Оная вечер се прежалих и изгледах цялата евровизия. Е, малко мазохистично, ама понеже знаех, какво ме чака на следващия ден, реших малко да смъкна критерия, преди голямото събитие. (Е, нямаше нужда, както се оказа, ама за това ще пиша по-късно 😉 )
До сега само бях поглеждал евровизия оттук-оттам, сега го изгледах цялото.
Та, като цяло -боклук. Харесаха ми хърватинът и румънците, донякъде холандките, полякинята и може би имаше някой друг проблясък още. Относно победителя – страхотен вокал и отвратителна песен, Да ти е драго да се обесиш на нея, или поне да оповръщаш всичко наоколо.
За “наш’то” момче. Също страхотен вокал, макар че май на класирането пя по-добре, отколкото на финала. Може да е прекалил със сладоледа. Относно песньовката…
Може би просто не е музика за мен. То аз и

“Подай ми захарта,
подай с една ръка”

на това бе, на Полито не харесах, а уж била хит не само в България.
Е, видях и конкурса на Евровизия, обещавам повече да не правя така.

Тия дни бях зарадван от добрата новина, че издатество “Колибри”
пуска ново издание на една от най-любимите ми книги Космически комедии на Итало Калвино.
Това не е книга, за която може да се пише лесно. Всъщност не е книга, която се чете лесно, без читателят да е подготвен, с какво ще се сблъска.
Не е лесно и да се определи, какво точно представлява тази книга. Може би по-лесно е да се каже, какво не е. Не, това не е фантастика, нека заглавието да не ви заблуждава. Не е и комедия. Не, книгата въобще не е “смешна”. Не е хумористична, въпреки че е изпълнена с фина ирония и самоирония. Не е “четиво” за “убиване на времето”. Не е и сатира, въпреки че съм виждал да я поставят в тази категория. Със сигурност не всеки би открил в нея “своята книга”.
Защо ми е любима книга? Изкуството е вид отражение на действителността. В “Космически комедии” в почти всеки ред виждам живота и света около мен, такъв, какъвто го познавам и го възприемам, разказан по невероятен фантастичен начин. Бих казал, виждам себе си, отразен в едно невероятно огледало, създадено от фантазията на Калвино.
Понеже както казах, много е трудно да се пише за тази книга, да я оставя тя да поговори малко за себе си:
“Разправяха се ужасяващи неща. Пребледнелите слушатели от време на време надаваха вик на уплаха, зяпнали в устата оня, който разказваше с треперещ глас. Скоро ми стана ясно, че тия истории са всеизвестни, но всеки път извикваха нови тръпки на уплаха. Динозаврите бяха представяни като чудовища, единственото занимание на които било да гонят и трепят Новите, сякаш Новите са били още отначало най-важните обитатели на Земята и всички останали от сутрин до вечер са се занимавали само с тях.”
…..
“Нека спомена, че обичайните разговори се бяха променили малко, като всяко нещо, за което омръзва да се говори, а и модата налага други теми. Сега, за да критикуват някои порядки в селището, бяха възприели навика да казват: „Такива неща между динозаври не биха се случили!“ или даваха динозаврите за пример в много неща, сочеха държанието им при този или онзи случай (например в частния живот) като безупречно, и така нататък. С други думи, сякаш се бе създало посмъртно уважение към динозаврите, за които никой не знаеше нещо по-точно.”
“Но в края на краищата може би беше редно да е така — тези Нови не бяха чак толкова различни от динозаврите на хубавото старо време. Защитени от своите язове и укрепено селище, те също бяха почнали да си дават важност… Понякога изпитвах към тях същата неприязън, каквато изпитвах към моята някогашна среда, и колкото повече се възхищаваха, толкова повече намразвах и тях, и динозаврите.”
….
“Сега разказите им за динозаврите се превърнаха във вицове, но вече не се чувствах засегнат от техния жалък хумор. В себе си чувствах, че давам право на онова достойнство, което ни бе накарало да изберем участта да изчезнем от лика на Земята, вместо да живеем в свят, който вече не е за нас. И ако случайно бях оцелял, то сякаш това бе станало нарочно, за да мога да се чувствам все още динозавър сред тая жалка паплач, която прикриваше с банални подигравки атавистичния си страх.”
…
“Оттогава научих много неща и най-вече начина, по който динозаврите побеждават. Преди вярвах, че изчезването на събратята ми е великодушно преклонение пред поражението; сега знаех, че динозаврите колкото повече изчезват, толкова повече разпростират властта си в обърканите умове на тия, които остават след тях, над много по-обширни гори от тия, които покриват континентите. От сянката на страха и съмненията, легнала над невежи поколения, динозаврите продължаваха да подават дълги вратове и остри нокти, а името им да господства и да увековечава присъствието им в отношенията между живите същества. Сега, когато бе заличено и името, очакваше ги единствено да се отъждествяват с немите и анонимни щампи на мисълта, посредством които понятията получават форма и съдържание — както от Новите, така и от ония, които щяха да дойдат след тях.”
…

