Tag Archives: Григор Гачев

За човеците и книгите

“Когато обаче преглътнах и последното парче и вдигнах поглед, се смръзнах. Светилничето висеше от пирона право пред очите ми. Но под него на стената се очертаваше сянката ми – значи зад гърба ми светеше нещо друго!… Стиснах зъби, преброих до три и се обърнах. Исках да изпищя от ужас, но си бях глътнал езика. Насреща ми стоеше момиченце колкото мен и ме гледаше любопитно – като да очакваше нещо. В бели дрехи, като булка на сватба. И хем изглеждаше като истинска, хем сякаш светеше и вратата на килията се провиждаше през нея.Бях като вкаменен от страх – можех само да стоя и да гледам какво ще направи. В главата ми се въртеше само, че сигурно ми е пратена за наказание. Дето си мечтаех да хвана самодива. Или пък заради суджука – де да знам, може би бях се объркал и да го откраднеш беше по-големият грях.”

“Какво си пожелаваш, малка Ниа?
Какво мечтаеш аз да ти открия?
Готова ли си да ме видиш в блясък,
по-мръсен от бургаски плажен пясък?
Защото моят блясък тъмнина е
и не очаквай тук да се разкая
за плановете си и за делата.
Аз мозъкът съм чер на махалата.
Ще ви покваря и ще ви разкрия,
наложи ли се, даже ще убия
този глупав ваш ентусиазъм.
Мечтател ли си, аз ще те наказвам,
докато станеш проста сива клетка
от моята вековна тъмна плетка.”

Каква ли е връзката между самодивите и съвременния бетонен квартал?

Връзката беше осъществена точно на осми декември в Детския отдел на Столична градска библиотека, където моите приятели от Човешката библиотека направиха представянето на своите две нови книги:
“Момичето от квартала” на фентъзи клуб „Светлини сред сенките“, за които вече съм писал веднъж и на романа “Ортодокс” на Григор Гачев.

Специално “Ортодокс” го чаках отдавна да излезе “официално”, следях с интерес различните му редакции и развитие на сайта на автора. Затова с голямо желание отидох за да се сдобия с романа вече на хартия и с автограф от автора.
Освен това ми беше интересно да чуя за новото постижение на „Светлини сред сенките“, което се оказа разкошен тийнейджърски роман в стихове.

Препоръчвам горещо и двете книги. Може би друг път ще пиша за тях. Този пост е похвално слово за издателите от “Човешката”. За това, че дават възможност за изява на млади обещаващи автори. Че издават книги на достъпни цени. Че предпочитат електронните издания, а хартиените са на рециклирана хартия. За това, че са противници на всякакви извращения като ACTA, PIPA, SOPA, DRM и всякакви подобни дивотии, ограничаващи читателите и целящи пълненето на джобовете на хора, паразитиращи върху труда на творците и издателите. Да, електронните книги на “Човешката библиотека” са без “защита” и можете да си ги поискате безплатно по електронната поща, а да платите ако ви харесат. Че уважават Creative Commons лиценза. За това, че стимулират младите автори да продължават да пишат и да подобряват уменията си. И за още много неща. И в случая за начина, по който представиха двете произведения.

Разбира се имаше стандартните встъпление, разказ за книгите и авторите, изказвания от други писатели и т.н. Имаше и електронна презентация.
След това голямата изненада – драматизация на откъси от произведенията.
Поздрави на Миро, Мел, Цвета, Лъчо за чудесното представяне.

Стиховете на “Светлини сред сенките” звучаха завладяващо прочетени и изиграни от актьорите.

Съвсем истински бяха страхът на Петър(от “Ортодокс”) от самодивите и караконджулите, снизхождението, досадата и отегчението на Христина от средновековните порядки в света на Петър. Почувствахме на живо урока по рисуване на Рада.

Изненада беше самият Калин Ненов. Освен издател, писател, организатор и още какво ли не, той се оказа и много добър актьор, въплъщавайки се в еманацията на злото – квартала от “Момичето от квартала”, както и в учения – бащата на Христина.

