Tag Archives: български автор

Кацането

Много пилоти, астронавти и други представители на подобни екстремни и трудни професии издават книги, които нормално се ползват с голям интерес.
Обикновено тези книги обаче са написани от журналист или писател, който придава на разказа на пилота увлекателен облик.


Снимка: Йордан Колев

Йордан Колев обаче сам пише книгите си. Пилот прелетял хиляди километри, преодолял успешно тежки бури, видял много страни и опознал много хора по света. Резултатът от този опит, съчетан с безспорен писателски талант са увлекателни книги, които се четат на “един дъх”, но не се забравят, за разлика от много “бестселъри”, споменът за които изчезва веднага след затварянето на последната страница.

Кацането” е точно такава книга, която “не те оставя”, започнеш ли да я четеш, а споменът за прочетеното не избледнява.

“Кацането” е базирана на реални събития. Основата на историята е разказът за едно успешно аварийно кацане. Описанието на самия полет и подробностите свързани с различните системи на самолета, както и на работата на различните служби по летищата са много интересни за такива читатели като мен, които се интересуват от техника и специално от авиация. Но книгата не е документално описание на един полет завършил с аварийно кацане. Техническите подробности всъщност заемат малка част от съдържанието.

Основното в историята са хората. “Кацането” описва съдбите на много, най-различни хора. Освен че проследява минутите преди полета преживени от различните герои, поведението, и емоциите им по време на полета и след края му, читателят научава и по-ранни събития от живота им, много от които предопределят и реакциите им във фаталния ден. Изпитанието през дългите минути на неопределеност в повредения самолет водят до различни реакции, до разпадане на едни връзки и до заздравяване на други.

Както често става, причината за бедствието е наглед дребна и несъществена.
Знаем хипотезата за пеперудата, чиито криле могат да предизвикат ураган в другия край на света. По подобен начин дребно разсейване, не достатъчно добър контрол и верига от дребни на вид нарушения довеждат след време до драма в небето. Също интересна нишка от повествованието, която води до сериозни размисли.

Още с първите редове динамизмът на действието грабва читателя и не го пуска до последния ред. Въпреки че читателят знае, че кацането ще е успешно, напрежението постоянно се подклажда от усложняващата се ситуация, от реакциите на различните персонажи. Авторът показва завидни умения да “държи” читателя без да го изпуска и да го кара да скучае през цялото повествование.

“Кацането” е книга, която определено си струва да се прочете, книга предназначена за широк кръг читатели.

Йордан Колев в goodreads
Страницата на автора във Фейсбук

Хавра

ХавраОще едно заглавие в категорията “няма добри български книги”. Няма за тези, които не търсят. Или които подхождат винаги с предубеждение и търсят от къде да изсмучат “аргументи”, колко е зле дадено произведение, само защото е от български автор.

Хавра” ме грабна още с първите редове. Не ме “изпусна” на нито една страница или изречение и я затворих на края с чувство на огромно удовлетворение.

Захари Карабашлиев ни предлага интересен подход – исторически и съвременен роман в едно. Разкази за различни епохи и събития, на които майсторски е намерена пресечната точка и двете истории не могат една без друга. Всяка би изгубила, ако другата липсва.

Много хора, които не четат исторически романи така биха прочели този, поднесен заедно със съвременния като неотлъчна част от него.

Историческата част разказва за личност, силно свързана със съдбата на България. За кого става дума, читателят се сеща още от първите редове, въпреки че имената са сменени. Всъщност фамилията на героя е близка до истинската, а в един момент даже е споменато и истинското му име, ей така, мимоходом. Защо е използвано друго, ето какво казва самият автор:

“Желанието ми бе читателите да възприемат моя герой непредубедено – страница след страница, сцена след сцена, година след година, както се опознава жив човек – чрез неговите действия, думи, черти на характера, лични качества…”

Което не значи, че историята е недостоверна. Карабашлиев е направил много задълбочени проучвания и за всяко историческо събитие, описано в романа има съответната литературна справка.

