Харесвах го.

Като студент гледах да не пропусна “Сказките по логика” – цикъл от лекции, които осветляваха въпроси, на които често не се обръща достатъчно внимание в учебниците.

Освен това на тия лекции, години преди 10-и ноември, обръщението към присъстващите беше “дами и господа”, а не задължителното тогава “другарки и другари”.
Водещи бяха двама – Валентин Горанко и едно момче с буйна къдрава коса, стояща като облак върху главата – Мони Паси.

Когато настъпиха “промените” се зарадвах да го видя в политиката. Очаквах много от него.

Стъпката към НАТО изглеждаше много смел ход в годините скоро след “прехода”.

Постепенно обаче Мони се изгуби някъде. а дойдоха и 800-те дни на Симеон, където в първите редици се накипри и Соломон.

И кариерата му напредваше все по-нагоре по Стълбата, докато не се стигна до следното изказване:

Аз съм принц по рождение и боговете ми са братя!

Опа, това го е казал героят на Смирненски.

Соломон всъщност каза това.

Всъщност призова ръководството на REtv към цензура. Под благовидния предлог, “да не се замърсявал езикът”.

Нарочно слушах записа внимателно.

От тия блогове, които г-н Бедров цитира, не можах да “хвана” някакво просташко изказване.

Но както казал вълкът – “мътиш, не мътиш водата, ще те ям”.
Или по соломоновски:

“Пишеш, не пишеш културно, ще те спрем. Нямаш право на мнение!”