Преди 10 ноември въпреки не твърде доброто око, с което се гледаше на всеки, който не държи мотика или гаечен ключ, все пак имаше някакъв стремеж за повишаване на общата култура на населенито, като част от него бяха и доста свежи научно-популярни издания като списание “Космос”, “Наука и техника”, вестник “Орбита”. Информацията в тях общо взето добре се сортираше и рядко имаше разни изцепки.

Сега “Наука и техника” пак я има, другите издания изчезнаха, но за сметка на това има Интернет. Има някои ентусаити, които се опитват да подържат научно-популярни сайтове на български.

Има и много чуждестранни.
Много от тия сайтове се стараят да представят сериозна информация, но в Мрежата човек може да попадне на какво ли не.

Чета тия дни за Големият адронов колайдер разни небивалици и се чудя, да се ядосвам ли или да се смея.

Ако се ядосвам. то си е за моя сметка. Значи по-добре да се смея. Ама тя работата е за яд.

Чета разни апокалиптични картини, как можело да стане гаф, Земята да бъде погълната от черна дупка (!!!), или да се създаде нова непозната материя, която да види сметката на досегашната позната, и едва ли не да настъпи катаклизъм, който да гътне цялата вселена.

На друго място прочетох, как ускорителят щял да позволи да се пътува във времето.

Хмммм. То вярно, пишеше някъде, че с колайдера ще може да се направи пътешествие във времето до точката почти на Големия взрив. Т.е. в тунела му ще бъдат възпроизведени енергии и плътности, каквито се предполага че са били по времето на Големия взрив и ще може да се изследва поведението на материята при такива условия.

Обаче, когато мине тази информация през редакторите на агенция “Дъската ми хлопа” се получава “новина”, как щяло да се пътешества във времето. Още по-натам, при следващата редакция на новината става “ясно”, че пътуването във времето вече е изобретено, и че американците/руснаците вече неведнъж са го променяли. То преди време бяха открили летящите чинии на Третия райх… Само не ми стана ясно чия съпруга на виш кадър на Райха е мятала чиниите…

Един от ентусиастите, които споменах, Филип Стоянов,който подържа сайта http://vselenata.net е написал много добра статия , в която обяснява, защо апокалипсисът, който трябва да предизвика новото съоръжение в CERN се отлага за неопределено време.

Както там може да се види, наистина, енергиите, които ще се постигнат в суперускорителя ще са най-високите, но спрямо постигнатите до сега в научна апаратура.

В космоса се носят лъчи и частици с много по-висока енергия и се сблъскват понякога със земната атмосфера, но за близо 5 милиарда години от тези сблъсъци явно не е възникнала черна дупка, която да погълне Земята. Иначе едва ли щяхте да четете това писание.

Част от тези високоенергийни частици могат да достигнат и земната повърхност и примерно да минат през някого. Вярно, случва се човек както си върви, да пропадне в дупка, но при всички регистрирани случаи, дупката не е била в резултат от сблъсък с космически лъч, а продукт на съвмесната дейност на ВиК и Бригадата за нощен труд “Ромска сила”.

Та чудя се, дали тези небивалици не започват от някои хора, който си мислят, че като подхвърлят диви идеи, които се харесват на масовата публика ще предизвика интерес към научните изследвания? Ако е така, интересът го има, но резултатът от него трудно може да се нарече положителен.

Другото обяснение навлиза в областта на конспиративните теории и за това ще го пропусна.

Третото сочи към опитите на повсемесната простотия да се маскира като интелект.

А какво общо има тук “Апокалиптика”?
Ами три пъти идваха в България и все се разминавам с тях.
Гадост!

Блогът на Симион Патеев е един от тези, които често посещавам и чета с удоволствие.

Днес попаднах обаче на една статия, която ме накара да се замисля, колко лесно и мислещите хора се хващат на въдиците, които елегантно се подхвърлят тук-там от властимащите.

В статията г-н Патеев протестира срещу решението на правителството да задели пари от прословутия излишък за компенсиране на пенсионерите и социално слабите. Той казва:

“В същото време тези пари биха могли да бъдат похарчени за
– Пътища и магистрали
– ВиК проблеми в цялата страна
– Ток проблеми
– Училища и образование
– Здравеопазване”

Проблемите в изброените области ги има, но парите от “излишъка” няма да ги решат. Както няма да решат и проблемите на пенсионерите.

