Tag Archives: Дио

Някъде по елипсата

Leave a reply

Земята завърши поредната си обиколка по орбитата си около Слънцето и премина за пореден път с нищо не отличаващата се от другите точка, приета по капризите на историята за край и начало.

2014-а беше една добра година. Вярно, за безбройните пострадали от наводненията, причинени единствено от безхаберие и алчност годината не бе добра.
В световен мащаб може би най-тревожното събитие бе създаването на т. нар. “Ислямска държава”. И не определението “ислямска” е тревожното. Няма значение дали е ислямска, християнска или будистка да речем. (Опа, то терористи-будисти май няма.) Тревожното е създаването на такава концентрация на фанатизма, мракобесието, ретроградността, чиито членове са готови да подложат на терор останалата, не мислеща като тях част от населението на Земята.
Но, както оптимиста, който казал на гробищата: “Колко плюсове само”, ще спра с мрачната статистика, която и без това обилно струи от средствата за масово поразяване, опа, информиране, а ще се спра на плюсовете, които мисля са сериозни!

От къде да започнем? От там, че бяха открити планети извън Слънчевата система с характеристики, близки до земните? Както и първият океан, на планета, отдалечена на светлинни години от нас?

2014 определено може да се нарече добра за Космонавтиката . В космическата надпревара сериозно се намесиха нови играчи. Китай с поредната роботизирана мисия до Луната включително с Луноход и Индия, която от пръв опит успя да изпрати функционираща сонда в марсианска орбита. Това надявам се да размърда великите сили. То едната велика сила е затънала в собствените си проблеми, макар че и тя се разписа с новата свръх-тежка ракета “Ангара”, направила успешен тестов полет. При Щатите ледовете май се разчупват – има няколко “частни” космически кораба и след близо 40 години, кораб предназначен да носи човешки екипаж се издигна във висока околоземна орбита. Надявам се следващият му полет, вече с хора да бъде доста по-скоро, от първоначалните разчети, още повече и бюджетът на NASA неочаквано бе увеличен, нещо което не се бе случвало от десетки години.
Европейската Космическа агенция също се отличи сериозно. След епично десетгодишно пътуване, изминавайки 6.4 милиарда километра Rosetta успя да влезе в орбита около комета и да спусне апарат на повърхността ѝ.
Бяха открити органични молекули на кометата.
Органични молекули бяха откирити и на друго място – на Марс.
Марсоходът Кюриосити откри не само органични вещества и следи от вода, каквито бяха откривани и по-рано. Голямото откритие беше, че на Марс е имало големи водни басейни, съответно топъл климат, в продължение на милиони години.

През 2014-а имаше успехи при изследването на рака, на диабета, създаването на липозоми, които неутрализират токсините, отделяни от болестотворните бактерии. Има напредък в генетичните изследвания и специално при създаването на методи за коригиране на повредени гени, предизвикващи много наследствени болести.

Специално за България, уви, положението с науката продължава да е тревожно, въпреки че има не малко успехи на български учени. (Планирам специална статия, или серия от статии за българските постижения в науката, само да успея да намеря време). Но отношението на политиците и от там на медиите, а в резултат и на по-голямата част от обществото към науката може да се определи меко като безхаберие. За новата година има някакви повеи в правилната посока и се забелязват някакви положителни тенденции, но дано да не си останат само като намеци без покритие.

Иначе плюсовете са немалко и в родната история на отминалата година. Ще спомена два от тях:
Единият е, че Блажев май наистина успя да направи четенето престижно. 🙂 С умело съчетание на блог, фейсбук и срещи на живо успя да направи повече отколкото рекламните кампании на повечето издателства. От което издателствата и читателите само печелят.

Другото положително явление е, че приятелите от RATIO успяха да напълнят до “спукване” немалката зала на Sofia Event Center, което във времена на “световната конспирация”, бг-мама, Гала и всякакви други псевдонаучни истерии и суеверия е сериозно постижение!

Да си пожелаем още успехи на разума през новата година, по-малко суеверия и заблуди.

И не забравяйте и за мечтите, не ги оставяйте в килера, защото без тях сме за никъде 😉 Те са това, което кара света около нас да оживява, както каза великият Дио.

Нека Силата да бъде с нас и Летящото Спагетено Чудовище да ни благослови!
😀

Да пием по една студена вода

Leave a reply

По-студена, ако може, че ми прегоряха и реотани, и бушони, и друга карантия от глупости.

В последно време, отново се надига една глупава кампания, да пестим вода, че в Африка била суша. И в новите трамваи на “телевизора” се мотат разни призиви – бъди герой, пести като си миеш зъбите….

Такааа. Аз съм за пестенето. Силно съм против безсмисленото пилеене на вода, както и на други ресурси. Много ме дразнят хора, които не спират водата, докато си мият зъбите, или се бръснат. Още повече ме дразнят “Софийска вода” и останалите ВиК-та в страната, които инкасират загуби над 50%, повтарям, над петдесет процента, без да вземат мерки, защото според странностите на българската “икономика” и “законодателство”, така им е по-изгодно. Сещате се, че в сравнение с тези загуби, дали народът ще спира или няма водата, докато си хигиенизира устната кухина, голямо значение няма.

