В дейността на всеки има спадове, особено ако в нея има творчески елемент. Пулиш се срещу работата, а ни мерак, ни идеи…

В писането на блог се наблюдават подобни периоди.
Тъкмо съм се настроил да пиша и се оказва че в главата вакуумът е малко по разреден отколкото е на орбитата на МКС

Или идва добра идея, но докато стигна до място където мога да я запиша, тя е сублимирала.
Друг път идеята си остава, но ако не я развия веднага, след това вдъхновението го няма и след някой друг опит, тя остава да отлежава в черновите за неопределен (по-скоро безкраен) период.
Continue reading →

Снощи, малко след полунощ чук слаба експлозия и шум от срутващо се голямо стъкло. Погледнах да видя какво става. Оказа се, че някой е метнал “коктейл Молотов” по една от витрините на отсрещния блок. По-точно по витрината на книжарничката, сгушена между два магазина за лъскави парцалки.

Дойде както си му е реда пожарна, полиция и т.н. Сигурно, както сме свикнали, няма да бъде открит извършителят. Дали е бил рекетьор, дали конкурент за търговската площ? Няма значение. Има зловеща символика в това, че от сума дюкяни наоколо, точно книжарницата беше жертва на покушение.

Не, няма да ходя чак до “кафявите ризи” и кладите на книги по време на фашизма. Нито пък до подобните клади през Средновековието или опожаряването на Александрийската библиотека.
Continue reading →

Като ровичках насам-натам из “блогосферата” , по време на отрязък от работното ми време, което “кръстих” свободно и го посветих на шляене из виртуалната реалност, попаднах на един много добър пост по повод поправката в Наказателния кодекс, касаещ разпространението на порнография в Интернет.

Longanlon добре е обосновал безумието на въпросния чл. 159 ал.1 от НК, а в коментарите са изяснени и икономическите интереси, които седят зад този шедьовър на законотворческата мисъл.

Но този забележителн параграф ме амбицира да пробвам силите си на законотворческото поприще. По-късно ще мисля за набавяне на необходимите средства за рушвети и завързване на подходящи “връзки”, които да ме наредят в редиците на ковачите на закони.
Continue reading →

Имаше такава рубрика преди години във вестник “Стършел”. Сетих се за нея, като прочетох за отношението на “Селинет” към техен клиент.

Добре известна е максимата от реалния бизнес, че „Клиентът винаги има право”. В условията на мутрокрацията и бандитския “бизнес” клиентът има право да си плаща и да си мълчи. Има право да не се оплаква от лошото качество на услугата, която получава, а най-добре нищо да не получава, а да си плаща. А ако наруши правото си, да не се оплаква – бива заплашван. Понякога с мутри. А в “по-цивилизованите” (по-скоро псевдо-цивилизованите) фирми и със съд. Слабо образовани адвокати пращат малограмотни писма за вразумяване на “непослушните” клиенти.

Всеки, когато пише може да допусне грешки. Обаче интелигентният, грамотен и добре образован човек, какъвто се очаква да бъде един адвокат би използвал някое от многобройните средства за автоматична проверка на правописа. Ако да речем във фирми като “Селинет” такива “върхови” технологии не са познати, добрият професионалист би си проверил написаното и не би допуснал официален документ да бъде изпратен с толкова елементарни грешки, които лесно биха били забелязани при един повторен прочит на написаното.

Съответно, по “професионализма” на адвоката можем да съдим и за професионализма на останалия персонал на въпросната фирма. Както и да си обясним този абсурден акт на заплаха към клиент, позволил си да изкаже недоволство от качеството на предлаганата услуга.