Инфлацията трябва да се компенсира някак.
Друг въпрос, че никога не се компенсира достатъчно.

Пенсионерите са работили докато са били в работоспособна възраст и залсужават нормален живот а не мизерия.

Някои продължавата да работят дълго след пенсия, но не всички имат физическа възможност.

Моите родители имат по над 40 години трудов стаж, работили са освен това по безброй бригади, съботници и други подобни, което си е чиста ангария и накрая бяха ударени от няколко пенсионни реформи. Познавам много такива хора.

И моля, не скачайте с лафа за “червените бабички”. Познявам много възрастни хора, освен родителите ми, които са живяли и преди 9.9 1944 година, помнят как е било наистина и никога не са гласували за производните на БКП. Както и от родените след това, които не считат, че щом Партията е пускала банани на Нова година, трябва да гласуват за нея. Както познавам и много млади хора, които гласуват за БСП…. Това деление по възраст спрямо изборните предпочитания е нелепо.

Наистина стъпката на правителството е грешна, защото тия пари няма да решат проблемите на пенсионерите, а трябва да се промени изцяло икономиката, да се спре източването на средства и изобщо много неща, които няма да бъдат извършени, защото не са в интерес на правителството.

И преди съм писал за източването на печеливши предприятия, за далаверите със строителството.

Не е вярно да речем, че няма пари за пътища. Само от ЕС бяха налети средства за асфалтиране на 3 страни като България. На скоро показаха един бизнесмен, който сам аплатил за асфалтиране на улицата пред офиса му. Като сравних средствата, които той е дал – няколко стотин хиляди лева и средствата, които се дават за асфалтиране на подобна улица от общините – от порядъка на милиони бях потресен. А после след няколко месеца асфалтът се скапва и ремонтът се повтаря. Защо? И до кога? (Въпросите са риторични.)

А ние междувременно изливаме злобата от счупените амортисьори върху пенсионерите, дето били “изяли” парите. Като се противопоставяме на “млади” и “стари”, “граждани” и “селяни”, “работници” и “интелигенция”, “софиянци” и “провинциалисти” и т.н. не виждаме истинските проблеми от къде действително идват. Така и любезно обслужваме интереса на властимащите.

Със социално слабите проблемът е по-сложен. Там се оказва, че средства получава една много голяма група хора, на които им е удобно да са “социално слаби”. Едни екземпляри, кото се гордеят, че са трето поколение “социално слаби”, а иначе са напълно трудоспособни се класират “кьорсофрата”, в която се е превърнало раздаването на помощи и социални пенсии. А хора с истински проблеми, сериозни заболявания и т.н. не могат да се доредят до въпросните помощи.

Но ще дочакаме ли ден, в който ще се направи преразпределение на помощите, така че истиснките инвалиди и социално слаби да ги получават? Пак риторичен въпрос. Първо никой няма да полоучи комисионна от такова разследване. Второ, при отпускането на помощи от ЕС по програми за “защита” на малцинствата и т.н. има преразпределение на средства и комисионни. А “комисионна” е свещенна дума за българския политик. Той е съгласен на всякакво безобразие, стига по-често да я чува. ( И това, което седи зад нея да е с повече знаци пред десетичната запетая)

Пречат ли пенсионерите – да, на много хора. На тези, на които комисионната намалява заради средствата, които се отделят за тях, колкото и да са малко. На тези, които искат да лапнат апетитни имоти и видите ли някакъв дъртак имал там къща и не щял да я продава. Или пък някой стискал апартамент и не ще да се маха от него. За съжаление много подобни случаи от години се решават с измами и убийства.

Така че, нека да не мразим пенсионерите. Те са дали каквото могат и не заслужават жалкото положение, в което са поставени. А и всеки наперен малд специалист да не забравя, че полека наближава времето, в което един ден ще се сепне и ще каже, “ако на следващите съкращения ме издухат, как ще намеря работа, както по фирмите тръсят само млади хора!”, а скоро след това идва и времето на пенсията, вестник “трета възраст”, бетаблокерите, чиито цени скачат по два пъти годишно и всички други прелести, свързани с въпросната възраст.

Да не го изяде мечката, че не пише?

Не е, не 🙂 И саблезъбия дето се маскира като котенце и размахва лапи, и той не ме е хванал.