На подобни събития човек се среща с интересни хора, научава интересни неща. Например научих, че семейство Баневи не е единственият пример за завърнали се от чужбина българи. Има и такива, успели наши сънародници, които са се върнали да работят тук.
Научих и, че “Светлини сред сенките” са направили и филм по една от техните книги: Аурелион: вечният баланс

Надявам се, че в тези времена на мутри и корумпирани политици, в които масово бива “тачен простака” – да перифразирам известна песен на “Кикимора” и на какви ли не гадости, този пост ще напомни, че има и качествени хора, които се занимават със смислени дела. Че освен телевизионния свят на “брадъри”, мутри и престъпници има и друг, който съществува въпреки него.

Конкурси… и алманаси

За да не повтарям – тук си пише всичко:
http://www.gatchev.info/blog/?p=2131

(Заглавието е на Григор Гачев)

Да строим животО нов

В последно време, вярвам сте забелязали има нов бум в строителството.
Строи се като за последно. Много нови строежи се започват, стари, изоставени до някъде, тревясали и почти рухнали се подновяват.

Характерно за това бясно строителство е, че се строи безогледно, в нарушение на всякакви норми за отстояние от други сгради. Нашите градове заприличват все повече на средновековни, където комшиите са си подавали едно-друго през прозорците.

Освен за отстоянието от сгради, за което има нормативни документи, които не знам, някой да е отменял, още по-зверско е отношението към зелените площи. Всяка свободна площ бива застроена. Детски площадки? Това е понятие от миналото. На днешните деца не им се полага място за игра. Къде да излизат майките с количките? Ами да ходят в новопостроените пивници на мястото на катерушките и пясъчниците. След като са се добрали до там посредством слалом между паркирани на платното коли (Тротоари? Стига бе!), дупките и преминаващите на пълна скорост през тесните “улички” мощни возила, прилични повече на танкове, отколкото на градски коли.

Като споменах паркираните коли, знаете ли, че по нормативни документи се полагат на новопостроена сграда определен брой места за паркиране, като процент от броя на живущите. Процентът беше малък, мисля че 30%, понеже документите са правени по време, когато и 10% от хората в един блок нямаха коли, но все пак се полагат. И цената на тези места влиза в цената на жилищата. Естествено, при новите строежи такива места няма. Но не си мислете, че не плащате за тях. Понеже те съществуват. Вярно, само на хартия – за да са покрити нормите, но цената, която плащате за имагинерните места е реална.

Друго, което прави впечатление е, че това диво строителство служи явно за диво пране на пари. Само така може да се обясни фактът, че на новите кооперации с години висят надписи, че се продават апартаменти и офиси (даже и в морските градове!), но се строят нови и нови сгради.

Парадоксите не спират до тук. В ж-к “Младост” в София буквално сградите си “трият ребрата” една друга. “Интересното” е, че хора, които са опитвали да си върнат земята в този квартал, са били “отсвирвани” с аргумента, че в междублоково пространство не може да се строи. Изведнъж обаче се намират други “собственици”, за които няма проблем да застроят мождублоковите пространства. Частната собственост е свещена. За някои, обаче.

Още по-голям парадокс е Студентски град, където единствено от всички други квартали земята е била ИЗКУПЕНА от собствениците. Купена земя не може да се реституира. Да, ама не, както казваше големият Бочаров – земята се “изреституира” някак си. На съвсем други “собственици” разбира се.

Сега Григор пише за поредна такава наглост: ново унищожаване на зелена площ и то в квартал, който така или иначе вече е гъсто пренаселен.

Още “по-забавно” в случая е, че след като е продала терена, Столична община не само е продължила да го води зелена площ, но и е кандидатствала с тази площ за евросредства, за поддържане и обновяване на градинки, както пише Григор.
За останалите явни нарушения и потъпкване на всякакви закони и норми, можете да прочетете сами в статията.

Космос

Cosmos - TysonЛятото на 1984-а. Първи епизод на поредицата Космос на Карл Сейгън. Млад, симпатичен учен още с първите думи грабва аудиторията и я държи дълго след като епизодът е свършил. И така до края на поредицата. За Сейгън бях чел преди това доста в списание “Космос” (случайно съвпадение с името на филма), вестник “Орбита” и някоя и друга популярна статия тук-таме. Бях много щастлив да го видя и в качеството му на лектор в неговата завладяваща поредица.

