Има интелигентни хора още в България.
Въпреки усилията на плеяда политици да унищожат последните проблясъци на мисъл и въображение в страната ни.

Ето, някой се е сетил, как да характеризира с една дума дейността на правителството, а именно: провал.

Каква по-подходяща дума от провал, може да се избере, за описание на всички буламачи, които въпросната инстанция забърка, без да се прибегне до нецензурни изрази?

Браво и на останалите, които се включиха в инициативата, за ориентиране на google, в българската политическа терминология.

Имало едни хора, още от древността, а най-вече през Средновековието.
Любознателни хора. Искали да разкрият тайните на естеството.
Наред с това, искали да открият вечното здраве, вечната младост и вечния живот. За това търсели Философския камък, дето решавал всичките тия проблеми наведнъж.

Наред с това търсели и вечната печалба. За целта опитвали да превърнат оловото в злато. Алхимици им викали.

С развитие на познанието, станало ясно, че мечтите на алхимиците не са постижими. Но работата им била полезна. Благодарение на нея се натрупало въпросното познание. И някои от тях се променили. От алхимици станали химици, физици и други естествоизпитатели. И се занимавали вече само с реални проблеми, а загърбили фантастичните.

Но част от тях не се променили. Останали си със старите разбирания. Само сменили полето на изследванията си. От алхимици станали алполитици и аликономисти.

Спира газта – алполитиците имат готово решение – ще се пуснат затворените блокове на атомната централа. Ама тя произвежда ток, не газ! Нищо – колко му е да се превърне тока в газ. Вярно, че предшествениците им не успяха с оловото и златото, но пък защо те пак да не опитат?

Спират от ЕС парите за селско стопанство заради злоупотреби – няма страшно – алполитиците ще злоупотребят с парите за инфраструктурата. И тях ще спрат – парите за здравеопазването са на лице. Важното да се превръща една материя в друга. Нищо, че крайните резултати са плачевни. Те ще опитват, пък може да се получи.

Тристранната коалиция изяла резервите – нищо – виновни са ЕС, Световният империализъм, Иван Костов и пенсионерите. Колко му е да превърнат едно в друго. И да се получи трето.

Да, ама от ЕС нещо не вярват в алхимията. Разчитат на други науки. За това и режат. Сега пари, утре може и членство. Особено ако алполитиците и аликономистите не си вземат изпитите и не се превърнат някакси в политици и икономисти!

Въпросът с блоковете на Козлодуй е болезнен. Аз бях против закриването им и принципно съм за отваряненто им. Аргументите, че от това основно ще се облажи енергийната мафия са верни, но тя така или иначе си се облажва и от останалите централи. Поне пушеците ще намалеят. Но да отваряш реактори, когато ЕС твърдо възразява и е наложил строги санкции по други параграфи си е пореден пирон в ковчега на членството ни във въпросния съюз.

Аз съм от породата патологичен читател.

Когато няма какво да правя нещо, трябва да чета. Освен в случаите, когато правенето на нещо се състои именно в четене 🙂 . Когато нямам нещо специално за четене, чета, каквото има. Просто така, механично. Например правата и задълженията на пътниците в градския транспорт. Или някой плакат. Не по желание. Просто ако има нещо за четене, в следващият момент погледът ми е там.

Така и когато си пренасяхме багажа преди време, получих от съпружеското тяло доста критики за броя на книгите, на които трябваше някак си да се открие място по рафтовете. Няма страшно – в Търговище чакат още поне три пъти по толкова, да бъдат донесени 😉

Та освен книгите, преди много време купувах и много списания. Просто да има какво да чета, докато пътувам. Тогава те струваха стотинки.

Е, обикновено се оказваше, че в едно дебело списание има само една или две статии, които си заслужаваше четенето. Често и толкова нямаше.

Не беше така обаче в “светата троица” – “Космос”, “Наука и техника за младежта” и вестник “Орбита” – трите издания, които не пропусках и в които винаги се потапях с удоволствие.

Сега “Космос” и “Орбита” отдавна са история. Остана “Наука и техника”, вече не за младежта. Може би защото младежта се интересува от по-възвишени неща? Както и да е.

