Гледах тази сутрин по бтв-то, как цигани копаят в “Красно село” до реката, за метални отпадъци.

Живеещите наблизо се жалвали в полицията и общината от непоносимия шум многократно, ама реакция никаква.

Лелка от общината каза, че са ходили на обекта, ама без полиция не могат да направят нищо. С което съм съгласен.

Някакъв чичко полицай обаче заяви, че и те не можели да направят нищо (?!), защото нямало престъпление(?!?!?!). Имотът не бил частен, а общински и общинарите трябвало да си решат сами проблема. Ако бил частен, било друг въпрос.(?!)

Как обаче служителите в общината, обикновени чиновници, някои на по доста годинки биха могли да спрат нашествието на копачите? Да грабнат “шмайзерите” и да арестуват нарушителите? Които на кадрото се видяха, че не са никак малко.
Или да учат карате?

Айде да речем, за спокойствието на людете никой не го е еня. Така бяхме и в студентския град.
Крясъци, врясъци, чалга, звъниш на полицията, ония казват “хубаво”, а ответ никакъв.
На всичко отгоре тогавашният кмет на общината беше пуснал заповед, да не се закачат “студентските” кръчми, ако вдигат джабала по късна доба.
Нищо, че гражданите си плащат да им пазят правата, едно от които е и правото на спокойствие.

Само по себе си копаенето не е престъпление, но пък нарушаването на спокойствието на едни хора си е …. нарушение…

Обаче, както споменаха в репортажа и показаха също, мургавите другари освен да копаят за железни отпадъци, откровено си рушаха с чукове панелите, които укрепват коритото на реката.
Това чия собственост е моля? Общинска? Държавна? И като такава не подлежи на опазване от силовия апарат на държавата? Апарат, за чиято издръжка плащаме данъци?

А като се срине коритото и реката наводни околните територии, тогава какво правим?
Явно, това рушене косвено застрашава и частни имоти. Защо тогава “моята полиция” си трае?
Или то зависи и “колко частен” е имотът? И колко е дебел вратът на собственика?

Нещо много такива постове станаха.

Да започна със случка, която ми разказа един приятел:

“Спирам на ххх бензиностанция и тъкмо вече се нареждам до колонката, до съседната спира някакъв и пали цигара. Бензинджията го помоли да я угаси, оня отказа. На паркинга пред сградата на бензиностанцията имаше спряла полицейска кола с 3-ма полицаи. Бензинджията се обърна към тях, те му казаха, да го удари с маркуча по главата…

След това човекът помоли още веднъж екземпляра да угаси цигарата и след повторния отказ отказа категорично да го обслужи (явно междувременно е изключил и колонката, да не може оня сам да зареди). В крайна сметка говедото се качи на колата си и се изнесе псувайки грозно.”

Няма да коментирам абсолютната липса на елементарен интелект у екземпляра с цигарата.

Въпросът е за “моята полиция”. Която би трябвало да ни пази от дебили. Която би трябвало да се грижи за спазването на законите, още повече в случаи, в които се създава директна опасност за много хора и съоръжения, каквато би могъл да бъде един пожар на бензиностанция.

В случая “моята полиция” е играла роля на сеирджия. Както в много други случаи.
Както сме чували и чели за не един случай, когато се извършва престъпление пред полицаи, които само наблюдават…

Навремето, когато “бат’ Бойко” беше още ген.сек. на МВР му се вързвах на приказките “ние ги хващаме, те ги пускат” – упражнение, отработено много добре и от Цв.(ък) Цв.(ък).

Тогава един познат следовател, който по-късно замина за Щатите да сади градинки, нещо следователската дейност не се сработваше със съвестта му, въпреки че материално беше доста добре, ми се изсмя и ми обясни, как веригата започва от самите полицаи, които “ги хващат”.

Доказателствата умишлено се събират така, че да може всеки адвокат да ги обори с основание.
Не че и съдии и прокурори не са във веригата де.

На тези мисли ме наведе трагедията, с двамата убити от пиян рецидивист с брониран джип, който по неизвестни причини е извън затвора, въпреки че от многото “висящи” дела, доколкото знам има и такива, по които има доказана вина.

Установено е, че е карал с огромните 2,6 промила алкохол – т.е. току що е ставал от масата след як нощен запой.

Да видим сега, дали ще се окаже, че пробата е взета “неправилно” и че в крайна сметка джипът е бил управляван от Филанкишията, а убиецът е бил всъщност на благотворителна изложба в Карабунар да речем.

Имало едно време едни лекари. Те много отговорно си гледали работата. Когато започнела епидемия от лоша болест редовно дежурели около пациентите си. Пазели ги да не контактуват с други за да не ги заразят. И заразявали всички потенциални пациенти, които можело да бъдат в контакт с болните със същата болест…

Опаа, кви са били пък тия лекари! И какво им е отговорното – да заразяват пациентите си, не трябва ли да ги пазят?

Така, да уточним. Става въпрос за ветиринарни лекари. Болестта е шап. Както знаем, шапът не се лекува, няма и профилактика. Това, което медиите ни спестяват е, че далече не всички животни умират от шап, когато са заразени. Всъщност умира малък процент, а повечето оздравяват.

За това, преди години при поява на болно животно, понеже се знае, че така или иначе всички наоколо ще се разболеят верижно, за да не се точи този процес до безкрай ветиринарните лекари заразяваха всички жвотни, от съответното стопанство, за да боледуват едновременно, което умре се праща в екарисаж, другите оздравяваха. Като ветеринарите дежуряха да пазят, да няма контакти с други животни от друг ферми, животните от стопанство, където има болни да си стоят във фермата и да не ги пускат, че то на стопаните не може да се разчита.

Нямаше такова поголовно унищожаване на всички потенциални жертви на болестта, каквото се прави сега.

Та се питам, защо е тази бесмислена касапница, след като практиката е доказала за ефективен друг начин? Мисля си, че парите, които ветиринарните лекари ще вземат за такова едно дежурство ще са по-малко отколкото да се плати компенсация за избитите животни. Или идеята е, да се плати нереално ниска компенсация?

А може би просто шапът е повод за довършване на безумното унищожаване на селското стопанство, което се прави от 1989-а година насам?

Или просто такава е политиката на държавата, наложена от вън, или оригинално мозъчно изпражнение на собствените ни политици и “бизнесмени” всичко, което работи и носи доход да се източва докато може и после да се захвърли на боклука и да се премине на следващото стопанство, фабрика, организация, която да бъде източена и унищожена.

До последната работилничка. До последния българин.