел прозорци, чинове и си киснал по дискотеки, за да имаш пари тези хора са си скъсвали задниците от бачкане. Това, че някой (кой ли…) е изял пенсионните фондове не е тяхна вина. Те имат право на достоен живот, както връстнците им в други страни. И ако не можеш да им помогнеш, поне не ги плюй и недей да ламтиш за жалките им левчета. И не скачай с номера, че те не били работили, затова нямали пари.
Работили са драги, изтискани са до дупка и са захвърлени на боклука.

На някого да му пука?
Или ние не сме от тях ще речете. Що пък да ни пука за чужди кахъри?

Ами гражданско общество, общество от граждани, и изобщо граждани, “европейци” и т.н. можем да станем само ако ни пука. Иначе сме сбиршина от екземпляри, на по-ниско ниво от кварталните помияри. Защото те се обединяват в глутници и си защитават взаимно “правата”. “Права”, за които доста двукраки са доста по-загрижени, отколкото за правата на себеподобните.

ПП
Още по темата

Поредният позор за народната милиция

541FВ предишния пост похвалих полицията. Когато някой си върши работата добре, заслужава похвала.

Когато вместо да си я върши, се прави на велик заслужава съответната реакция:
http://www.webkeybg.info/the_cave/?p=336; http://www.webkeybg.info/the_cave/?p=12

Сега при Краси попаднах на поредната грозна полицейска изцепка .

Всъщност полицейска е неправилно. Редовите полицаи, които както писах по-рано ме впечатлиха с работата си на концерта на AC/DC в случая не са виновни, а точно наследниците на “народната” милиция, заемащи ключови постове в полицията. И не само там за съжаление.

За какво става въпрос. Свалена е от мрежата една електронна библиотека. Според цитираната в поста на Краси статия от “Дневник”: “Разбита е пиратска интернет книжарница”.

Лъжата се набива директно. В една книжарница се плаща. В библиотека се чете безплатно.
В “Моята библиотека” не се плащаше. Входът беше свободен. Следователно за каква книжарница говорим.

Още повече познавам писатели, които сами си качваха книгите във въпросната библиотека.
Когато питах един от тях за книга, която не бях успял да купя, той ми прати директно линк към chitanka.info. Или и той е “престъпник”, че предлага книгата си безплатно, след като изразих ясно желание, че искам да я купя?

Всъщност тази “новина”, показва до колко са обективни новините, които чуваме и четем по медиите за “разбити престъпни групи”.

“Разбит е наркоканал” – да се чете “хванати са две циганета с лепило”

“Разбит е канал за крадени коли” – тоест “хванахме един да сваля огледало от изоставена с години бричка”

“Разбита престъпна група за фалшифициране на документи”“хванахме ученичка с фалшива медицинска бележка”.

“Разбит е нелегален аукцион на картини” – ” бе той си беше легален, ама не са си платили на когото трябва.”

До колко електронните библиотеки, като chitanka.info са вредни за носителите на разни права и най-вече за авторите, защото всъщност единствено те са важни, прекупвачите не са интересни, въпреки че основно те злоупотребяват с преследване на читатели и фенове?

Ами след като открия интересна книга онлайн, обикновено си я купувам. Също ако попадна на интересна поредица, не чакам някой да качи следващите томове, ами ги купувам….
Така са и моите приятели. Какво, май се оказва, че електронните библиотеки не нарушават интересите на писателите, а работят в тяхна полза?

От друга страна те са безкрайно удобни, ако в даден момент ти потрябва пасаж от книга, която в момента е на километри от тебе, на лавицата у дома и да “прибягаш” до там е невъзможно.

При Григор видях един писател, който не се притеснява да дава линк към книгите си точно в “престъпната “книжарница”” . Чудех се, дали да постна линка, но си дадох сметка, че съответните “органи” надлежно са прослушали всички постове там, така че няма какво да го крия.

Но няма какво да търсим логика в милиционерската дейност.

Всъщност целта е да се имитира дейност. Да се имитира така, че да изглежда че нещо се прави, а всъщност истинските престъпници да остават недосегаеми. А за да има все пак наказани – набеждаваме някого за престъник и се саморазправяме грозно с него.

