[X]

Днес прочетох статията на wattie за шествието на студентите , по повод трагедията със студента Стоян Балтов.

wattie твърди: “…Също така шествието в Студентски Град няма нито да върне убития, нито ще спре насилието по улиците. За сметка на това някои хора ще извадят никак не-малки дивиденти от породилата се ситуация.”

Това ми напомня малко на дискусията, която водихме наскоро с Ясен

Христина също е написала мнение, в което хвърля вината за станалото върху самите студенти.

“Този път мили студенти вие прекалихте. Не управляващите.” твърди Христина.

“Не мисля, че политиците убиха студента, …” на свой ред заявява wattie.

Не съм съгласен.

Моето мнение – точно политиците го убиха. И не само сега упрвялващите.

Огромна плеяда политици, чиновници и тем подобни мизерници, години наред работиха “усилно” за да се стигне до тая трагедия.

Хора, за които винаги е бил важен само личният интерес. За които идеалът е бил само и единствено пълният джоб.

Хора, които унищожиха авторитета на образованието и на учителите още по социалистическо време и сега “успешно” се “борят” срещу всякакъв рецидив на научна мисъл.
Continue reading

Какъв ти тук ужас…

На Този пост не бих обърнал кой знае какво внимание, ако не беше реакцията на публикувалия го, както и на някои от коментиращите. Реакция, концентрирана в думата “ужас”, присъстваща в заглавието.

Става въпрос за комплект кукли – има ясни снимки в публикацията, които демонстрират разликите между половете, както и начинът, по който се появяват децата на бял свят. Поне най-традиционния.

Имайки предвид в кой век навлязахме наскоро, реакцията на доста от посетителите на блога (а и на “Svejo.net) ме удиви.

Не се наемам да споря, дали тези играчки са подходящи за постоянна игра, или само като пособия за онагледяване на отговорите на детските въпроси, относно половете и раждането. Психолозите имат думата.

Но въпросните психолози, отдавна са се изказали, че на децата трябва да им се обясняват тези въпроси ясно, без щъркели и други фолклорни похвати.

Когато бях на около 5 години може би, на въпросите ми майка ми отговри подробно, показа ми илюстрации в някаква книжка. Книжката, по-късно разбрах беше точно помагало за родители, на които децата задават трудни въпроси. Говоря още за 60-те години на 20-и век. Така от много ранна възраст не съм имал проблем с въпросите за раждането и ми беше странна реакцията, а и познанията на някои от другите хлапета, по тая тема.

Когато детето, което според законите на развитието стигга до върастта, да задава въпроси за половите отношения получи адекватен отговор, то ги възприема естествено и това му спестява много комплекси и притеснения в бъдеще.

Не виждам също, една такава играчка, с какво е по-лоша от илюстрация в специализирана литература.

Но пък реакциите срещу нея говорят много за изостаналостта на нацията и дават обяснение за част от причините за масовата комплексарщина, избиваща в крайните си форми като поразяваща простащина и насилие.

Отново в игра?

Преди време бях написал нещо като прощално писмо за шоуто на Слави.

На последък обаче, макар рядко да го гледам, защото разните там сватби и подобни, дето ги прави не ме интересуват, забелязах няои свежи моменти.

Тази вечер шоуто беше на ниво.
Имах чувството, че се е върнал Слави от преди 1997-а година.

Дали шоуменът се изпокара с много хора и сега не цепи басма на никого, или пък рейтингът е паднал толкова, че отчаяно екипът му се връща към проверени печеливши стратегии?

Не знам, но ако продължава в същия дух, има подкрепата и интереса ми.

Ще видим, дали това е тенденция, или случаен проблясък.

Креативни сме

Kreativ Blogger

Видях, че Атанас Гергов ме е номинирал за играта Kreativ Blogger. Благодаря за признанието.

Щом има хора, кото ценят написаното, значи не е безполезно.

Да си изпълня задълженнията, които вървят с номинацията:

6 неща, които ме правят щастлив:

  • Семейството
  • Приятелите
  • Добре свършената работа – когато сам казваш “Добре стана”, а не просто “получи се”
  • Хубавата музика. За всеки хубава е различна музика :). Тая, която аз харесвам наистина ме прави щастлив.
  • Увлекателна книга също може да ме откъсне от сивото ежедневие и срещата с нови светове, ме носи усещане за щастие.
  • Срещата с готини хора, когато можеш да си кажеш “Не всичко наоколо е стадо”

Сега идва трудната част – да предложа шестима блогъри.
Аз по принцип мразя класациите и не обичам да подреждам нещата, които харесвам “това първо, това второ…” Освен това, също като Фен смятам всички интересни за мен блогъри за приятели( без те да се чувстват задължени да ме имат за такъв), а приятелите никога не бих класирасирал по места и по точки.