“Продължавах да съм на тръни, очаквайки оня далечен момент, когато от галактиката щяха да пристигнат коментарите за новите епизоди. Вече подготвях отговорите според случаите. Междувременно галактиките, пред които се бях компрометирал, се бяха отдалечили на десет милиарда светлинни години и докато моите послания ги настигнеха, те щяха да изчезнат зад последния хоризонт на пространството, отвъд чиито граници не може да се види ни един предмет. Така те щяха да отнесат със себе си безвъзвратно мнението си за мен.
И мислейки за това тяхно мнение, което нямаше как вече да променя, почувствах изведнъж облекчение, като се надявах успокоението ми да дойде само от момента, от който към цялото това произволно регистриране на недоразумения нямаше да има какво повече да се добави или извади, а галактиките, които постепенно изчезваха от погледа ми като светли точици – да отнесат единствената възможна истина за мен. Стоях и чаках, изгарян от нетърпение, да видя как една по една ще потънат в бездънната тъма.”

Цитатите са взети от старото издание на “Комедиите” –
Издателство „Христо Г. Данов“, Пловдив, 1976
Превод: Божан Христов
Художник: Христо Брайков

Новото издание е с корица, нарисувана от Дамян Дамянов, определено много по-добра от старата. Преводачът, гледам е същият. Но изпитвам любопитство, дали в новото издание няма нещо, което в старото е било “спестено”. Определено имам желание да се снабдя и с него, въпреки че старото седи на бюрото ми в момента.

За десерт, още един цитат от комедиите:
“Оглеждам се. Кого търся“ Все нея търся, влюбен от петстотин милиона години. Виждам на плажа една холандка-летовничка, на която спасителят със златната верижка на мургавите си гърди показва рояка пчели, за да уплаши. Веднага я познавам, тя е. Познавам я по типично нейния начин да повдига рамото си почти до бузата – да, сигурен съм, дори бих казал абсолютно сигурен, ако не беше оная известна прилика, която откривам с дъщерята на пазача на астрономическата обсерватория, или със снимката на актрисата, гримирана като Клеопатра, или със самата Клеопатра, каквато е била в действителност, или с царицата-пчела, повела рояка над шосето, или с жената, изрязана от хартия, залепена на предното стъкло на триколката със сладолед, чийто бански костюм прилича на тоя на холандската летовничка на плажа, заслушана в гласа на някаква певица от транзистора си – същият този глас, който слуша шофьорът на камиона с енциклопедията и все пак същия оня глас, който съм сигурен, че съм чувал в течение на петстотин милиона години.
….
И колкото повече изгарям от любов по всяка една от тях, толкова по-малко се решавам да им кажа: “Аз съм!”, страхувайки се да не сбъркам, а още повече да не сбърка тя и да ме вземе за някой друг, който, от как тя ме знае, би могъл също да бъде взет за мен: например спасителят със златната верижка, или директора на астрономическата обсерватория, или читателя на Херодот, или сладоледаджията-моторист, който сега е слязъл на плажа и холандските туристки са го наобиколили, или Спиноза, или шофьорът на накамиона, който кара живота и творчеството на Спиноза, размножени и повторени две хиляди пъти…”

ПП
Оказа се, че новото издание е много по-подробно от старото. Старото е било много орязано.