Само дето съм на място дето интернета струва 2 лева на час, а го има само във фоаето на хотела.

А не, не завиждайте – на работа съм.

Е, не се оплаквам. И за море имам време – вчера точно 5 минути, днес цели 15 🙂

Та за сега толкова от мен.

До скоро.

Всички се стремим към съвършенство.
Към постигане на съвършено тяло. Съвършена памет. Съвършено познание, обноски, култура.
Или пък към съвършено пропадане, освинване, изпростяване…

Уви светът не е съвършен.
Физическите несъвършенства се виждат най-ясно. Духовните не толкова и често остават за дълго скрити.
За това и хората са измислили сума средства за прикриване на физическите несъвършенства – гримове, парфюми и дезодоранти, силикон…

За физическите недостатъци и травми има протези.

Ако недовиждаме, частично компенсираме недостатъка с очила.
Ако недочуваме – със слухов апарат.

А когато недомисляме?

В блога на Даниела и Михаил прочетох (поредния) вопъл срещу задръстванията и некадърното управляние, в случая на Софийска община.

“Два дни по-малко на месец, прекарвам със семейството си, заради некадърността на общинските “служители”, заради откровените им кражби, заради корупцията им…” пише Михаил.

Освен всички изредени в статията неуредици, основна причина за задръстванията е централизацията, която след “промените” вместо да се прекрати се задълбочи и стигна критично ниво.

Но понеже в България думата “далновидност” е непозната, стремежът е да се спечели много за кратко време, почти всички предприятия, които осигуряваха поминък в провинцията са затворени, голяма част от тях изнесени заедно с всички машини зад граница. Управляват местни феодали, за които приоритет е да разтурят и прибират, а не да инвестират в нещо ново, освен ако то не даде бързи печалби, като например сечища, хотели и кръчми.

Със селското стопанство положението е още по-зле. Нивото на “пролетаризация” никога след събитията по национализацията не е било толкова високо. Продукцията на селските производители се изкупува на нищожни цени, после крайните продукти след сътветната преработка, с много ниско качество се продават на порядъци по-скъпо. Самите производители са рекетирани и не им се позволява да продават сами стоките си, без да минат през вериги от прекупвачи. Всичко това с благословията на местните управници и в крайна сметка на държавата.

Сметките излизат. На пръв поглед. Приходите за някои хора растат. Да, ама уравнението всъщност излиза, че е неравество. Защото едни други хора, много повече на брой от първите се оакзват без работа, без приходи и в крайна сметка без средства.

Те обаче за неудоволствие на тия първите вместо кротко да си измрат от глад или да се гръмнат, видите ли търсят работа! И къде да я търсят – там, където все още я има, естествено. Част от тях заминават за чужбина. Малка част. По голямата няма тази възможност и търси работа в България. Най-лесно все още се намира работа в София. Резултатът – столицата така е нараснала, че се е изродила.

Като добавим към това некадърното управление и планиране на градския транспорт – примерно 5 различни автобуса, имащи общи участъци от маршрута да минават едновременно, а после да се струпват тълпи по спирките, лошият асфалт, който всяка година трябва да се подменя (и да се вземат комисионни за което), изкопите, струпаните една върху друга сгради, без мисъл поне къде ще паркират обитателите и т.н. купонът е пълен.

Скоро времето за пътуване до работа ще стане по-голямо от времето за почивка. Съответно хората ще са принудени да не се прибират, а да си стоят по работните места. При тези условия за семеен живот е трудно да се говори. Следва – по-малко семейства – по-малко деца – по-малко население. Демографският проблем ще се реши. Уравнението излиза. Или….?

На всеки му се налага да почива отвреме на време.
За хора, които се занимават предимно с интелектуален труд, умните хора препоръчват да се премине към физическо натоварване. (Даже някои казват физически труд, но моето мнение е, че замяната на един труд с друг не е точно почивка 😉 )

Аз като не толкова умен обаче вместо с физически упражнения си почивам с интелектуални. Част от тях е четенето. В това число и на блогове.

Има няколко блога, които редовно чета и някои, които периодично посещавам. Не съм писал за тях тъй като те повече или по-малко са вече популярни и имат много читатели. Кои са повечето от тях може да се види в колонката отдясно.

Днес открих един съвсем нов блог :
Блогът на Явор, който като гледам е започнал съвсем наскоро. Първият запис е от 7-и август.