А на търсещите изява и лесна слава милиционери да подскажа:

В самия център на София се намира една много опасна сграда:
Народната библиотека

Там дават да се чете!

Вземете я гръмнете, че да не се учат те така да четат на “кьор софра”!
А и партийната повеля е да се затрива с бързи стъпки науката и образованието в страната, така че с този благороден акт ще спомогнете за по-бързото й изпълнение!

Снимката е от Actualno.com

Автор на “знака” 451Николай Теллалов

ПП
Още по темата:
“Героичната” акция на ГДБОП срещу chitanka.info
2010-06-22 chitanka.info
“престъпната” Читанка
451 по Фаренхайт – Григор
451 градуса по Глупенхайт
Четене и други престъпления
Ще възкръсне ли Читанката?
451° по Фаренхайт – при Маркуча
Евтин пиар, скъпи последици
Интернет отвръща на удара
Спад на криминогенната обстановка в страната
пак за Читанка.info
За книгоиздаването в България с тъга, или на кого пречеше chitanka.info
42° по Целзий (есе за сайта “Читанка.инфо”, МВР и авторските права)
Ако библиотеките бяха създадени днес…
Главна Дирекция за Борба с Обществената Просвета (ГДБОП)
За пиратите и паразитите
Това вече се е случвало
I-kvo-kato-sprqha-4itankata

И един доста по-подробен и систематичен списък с линкове по темата, подредени по дати:
Реакции по случаят „Читанка.инфо“

High voltage rock ‘n’ roll

ac-dcВсяка буря започва с гъсти, мрачни облаци, схлупващи се все по-ниско над пълзящите по Земната повърхност индивиди.

В тоя случай облаците бяха декемврийски…
Тогава от много места светна новината “AC/DC идват в България!” Този път наистина.
Осезателно се почувства нарастващият електрически заряд, върху декемврийското небе запроблясваха почти видими, още безшумни светкавици.

Поръчката от сайта на Eventim, разходката до офиса им в снега – сама по себе си заслужаващо отделна история събитие, мероприятия допълнително вдигащи волтажа на очакването.

Билетите заеха мястото си над бюрото ми, където “преживяха” доста техни предшественици, отлежаващи в очакване.

Натрупаните волтове надлежно бяха складирани в кондензатора на времето, чакащи момента на разряда, давайки за момента път на други, текущи събития.

И ето месец май дойде, заедно с него стрелките на волтметъра удариха червената зона, подклаждани от непрекъснатия поток информация, относно предстоящия концерт, не малък дял в който добави радио Z-rock, избрано от организаторите за официално радио, отразяващо събитието.

Месецът се оказа мокър… много опасна ситуация, в случай на работа с висок напрежения. Но Бог се оказа рокаджия – в деня на концерта времето беше прекрасно, спокойно цяла вечер фанелките с къс ръкав бяха напълно достатъчни.

И този път (може би последен? Някои хора растат и им предстои самостоятелен път) обичайните заподозрени към 18 и 30 атакувахме подстъпите към стадиона.

Редно е да отбележа добрата организация на пропускателния режим, влязохме бързо, без изнервящо висене, съпътствало други подобни прояви. Единствената забележка към организаторите е, че в областта преди контролата се продаваше вода, а след нея – само бира. Е, ние се запасихме, но видях хора с деца, които безуспешно се оглеждаха за вода. Сигурно е имало начин да се излезе до сергиите, но определено не беше добро решение.

Е, австралийците си имаха… конкуренция. “Моят вечен конкурент” откри купона.
Нещо все на тях се натрисаме… За разлика от предния път, когато конкурентите звучаха доста сносно, този път положението беше отчайващо. Може би защото липсваха свежите беквокалистки, които запълваха луфтовете на Емо Ковърдейла… А май и самият той беше зле и само рецитираше, вместо да пее? Най-лошото беше, че нещо песните понамирисваха на чалга…
Май само първата и последната песен ставаха, пълнежът между тях беше излишен.
Но думата не е за “Конкурент”.

