Бимбовска история, разказана по бимбовски

Първо – кво животно е това “бимбо” и с кво се консумира – тук е май най-добрата статия, която съм чел по въпроса

Излъгах се тия дни да гледам “Русата амбиция”.
Подмами ме рецензията, която твърдеше, че това се явява римейк на “Работещо момиче”.

Преди не бях обърнал много внимание на работещото момиче – един филм, който ми беше харесал, оставил приятно впечатление и толкова. Сега разбрах, че всъщност е много добър филм!

Напръв поглед стандартна история за амбиция, подлост и интриги със щастлив край.
Стандартна, но разказана чудесно, със запомнящ се актьорски екип. Този филм донесе номинация за”Оскар” на Мелани Грифит и я изстреля сред кинозвездите.

Останалото актьорско присъствие, начело с Харисън Форд също е забележително, както и чудесната режисура и сценарий.

Интригата и разрешаването и също звучат убедително, въпреки, че нещата се оправят “като на кино”.

Така че с големи очаквания загледах “амбицията’. Добре започна, докато наивната героиня на Джесика Симпсън отиде в големия град и откри, че годеникът й е позабравил за нея.

И до тук.
Continue reading

Оти да се косим, като че ни мине

А и да не мине, на кого му пука.

Поводът за това излияние са два линка, които получих току що
http://www.zazz.bg/play:f024ba4a
и
http://www.vbox7.com/play:ad1ca284

които отново ми припомниха историята с пишман “изследователите”, които отрекоха баташкото клане.

Едно събитие влачи след себе си много асоциации – в случая от някъде ми изникна спомен за ехидната реакция на Пейо и някои от читателите му по въпроса.
Тогава, когато прочетох поста и коментарите, доста ми се вдигна кръвното, но след това размислих, че всъщност Пейо, както и повечето читатели на блога му са по-млади хора, израснали при друга обществена нагласа. От ония събития е минало много време и връзката между поколенията е прекъсната.

Естествено аз също не съм живял по време на Робството. Обаче съм раснал сред хора, които познават съвременици.
Continue reading

Не на подслушването

Протестченцето мина тихичко и кротичко (както трябва и да бъде де, надявам се никой не е очаквал скандал и погроми 😉 )
Бяхме 30-ина протестиращи човечета и малко повече журналисти, които на пръв поглед придаваха допълнителна плътност на групата.

Може би всъщност хората, които дойдоха бяха повече, но някои идваха, други си тръгваха така че, през повечето време присъстващите бяха малко.

Така, не знам с тая “масовост” какво послание успя да изпрати протестът към останалата част от населението. Предполагам, че в очите на случайния минувач нестройната групичка е била просто поредната “група граждани”, недоволни от нещо, която най-често събужда раздразнение, присмех и дори презрение.

Не съм наясно, как може да се обърне наистина внимание на хората за сериозността на проблема за следенето на Интернет трафика. За повечето хора, нямащи достъп до мрежата, в Интернет се мотаят само разни “хакери”, педофили и “крадци на интелектуална собственост” – образ, който непрекъснато се предава от средствата за масова хипнотизация. Представям си, как средният, неинтернетстващ гражданин доволно потрива ръце и си казва “Хак им е!”.
Continue reading

Пустите му ‘акери!

Преди малко чух по Националното радио, как опитът за онлайн регистрация на желаещите да запишат децата си в детска градина и ясли се е провалил с гръм и трясък.

И естествено – виновни пак са “хакерите”!

Представям си Злият Хакер. Седи сам в тъмното мазе, лицето му, осветено само от светлината на монитора очертава зловещ профил.
Continue reading

В тежък пристъп на човеколюбие

Нося във джоба кило динамит
крия в мазето бидон със иприт.

Стягам базука и остра кама
стоманена щанга и здрава тесла.

Напалм и гранати складирам в захлас
на горчиви бадеми ухае у нас.

Готов съм за здрав социален контакт
човек за човека не брат е а враг!

Не сме от тях

Глигор Т. Панаров се размърда в омачкания чаршаф. Някакво стържене и свистене проникваше отвън и изгони съня от кънтящата му глава. Г-н Т.Панаров издърпа одеалото, което се беше свлякло на пода, опита да се завие през глава, но сънят беше избягал. Шумът от улицата усилваше пулсиращата болка, резултат от петъчния запой.

Г-н Т.Панаров погледна часовника. 11 и 30.

Идиоти! И в събота не може да си доспи човек.