Купувам редовно това бледо отражение на предишното списание със същото име. Почти винаги има статии, които ми харесват и не съжалявам за покупката. Но!

Но имам сериозно питане към екипа на списанието. А бе хора, толкова ли нямате някой лев да платите на коректор. Вярно, в списанието не се публикуват реклами, приходите явно са малко, ама все пак някой пенсиониран коректор все би се навил да заработи няколко лева към пенсията.

Иначе се получава неприятна картинка.

Примерно от новия януарски брой статията за френската революция. Ами там нито веднъж май не видях пълен и кратък член да са си на мястото. Даже сякаш нарочно бяха разменени. А купата печели изречението:

“Трансцедентното право дава илюзията за непогрешимост, придава на съдиите блясъкът на божий наместници”

Няма да чопля и останалите статии (или статий според новия правопис? ), в тази май грешките са най-много. Ще приема и “Грешката на Дарвин”, където отдавна обяснени неща се представят като необясними, не като опит за наливане на жълта боя в облика на списанието, а като случайно попаднала там.

Но не мога да подмина нещо друго.

Във всеки брой има по една – две авторски статии. Останалите са “по материали от чуждестранния печат”. Мисля си, че човек когато прави компилация от една или няколко статии, или просто когато превежда нещо е редно да посочи източниците си. Както и да отбележи, кой е свършил цялата работа. (Ако кажете “а ти защо си анонимен?” – не съм)

“По материали от чуждестранния печат” точно толкова зачита правата авторите на оригинала, колкото и “снимка Интернет”. А и е информативно точно колкото “една жена каза”.

Така науката, която списанието се опитва да пропагандира прелива в нÀука.

От там до безпросветността пътят е кратък.

“Известно време никой не проговори. Само Оувес остана прав. Разхождаше се нервно напред-назад, дългата черна опашка свистеше покрай хълбоците му и от време на време той изцвилваше в почуда. Накрая рече:

— Това не го проумявам. Никога нямаше да повярваме, че в нашата ферма могат да стават такива неща. Сигурно ние някъде грешим. Според мен единственото разрешение е да работим по-усилено. Отсега нататък, другари, сутрин ще ме събуждат цял час по-рано от вас.”

Джордж Оруел
Фермата
гл. 7-а

Често чувам – “ние сме си виновни”, “преди да виним правителството/парламента/филанкишията да видим себе си”.

Наскоро в един коментар при Христина Графът казва: “Изобщо да, трябва да се протестира – срещу правителството, полицията, общината, образованието, възпитанието от соца, комунягите и Буш!
Че иначе трябва да се замислим за самите себе си, а това обикновено не е приятно занимание…”

Самата Христина казва:Проблема не е в политиците, а в мен и в теб ! …… Пиенето, наркотиците , цигарите…. оръжието, мечтите за власт. Ние им ги създадохме.

Майк Рам днес твърди: “смятам, че причината е в самите нас – ние сме лошите и промяната трябва да започне от самите нас.”

Може да се изредят още.
Като погледнете – това са цитати все на много интелигентни хора. Не ги познавам лично, но предполагам нито един от тях не прави безобразията, заради които призовава да погледнем първо себе си.

Общо взето хората защитаващи горната позиция обикновено, даже по-скоро винаги не са простаци, не правят золуми, възпитани са, възпитават добре децата си – тези от тях които ги имат.

А останалите – те не се вълнуват от тези проблеми. Те си изхвърлят боклука, карат като ненормални, бият този, който им наруши дебилното лично пространство, торшат всичко, което не е тяхно и не си задават въпроси.

Кой е виновен тогава? Ние? Те? Првителството?

Какво значи “ние сме виновни”? Всеки носи отговорност за себе си и своите действия. И за децата си. Отговорност за чуждите постъпки човек може да носи доколкото се примирява с тях. Но и опитите на отделния човек да покаже непримиримост към простотията най-често са обречени. Помните ли какво ставаше в “Нощен влак за Вавилон” на Бредбъри с човека, опитал се да отвори очите на другите пътници, че ги лъжат? Хората просто искаха да бъдат лъгани.

Кой е виновен – “ние”, “българите”, “българският манталитет/народопсихология”?

