На 16-и април във Физическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ се проведе ден на отворените врати.
Събитието бе мащабно, наситено с прояви и сам човек трудно би могъл да го обхване.
С Ваня Милева от Наука OFFNews опитахме да отразим колкото може повече от изявите на учените от Физическия факултет.
Ето нейната статия, а тук разказвам за изявите, които аз успях да посетя.
Сигурно доста неща сме пропуснали, но двата материала дават добра представа за събитието.
Tag Archives: Ваня Милева
Списание “Българска наука” на 10 години
Както споменах вече се в Литературен клуб “Перото” се състоя много приятно и значимо събитие – честването на десетата годишнина на списание “Българска Наука”
Събитието е много значимо, не само защото издание, посветено на науката оцелява и продължава да се развива успешно вече десет години в страна, където на науката се гледа като на нещо излишно от управляващите и за съжаление голяма част от населението. По-важното е, че то е дело на двама много млади ентусиасти, които са започнали проекта още като ученици в 11-и клас! На тази възраст повечето им връстници имат съвсем други интереси. Но двамата братя Росен и Петър Теодосиеви решили, че трябва да популяризират науката. И го правят успешно вече десета година!
На честването водещ бе Любов Костова, директор на “Британски съвет България”. Една дама, която много уважавам за всичко, което прави за популяризирането на науката в България. Освен сътрудничеството на Британския съвет със списание “Българска наука”, нейно дело е “Софийския фестивал на науката”, на който за първи път у нас изнесе лекция Ричард Докинс. На него също изнасят лекции много други учени, човек може да научи много за неизвестни неща в различни области, за нови разработки и т.н. Освен това, има павилиони, където научните постижения се представят на децата по разбираем и забавен начин.
В този ред на мисли, в изказванията си двамата братя споменаха, че целта им е да насочат вниманието си точно към популяризиране на науката сред децата. Когато са малки, децата проявяват любопитство към целия околен свят и ако имат възможност да получат подходяща информация могат да запазят това любопитство за цял живот. Момчетата разказаха, как 9-10 годишни деца им пишат, че имат голям интерес към списанието, което е знак за добре свършена работа.
Сред “президиума” бе и физикът д-р Владимир Божилов, главен редактор на BBC Знание, eдно от малкото останали “хартиени” научно-популярни издания на нашия пазар. Също доц. Ивайло Славов, който е сред създателите на музейко: “Цялото съдържание на музея е мислено с цел да вдъхнови децата за познание, откривателство и наука и да помогне на деца, родители, баби, дядовци, учители да прекарат време заедно активно и ефективно.” – както пише на страницата им.
Друг гост бе журналистката от БНТ Мария Чернева – създател на предаването “Красива наука”. Да, БНТ е май единствената телевизия у нас, която излъчва научно-популярни предавания.
И като добавим г-жа Наука OFFNews и Бръсначът на Окам – Ваня Милева, която беше сред публиката, май в залата бяха почти всички популяризатори на науката у нас. Не видях само хора от
RATIO, за да бъде списъка почти пълен.
На въпрос, как се свързват с учените, създателите на списанието казаха, че учените сами ги търсят. Но лошото е, че предимно български учени, работещи в чужбина. Има и такива от България, но за съжаление, повечето от нашенските учени са “над тези неща”. Показателно е, че по време, когато обсерваторията на Рожен търси пари за оцеляване, ФБ групата Радио Рожен бе затворена… Иначе идеята на групата е чудесна – да се споделят новини от обсерваторията плюс малко музика. Много добър формат. Но за много от нашите учени уви PR е мръсна дума. А как хората да научат, с какво те е занимават и защо трябват средства. В тази връзка, госпожа Костова разказа, как когато Маргарет Тачър застъпила като министър-председател заявила, че ще спре държавното финансиране на всички дейности, които нямат обществена подкрепа. Британските учени обаче реагирали адекватно и развили много дейности за популяризиране на това, което правят и за връзки с обществеността. Виж, на нашите от обществена подкрепа нямат нужда…
Като минах в минорна гама – в клуб “Перото” се бяха събрали стотина човека. Не мога да преценя, това много ли са, малко ли са, но ми се виждат доста малко.
Но да гледаме позитивно на нещата. Фактът, че съществува такова списание и че съдателите му имат идеи за развитие и разширяване на дейността си е без съмнение положителен. Както и, че присъстващите в залата бяха почти изключително само млади хора, интересуващи се от наука е много обнадеждаващ.
Росен и Петър Теодосиеви са страхотен пример за всички млади хора, как човек може успешно да реализира мечтите си, без да се страхува, че идеите му са нестандартни и може би странни за повечето от връстниците му.
Преди време бях написал едно кратко разказче – “Най-слабата”, мислейки си, че пиша фантастика. Тогава не си давах сметката, че всъщност героят на разказа го има (и то в два образа 🙂 ) и той живее и действа сред нас и е наш съвременник.
По-критичен подход, моля
Вчера се състоя втората среща на група “Критична мисъл”.
По мое лично мнение, с което не ангажирам никого, такива срещи са добра идея и не би бил лошо, да станат традиция.
Вярно, че когато се организират много хора винаги има проблеми, като например избор на място.
Снощи бяхме на приятно място, без чалгии и силни музики, така че можеше да си чуем мислите, били те критични или не толкова. Лошото бе, че помещението беше такова, че нямаше как да се направи голяма маса и хората си се разпределиха на “групички по интереси”, или по-точно познати с познати и комуникацията между групите общо взето беше слаба. Има идея следващата среща да е в Борисовата градина, ама да видим.
Иначе срещата беше много приятна, имах честта да съм на една маса с госпожа “Бръсначът на Окам” и “Наука OFFnews”, както и с други интелигентни и приятни хора, беседата с които кара времето да лети прекалено бързо.
За краткото време, с което разполагах, успяхме да дискутираме доста интересни теми, включително, Стефан ми обърна внимание върху много важен паралел между религиите и идеологиите, който съм пропуснал в статията си по въпроса, а именно, че и едните и другите обещават справедливост, ама не сега: религиите в “другия живот”, комунистическата идеология – в близкото бъдеще. Може би още в този живот, може би за децата ни.
И религиите и комунизма обещават благоденствие – пак както описаното по-горе.
Вярно, тук има изключения. Примерно, еврейската религия, от която произлизат двете може би най-вредни религии, знаем кои са, не обещава нищо, но намерили са се хитри хора и са коригирали проблема, та освен страха от божието наказание, към манипулативния инструментариум се добавят и обещания за компенсация на страданията. Не мога да се въздържа, да не цитирам Подвързачов:
След туй на гроба на тоз заваллия
издялали му надпис акаллия,
та който прочете да разбере,
че земният живот е весел сън:
„Бу дюнада юмид иденлере
ахретте Аллах тесели версън!“
Тез думи мъдра мисъл означават
и даже, ако щеш, я запиши:
„На този свят които се надяват,
Аллах на онзи да ги утеши!“ (от тук)
Имаше и друга интересна беседа, за емоциите, която заслужава отделен пост, който може би някога ще напиша. А може и да не напиша.
Та, дами и господа, критично мислещи, призовавам да подходим по-критично към критичните срещи и да ги направим традиция.