И аз пестя. Винаги, когато мога. Даже не мия балкона с кофа, макар че винаги съм се чудел, какво пречи хората да си мият балконите и е забранено, а щом завали дъжд излизат цистерните и започват да мият улиците… Ама карай.

Обаче! Да, няма начин да изпиша един куп банални глупости, ако няма “обаче”.
Та, обаче, я хората, които призовават, да пускаме водата в кенефа през 1, 2 или повече пъти, за да има вода в Африка, как, ако осмърдя съседите, ще увелича количеството на валежите в Сахара?
Който е ходил на училище и е възприел малка част от информацията поне, ще се сети за кръговрата на водата. Макар че, като гледам, колко хора смятат, че веднъж изпита вода е загубена завинаги за природата, почвам да се чудя, за какво са похарчени голяма част от парите за образование!
И в крайна сметка, дали ще вали в Африка или не, не зависи от това, колко пъти си миете кенефите, драги ми читатели! По-добре пускайте редовно водата, вместо да влизате в конфронтация с комшиите заради една погрешна кауза. Кръговратът на водата зависи от изпарението! И ако ползвате повече вода, всъщност може да увеличите изпарението.
Да, дали количество вода ще се изпари от язовира, или след като мине през канализацията – от реката зависи само от слънчевото греене. Но пък като се ползва повече вода се увеличава потокът през въпросните съоръжения и количеството вода, което бива подложено на изпарение за единица време. Също така и изпарението от жилищните помещения.
Вярвам, повечето са забелязали, че в София вали повече, отколкото над нивите, където дъждът е по-необходим. До голяма степен това се дължи на замърсяването на въздуха над София и наличието на повече кондензационни ядра в него. Другата обаче, даже по-съществена причина е по-високата влажност над София. Иначе замърсяванията не стоят на едно място, разнасят се и над полето, също така там се вдига и прахоляк от вятъра, знаем че понякога идва пясък чак от Сахара, та и от по-далече. Обаче дъждовете там са по-редки. Именно заради намалената влажност. Преди, когато имаше повече гори, те поддържаха необходимата влажност над по-голяма площ от страната. Обаче в последните години при безогледната сеч, нещата се промениха.

И в крайна сметка, има ли смисъл да пестим?
Има. Първо за да намалим сметките си за вода. Второ, сега е влажна година, но в сушава такава, пестенето става наистина съществено, макар и както казах, загубите на ниво ВиК са в пъти по-съществени.

Но колкото и да пестим, в Африка положението няма да се оправи.
Би могло да се оправи, ако на местните правителства им пука, ако се направят иригационни съоръжения и се залесява. Справка Израел, или Калифорния – също пустинна територия, превърната в градина. Има и други такива страни. Обаче на местните сатрапи в повечето африкански страни им дреме за собственото им население по-малко, отколкото на българско ВиК за загубите.

Наскоро четох единствената книга за Дио, преведена на български( не се заблуждавайте от името на автора, канадски гражданин е и пише на английски. Издава в чужбина). Там, когато Дио разказва за събитието Hear ‘n Aid, целящо събиране на пари за борба с глада в Африка, по време на организацията са били разколебани, научавайки за резултатите от друго такова събитие: We are the world, в резултат на което бяха събрани доста пари, които впоследствие били усвоени от племенните вождове и въобще не достигнали до гладните. Според Дио и в резултат от техния опит останаха като спомен хубави песни и не малко долари за африканските сатрапи.
Въпросите “Как може това да се промени?”, “Кой е отговорен?” и т.н. не са обект на този пост.

Каварна рок – 2014

2 Replies

И тази година боговете на Рока бяха на наша страна. (Фирменото ръководство също 🙂 )
На 27 осъществихме едно сложно пътуване до Шабла, където бе нашата временна резиденция за фестивалните дни. Самото пътуване заслужава отделен разказ, по-скоро повест, но ще го спестя на уважаемия читател.

Та в 6 и 45 на 27.06.2014 вашият разказвач положи морни телеса на влаковата седалка след извършеният подвиг “ставане в нереално време”, или по-скоро “ставане в стандартно време за лягане” и се остави в ръцете на Хермес ((Както знаем олимпийските богове са заемали много постове по съвместителство и въпросният такъв е бил бог и на пътешествениците)). Небето от сутринта беше застрашително облачно и по някое време заплахата се материализира под формата на обилен валеж…
А вашият домакин бе по сандали, за щастие във влака. Разтревожен за съдбата на феста се оглеждах за лъч надежда и такъв проби малко след Горна Оряховица… след което влакът се гмурна в нов потоп. Както и да е, в Търговище валежът беше вече спрял (да, за Каварна слязох вТърговище 😉 )
така че сандалите не бяха проблем, а когато дойде време да се товарим на колата, с която продължихме към морето вече печеше слънце. На магистралата, малко след Шумен настигнахме другата кола на компанията, която трябваше да е отдавна във Варна… но казах, няма да ви занимавам с подробности за пътуването. Както и да е, все още на 27-и, 20 минути преди края му, за който ден ни започваше резервацията вече бяхме на прага на: къщата, която бяхме наели. Препоръчвам, много добри условия и цена, и снимките абсолютно отговарят на действителността, за разлика от много други места, където снимките се оказват доста по-лустросани.