Навън 2-3 студентчета и също толкова пенсионери се бяха включли в акцията за почистване и вдигаха шум с метли и лопати.
Continue reading

Ми работете бе!

Много неща не вървят в “милата ни татковина”.
Цялата тя е тръгнала на майната си с могъщи крачки.

Когато някой пробва да се поинтересува, защо аджеба нещатата не вървят, веднага има дежурни отговори, единият от които е, разбира се, че българите сме били много мързеливи, не сме работели и за това сме били зян.

Викам си, де ли са тия мързеливи хора, дето така спъват прогреса на “милото отечество”?! Дай да ги потърся!
За това реших, да се поогледам наоколо.

Първо да погледна към близкото минало.
Continue reading

RIP Bobby Fischer

Както научих преди малко, шахматният гений Боби Фишер
е напуснал този свят.

Не съм шахматист – играя слабо шах и няма да пиша за постиженията на Фишер. За тях е писано достатъчно и още ще се пише.

За мен лично с Фишер си замина още една част от историята която помня, едно от имената, които силно са ме впечатлявали.

Ексцентричен, направо луд, със странно и алогично поведение, едновременно с това уникален шахматист той заема особено място в спомените ми. Добре помня мачовете му с Петросян и Спаски, как следяхме с интерес развитието на резултата.

В дните, когато от всякъде бяхме заливани с пропаганда, в колко съвършена система живеем и как единствено при социализма човек може да се развива, да твори качествено и да се прави добра наука, хора като Фишер, събития като успехите на програмата Аполо показваха, че човешкият гений и науката не подлежат на идеологизация а се развиват по-добре в зависимост от вложените труд и усилия в тях, а не от количеството изприказвани празни приказки.

Мир на праха му.

Е, НЕ!

Не мислех поне за сега да пиша по темата “как ме намират”, но това изтреби рибата, жЕбите и всичкото слон и хипопотук, което се беше довлякло до гьола!

Всъщност човекът може да не е търсил педофилски снимки, а текстове, свързани с тях. Може би юридическата страна на въпроса го е вълнувала.

Много вероятно е героите от НСБОП да са били на кръстоносен поход за лов на торентаджи. Защото те – торентаджиите друго освен да разпространяват детска порнография и да настъпват по правата този или онзи милиардер или мутра друго не правят!

А може самият Велик Инспектор Я. Кол. да се е отправил да лови блогъри! Щото те блогърите са една гнусна пасмина!

Но защо гугъл въз основа явно на този пост реши да ме нареди на първо място сред източниците на педофилски материали нямам идея. А след настоящия първенството по тази категория не ми мърда за дълги времена 👿 .

Баси!

Вяра, религия и още

For the first precious few it’s time to go
What might have been we’ll never know
All those bad ideas became the law
Oh yes, we’ve forgotten what we’re looking for
All of you angels it’s time to gather your wings
Leave it all behind you won’t need any of those things
We’re going on through the darkness hand in hand
To step into the future
Before time began

Докато къртих мазилка (ремонт бе, ремонт!) мозъкът ми, както се казва на чист български език – инспириран от текста на Longanlon за църквата и явно незает достатъчно от дейността на ръцете реши да се упражнява в мислене по темата за трите категории, неразривно свързани с духовността на човек – вярата, религията и църквата.

Първо да уточня за себе си:

Не вярвам, че има някакъв „началник“, който ни гледа непрекъснато и мери на кантар колко добро и зло сме натворили.

Не вярвам, че има свети едикойси и света едикояси, които да завеждат свои ресори в Божието министерство и да отговарят за тази или дейност на хората – като за компютрите например: http://linux-bg.org/cgi-bin/y/index.pl?act=convert&status=no&page=news&key=327181893

Вярвам, че има много неща и сили, които не познаваме, че има различни нива на реалноста и че ние познаваме само малка част от нея.

Най-точно представата ми се доближава до тази, която Карл Сейгън рисува в „Контакт“. КНИГАТА! Не филма!

Ако сте гледали филма, препоръчвам ви да го забравите по-бързо и да прочетете книгата, като не опитвате да правите аналогии с видяното. Ако не сте чели нито гледали, вземете книгата и не поглеждайте към филма. В крайна сметка, ако сте чели книгата, но не сте гледали филма и сте мазохист, но от най-тежките случаи, непременно го гледайте! Неизмеримото удоволствие е гарантирано.

Стига реклама, да продължим с вярата.

Вярата е неделима част от душевността на човека.
Всеки човек е вярващ. Не бързайте да ръмжите и да се ежите!
Continue reading