Какви са германците да речем? Един ще каже работливи. Друг подредени. Трети, като моите родители, които получаваха много подаръци и помощи от германските приятели на баща ми ще кажат – добри. Някой оцелял от Освиенцим ще твърди съвсем друго.

В зависимост от условията се проявават едни или други качества на човек. И при различни условия тези, които имат преобладаващи качества по адекватни за ситуацията надделяват над останалите, при които доминиращи са други качества

Когато образованието, културата и доброто възпитание са непрестижни, а се налага култ към други “ценности” и поведение, естествено е носителите на първите да са на заден план. Също когато е подронен аавторитетът на професии, които задължително трябва да внушават респект като тези на полицаите и съдиите, не можем да чакаме добри резултати.

Как мисля аз защо се стигна до това изпростяване съм писал тук, а също така и тук

А какъв е изходът? Да показваме на простака, че не го уважаваме и не одобряваме поведението му? Наивно. Много наивно.

Някои избират варианта “бягство” – бягство от държавата в по-добрия вариант. Или бягство от проблемите чрез разни субстаннции – начин който не помага на никого, освен на разпространителите на въпросните субстанции. Или направо бягство от живота – така остава единствено по-голямо жинзнено пространство да избуява простотията.

Единственият начин, който виждам аз, е да държим сметка на управляващите – да защитаваме правата си, да не си траем, когато публично се гаврят с нас, да изискваме подобряване на образователнта система и реабилитиране на учителската професия. Да искаме полицията и съдилищата да си вършат работата и да не пускат виновните срещу съответната индулгенция. Да държим отговорни тези, които прахосаха европейските фондове, парите заделени за защита от наводнения, пенсионния фонд, за асфалтирането на пътищата и още и още.

И ако си траем, не протестираме, не убедим още хора да протестират с нас – тогава вече сами сме си виновни.
И доказваме, че сме даже не овце, а мърша

Спиралата (от гр. σπειρα – “извивка”, от лат. spira – “извивка”, “пръстен”) е равнинна трансцендентна крива, която описва намотки около една (или повече) точка, приближавайки или отдалечавайки се от нея.  Това можем да прочетем в математическите справочници.

Спиралата е силно свързана с битието, такова каквото го познаваме.

Когато в ясна нощ погледнем небето, виждаме Млечния път – част от гигантската спирална галактика, един от спиралните ръкави на която обитава нашата Слънчева система. Ако вземем мощен телескоп, ще видим много други спирални галактики, големи и малки.

Телата в Слънчевата система също се движат по спирали, част от които по капризите на гравитацията са се превърнали в стабилни елипси. Но пресичането на спираловидната траектория на друг член на Слънчевата система често в миналото е играло съдбоносна роля за развитието на Земята. Може да повлияе и в бъдеще.

Ако пуснем вода в мивката, виждаме как се оттича по спирала. Подобен изглед ни дават снимките на Земята от Космоса. Можем да наблюдаваме спираловидните формации на множество бури, част от които могат да окажат съществено значение върху съдбите на много хора, а и на цели икономики.

Спираловидна форма има и молекулата на Дезоксирибонуклеиновата киселина ДНК, която е в основата на живота и на способността на организмите да наследяват добрите, а и лошите черти на предшествениците.

Съществува и контрацептивната спирала (тя всъщност май  няма точно спирална форма), която е от средствата, оказващи важно влияние върху развитието на цивилизациите в последно време. В смисъл, че народите достигнали определено ниво на цивилизованост осъзнават необходимостта да регулират раждаемостта и позват подобни средства. Обаче народите  на по-ниско цивилизационно стъпало не са достигнали още до това прозрение и се размножават наволя, в резултат на което изместват първите, на свой ред се цивилизоват и историята се завърта в кръг…* Не всъщност по спирала. Всяка следваща цивилизация повтаря донякъде пътя на предходната, върху чиито основи е стъпила по свой начин.

За тая спирала – спиралата на времето всъщност е думата.** За кръговрата на живота. Кръг, който всъщност е спирала.

Всяко поколение повтаря предишното… по свой начин. Всяко е различно и повтаря едни и същи грешки.