Явор както пише за себе си е на 15 години и си е поставил за задача да направи сериозен блог. Първите публикации са наистина обещаващи. Засягат интересни теми, задълбочени са и могат да бъдат поле за разгорещени дискусии.

Освен всичко, написани са грамотно и интелигентно.
(А както вече съм писал мнението ми за съвеременното ниво на образование на тинейджърите не е особено високо, така че тоя блог ми остави още по-приятно впечатление.)

Заради всичко това искам да препоръчам тоя нов блог на моите читатели и да му пожелая успех.

За всички, които обичат да използват мозъка си по предназначение – филмче:
тук
Има го и в арената,
и в замундата
Разпространява се безплатно – съвсем легален.

Останалите също могат да погледнат, но може и да ги отегчи – филмът не е игрален, няма нито екшън, нито секс.

Всъщност поне за мен и хората, с които го обсъждахме, филмът не казва много нови неща, но събира на едно място много факти, на които човек иначе не обръща много внимание. А малкото неща, които бяха нови за мен спмогнаха добре за допълването на цялостната картина.

И все пак – нали обявих всички ни за мислещи хора – къде е истината?

Че правителствата и хората с парите манипулират съзнанието на населението и промиват мозъците това едва ли някой ще оспори.

Но създателите на филма какво всъщност правят?

Да – правилно прочетохте. Не съм натиснал без да искам съседен клавиш 🙂

От къде изведнъж у мен такива канибалски наклонности? А как сте сигурни че е изведнъж? От къде знаете с какво закусвам 😉 ?
(То на времето в пещерите…)

Но да се върнем към съвременността.

Поводът за този пост всъщност не е канибализма, а това.Или тук. Всъщност от няколко места знам за тая, …ммм… история – не само от нета.

Накратко – едни юнаци са се изхитрили да правят изкуствени диаманти от човешки кости. От животински също. По принцип изкуствените диаманти са по-евтини, но тия, особено с човешки произход се продават на много високи цени. И от тях се правят много скъпи бижута.

Физическата страна на въпроса е проста – в костите има въглерод. От въглерод, независимо дали графит или кости се правят диаманти по добре позната от много години технология. Те обикновено се ползва в промишлеността, защото не са така привлекателни като естествените.

Обаче ако костите са човешки интересът расте. Освен това в костите има не само въглерод. В зависимост от останалите вещества и получените диаманти са с различни качества.

Та за това направих паралел с канибализма. И при двете явления всъщност се използват останки от човек, които вече не са му нужни. В единия случай за изхранване, в другия – за перчене. Т.е. за храна на суетността.

Както да го погледнеш – май много разлика няма. Тук идва моралната страна на въпроса.

“Да почнем със морала братя.
Моралът туй си е морал…”

Но кой морал?
Моралът както и да го погледнем е продукт на обществото. В различни времена и общества за морални се приемат различни неща.

В доста племена, живеещи около полярната окръжност за морално се е смятало възрастните хора, след определена възраст да се изоставят. Подобно поведение всъщност има и при доса китообразни – след като индивидът остарее и не може да плува със стадото, то се прощава с него със специфична церемония и го изоставя на стихиите и хищниците.

При маите и ацеките е било морално да се вадят сърцата на живи хора на публични церемонии. Кортес се възмущава, че храмът на чиито стъпала се извършвали жертвоприношенията ил точно срещу училището.

При много племена яденето на човешко месо се е считало за морално. Извършвало се е със специални ритуали и може да се каже, че е било част от културния живот на племето.

Във „Фату Хива – назад към природата” Тур Хейердал описва разговорите си с жител на Фату Хива от Маркизките острови, който помни времето на гощавките с човешко. За “суровина” са служели победените във племенните битки врагове. Хейердал пък му разказва за “цивилизованите’ войни. “Дивакът” първо е потресен от мащабите на войните. После пък от отношението към труповете. Не може да си представи, как така може да се похабява толкова “материал” (и това е по времето, по което човекът вече е скъсал с канибализма). Хейердал разсъждава за относителността на морала: “… смятаме за достойно да забием щика в живия човек, а за дивашко след като той вече е мъртав да си послужим с вилица” (цитирам по памет).