След като Емо ни обясни, че сме шибаняци, си събра бандата и се оттегли.
Вече стрелката на волтметъра удари окончателно края на скалата. Всяка минута ставаше взривоопасна. По трибуните тръгна мексиканска вълна. 21 часа. Светлините притъмняха, народа наскача… Фалшива тревога. Мексиканската вълна тръгна наново. 21,08 – вече няма грешка.

Rock N’ Roll Train -ът полетя неудържимо върху релсите, за да дерайлира така, че локомотивът му да се озове чак на стадион “Васил Левски”.
Легендата AC/DC се появи на българска земя. Ангъс побягна с пресечената си стъпка. (Сметнхаме, че за 2-та часа е пробягал към 7-8 километра… При това с китара, която не е безтегловна. Де да имаха повече маладежи формата на този “пенсионер”.)

Тонове TNT разтърсиха с гръмотевични удари майската вечер, за да подържат адреналина All Night Long, че и повече 🙂 . War Machine на австралийците изсипа опасният си товар от китари над предимно чалгарския град. Камбаната от Ада се разлюля над терена на националния стадион.
Куклата Rosie яхна локомотива и тактувайки с краче го подкара към следващата спирка на групата.

Дълги години гледахме AC/DC на нелегални касети. После все заобикаляха България. Най-накрая ги видяхме – същите, както и през ония години, когато музиката им беше забранена. Е, малко по-стари, Брайън попрегракнал и току се подпираше – май гърбът го понаболяваше, но същите със същото шоу.

Let There Be Rock – Ангъс след серия спринтове и акробатични номера изкара 15 минутно соло в стил ’70-те години. Отдавна бях зажаднял за такова нещо.

Времето за концерта бързо отлетя по Магистралата за Ада.

For those about to rock

F I R E ! ! !

Дълго събираният заряд изригва в кулминационен залп от 6 оръдия и доразлюлява и без това разтърсения стадион, удряйки здраво в слънчевия сплит. Наистина импозантно!

We salute you!
реве групата.

We salute you!
отговарят близо 70 000 гърла.

Последни електирчески разряди под формата на фойерверки.

Напрежението е разредено окончателно. До следващият път. (който вече се вижда ясно на 22 и 23 юни 😉 )

Лампите светват, роудитата се втурват да разглобяват апаратурата.
Трибуните опустяват.

Отново трябва да отдам заслуженото на полицията и охраната (така де, когато си вършат работата добре, заслужават похвала.) Изнасянето от стадиона беше добре регулирано, в метрото пускаха на порции, за да не поеме част от тълпата на собствен ход по релсите, подкарана от доста осезателен волтаж.

Отказахме се от метрото и поехме пеша до центъра. При гледката на куповете боклук, останал след тълпите Иван заключава:

“Титаните на рока си тръгнаха, ред е на титаните на софийския боклук.”

След това таксито, в което не дънеше чалга за щастие ни откара.

AC/DC са особена група. Като се замисля, друга подобна няма. Майтапят ги, че свирят само едно и също… Но пък как го свирят. И винаги са на гребена на вълната.

Преди се водеха хеви метъл група. Сега ги наричат рокендрол група…

Всъщност те винаги са свирили блус. Като се заслушате в почти всичките им песни ще откриете класическия 12-тактов блус, изсвирен много твърдо. И както блусът е непреходен, така и AC/DC.

Като обобщение може би трябва да кажа, че концертът даде увереност, че даже и да си изпуснал нещо, винаги може да има и втори (неочакван) шанс, да го постигнеш?

Всъщност не. По-скоро това беше нагледно здраво доказателство, че има непреходни неща, дълбоко в основата на всичко, които не изчезват като еднодневки, а продължават да събират и да вълнуват няколко поколения.

Изображението е от тук

Да мислим понякога, а?

Зимна нощ, някъде средата на 80-те години. Влакът се отдалечава от софийската гара и извива гръб из Искърското дефиле. Вагоните са препълнени със студенти, отиващи да вземат новогодишна глътка въздух, преди голямата сесийна офанзива.