Всяка година се повтаря – училище, ваканция изпити. Или работа, аванс, заплата, отпуска. Празници, именни и рожденни дни. И нищо не е като преди. Ако отидем пак там, където миналата година сме си прекарали страхотно, може тоя път да бъде разочарование. Ако гледаме същия филм втори път откриваме нови неща.. или се чудим, какво толкова ни бе харесал преди. Работата е същата, но колегите – кой с нови проблеми, кой напуснал. Следващата витка на спиралата минава близо до предишната, но не я повтаря. Не можем да прескочим в съседен ръкав.

Ние уж пак сме същите, но сме по-мъдри, по опитни, по можещи. Или пък по-уморени, по-трудно ни се отдават неща, които сме правили с лекота, по-бързо забравяме, все по-трудно се придвижваме, чуваме и виждаме.

Днес е ден, формално приет за начало на следващата витка на голямата спирала, по която се носим във времевия океан. Всички очакваме от нея нещо ново, по-добро, по-добър късмет, по-успешна работа. Макар да знаем, че всичко пак ще се повтори, но знаем и че то е по свой начин различно. Именно това, различното очакваме да е по-хубаво, въпреки честите разочарования от предишни години. И това  е добро! Защото оптимизмът е оная много важна смазка, която ни помага да се плъзгаме по спиралата на времето, без болката от триенето – разочарованията, с които сме се сблъсквали да ни накара да се откажем.

Желая на всички, които четат този блог, а и на всички, които не са чували за него здраве, късмет и всичко най-добро.

Честита Нова година!

**Спиралата е равнинна фигура, би извикал някой математик. Така е. В тримерния случай говорим за винтова линия. А когато говорим за четиримерното пространство-време, в което се развива нашият живот нещата стават още по-сложни. Но по традиция говорим за спирално развитие и за простота наричам кривата, с която може да се опише развитието на живота и историята “спирала”.

Думите с течение на времето менят значението си.

Преди време, когато излезе сбирка с мъростите на Лао Дзъ, мой приятел се тюхкаше, че много неща не може да схване, според него много думи през вековете са се променили. Аз силно подозирам, че в случая проблемът беше в лошия превод, все пак книгата беше отпечатана на съвременен български а не на древен китайски.

Но така или иначе, думите се променят. Примерно, през средните векове думата “воня” е означвала благоухание. Ако днес обаче кажете на някоя дама, че вони много хубаво, заливането с горещо кафе може да се смята за сравнително лек начин за отърване.

Думата “пич” при навлизането в българския език също коренно си е променила значението – оригиналното значение на турски, до колкото знам е “копеле”.

Какво да кажем, за думата “страхотно” – коренът й е страх, но никой не се плаши, когато му предлагат нещо “страхотно”.

Подобна е съдбата на много други думи.

Като чета изказванията на хората, имащи властта да се разпореждат с финансиите и законите в нашата държава, често се натъквам на думата “популизъм”.

Според това, което съм учил, “популизъм” има две значения:

• “Разнородни обществено-политически течения и движения насочени към широките маси, издигащи идеи за пряко участие на народа в управлението и стимулиране на недоверието в държавните институции.
• Начин за политическо поведение за спечелване на общественото доверие чрез привидна загриженост за нуждите на широките маси (създаване на лъжлива представа за бързо и лесно решение на обществените проблеми).”

Четейки вестници и слушайки изказванията на видни политици, стигам до извода, че в значението на думата има редица нови, заплетени нюанси.

Например:

• Да се увеличат пенсиите с няколко лева е популизъм.
• Увеличаването на заплатите, на работещите, независимо в коя сфера, освен в държавната администрация е популизъм.
• Намаляването на данъците, в частност на ДДС и акцизите на горивата е популизъм.
• Намаляването или премахването на ДДС върху лекарствата е популизъм.
• Стимулирането на частния сектор с различни преференции и данъчни облекчения е популизъм.
• Раздаването на 13-та заплата и бонуси в образователната сфера и на други места е популизъм.
• Отказа от 13-та заплата, бонуси и премии на народните представители е популизъм.
• Отказа от 13-та заплата, бонуси и премии на членовете на правителството е популизъм.

Да му мислят съставителите на новите тълковни речници и учебници!