Има случаи, когато канибализмът не е в резултат на обществени и морални традиции а на крайно изтощение – случаите в СССР по време на Сталиновите репресии. Какво да се прави – може да мразим и отричаме Маркс, но това, което е казал за базатаи надстройката е вярно. (Всъщност не го е казал първи Маркс) Той говори за обществото, но принципът е валииден навсякъде. Духовността, моралните норми, възвисеността, всички те имат материален носител – човешкият мозък, работата на който зависи от състоянието на тялото. Когато тялото е много зле – базата е разтърсена силно и крехката духовна надстройка рухва. Остава първичната биологична основа.

В Русия и Украйна има изключително жестоки случай на канибализъм, но ще ги спестя на упоритите читатели, за награда, че стигнаха до тук.

Ще кажете – как може! Има толкова примери на саможертва!

Да, има. Обаче има и една характерна особеност – при всички тях, човекът който ги е извършил е бил ако не в добро, поне в задоволително физическо състояние. Войникът, който с гърди запушва картечния бункер, може да не е бил прехранен, но поне в достатъчно добра форма да бяга по баирите, да пълзи в калта и да мъкне килограми снаряжение. Родителят, който дарява орган за детето си, като се отказва от живота, също докато обмисля решението си, не изнемогва от глад.

Чел съм разказ на двама корабокрушенци след спасяването им. Момче и момиче пътуват с яхта, която потъва. В спасителната лодка, дни наред са без провизии. И двамата признават, че са стигнали до състояние, когато са мислели да хапнат другия. Вярно все още при условие ако той умре първи. Спасили ги преди да достигнат следващата фаза. И двамата после признали един на друг тези си мисли. Никой не се възмутил от другия – на ясно са били в какво състояние той е бил. По късно се оженили.

При тия случаи важи “ефектът на жабата”. Добре известно е, че ако жаба се пусне в гореща вода изкача. Но ако водата е студена и се загрява бавно, жабата не разбира какво й се случва и накрая се сварява. Така и хора, които при други обстоятелства биха проявили висок морал и саможертвеност могат постепенно да бъдат докарани до животинско състояние.

Всъщност канибализмът в тия случаи реално не се извършва от хора. Това което прави индивида човек е умряло. Или поне е изключено поради невъзможността на материалния носител да го подържа.

Колкото до другите случаи, когато самото общество подкрепя човекоядството си мисля, че все пак може би има и нещо заложено в хората, да не гледат на себеподобния като хранителен продукт. За това може би не са били много канибалските общества през познатата част от историята на човечеството.

Аз не знам дали само в резултат на средата в която съм се развивал, или има и вградени причини, но някак не мога да си представя да си резна пържола от бута на някой, който до скоро също като мен е тичал да успее да осгури семейството си. Притеснявал се е, надявал се е. Да поръся с черен пипер и да полея с лимон останките от някой, който сигурно също е редил мисли в блога си, обмислял е финала на стихотворението, което все не е успявал да довърши или пък е търсил решение на уравнението, с което да отвори бърз път на развитие на изследванията си.

Почти същата неприязън изпитвам и към яденето на делфинско и китово месо.

По същия начин гледам и на възможността да си закича да речем вратовръзката с диамантена игла, от костите на някой човек.
Украшения от човешки останки са се правили често – кой се закичил със скалпове, кой си направил чаша от череп. Нацистите правели лампиони от човешка кожа. На всички тези случаи се гледа като на дивашка проява. А този как е?

Та къде казахте е разликата между цивилизования човек и дивака?

Или не – аз бъркам. В случая с диамантените игли и обеци говорим всъщност за представители на елита на цивилизованото общество! Тогава вече работата е друга. Може!

ПП
Ето и още един елитен джентълмен от близкото минало.

Gods of war

End creation now

Направо вия от кеф!

Тия Judas от къде възкръснаха.
Аз ги бях писал вече в една група с поръждясалите Saxon и вече сдалите багажа Accept.
А те се завърнаха с трясък и то какъв!

Прочетох поста на Longanlon в който той задава въпроса “Защо Кремиковци да е държавен проблем?” и настоява “Кога най-после ще се отървем от тоя воденичен камък?”

Чудех се дали да му отговоря в коментар, но тъй-като отговорът ми ще е по-дългичък, реших да напиша специален пост по темата, която не засяга само Кремиковци.