За въпросния човек, прототип на героя знаем колко много е допринесла дейността му за България, но всъщност за самия него не знаем почти нищо.
Карабашлиев увлекателно разкрива как е започнала кариерата му, през какви перипетии е минал и защо в крайна сметка стига до българските земи. Още по-интересно за мен бе да науча за жената, която е била до него, за живота и съдбата ѝ. Както и за други исторически личности, с които пътят на двамата се е преплитал. Неща, които не влизат в учебниците по история.

Съвременната част освен увлекателна е и много актуална. Точен поглед върху нашата действителност. Невероятното описание на град Варна ни дава възможност да го видим и почувстваме детайлно през очите и сетивата на местните жители:

“За туристите този град съществува единствено през лятото. Но този град не е просто плаж, този град си е тук цяла година. Това е градът на най-студените улици, на подлия вятър в пресечките, на заледени бордюри, на сняг по северните тераси; този град е разпилени панелни квартали, найлонови торбички по дърветата, размазаното коте на булеварда, някогашната „Козирка“ и пропуснатите срещи под нея, измръзнали от чакане крака в обувките, старците с увисналите слипове на „топлата вода на Офицерския“, градът на най-добрите намерения (неосъществени), на най-гениалните идеи (незапочнати),
…………
Варна е град като всички останали. Непостоянен, рядко усмихнат, най-често
сърдит, сух и тъжен, нелогичен, избухлив, красив, шизофреничен като всеки друг,
когато е студено. Като морето, което наричали и Pontus Axenus
(негостоприемно), и Pontus Euxinus (гостоприемно) – навярно според каквото тамвсеки е искал да каже, а накрая го кръстили „Черно “ , каквото всъщност не е.
Но този град, мислеше Никола сега, все още помни своето старо и по-истинско име – Одесос (градът на Одисей?) – градът на тези, които се завръщат. “

Варна е и една от пресечните точки на двата сюжета – историческият и съвременният.
Действието на съвременната част не се ограничава само във Варна. Стига и до родината на героя от историческата част – още една пресечна точка между двата сюжета.

Героите са истински, убедителни, пълнокръвни.

Всичко написано на разкошен, богат език с високо майсторство.

“Хавра” – на кратко: истинско удоволствие от четенето.

Проблемът на кучето и котката

Или за романа “Инцидент” на Станислава Чуринскиене.

Станислава Чуринскиене спокойно може да бъде наречена явление в българската литература, защото не са много българските автори, които публикуват в много страни. Знаем, че романът и “От Космоса с любов” спечели литературна награда в Русия. Книгите ѝ са издавани в няколко държави. Но с “Космоса” ще се занимаваме друг път, сега става въпрос за романа ѝ “Инцидент”.

Не, в романа не става въпрос за кучета и котки. Всъщност не присъстват никакви животни, а броят на героите е сведен до минимум, като освен двамата главни герои, другите са просто щрихи, които се появяват на необходимите места, за да подчертаят основната идея.

Любопитството ми към романа се дължеше, както на популярността на авторката, така и на негативния коментар за него, който самата тя беше написала в социалните мрежи.

И така, сдобил се с романа, погледнах предпазливо, какво ме чака под корицата.
Още с надникването, почти веднага бях потопен във вихъра на бурни емоции и психология на високо ниво. Нямаше го въобще първоначалното чудене “ще ме “хване” ли тая книга, или ще трябва да се “боря” с нея”, както се случва с доста романи, независимо че в последствие са успели да ме завладеят. С отварянето на корицата вече бях потопен в действието.

Двамата герои са жертви, на произхода си. Програмирани по време на израстването, да възприемат света и околните по определен начин и не са в състояние да разчупят представите си. Двамата са имали съвсем различно детство, което е наложило рамки върху мирогледа им, отвъд които не могат да погледнат. Всеки разчита неправилно сигналите, които другият му подава. Също като кучето и котката, при които вродените сигнали характерни за единия вид се тълкуват погрешно от другия и най-често комуникацията помежду им завършва с конфликт.

Още в началото бях завладян от нивото на психологическия анализ в книгата. Чуринскиене има психологическо образование и явно много добре владее материята. Всъщност завладян е слабо, бях възхитен.