Опитвам да чета списание, но непрекъснатият ромон на разговора между две момичета, до колото разбрах студентки по българска филология ме разсейва.

Влакът влиза в тунел. Едното момиче казва нещо. Другото отвръща: “Повтори, моля те. Тъмнината поглъща звука и не можах да те чуя добре”. Аз едвам не изтървам списанието, чувайки за неподозираното физично явление…

Надявам се на всички, или поне на посетителите на тая пещера е известно, че тъмнината всъщност е липса на светлина. И че както тъмнината, така и светлината нямат никакво отношение към звука.

Освен това, на почти всеки му се е случвало да пътва през тунел, и добре знае, че там е по-шумно, отколкото навън. Защо не е трудно да се досети човек.

Интересно ми стана, как бе съчинено неправоподобно обяснение на дадено явление – а именно невъзможността да се чуе нещо поради по-големия шум парадоксално бе сведено до поглъщане на звука!!! Тъмнината в случая е башка.

За случката се сетих, като прочетох едно странно “обяснение” на едно съвсем обикновено явление – следите на реактивните самолети.
А именно “пръскане на химически и биологически съединения върху неподозиращото общество”.

Не казвам, че някога (може би и днес) на дадени места не са правени подобни експерименти.
Въпросът е, че това няма нищо общо с полетите на гражнаската авиация и следите от самолетите, които наблюдаваме.

Като летите със самолет, погледнете към земята. Често ще можете да забележите сянката на самолета, следвана от сянката на “опашката”, която оставя зад себе си. Вярвате ли, че самолетът ви, освен да ви превозва, извършва пъклената дейност да пръска с … нещо там?

Както писах в коментар под поста, следите от “джетовете” са в резултат на кондензация на водни пари, получени в резултат на изгарянето на въглеводородните горива.

Изгорелите газове от такова разстояние не се виждат, но конденизралите водни пари се виждат – също както облаците. В зависимост от условията парите могат да кондензират във водни какпи или в ледени кристалчета и да се запазят от няколко минути до повече от час. Дали ще има следа зависи от височината, влажността на тази височина наличието на кондензационни ядра.

С две думи, ако самолетът лети на височина, на която има облаци, със сигурност ще има и следи. Може и да няма облаци, но условията да са добри за кондензация и пак ще има следи.

Обаче в цитирания пост прочетох потресаващо обяснение на тривиалното физично явление, което добре се учи в училище и се наблюдава и в домашни условия – най-често в кухнята.
(ПП, като се разрових се оказа, че това не е единичен пост, а част от нова широко-разпорстранена психоза. )

Научаваме поредната страшна конспирация, с която едни лоши хора искат да унищожат живота, вселената и всичко останало.

Добре, че историята помни много нехуманни експерименти, провеждани от едни човешки същества върху други, спор няма, като започнем много преди Менгеле. И че сега също се правят – така е.

И сега може би някъде се провеждат секретни военни експерименти.

Иначе други се сучват непрекъснато, като изпробване на даден хранителен или козметичен продукт първо в някоя по-бедна страна. Така беше с прословутата “Активия” на Данон.

Във Франция релклами за Активия се появиха 2 години след като продуктът беше изпорбван на други места, включително и в България. Щом стана ясно, че няма опасност някой мосю или мадам да се посере по време на официален жур, чорбата беше благословена за продажба и в страната производител…

Все пак идеята на такива експерименти не е да се унищожи човечеството. Продуктът най-често е тестван и това са последни “полеви” изпитания, които колкото да не е коретно да се правят без знанието на опитните зайчета, няма да доведат до катастрофа.

Вярно е, че помним много екологични катастрофи. Чернобил и последният разлив на нефт в Мексиканския залив са за съжаление само малка част от всички събития с унищожително влияние върху климата, животните и хората, дължащи се най-вече на алчност, невежество и “икономии”. Икономии, струващи милиарди.