Ще започна по-отдавна, когато в годините скоро след “прехода” спорехме с приятел за разликите между социализЪма и капитализЪма, когато той се опитваше да ме убеди, че разлика няма. Един от аргументите му беше за случая с Крайслер в края на 70-те години, когато Япония от производител на двутактови таратайки се превърна в производител на сериозни автомобили, които силно конкурираха американските “танкове” както по икономичност, така и по безопасност. Човекът ми показа и статия, не помня от ФТ или подобно издание беше.

Американецът може да е патриот, но от гол патриотизъм няма да си купи кола, която гори 3 пъти повече от някоя друга, която освен това е и с много по-добри спирачки.

Та Крайслер тръгнал с големи крачки към фалита, което алармирало американското правителство.
Управниците си направили сметка, колко души ще останат без работа и какъв удар ще е това по американската икономика. Съответно взели решение, да отпуснат заем на компанията, за да преструкторира производството си, да може да стане конкурентно на японското. И съответно подходът бил успешен.

Та моят приятел настояваше, че това е социалистически похват и че между двата строя няма разлика. Всъщност разликата направо боде очите, само човек не трябва да си ги затваря, а да пожелае да види истината.

Социалистическият подход – дават се държавни дотации на губещи предприятия, чиято продукция никой не купува. Когато стане въпрос за съкращения на мястото на съкратена чистачка се назначават трима нови чиновници.

В случая, за който разказах, става въпрос за заем! Даже и да е безлихвен (не помня дали беше или не) заемът е нещо, което след определено време се връща. И заемът е отпуснат не за да се “нахранят гладните” а за да може да стане продукцията конкурентноспособна. Т.е. в случая държавата изпълнява правилно функцията си да регулира, а не да се меси където не й е работа.

По настоящем Крайслер е собственост на германския концерн Даймлер. Но американското правителство не се е месило да провали сделката, никой не е скочил: “сакън, да оставим “родната” компания в родни(нски) ръце” 😉 За държавата е важно, че хората си имат работа и си плащат данъците, компанията също си плаща данъците в Америка, пък кой е собственик, това въобще не е работа на държавата.

За съжаление в България нито един от двата варианта не работи, а на лице е трети – мутренският похват, когато едно печелившо предприятие изкуствено се превръща в губещо и се източва. При това управляващите участват в играта, като или директно го източват през частни фирми, които формално не са техни, но всеки знае кой седи зад тях, или пък като срещу комисионна разрешават определени нечисти сделки.

Тук много добре е описан механизма на източване на Кремиковци По подобен начин бяха източени БГА “Балкан” в продължение на много години- помним да речем фирмата Джес Еър в която пръст имаше Луканов. Всъщност източването на Балкан продължи много и след като Луканов се пресили на другия свят.

Много работещи и печелещи предприятия бяха изнесени в чужбина, например уникалните машини от комбината в Радомир сега работят в Турция. Акумулаторният завод в Търговище (който работеше по договор с Швеция) сега е в Украйна, а на мястото му уж се върши същата дейност, но със стари машини.

Обикновено при източването на предприятията се наливат държавни пари на “килограм”, които после се усвояват от частни фирми. Последен пример, който научих е във ВиК-Търговище. Предстои приватизация на озонаторната станция. Ще я вземе познайте кой – сегашният директор на ВиК – г-н Гяуров. (едно умалено копие на Лупи – от където е минал е оставил разруха след себе си). Съответно всички стаи в озонаторната са с ултрамодерно оборудване, климатици и т.н. (познайте как е в сградата, която няма да се приватизира 😉 ) Парите естествено са държавни. После г-н Гяуров ще вземе готова оборудвана станция и ще събира такса за озониране на водата.

Да се върнем на Кремиковци. Много се спекулира, че това е ” творение на комунистическата мегаломания”. Така е, комбинатът е построен за да се покаже “колко сме велики”. Но така или иначе го има и от него се печели. Замърсявал въздуха – вярно, но ако държавата се намеси с основната си функция – да регулира, това бързо би се оправило, нищо че за работа на филтрите се харчи ток и това оскъпява продукцията.

Дали държавата трябва да се интересува от Кремиковци, бил той вече частна фирма? Да, определено. Там работят много хора. С комбината работят много фирми. Железарски, строителни, транспортни, фирми за събиране на скрап. От фалита на комбината ще са засегнати страшно много хора и фирми. Една нормална държава би се интересувала от ставащото там и би взела мерки, да нещата да стават по друг начин.

Нашата държава също се интересува. По описаната по-горе схема обаче.