“Изоставянето при раждането е възможно най-крайната форма на родителско пренебрегване. Хората, пострадали от него и нямали късмета да намерят осиновители висят във въздуха, незакрепени за нищо, защото не се усещат част от нечия история. … Липсата на информация за родителите им орязва значима част от идентичността им.

Свръхзащитените деца пък са закрепени с прекалено много връзки, но това не ги прави по-устойчиви, въпреки че чудесно могат да имитират стабилност. Точката, която е най-уязвима и за двата типа хора, са човешките отношения, създаването и доброто оставане във връзка.”

“Свръхзащитеното дете се гневи, защото съществуването му е сведено до сбор от роли и поведения, които са външни и в които има много малко място за нещата, които наистина иска.

След време, това дете свиква … да заглушава гласа на истинските си потребности, мнения, преживявания и се научава да живее като обвивка на чужди очаквания.
…..
Изоставеният се гневи, защото му се е наложило да бъде в прекалено голяма степен автор на себе си, а това е непосилна задача за дете. Той не е получил никакви роли, рамки, граници, не е бил стимулиран от очаквания…. Не само прекалено интензивното родителско участие, но и липсата му дават много малко пространство за експериментиран и себеизобретяване.”

Не липсва и:
” Забравя, че тя сама го е окуражила да замине, че може по всяко време да му се обади и да му каже, как наистина се чувства…. Но тя вярва, че Виктор трябва да се сети, как се чувства тя, би трябвало да се разбира от само себе си.”
– твърдата убеденост на жените, че мъжете могат да четат мисли.

Присъства също, как да го нарека… балъкът, влюбен в “дамата на сърцето” и живеещ с надеждата, че “нещо мое да се случи”, въпреки че логиката на събитията и годините опит сочат, че нищо няма да се случи и той ще си остане “приятел”, кошче за душевни отпадъци, “разводач” и т.н.

Има го и… Всъщност, да не разкривам всичко. Да оставим най-интересното на бъдещите читатели сами да го открият.

Интересни бяха описанията на начините за манипулиране, които жените използват, както и скритите зад тях душевни състояния. До сега ги познавах само от едната страна.

Интересно, че авторката, въпреки че не съди никого от героите, и двамата са жертви на обстоятелствата, сякаш леко симпатизира на мъжа. Той е само жертва, въпреки че с действията си допринася за много от недоразуменията. Жената е и жертва, и разрушител, и мъчител. Измъчва и съсипва и себе си и партньора си еднакво успешно. Но да спра до тук, читателят може сам да продължи нататък.

Все пак, още от начало, след като премина първоначалното впечатление, започнах да се чудя, какво точно не харесва авторката и се изказва негативно за романа. Започнах да “анализирам” по-внимателно и открих – авторката обяснява твърде много. Разчита твърде малко на интелекта на читателя и до толкова се страхува, някой да не възприеме нещо погрешно, а не това, което е имала предвид, че го повтаря от една и друг страна многократно. От това на места страдат и диалозите, като героите упорито се “опитват” да “обяснят” на читателя, ъъъ… , аааа…, “какво е искал да каже авторът”.

Всъщност “Инцидент” не е традиционен роман. По-скоро е комбинация от научно-популярен труд по психология и роман. За това и обясненията и анализите са неизбежни. Без тях книгата би загубила същността си. Наистина, много от обясненията са си точно на мястото и са необходими. Но мисля, че на места е прескочена границата, над необходимия минимум.

И в заключение, да отговорим на “най-често задаваните въпроси”:
– Добър роман ли е “Инцидент”? – да
– Интересен ли е? – на този въпрос, отговорът е – “зависи за кого”. За хора, интересуващи се от междучовешките отношения, от психология, от възпитание на деца е задължителен. Особено за бъдещите родители, “Инцидент” е много необходимо четиво. Не по-малко от книгата на д-р Спок, която бе неизменно в ръцете ни, докато дъщеря ни растеше.
– Забавен ли е? – да отговоря така: Това не е книга от типа “Арлекин”, не е чиклит. Това е сериозна книга.
– Струва ли си, да се прочете? – Да. Определено.