Заради алчност и икономии бяха загубени и две от американските космически совалки, заедно с по 7 души екипаж всяка, плюс апаратура за милиони. Всъщност втората совалка до голяма степен бе загубена поради “екологични” съображения…

Светът знаем се управлява от парите.
Заради икономическия интерес, често корпораците “икономисват” предпазните средства и рискуват живота на хиляди, както и унищожават природата.

Опа, да си дойдем на думата – интересът.

Корпорациите имат интерес да влагат по-малко средства, а да извличат колкото може повече.

Те имат нужда и от нови пазари, за да продават продукцията си. Имат нужда и от повече (и по-евтина за съжаление) работна ръка. За това и разширяват влиянието и дейността си във все повече страни.

И какъв би бил интересът им в такъв случай да унищожават население, от което очакват да купува стоките им и също така да ги произвежда?

Да, да речем, въпросните корпорации биха имали интрес да държат населението на тия страни на ниско образовалено ниво, колкото да може да ползва стоките им и тук-таме да “произвеждат” местни специалисти, за да не се налага да внасят скъпо платени от техните страни. Но хипотезата за лошите, които искат да затрият човечеството отпада, зададем ли класическия въпрос на Ленин: “Кому выгодно?” (Всъщност въпросът има далече по-дълбоки корени – идва от римски времена, но въпросният “класик” го възроди в сравнително по-близко време)

Като помислим – май на никого.

По начина, описан в цитирания пост наистина може да се промени климата, природата а и Земята да бъде направена негодна за живеене.

Чел съм предложение за тераформиране на Венера, посредством подобни методи – чрез исзипване в атмосферата й на подходящи химикали. Проблемът е, че начинанието е безумно съпо. Може би и създателите на новата конспиративна теория са я чели и са съчинили “новата заплаха”?

Също така е възможно и да се венераформира Земята. Проблемът в случай, освен в безумната цена е и в липсата на какъвто и да било смисъл.

А, въпрос също е, къде са тогава противовъздушните сили на въпросните страни, над които се изсипват хипотетичните химикали?

На кого би бил изгоден такъв сценарий? На извънземните? Хмм, ако искаха да ни затрият, можеха да изберат много по-бързи и ефективни методи.

Аз обичам да чета фентъзи. Там най-често има някой “лош”, който иска да унищожи света. Мотивите му обикниовено са мъгляви, но приемаме, че прави така, защото е лош и гледаме, как нашият човек ще му набие канчето.

Обаче добре е да правим разлика, когато говорим за реалния свят. В противен случай идва въпросът дали си пием хапчетата редовно…

Защо ли хората толкова лесно се поддават на безумни психози?

Както съм казвал и преди, проблемът е в невежеството.

Но си мисля, защо двете филоложки намериха неадекватно обяснение на нещо, без да им направи впечатление нелепостта му? Да, от тях не се иска да са специалистки по физика, но леко замисляне би било достатъчно, да оценят ситуацията. Проблемът явно се корени в качеството на образованието.

Много се говори, как преди 10-и ноември сме имали чудно образование, после лошият капитализъм го унищожил.

Двете момичета бяха учили точно през оня период. Но образованието и тогава, и сега не учеше на мислене и на наблюдателност. Съчетано с претоварената програма, място за мисъл не остава. Децата се борят да избутат срока, да вземат изпитите, а дали остава нещо в главите, дали изобщо се научават да мислят, никого не го е грижа.

В наше време вече на образованието се гледа все повече като на рудиментарен процес…

За това и масово хората не правят разлика между наука и псевдонаука, между реалност и въображение и се подават на всякакви психози.

За разведряване два свежи линка (уви, като гледам и там, колко народ се е вързал на провокацията):
Нова опасност за здравето.

НАСТОЯВАМЕ ЗА ЗАБРАНА ЗА ОТГЛЕЖДАНЕ И РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В ТЪРГОВСКАТА МРЕЖА НА ОПАСНИЯТ ВИД CUCUMIS SATIVUS АКУМУЛИРАЩ ДХМО
Петиция за забраната на Cucumis с високо съдържание на ДХМО

ПП
Ето и един сериозен клип по темата:
Chemtrails и теория на конспирацията