“Космос” на Сейгън всъщност дойде в България 4 години след създаването си, което за комунистическата действителност е на практика почти веднага. Трябва все пак да се чуе за филма от много места, да се провери дали не е “идеологическа диверсия”, да разрешат един куп важни хора… 4 години си беше едно нищо, за да се задейства тежката комунистическа бюрокрация и да достигне филмът до зрителите.

Да отворя скоба. Когато филмът излезе, състудент започна да ми обяснява как бил идеологически неиздържан и се сърдеше, как може изобщо да го пуснат… Беше си много надъхано момчето…
Затварям скобата.

Както писах, покрай филма на Сейгън научихме в България, че българска песен е била избрана в представителната колекция на “Вояджър”. Седем години след изстрелването на сондите…

Ето че ученикът на Сейгън, Нийл Деграс Тайсън направи (със съдействието на Ан Друян) ремикс на класическата поредица.

Веднага се чуха мърморения “какъв е смисълът”, “не може да се направи нещо по-добро” и т.н. хейт, който за съжаление е неизбежен, когато някой реши да направи нещо хубаво.

Който предпочита да види за какво става въпрос вместо да хейти вече схванал, но да поясня за колебаещите се: смисъл да се възроди и припомни нещо хубаво винаги има. Вариантът да се повтаря отново и отново не работи за дълго. Още повече, науката се развива, много нови открития бяха направени след филма на Сейгън. Примерно тогава още предполагахме, че има планети извън Слънчевата система, но първите бяха открити около 15 години по-късно. Днес вече се откриват и подобни на Земята планети. Освен това технологиите напредват. Тайсън се е възползвал умело от новите възможности на киното и филмът му е много по-богат от към ефекти. Имам предвид целесъобразни ефекти, помагащи да се илюстрира изложението.

Освен това “Космос” на Тайсън не е просто нов прочит на филма на Сейгън. Тайсън е вложил много нова информация, бих казал, че филмът му е в пъти по-наситен с информация, от предишния. Сейгън доста повтаряше едни и същи неща в различните епизоди, може би за затвърждаване. При Тайсън това го няма.

Тайсън се оказа, че е също така добър разказвач, като Сейгън. Сега може би ще възникнат спорове, кой е по-завладяващ. Аз като човек, изживял времето на Сейгън и появата на филма му и емоциите около него ще си замълча. Само ще кажа – Тайсън, ти си невероятен!

Информацията във филма, ще ми опонира някой е всеизвестна. Чух и варианти, че ставал само да образова “тъпите” американци. Да, за хора с обща култура около средната, повечето информация в “Космос” би трябвало да е известна, но пък е поднесена по разкошен начин, “гарнирана” с много исторически справки. Знаехте ли, скъпи ми хейтъри, кой е да речем човекът, изчислил възрастта на Земята? И какво общо има този човек с безоловния бензин? Ъ? А за “харема на Пикеринг”? Или какво е правил Фраунхофер преди да стане специалист по оптика и защо е починал млад?

Но най-ценното качество на “Космос” е като помагало за учениците. Информацията, която току що са им преподали в училище могат да я видят тук илюстрирана и разказана по невероятен начин, със съпътстващите я исторически справки. Така поднесена, че да я разберат и да я запомнят трайно! Електронните слоеве на атомите, прескачането на електрон по орбитали, как хлорофилът обработва водата и въглеродния двуокис. Разбира се и близкия и далечен Космос, полети до края на познатата ни Вселена. (Една дама, която като ученичка изпитвала влечение към химията сподели, колко съжалява, че тогава не е имало подобен филм…)

И така, всичко това е чудесно, само че (мислите, че ще минем без “обаче”? Нямааа.) познайте по коя национална телевизия българският любознателен зрител и (потенциално) жаден за знания ученик може да види поредицата? Познахте. По нито една от трите набедени за национални! Добре, че по българския канал на National Geographic може да се гледа почти веднага след официалното излизане на поредния епизод (с 1-2 седмици закъснение). Хубаво, ама NG далече не се “хваща” навсякъде и от всички. В Замунда.нет се появяват епизодите, но почти без субтитри и добре че са качени и някои от озвучените на български епизоди от NG, за да могат повечето хора, които не знаят английски, или още го учат да се насладят на филма, без затруднения.

