В последно време, вярвам сте забелязали има нов бум в строителството.
Строи се като за последно. Много нови строежи се започват, стари, изоставени до някъде, тревясали и почти рухнали се подновяват.

Характерно за това бясно строителство е, че се строи безогледно, в нарушение на всякакви норми за отстояние от други сгради. Нашите градове заприличват все повече на средновековни, където комшиите са си подавали едно-друго през прозорците.

Освен за отстоянието от сгради, за което има нормативни документи, които не знам, някой да е отменял, още по-зверско е отношението към зелените площи. Всяка свободна площ бива застроена. Детски площадки? Това е понятие от миналото. На днешните деца не им се полага място за игра. Къде да излизат майките с количките? Ами да ходят в новопостроените пивници на мястото на катерушките и пясъчниците. След като са се добрали до там посредством слалом между паркирани на платното коли (Тротоари? Стига бе!), дупките и преминаващите на пълна скорост през тесните “улички” мощни возила, прилични повече на танкове, отколкото на градски коли.

Като споменах паркираните коли, знаете ли, че по нормативни документи се полагат на новопостроена сграда определен брой места за паркиране, като процент от броя на живущите. Процентът беше малък, мисля че 30%, понеже документите са правени по време, когато и 10% от хората в един блок нямаха коли, но все пак се полагат. И цената на тези места влиза в цената на жилищата. Естествено, при новите строежи такива места няма. Но не си мислете, че не плащате за тях. Понеже те съществуват. Вярно, само на хартия – за да са покрити нормите, но цената, която плащате за имагинерните места е реална.

Друго, което прави впечатление е, че това диво строителство служи явно за диво пране на пари. Само така може да се обясни фактът, че на новите кооперации с години висят надписи, че се продават апартаменти и офиси (даже и в морските градове!), но се строят нови и нови сгради.

Парадоксите не спират до тук. В ж-к “Младост” в София буквално сградите си “трият ребрата” една друга. “Интересното” е, че хора, които са опитвали да си върнат земята в този квартал, са били “отсвирвани” с аргумента, че в междублоково пространство не може да се строи. Изведнъж обаче се намират други “собственици”, за които няма проблем да застроят мождублоковите пространства. Частната собственост е свещена. За някои, обаче.

Още по-голям парадокс е Студентски град, където единствено от всички други квартали земята е била ИЗКУПЕНА от собствениците. Купена земя не може да се реституира. Да, ама не, както казваше големият Бочаров – земята се “изреституира” някак си. На съвсем други “собственици” разбира се.

Сега Григор пише за поредна такава наглост: ново унищожаване на зелена площ и то в квартал, който така или иначе вече е гъсто пренаселен.

Още “по-забавно” в случая е, че след като е продала терена, Столична община не само е продължила да го води зелена площ, но и е кандидатствала с тази площ за евросредства, за поддържане и обновяване на градинки, както пише Григор.
За останалите явни нарушения и потъпкване на всякакви закони и норми, можете да прочетете сами в статията.

Айде и аз да си кажа, по много наболялата тема за ЕРП-тата.

Първо да уточня, че темата ми е абсолютно неясна, така че ще разсъждавам като лаик без никакви претенции за достоверност.
Казах.

И така, уточнявам още, че въобще не ми е ясен смисълът на тези организации ли са, дружества или дявол знае какво. Не разбирам и защо трябва да има фирми за топлинно счетоводство. Въпреки многото писания по въпроса, които съм прочел. Може би от прекалено многото обяснения смисълът на нещата съвсем ми избяга и е “някъде там”… Както и да е.

Наскоро прочетох една много добре обоснована статия на Йордан Янков във фейсбук. Който няма акаунт там може да прочете по-кратък вариант със същите изводи тук.

И от двете статии изводът е, че основните “вземания” от сметките за тока ги прави държавата (нищо чудно) а за ЕРП-тата остава някаква нищожна печалба, толкова нищожна, че даже едва ли не са на загуба. И тук започва да ми дрънчи едно звънче и да ми просветва алармена лампичка. Защо аджеба някой ще се натиска да прави нещо в чужда държава, ако няма “келепир” от цялата работа?

