“Падането на нощта” е известен разказ на Азимов (по-късно разширен до роман).
Действието се развива на хипотетична планета, където на практика няма нощ. От всички шест слънца, поне едно грее над всяка точка от повърхността.

Веднъж обаче на 2049 години се случва всички слънца да залязат едновременно.
Населението, несвикнало с тъмнината ( и със звездите), не взема насериозно предупрежденията на астрономите, при залеза изпада в паника, която довежда до края на цивилизацията.

И така всеки път през 2049 години.

През Историята на нашата планета са преминали много цивилизации. Развивали са се, имали са постижения, които хиляди години по-късно все още предизвикват учудване. И са били унищожени от по-неразвити племена.

След което нова цивилизация е поемала по стъпките на предишните, преоткривайки много от техните постижения.

Спомените за Шумер, Акад и Вавилон са покрити с хилядолетен прах.
Египет, Персия, Гърция – бледо ехо от старата слава.

Средновековието – последният залез на цивилизацията. Ново погребване за векове и обричане на забрава на хиляди постижения на човешката мисъл.

Безброй изгорени ръкописи, раздробени на парчета статуи. Наред с пергаментите, кладите поглъщат безчет души, оказали се (инако)мислещи.

Ислямският свят не остава по-назад. В началото по-развит от вече потъналите в невежество християнски държави дръпва здраво назад.

Омар Хаям от уважаван астроном, математик и поет се превръща в беглец със съдба близка до тази на Галилей.

Улугбек – уникалната за времето си обсерватория, училищата построени от него, откритията му, както и той самият унищожени от неговия син. С което идва и краят на успехите на астрономията в ислямския свят. Успехи, толкова значителни, че и сега много звезди и астрономически понятия носят арабски наименования.

Невежеството смазва това, което не разбира. Знанието плаши невежеите, затова бива обявявано за ерес и унищожавано с огън.

След време “победителите” след уталожване на страстите са изравяли от прахта някои от постиженията на победените и са ги оценявали. Много от откритията на предишните цивилизации са бивали открити повторно след векове. И цикълът се повтаря многократно – унищожение и ренесанс.

Сега сме на прага на ново унищожение. Не само вонстващото невежество въоръжено с модерна електроника и експлозиви, нахлуващо от Близкия Изток е единствената заплаха.

Още по-страшно е невежеството тук, при нас.

За политиците е удобно да управляват необразовани маси. За това и следват една след друга “образователни реформи”, всяка следваща по-разрушителна за образованието. Налагането на чалга-“културата”. Разните реалитита и напъните на национални медии да ни убедят, че например, изродите, показвани в “биг брадър” са типичните български семейства.

Не, не твърдя, че всички млади хора могат да бъдат обобщени с термина “чалга поколение”.
Има много, които не се подават на общата тенденция, и не си губят времето с глупости. За някои такива вече писах.

Но броят им е твърде малък, уви.

Другият признак за края на цивилизацията, която познаваме са масовите психози срещо новите технологии. Истерията срещу ваксините, ГМО, подписките за затваряне на ускорителя в Церн, психозите срещу опитите със стволови клетки и клонирането на органи.

Ще ми е интересно, някой от противниците на последните две, какво би отговорил на въпроса, дали е съгласен с отвличането на деца (и не само деца) и разфасоването им за органи. И не ми говорете за превъзпитание и превенция. Винаги ще има безскрупулни хора с много пари, които са готови да платят за това, както и безскрупулни хора, готови да го извършат за много пари. Единствената превенция е създаването на легален заместител – клонираните органи и регенерацията чрез стволови клетки.

Ужасното е, че 99% от протестиращите срещу изброените и други иновации, всъщност въобще нямат идея, защо протестират. Прочели са или чули някакви жълти “новини” и се подават на масовата психоза. Има и такива, които имат (някаква) представа от проблема, но те са нищожна част.

Всъщност хората, крещящи неистово “ненагмо” и деклариращи готовност за физическа разправа с всеки, “който се намесва в божието дело”/ “който застрашава природното разнообразие” и пр. всъщност не са злонамерении. Също както хората, скандирали във възторг пред кладата на Джордано Бруно. Също като старицата, добавила дръвца в кладата на Ян Хус.

Те са вярвали, че лошият си отнася заслуженото. И че са на страната на доброто, и че ще живеят по-добре, щом звярът бъде изгорен.

