Днес честваме ХХ години от смъртта на ….. .
Толкова често чуваме или четем горното изречение, че изобщо не се замисляме за смисъла на самото действие.

Чествам всъщност означава “Отбелязвам с тържество някакво събитие; устройвам празненство” според тълковния речник.

Така, значи тържествуваме по повод това, че някой е починал…
За траките както и да е – така са вярвали хората. Ами ние, съвременните сапиенси?

Вярно, за хората, които са оставили следи в съзнанието ни трябва да си спомняме.
За тия, които са оставили следи в общественото съзнание е редно обществото да си спомня и да организира мероприятия с цел опресняване на спомена.
Тогава защо не се “чества” рожденната дата на заслужилата личност, а тази, на която е напуснал нашия свят? Може би точно за това, че човека вече го няма и всякакви страхове от превъзхдството му и завист спрямо способностите му стават вече неоснователни дават повод за веселие на “благодарните” потомци?

Но когато някой повдигне горния въпрос, заливат го с глупости, че човек не определял кога да се роди, но можел да реши кога и как да умре… И дрън – дрън нелепости, създадени за да замажат некрофилската същност на водещите световни религии и на болното обществено съзнание, повтаряни безкрайно така, че повечето хора ги приемат, без да се замислят.

Та даже и човекът да е извършил безброй подвизи и геройства, може да се случи да си умре съвсем “стандартно” като всеки “простосмъртен”.

Като изключим хората, за които може да се каже, че най-доброто, което са направили е, че са умрели, всеки друг, който е постигнал нещо го е направил, не защото е умрял, а защото преди това се е родил. Даже ако смъртта на героя е подвиг, с който е спасил безброй други хора, той нямаше да може да го направи, ако не се беше родил.

С две думи, дълбоко мое убеждение е, че нечия смърт може да е повод да си спомним за човека, но не и повод за тържество.

Виж, на рожденните дати са незаслужено пренебрегвани.

А на 8-и декември 1929 се е родила Клара Румянова.
За нея много може да се говори и пише. Достатъчно документи има и в Мрежата. Но най-хубавото, което може да се каже е, че с гласа си е донесла радост на безброй деца.

Да си я спомним с усмивка:

В биографията на актрисата са записани много роли и театрални и в киното, безброй озвучени анимационни и живи герои, много песни, не само детски.

Но най-известна ще остане като гласа на зайчето от “Ну погоди”:
(а за къде е заекът без вълка …)
https://youtu.be/a9xzwLqFxgo

От много време когато слушам радио, пускам предимно или Zrock, StarFM или Радио 1 – rock.

Вече мога да кажа, че ефирът може да задоволи музкиалните ми предпочитания. 🙂

Но днес по обяд пуснах Дарик.

Попаднах на дискусия, за съжаление хванах края й, в която се обсъждаха социалната програма на правителството. Не разабрах, кои са събеседниците поради късното включване, но ми се загнездиха някои мисли в главата, които стържат като ръждясала панта и не ме оставят на мира.

През всичките близо 10 минути, които слушах, водещата риеше като ранена котка в прахоляка срещу програмата на финансовия министър за промяна на лихвените проценти. Най-много и се зловидеха хората, взели ипотечни кредити.

Аз нямам такъв кредит, така че не съм засегната страна. Но мога да си представя положението на човек, който изведнъж изпада в невъзможност да си плати вноските по ипотеката.

Може много да си разсъждаваме по блоговете и на чашка, как изпадащите сами са си виновни и трябва да бъдат оставени да мрат. Когато човек е държавник обаче и си е на мястото, би трябвало да гледа нещата от различен ъгъл.

Има важно правило, при спасяването на хора, пострадали от природно бедствие или катастрофа. Първа помощ не се оказва на леко пострадалите. Но не се оказва и на тежко пострадалите. Първо се спасяват средно пострадалите, защото ако се забави помощта, много от тях скоро ще преминат в категорията тежко пострадали и задачата на спасителите ще се усложни неимоверно.

При икономическа криза (независимо дали е реална или нагласена – важни са крайните резултати) ситуацията е подобна.

Ако оставиш едно значително мнозинство да остане на улицата, увеличаваш автоматично броя на тежко болните, трудовите инвалиди и безработните. Защо – всеки който може да извършва елементарни мисловни операции ще се сети. Ако не може, да пробва да поживеее няколко дни в кашон на улицата.

Не на последно място по тоя начин допълваш бройката на недоволните и потенциалните демонстраннти срещу правителството и участници в евентуални размирици. За това мисля, усилията на правителството да се помогне точно на такива хора е важно, за заздравяване на цялостното положение в страната. Нещата, както знаем са свързани и лошите условия на едни места рефлектират на други.

Най- много обаче ме подразни, как водещата екзалтирано цитираше, какъв процент от българите имали собствени жилища, и как той бил едва ли не най-висок в света.

И това, явно според нея е лошо(!?).

То да беше само тая водеща, сигурно нямаше да обърна внимание. но всъщност от началото на “промените” ни се натяква, как в България много хора имат жилища и едва ли не трябва да се чувстваме виновни за това.

Много се дразня, как като стане въпрос за цени на тока, лекарства и проиче. току някой умник почва да размахва процентите с жилищата като индулгенция. Особено, като стане въпрос за пенсионерите.