Реваншът на Тангра

“Някак си не виждам как може да направиш нещо качествено и четивно с българска ориентираност. Вместо дракони ще слагаш змейове, сукубите ще са в народни носии, а демоните от ада – с цървули??? Просто не върви…”
Из спор в Нет-а, има ли почва фентъзи, базирано на българския фолклор.

Много български писатели (както и писачи) споделят това мнение и пишат “класически” истории, с типажи от скандинавския и келтския фолклор.

Няма лошо. Нека човек да пише за елфи, троли и баншита, стига да може и да има какво да каже. А и да няма чак толкова какво да каже, щом може да създаде завладяваща история, нека я напише, пък ако ще с персонажите от Вий на Гогол. (Не че някой български автор се е засилил да ползва точно този фолклор де)

Факт е обаче, че на въпроса може или не може, отговорът се крие в … знанието! Дали можем да пишем за или върху даден обект, зависи до колко го познаваме. А оказва се, че покрай огромния брой западно фентъзи (и метъл), май познаваме много по-добре фолклора, цитиран в началото на статията, от колкото нашия.

Е, освен знанието трябва и талант, но той мисля се подразбира.

За щастие има автори, много талантливи и с големи познания по фолклора ни, които опровергават категорично цитата в началото.

Николай Теллалов и Йоан Владимир вече съм ги споменавал.

От Андрея Илиев бях чел разказите, публикувани на сайта му. Бяха ми харесали, но не бях попадал на негово по-голямо произведение, докато тия дни, ровейки в Е-книги в раздела за свободни книги не попаднах на “Реваншът на Тангра”.
Преди бях срещал рецензии на романа, но не им бях обърнал внимание, а и заглавието ми се виждаше някак, не знам как да кажа, абе като на книга, която не бих си купил. Трудно ми е да обясня защо.

Е, дръпнах книгата и далече преди да стигна средата си платих копието и смятам да платя още “няколко”, но първо ще си купя други книги на Андрея. Мисля “Стрелата лети” да е следващата.

Четейки я, си дадох сметка, какво богато фолклорно наследство е загубено. До сега, за митологията на българите знаех, че преди са вярвали в някакъв Тангра (което Божидар Димитров оспорва), че имали някакви обичаи с огньове, коне и кучета (остатък от които е е тричането, което е влязло под прицела на “природозащитниците”, въпреки че е безопасно за животните, за разлика да речем от коридата…), някои символи, мартеници и май това. А, да. Кумисът, от който изглежда е произлязло киселото мляко, след като се заселили по нашите земи.

В преговора авторът разказва за „Сказание за дъщерята на хана. Епосът на прабългарите 882 г.“ от Микаил Бащу ибн Шамс Тебир, върху която е базирана книгата. Научаваме как по чудо е бил спасен този епос от лапите на съветските служби, поставили си за цел да изличат националната идентичност на народите под съветска власт. Даваме си сметка и колко история и култура е унищожена безвъзвратно.

“Реваншът на Тангра” разкрива една свръх богата митология. Наред със самодивите, за които поназнайваме нещо, та чак и Роулинг даже е чула и писала за тях в Хари Плосък, откриваме алпи, елбири, йореги, григори…

Пътуването през невидимия свят Тунай, с дебнещите там опасности много приличаше на пътуването през проходите в “Колелото на времето”. Не знам, Джордън дали е чел такива митове, но до колкото се знае, че е използвал най-различни митологии, не бих се учудил.

Алпи и йореги, ангели и дяволи. Различни представители на “доброто” и “злото”.
И ако победиш едно “зло”, друго идва на негово място, което влачи със себе си своето “добро”, което пък за други се явява зло…

Освен, че е богата на митология и нелишена от философски замисъл, книгата е изключително увлекателна, наситена с динамика и напрежение. Древните случки са преплетени със събития от нашата съвременност, действието се развива както в миналото, така и в наши дни. Има и много сведения за географското разпределение на племената, от които се е формирал българският народ, както и легенди за реални исторически личности, като Атила.

Накратко, “Реваншът на Тангра” е книга, която горещо препоръчвам. Може да се намери в Е-книги: “Реваншът на Тангра” със свободен достъп, или само за 2,40 лв, което на практика си е пак без пари.