В “замяна” особено около наскоро преминалите празници бяхме щедро “дарени” с “популярни” филми на религиозна тематика. Включително за нови “изследвания” на плащеницата на Христос, за която от сума време се знае, че е фалшификат от 14-и век (айде, да беше век-два разликата, да претендират за грешка в датирането, ама 14 века!). Или бил ли е Исус в Британия… Бе първо докажете, че изобщо е съществувал, после му редете биография.

Друго шокиращо обстоятелство около филма на Тайсън е, че бе забранен в редица ислямски държави, а и много християнски общности надигнаха глас… По времето на Сейгъновия филм нямаше такива изстъпления. Никак не искам да съм прав, ама нещата уви вървят с широки крачки натам.

Стига с мрачните мисли.
Щастлив съм, че бе възродена една легенда от младостта ми!
Разкошен филм, невероятен Тайсън!

ПП
Ще кажете, че сме се наговаряли с Григор, ама не сме. Тия дни е пуснал разкошна статия за филма!

Що ли аджеба, или за ползата от файдата

Протестирате ли?

Не разбира се! Що пък? И да протестираме, “те” пак ще си правят каквото си искат. А и всички са маскари! Вземи едните, удари другите (еми айде де!).
И като протестираме, к’во ша стани? Ако има избори, пак ще се върнат предишните, после пак сегашните и т.н.

Много подобни аргументи могат да се чуят и прочетат.
А няколко “яки” Ентелектуалци бяха избарали едни “яко”-Ентелектуални статии, обясняващи безсмислието на протестите, на “висок” език, толкова “висок”, че да е е трудно да се забележи, че съдържанието, до колкото го има е кухо и реално лишено от аргументи.(Не, няма да давам линкове и да вдигам рейтинга на Ентелектуалските сайтове!)

Винаги ми е била странна “логиката” на хора, които хем уж са недоволни от статуквото, ама хем не искат да направят нещо по въпроса, хем пък осмиват и подиграват хората, които се опитват. Те са много по-лоши от тези, които просто са доволни от положението си, защото толкова им е капацитетът и нямат въображение да искат нещо по-добро. Те не са виновни, че са ощетени от природата от към въображение, разум, и т.н. Но тия другите…

Та на въпроса бих могъл да си разсъждавам много, ама вместо мене Michel е свършил тая работа – в един коментар при Григор много добре е обяснил, какъв е смисълът от едни скорошни избори.

Цитирам част от коментара: “Е, то сега ако има нови избори, какво? Нищо. Пак ще се изберат същите партии и същите хора.” (Моят коментар: Лъжа! Няма значение, кой ще бъде избран, конфигурацията от момента няма да бъде повторена! Първо, партия АТАКА няма да влезе в Парламента изобщо, защото Волен излъга и собствените си поддръжници! Второ, БСП и ГЕРБ ще изгубят част от гласоподавателите си, защото и най-крайните им, верни поддръжници виждат, всеки ден, как тези партии предават хората, как ги лъжат, как действат против интересите на хората, които са ги избрали. ДПС ще си запази процентите (по навик), ала дори и те надали ще посмеят отново да вкарат толкова много закоравели престъпници в Парламента….”

Четете, кратичко е. И за Ентелектуалци, и за простаци, достатъчно лесно смилаемо е. И за нормални хора също.

Иначе Michel е написал и доста подробна статия, а и не само нея, ако разгледате блога му, ще ги намерите.

Ама това дъъългооо. И трябва да се четееее, че и да се мислиии… Зор! Я по-добре да си пуснем Екстра Нина и да им гледаме сеира на ония протестанти! (то протестант и протестиращ са различни понятия, ма що требе да си тормозим мозъка с такива подробности!)

Та за това коментарът, който съм посочил е достатъчно кратък, стегнат и ясен, за да бъде прочетен и дай Боже разбран, осъзнат и осмислен и от хора с интелектуални затруднения!

ПП
Статята на Григор, към която е коментарът на MIchel, също си заслужава четенето. Но първо си припомнете понятията ирония и сарказъм, учили сте ги в училище!

ППП
Всъщност постът не е насочен към хората, които редовно наминават насам. А тези, за които е предназначен, те няма да го видят, и да го видят, няма да прочетат, нито да разберат това, което се опитвам да им посоча. Така че наясно съм, че това е поредният удар в празно пространство, но изпитах необходимост да опитам.