Жилището знаем, в повечето случаи е източник на разходи, не на печалба. Само в някои райони с развит туризъм или с учебни заведения евентуално може да се печели от даване на стаи под наем, но това не винаги е възможно. Често разходите са по-високи от приходите, а и не всеки собственик може да си позволи да дава квартира, по много причини.

За идеята, пенсонерите да си продадат жилищата за по-малки, или да излязат на квартира, мисля да не псувам много, че да запазим някакво приличие в блога. Явно някои хора си представят родния пенсионер, като изпечен играч на пазара на имоти… Действителността уви е друга. Четем и слушаме редовно за измамени възрастни хора. Май толкова често, че отдавна не обръщаме внимание….

Относно процента на имотопритежателите – вярно е, че в повечето развити страни хората живеят предимно под наем. Да, но наемът не е сравним със заплатата… Ако наемите са адекватни, нормално е много хора да предпочетат тоя вариант. Това осигурява мобилност при смяна на работа в различни населени места. А както знаем, в развитите страни я няма тая концентрация на всичко в столиците, така че е нормално човек да си търси по-добра работа из цялата страна и ако няма свое жилище, много проблеми свързани с продажба, търсене на ново и т.н. отпадат.

Тук обаче до скоро за гарсониера в не-престижен квартал наемът беше към 300 евро на месец, ако имаш голям късмет (не знам в момента как вървят наемите). Моята заплата и тя е от тоя порядък.
Мисля, че това е достатъчно.

А може би идеята е не да се сравняваме с развитите страни, а със силно изостаналите?
И в крайна сметка, тая истерия около броя на имащите жилище и постоянното натякване, че видите ли как ние така, а ония иначе е проредното промиване на мозъци с цел подготовка на масовото съзнание за живот в условията на все по-изоставаща и неразвита държава.

Не за газовите разбира се.
Нито за поставянето на камери и микрофони навсякъде, с цел тотално следене на всеки, както в “1984”.

Против съм подслушването на телефоните.
Против следенето на кореспонденцията – и електронна и всякаква.
Против подслушването на средствата за комуникация, като skype ,
icq, ekiga, jabber и всички други.
Против съм следенето на Интернет трафика, воденето на статистики за посещавани сайтове и интереси. Независимо дали с цел реклама или “сигурност”.

Против изискването доставчиците Интернет свързаност и всякакви други Интернет-услуги да събират статистика за трафика и за посетителите на сайтовете си.
И не става въпрос, дали това е технически осъществимо. Много IT специалисти се успокояват, че това изискване е технически невъзможно и не обръщат внимание на призивите за протест.

Да, не е възможно да се осъществи, но самият факт на съществуване на такова законово изискване отваря вратата за слоупотреби със силовите органи. А както се казва в известния виц – “върви после да доказваш, че нямаш сестра”.

От друга страна, чета често възмущение от камерите, които се появяват на все повече обществени места.
А така. Казахме обществени.

Много съм против в навлизането в личното пространство и ровенето в личния живот.
Но когато сме на улицата, в някое учреждение, обществено заведение и т.н. вече личното ни пространство е споделено с това на много други личности. И в повечето случаи сами споделяме личното си пространство.

Когато сме на обществено място, нормално е да се съобразяваме с останалите, без да нарушаваме тяхното право на индивидуалност, спокойствие и достойнство.

За ползата от камерите по пътищата писах вече. Наскоро мой приятел сподели, че във Варна шофьорите усърдно спазват правилника, защото почти на сяко кръстовище има камери. Той самият очакваше “честитка” от КАТ, защото забравил за камерите и минал на някакво кръстовище с мръсна газ.

Ами, като не му идва отвърте на човек, да спазва правилата, това е добър начин да му се напомни.

На другите обществени места, освен кръстовищата, спазването на общоприетите правила за държание със себеподобните също е важно. Когато се държиш на обществено място, както на тебе ти изнася, без да се съобразяваш с останалите, най-често пречиш на останалите.

В наше време все повече екземпляри забравят, че и другите са хора, че и те имат право на спокойствие и сигурност. И на такива екземпляри е редно да им се напомня, че не са единствени.

Не виждам, какво може да притеснява човек една камера на обществено място, след като така или иначе той е сред други хора и това, което прави не е скрито за останалите.

А ако става въпрос за протести срещу управляващите, така или иначе всички протестиращи влизат в статистиките, било то редно или не, така че наличието на камери не променя нещата.

Надигат глас и студентите от СУ, срещу проекта за поставяне на системи за наблюдение в университета.

Относно тоя проект съм раздвоен. От една страна си мисля, че средствата, заделени за тази операция е по-добре да бъдат изразходвани за нещо по-полезно. Университетът, както всяко учебно заведение у нас има много други, далече по-неотложни от системата за наблюдение. От тази гледна точка подкрепям протеста на студентите, макар че от друга, не съм съгласен, че по тоя начин се нарушават личните им свободи, защото говорим за обществено учебно заведение. В края на краищата студентите са там за да учат, а не да вършат неща, за които не биха желали да излизат на кадро.

В крайна сметка съм твърдо против в намесата в личния живот на хората, както от държавните органи, така и от отделни, не дотам цивилизовани лица. Точно срещу вторите могат да послужат камерите на обществените места.