Населението на България се отличава с особено къса памет. Не знам при другите народи как е, но нашият определено не помни по-дълго, от следващото предаване “по телевизора”, до скоро и до утрешния вестник, но напоследък вестниците и те потънаха в забрава.
Помните ли 1997-а година и предходните? Аз щото помня. Помня как като вземех заплата, бързах да я изхарча още същия ден, защото на следващия не можеше да се купи почти нищо с нея. Помня, как обикалях с огромна раница и две торби в ръце по хранителните борси, да накупя продукти до следващата заплата и как с всичко това се “трупясвах” в трамвая и едвам имах сила да сляза от него, за да се прехвърля на автобус…
Помня и годините след ’97-а, когато нещата се промениха. Не всичко беше както ми се искаше, но определено нещата тръгнаха в положителна посока. Помня и как се смарангяся всичко, когато дойде оня, дето щеше “да ни оправи” за 800 дни. Е, “оправи ни” за много по-малко.
За следващите две правителства, надявам се повече хора да си спомнят, макар че много телевизионна помия изтече междувременно.
Та по въпроса със слабата памет – ето една статия за подсещане:
За Костовите злодейства с “Мариците”
А освен “Мариците” Костов се оказа виновен, че е “затворил” “Кремиковци”, “Балкан”, оръжейните заводи и един куп други неща, макар че неговото правителство ги получи източени и разграбени от предишните.
Пак за припомняне – помни ли някой JES-Air, компанията на Луканов, която източи средства от “Балкан” и беше фалирана след това?
А “Хемус Еър” – компания, която съществува от соц. време като дъщерна на “Балкан”. Е още съществува и само преди месец, мутренското правителство в оставка ѝ направи поредния щедър подарък от имоти на настоящия национален превозвач и на летището.
Пак за подсещане една статия, която често цитирам – за козата, в която Илия Павлов се хвали как е източил Кремиковци и изобщо се обяснява схемата за източване на предприятията. Цитирал съм я не веднъж, но ще продължавам да я цитирам, че белким някой се подсети.
Късата памет винаги е проблем. Води до повтаряне на едни и същи грешки отново и отново. А пред един народ, покосен от алцхаймер, перспективите са мрачни.
