Както научих преди малко, шахматният гений Боби Фишер
е напуснал този свят.

Не съм шахматист – играя слабо шах и няма да пиша за постиженията на Фишер. За тях е писано достатъчно и още ще се пише.

За мен лично с Фишер си замина още една част от историята която помня, едно от имената, които силно са ме впечатлявали.

Ексцентричен, направо луд, със странно и алогично поведение, едновременно с това уникален шахматист той заема особено място в спомените ми. Добре помня мачовете му с Петросян и Спаски, как следяхме с интерес развитието на резултата.

В дните, когато от всякъде бяхме заливани с пропаганда, в колко съвършена система живеем и как единствено при социализма човек може да се развива, да твори качествено и да се прави добра наука, хора като Фишер, събития като успехите на програмата Аполо показваха, че човешкият гений и науката не подлежат на идеологизация а се развиват по-добре в зависимост от вложените труд и усилия в тях, а не от количеството изприказвани празни приказки.

Мир на праха му.