Още повече като се присетя, че въпросните дружества си разпределиха страната на зони и всяко не гледа в канчето на другите (конкуренциия – йок!) а си стриже неговите овчици лампичката се превръща в сценичен прожектор а звънчето отеква с гласа на Цар Камбан какъвто би бил, ако не беше се счупил “царят”.

Както казах, числата в цитираните статии са много убедителни. Но от друга страна съм виждал по въпроси, които разбирам добре, погрешни изводи, подкрепени с убедителни за незапознатите с въпроса числа. Така че като видя убедителни числа по въпрос, който не разбирам, се замислям, до колко числата са наистина верни. Но няма от къде да ги проверя, така че няма да ги коментирам, приемам ги за правилни.

От друга страна, за да имат мерак ЕРП-итата да стоят в България и да извършват каквото там извършват, явно имат интерес.

Варианти има много. Като започнем от парите под масата. Всъщност те са в началото на всяка сделка, в която седи от едната страна държавата, за това да ги оставим и тях настрани.

Другото е шашмите със сметките за ток. Ето наскоро прегледах фактурата на майка ми и се оказа, че и начисляват само дневна енергия. Бързо “разследване” в района установи, че не е единичен случай. Другите жертви бяха също пенсионери, които си плащат чинно сметките, без много много да гледат за какво плащат. Случайност? Може би…

Случаи на манипулирани сметки има много. При подаване на жалба ЕРП-ито възстановява понякога част от надвзетата сума, изчислена по методиката “едно към кеси ми”.

Манипулации има не само с електромерите.
На много места напрежението е по-ниско от стандартното. В доста от случаите заради недостатъчно мощности и много повече консуматори от разчетените за дадения трафопост, но в други случаи при налични мощности пак напрежението е по-ниско.

Дали ЕРП-то печели от това не знам, но определено сметката на потребителите расте. Днес по някоя телевизия експерт обясняваше как при по-ниско напрежение пак ще се плати същата цена защото знаем, че токът е равен на напрежението, разделено на съпротивлението, което в случая е (относително) константно. Така че чисто теоретично би протекъл същият ток.
Ама от друга страна при по-слабо загряване топлообменът с околната среда действа по-дълго време, така че ще трябва да си загряваш манджата доста по-дълго, отколкото ако проблемът беше само в по-ниското напрежение.

Впрочем котлоните и фурните са най-малкият проблем. Всеки електроуред има номинално напрежение, при което работи най-икономично. При работа при напрежение, различно от номиналното, електроуредите се превръщат в лами. Особено силно това важи за климатиците. Човек, който е решил да пести отоплявайки се с климатик, току се оказва много неприятно изненадан от сметката.

Това бяха само някои от възможностите, заради които на ЕРП-ито може да е изгодно да кеси в България уж за жълти стотинки. Предполагам, методиките за изхранване на отговорните кадри на дружествата са много повече и с по-голям размах от родените от скромното ми въображение.

Друг източник на печалба за ЕРП-итата и подобните им организации е, че те на практика ползват безлихвени кредити от потребителите. Отчитането веднъж на няколко месеца и начисляването на “прогнозни” сметки си е буквално кредитиране от страна на населението. После уж връщат надвзетите пари, пак изчислени по неясна методология. А междувременно печелят от тях. До колкото аз не съм нито банка, нито друг вид финансова институция, не съм съгласен да кредитирам богати фирми.

И идва въпросът – какво да се прави.
Да се махнат ЕРП-итата и да се одържави дейността им?

Ами какво пречи на държавната фирма да прави същите далавери и да запази цената на тока на същите, че и на по-високи нива?

Истински Цунг-цванг ((Позиция в шахмата при която всеки следващ ход води до влошаване на положението и няма полезен или неутрален ход.))

Изобщо “капитализмът” в България дойде по неестествен начин. Държавните монополи бяха префасонирани в частни, конкуренция реално няма.
Нито държавна структура би решила проблема, нито частниците са решение, след като идват директно с монополно положение, или с картелни споразумения, както е в други области, да речем бензиностанциите.

Единственото правилно действие, което виждам е да се протестира, защото кроткото свеждане на главите от страна на стадото води само до увеличаване на апетитите на вълците.