Видях какво се случва с човек, изпаднал в хипогликемична криза.
Разбрах от първа ръка, какво са имали предвид нашите предшественици под “обладан от зъл дух”. Човек може да изпадне в подобно състояние по много причини, без да има психично разстройство. И от висока температура, и от натравяне и т.н. И повечето пъти решението е просто. В случая трябваше само една инжекция с глюкоза. Както и човек, който да постави диагнозата. Тоест човек вещ, информиран и с опит и подходящото образование.
Древните, а и не чак толкова древните ни предшественици не са имали необходимите познания. Неадекватното поведение на болния ги е плашело, понеже не са можели да си го обяснят. Злите духове и демони, които са обсебили болния са изглеждали като единствено логично обяснение за нашите невежи предшественици. За това и отношението към такива болни е било жестоко. Използвани са били често бой и други начини на насилие. Което за техните разбирания е било нормално – все пак насилието, според тях е било срещу демона, а не срещу човека.
Днес имаме знанието да различаваме причините за подобни състояния и да ги лекуваме.
От друга страна, през удобните канали за разпространение на информация, дезинформацията се лее на огромни талази и точно това знание се отрича от все повече хора. Да споменем антиваксерското движение, отричането на антибиотиците, кемтрейлс, истериите около ГМО и т.н. Истерията около антибиотиците наистина има някаква реална основа – злоупотребата с тях и предписването им за щяло и нещяло. Антибиотиците трябва да се прилагат с разум и само когато наистина са необходими, което обаче не значи, че трябва да отричат. Благодарение на тях, болести и инфекции, които в миналото 90% са завършвали с летален изход, днес ни изглеждат почти безобидни.
Псевдо-знанията и “алтернативните” подходи се разпространяват в пъти повече от реалните. Липсата на критерий и адекватно образование, както и нагласата сред населението “те ни лъжат” води до лесно приемане на фалшивото “познание”.
Виж, защо повечето хора приемат безкритично “алтернативните” дивотии и не се замислят, дали пък и те не лъжат, за мен остава загадка.
Има много предавания, бъкани с псевдонаука, но едно има голяма аудитория и е особено агресивно в насаждането на безумия:

В него можем да видим да речем, как модерни примати трошат микровълнова фурна с чукове, понеже е “вредна”, без въобще да имат елементарна представа от начина на работа на уреда!
Видяхме, как опитват да пукат пуканки с мобилни телефони и въпреки неуспеха на опита, противно на всякакъв научен подход да го обявят за успешен и да “обясняват”, как както се пукали пуканките – нещо което не стана, така се пукали и кръвоносните съдове в мозъка. А разликата от стотици ватове и миливати – това за “просветителите” няма значение. А понятия като резонанс и стояща вълна за тях са съвсем от друга реалност.
Пиенето на урина е друг хит от въпросното предаване, а в последно време препоръчват и пиене на непастьоризирано мляко – нещо, което често води до много страшни заболявания!
За безбройните “сигурни” средства за “лечение” на рак да не говорим. Само да спомена, че “знаещите” от въпросното предаване възхваляват антиоксидантите, като средство против рака. Да антиоксидантите могат да са полезни за предотвратяване на мутации, които могат да доведат до рак. Но унищожавайки свободните радикали, които се използват от организма за убиване на вредните организми и раковите клетки, те лишават организма от естествената му защита. Все едно пистолет без патрони.
Един млад микробиолог е започнал акция за разобличаване на зловредното предаване. На страницата от линка са дадени текст на протестното писмо, има го и в pdf формат, както и адресите на които да се прати сигналът.
Време е критично мислещите хора да положим усилия да се вдигне поне малко шум срещу безкритичното разпространяване на псевдонаучни глупотевини.
Доброволният отказ от знанието ни връща в тъмните векове. А от “цивилизования” дивак, разбиващ с чук такова постижение на съвременната цивилизация като микровълновата фурна, защото е чул посредством друго цивилизационно постижение – телевизора, че е вредна, без да си има представа от същността на нещата, до бича и нажеженото желязо на екзорсиста крачката е много малка и става незабелязано!