За това първо мислех да не номинирам никого, но в крайна сметка като съм получил номинация, редно е да спазя правилата.

Така че, ето моите предложения, нарочно няма да слагам номера, но няма как да ги подредя на един ред 🙂

  • Григор Гачев Ако все пак трябва да отделя някого от другите, той винаги за мен е бил Блогерът с главна буква
  • Стоян Стоянов – човек с разностранни интереси и много интересно хоби, за които умее да пише много увлекателно.
  • razmisli Никът й и заглавието на блогрол-а “Размишляващата мрежа” говорят много. Ако търсите задълбочени анализи на най-разнообразни теми, описания на бита и обичаите в далечни страни, това е мястото. Ако пък мотото ви е “Най мразим да мислим”, стойте далече от там.
  • yoalbo Сериозен блог, на сериозни теми, винаги добре написани и обосновани анализи
  • БатПепСвеж стил, най-големите неприятности и проблеми успява да ги предаде с невероятно чувство за сатира и сарказъм
  • Хипар Ами – хипар, и то истински. Или поне с много добри познания за движението на хипитата. И не само. Интересни теми, увлекателен разказ.

За съжаление, само 6 блогъри трябва да посоча. Това въобще не значи, че недооценявам останалите, които съм “номинирал” в блогрол-а. 🙂

Благодаря още веднъж за наградата и успех на всички и в блогването и в живота!

Чок селям, аркадаш!

Преди доста време в един коментар

razmisli ме бе помолила да кажа мнението си по междуетническите отношения. Обещах да отговоря, но много бавих тоя пост, защото темат е трудна и неблагодарна. Колкото и да се старая със сигурност ще има недоволни, засегнати, а даже може би и озлобени от това, което ще кажа.

Но в края на краищата, това е моето мнение, а за това пишем блогове – да изразим мнението си по всякакви въпроси, не само по приятните и забавни теми.

Сега, 20-ина години след “промените” нещата позаглъхнаха, но преди време постоянно се говореше по медиите, как преди безумието, наречено арогантно “възродителен процес” българи и турци са си добросъседствали и е нямало никакви проблеми и търкания.

Това от една страна беше така. Както казва Пратчет:

Двуцветко вярваше, че ако хората само поговорят един с друг, пийнат по едно-две питиета, разменят снимки на внучетата, отидат може би да гледат нещо развлекателно заедно, то тогава всичко би могло да се оправи.

И наистина, когато видиш, че съседът има същите проблеми като твоите, когато ти помогне за нещо, ти му вътнеш услугата, като се поразговорите и седнете на маса, виждаш, че “те” са същите хора като “нас”, със същите тегоби и притеснения, радват се на същите неща като тебе и най-често намирате общи интереси.

От друга страна не беше точно така. Партията кърмилница се стараеше винаги да подържа междуетническо напрежение.

Дали винаги е било така?
Continue reading

мдааа…

Седя си и си се почесвам…

Тия дни древният ви приятел е отпускар. Ще кажете, в музея ли обитаваш, ама йок – правя се на съвременен индивид и обитавам бетонна пещера в тих (все още) софийски квартал, а не природна такава 😉 . И от Божидар Димитров се крия, че току ме взел за експонат. И от Петър Берон и Йордан Йорданов – то не знаеш, кой ще е по-меракля да си препарира неандерталец за музейната колекция.

А отпуската трябваше да я взема, щото задължително било до края на годината еди кво си, ама това са проблеми, с които всеки се е сблъсквал. Но пък като ще съм в отпуска, да му отпуснем края в края на краищата.

Но както си отпускарствам сладко сладко, току ми звънва грозно телефона, дето ми го знаят от работата. Continue reading

Епизод

Преди 5-6 години докато работех и слушах радио с едно ухо, прозвуча “Новото гробище над Сливница” на Вазов в рок вариант. Заслушах се, групата ме заинтригува. След това чух и “Хаджи Димитър” в тяхно изпълнение. Оказа се, че има още песни по “Епопея на забравените” и по стихове на Ботев също, а групата е “Епизод”.

Първи беше открил това моят съкурсник от Шуменкото ВпИ (сега Шуменски университет) и приятел Максим от Монтана (Михайловград по ония времена).

Не групата – тогава те току-що са започвали, а това, че стиховете на Ботев и Вазов много пасват на метъл-музиката. И още повче, че тинейджърите много се палят, като ги слушат в такъв вариант. И ако в училище са спяли, когато са изучавали тези стихове, след концерт ги научаваха доброволно “от самосебе си”.

