На кратко – не много добра (щях да пиша лоша, ама ще е прекалено) организация, голям концерт!
Може би за недоволството от организацията допринесе лошият избор на място. “Стадион” “Академик-2” в комплекса на БАН е всъщност едно игрище, с труден достъп за големи тълпи хора.
Впрочем достъпът беше затруднен от малкия брой КПП-та. Мисля че, въпреки странното разположение на игрището (стадион е твърде гръмко име за въпросното съоръжение) можеше да има повече пропускателни пунктове.

За капак, когато се насочихме към едно от КПП-тата, в зоната, в която ни бяха билетите, казаха “тук не може повече” и ни препратиха към друго, където тълпата бе огромна.
Не виждам логика в това препращане, защото след КПП-то попадаш на същото място, където се стига и от затвореното. Може би на проверяващите смяната бе изтекла???

Иначе полицаите на входа си вършеха експедитивно и точно работата и огромната тълпа сравнително бързо си пробиваше път към заветния терен на т.нар. стадион.

Все пак да похваля организаторите – бяха осигурени достатъчно тоалетни – нещо, за което не всички техни колеги се сещат.

Публиката бързо набъбна, обявеният нов час за концерта – 19 отдавна мина, но сцената си оставаше застрашително празна… Някой (Иване!) грозно се избъзика, че “Ахат” не можели да дойдат и ще бъдат заместени от “Конкурент”…

Чак в 19 и 45 изгряха “Ахат”.

След “конкурентният” напън в два предишни случая “Пърпъл и AC/DC това си беше истинско удоволствие и адекватна подготовка за събитието.
“Ахат” сами са си достатъчно големи (и много любима група), но въпреки това се държаха точно като подгряваща банда, без да си мислят, че след като са на сцената, те са хедлайнерите. Още при тях, между другото, направи впечатление, че озвучаването е перфектно.
“Ахат” свириха точно 30 минути, след което поздравиха заедно с публиката Матиас Ябс за рожденния му ден и се оттеглиха.

Смяната на инструментите и настройката на апаратурата, продължи точно 10 минути,…. след което зачакахме… А заваля и дъждец…

Не знам, защо след като всичко бе готово в 20 и 25, трябваше да чакаме още 30 минути под дъжда, за да започне съществената част. И какъв е смисълът от подгряваща група, след като после минава достатъчно време да се охладиш отново…

Както и да е. Дъждецът си остана дъждец, не се превърна в порой, и в 9 без 5 най-после Scorpions забиха и издухаха остатъците от раздразнението от организационните недомислици.

Последните хитове, размесени с класики, белязали един или друг период от живота на всеки присъстващ. Яки сола, тежък звук, дълги и тежки, здрави финали на песните в стил 70-те години. Нещо, което определено ми липсваше при други концерти. (Всъщност Brazen Abbot също се отчетоха в това отношение) Перфектен Клаус Майне, звучащ така, като и преди 30 години. Екзалтирана публика, припяваща на почти всички песни.

Единствено мултимедията не ми допадна – дойде ми прекалено абстрактна. Предпочитам, на екрана да се вижда предимн какво става на сцената – нещо което беше добре направено при “Пърпъл и AC/DC, а не да се набляга на абстрактното изкуство (все пак хората, останали по-назад също искат да видят нещо от концерта. А аз си забравих бинокъла…)

Виж, идеята при “Big City Nights” по-екрана да пълзят надписи Sofia, ми хареса. Приемам я с определена доза ирония и хумор, … каквито може би операторите не са вложили.

И за финал, да спомена думите на един фен, по-повод прощалното турне – “То и Ролингстонс от колко години правят прощални турнета…” 😉

Незабравимо преживяване, заслужаващо всеки лев, всяка минута, преживяна на стадиона и всяка капка дъжд, търкулнала се от главите към вратовете ни.

Снимка – Ясен Немски, от сайта на Z-rock