Така и тези хора са добронамерени. Лошото е, че не познават същността на проблема. И не става въпрос, да познават съответната наука в детайли. Често са достатъчни познанията от училище. Които познания обаче са останали неусвоени в общия хаос на претоварените програми. Или пренебрегнати, поради ниския социален статус на образованието и на знанието, като цяло.

Всъщност вода в мелницата на невежеството наливат и много учени, в стремежа си да предупредят човечеството от опасностите от злоупотреба с порастващите сили, които ни дават новите технологии.

Наскоро прочетох това изказване на George Wald нобелов лауреат за работата му за изследване на цветното зрение.

Там ме шокира това изречение:
”The technology meant that brain-to-brawn sank toward a level closer to that of the dinosaurs.”

Тук г-н Wald се е поизхвърлил доста.

Динозаврите не са изчезнали, защото са били непригодни към околната среда, или заради тяхна грешка.
Изчезнали са поради катаклзъм, причинен отвън, за който не са били готови.

Какъвто катаклизъм може да се случи всеки момент, и за който сме почти готови да го посрещнем, но ни трябват още няколко години или десетилиетия, за да сме готови напълно.
И единствено технологията и науката могат да ни спасят от съдбата на динозаврите.

Лошото на такива предупреждения е, че не са насочени към правилния адресат.

Единствения резултат от тях е да засилват в масовото население недоверието и психозата срещу науката и технологиите. А всъщност са удобно средство за политиците и магнатите, които не се впечатляват от предупреждения, защото не виждат по-далече от банковите си сметки, а и разчитат, че при евентуална катастрофа ще могат да платят за оцеляването си.

Идеята да се спрат всякакви нови изследвания, или изследванията в определени области са безсмислени.

Първо така се спират гражданските изследвания, резултатът от които е публичен.
Изследванията на военните, както и секретните изследвания в страни, в които няма публичност и свобода на словото няма как да бъдат спрени.

От предишната ми работа имам идея за постиженията на военни изследователски лаборатории (не у нас) в областта на лазерите. Не се съмнявам, че и в областта на биологичните разработки нещата там се движат, за съжаление с цел разработване на оръжия.

Да забраниш гражданските изследвания, както стана 2005-а година у нас с разработките в генното инженерство например, значи да оставиш основната част от населението в неведение и неподготвено за един куп нови предизвикателства.

Всяка технология може да бъде използвана и за полезни цели, и за оръжие. Забранявайки публичните изследвания, всъщност оставяме единствената възможност, да бъде използвана като оръжие.

Типичен пример са “хакерските инструменти”, които могат лесно да бъдат намерени в Мрежата.
Те всъщност са много полезни програми, за мрежовите администратори, за откриване и отстраняване на проблеми в собствените им мрежи. От друга страна могат да бъдат ползвани от злонамерени хора, за създаване на проблеми в чужди мрежи и компютри.

Призивите, да се зарбани разработката и публикуването им води единствено до проблем за легално употребяващите ги IT специалисти.

Вярно, че ако въпросните програми ги няма в Нета, някои “любители” кракери ще се затруднят. Но това няма да спре истиските злонамерени специалист да напишат свои – това не е голям проблем. И съответно те ще бъдат “въоръжени” а администраторите беззащитни.

Същото важи и за останалите технологии. Щом познанието е достигнало до възможностите за някоя технология, тя ще бъде разработена. Със забрана за разработката й се пречи единствено на легалните разработчици.

Противодействието срещу злоупотреби с технологиите е единствено образоването на хората, даване на знание за предимствата и истинските, а не въображаемите опасности от тях и разбирането на същността им.

На практика се прави обратното. Създават се психози и омраза към знанието. Нещата са се върнали на нивото добре отразено във “Франкенщайн” на Мери Шели и в други готически романи от онова време, в където невежеството се възхвалява като добродетел, а знанието се заклеймява като грях.

В нашия случай парадоксът е, че войнстващото невежество е въоръжено с най-модерни технологии и не си дава сметка за силата, която държи. Няма нищо по-опасно от въоръженото невежество. А единственото противодействие срещу него е знанието.

Вече сме на крачка от поредното падане на нощта. Но дали ще доживеем нов ренесанс този път? Или мракът ще погълне цивилизацията окончателно?