Като учител в Михайловград, Максим сформира ученическа група и с тях забиваха здраво по разните мероприятия на художествената самодейност, дискотеки и други подобни.

Максим покрай тая дейност беше си спечелил голям авторитет сред повечето ученици и те уважаваха мнението му. Доста хора беше отказал от опитите да пробват наркотични вещества – тази “мода” тогава си пробиваше път и използваха най-често разни лекарства, защото другите наркотици още не бяха разпространени “на пазара”.

Но от Партийното ръководство му забраниха.

Не, не антинаркотичната пропаганда. А музикалните изяви. Които пък стояха в основата на имиджа и уважението към него както вече казахме.

Какво им е пречел, от какво “другарите” са се уплашили, не знам. По-скоро от омраза към всичко, което не им е привично. Ако Максим и групата му изпълняваха частушки, едва ли щяха да го спрат.

А михайловградските партийци бяха особено консервативни. Когато съвсем официално и легално излезе филмът за “Щурците”, в Михайловград, оплака се Максим го давали само веднъж, в работен ден по обяд, когато почти никой не е могъл да го гледа.
И “Щурците” бяха “опасни”…

Но дойдоха други времена, що-годе патриотичното възпитание, което се опитваше да наложи българското образование отстъпи на съвсем неясно ориентирани програми. Все повече младежи или мразят България, или без да я мразят, гледат как да се изнесат на по-цивилизовани места. Всякакви български постижения са забравени, българското се отрича.

В това време група “Епизод” решиха да се опрат на българските корени, със стихове от българската класика и със свои собствени искат да припомнят героичната част от българската история, със средствата на най-подходящата музика за целта – метъла.

Наред с песни за измислени герои от скандинавския фолклор, за Валхала и Асгард, можем да чуем и не по-лоша музика, за реални личности от нашата история. Левски, Хаджи Димитър, Патриарх Евтимий, героите на Шипка, Батак и много още.

Във време на крайно засилване на българския национален нихилизъм, “Епизод” правят музика, която да утвърждава българските ценности, да припомня, че корените ни не висят във въздуха, а са дълбоко вплетени в историята.

История на групата
Официален сайт

Един свеж ден на… една нощна птица

Както си прави човек планове, току някой му стовари неочаквана работа.
Ей го на сега Стоян решил да ме включи в играта на svejo.net.

То не, че ми е опрял пищов в челото, да пиша, ама не върви да откажа – Стоян е готин пич, все му вися в блога, що да му скършвам хатъра.

Но, понеже все правя нещата, както на мен ми скимне, а и не обичам изкуствените освежители, ще пиша за един обикновен ден. Може пък някой да се почуства свежо, след като го прочете.

Бухалът и вътрешният глас

Дебели слоеве непрогледен мрак. Подземен тътен ги разпуква и ярък лъч светлина си пробива път между парчетата. Будилникът! 9 часа. Мамка му!

Събуждам се в автобуса. Каната кафе най-после е подействала. Всъщност пих ли кафе? Сигурно. Зад мен хорово кихат, кашлят, някой е подпрял ръбест кашон на гърба ми.
Continue reading

Тичай

“Тичай през деня от грижи.
Тичай през нощта от мрак.
Тичай, без вина обиждан.
Тичай, неуморно пак!”

От песен на “Диана Експрес”

Когато ровех из Мрежата за материали за протеста Свобода, а не страх, на който за съжаление не можах да отида, попаднах на една малко странна статия от Ясен Праматаров.

Отвратен от злоупотребата с протеста от разни националисти, Ясен призовава към, хмм, както и да го въртим, реално призовава към пасивност.

Няма да преразказвам статията – всеки може да я прочете, а Ясен определено умее да пише увлекателно и да разсъждава, така че си струва.

Изводите, до които стига статията са базирани на здрава основа. Continue reading

Таря

Когато се прибрахме след концерта, дъщеря ми каза, че от изпълнителите, които сме гледали, тези, които умеят истински да грабнат публиката са Manowar, Deep Purle и Таря.

За Manowar, който е бил на концертите им в Каварна лесно може да направи паралел между тях и Holly Hell, които ги подгряваха. Holly Hell са една изключително приятна нова група, с разкошна музика, чудесни музиканти и страхотна вокалистка. Но контактът с публиката някак им се губи. Докато при Manowar е непрекъснат.И не става въпрос за глупостите, които Джоуи или Ерик току ръсят, нито за сценките, когато качват тоя-оня от публиката при тях. Просто с начина на поведение контактът се чувства непрекъснато.

За Пърпъл няма какво да говорим. Те определено знаят как се прави концерт. И от цялото им поведение личи че се кефят страхотно , като заразаяват и публиката.
Continue reading