На следващия ден за пръв път от може би 3 години успях да се топна в морето. Шабленският плаж се оказа много хубав, за съжаление неохраняем. За това пък снабден с хубави бироубежища.

По живо, по здраво в късния следобед пропътувахме пътя под сянката на многобройните ветрогенератори до Каварна и се отправихме към най-любимия на рок-феновете стадион в родината. Да спомена, че чест прави на Кметъла на Каварна, че в града се паркира свободно! За толкова години фест не реши да печели на дребно от такси за паркинг. В резултат на което получава много повече доволни фенове.

GUS G за съжаление го изтървахме.

На стадиона пристигнахме в началото на изпълнението на PRETTY MAIDS, които ни изненадаха приятно с много интересна музика. Неприятно ни изненада качеството на звука. Микрофония, изкривявания… Нещо озвучаването куцаше.

Екипът на KROKUS също бяха усетили проблема, така че се заеха много сериозно да го разрешат и след продължителни усилия успяха, за което адмирации! KROKUS се чуваха много добре. Приятна група, без да блести особено. Слушал съм някои техни изпълнения по радиото, но като цяло не ги познавах особено. Аз поне бях доволен от тях, макар и да имах доста по-големи очаквания, но един от “съплеменниците” ни бе особено възмутен, че звучаха много подобно на AC/DC. (А, между другото, в паузите по колоните звучеше основно AC/DC).

След кратка пауза дойде време за хедлайнерите за деня.
Тук си пролича разликата, между добрите, много добрите и наистина Големите! EUROPE бяха невероятни! Качествен звук – всички проблеми от началото на фестивалната нощ ги нямаше, много професионални изпълнения, вокалът се чуваше прекрасно. Освен това и Joey Tempest пееше разкошно. И в сценичното поведение и в дребните детайли си личеше лустрото на професионализма от високо ниво.

Замислих се, как едни изпълнители успяват да грабнат публиката, а други, въпреки че много се стараят, не успяват, или поне не толкова ефективно. Това ми припомня за Doro, миналата година, която на втората песен вече държеше публиката в ръцете си. Същото се получи и при Юръп.

Направи впечатление и колко се е запазил Joey през годините. Помним клиповете от 80-те години, в които приличаше на момиченце. Е, сега прилича на момченце 🙂 .

Юръп изпълниха и нови неща, и неща, които не бях слушал, както и добре известни хитове. По време на импровизациите Joey вмъкваше понякога цитати от Whitesnake и Дио, даже “накара” публиката да пее припева на “Heaven and hell”. Накара в кавички, защото хората си запяха съвсем спонтанно, без фронтменът да им “подсказва” и да ги подканя, както беше при някои други изпълнители. Естествено, сетът на Юръп нямаше как да не завърши без “The Final Countdown” и чувство на пълно удовлетворение от преживяното и съжаление, че свърши се отправихме към возилото, паркирано на центъра на града.

Е, цялата работа не мина без проява на булгаристанския простак. Няколко, може би 5-6 … индивида, в началото на сета на Юръп започнаха да скандират “Сабатон”… Е, бяха избутани и игнорирани от тълпата, така че скоро замлъкнаха, ама уви, чалгарията ходи и по рок фестове, уви.

Следващия ден се канехме да стигнем рано, да пообиколим Каварна, но… стигнахме за втората група и изтървахме JORN. Сори момчета, нищо лично.

Виж, когато влизахме на стадиона, GOTTHARD тъкмо започваха. Изненадаха ни много приятно. Още с първата песен ни спечелиха.

При GOTTHARD също се наблюдаваха проблеми със звука, които при следващата група бяха отстранени. Само вокалът можеше да бъде усилен една идея повече.

SABATON. Шведската бойна машина откри с интродукция… “The Final Countdown” на запис. С пълна сила, не просто фон, цялата песен от край до край. После, по време на сета им Joakim Brodén спомена нещо, в смисъл, че няма нужда да викате “Сабатон”, важното е, че всички обичаме Метъла, не помня точно думите му. Явно момчетата не бяха особено щастливи от проявата на псевдо феновете им. А и Юръп са им сънародници.
Сабатон напълно оправдаха очакванията ни. Страхотни изпълнения, и страхотна физическа форма. Joakim подскачаше непрекъснато и пееше тежките вокали без грешка. Според всички ни, редно беше Сабатон да са хедлайнери. Или поне да им бъде отпуснато повече време, а не само един час. Така по-младата публика щеше да бъде удовлетворена повече, а и момчетата напълно заслужават. Групата се е доказала достатъчно и не виждам причина да бъдат пускани като подгряваща група. Е, хайде, като ко-хедлайнери да го кажем.

HELLOWEEN…
Две неща.
2.
Предишният концерт на Тиквите ми хареса в пъти повече.
1.
Тонрежисьорът на групата трябва да бъде евтаназиран, както се изрази един от колегите. Аз бих се изказал за по-твърди средства.

Да, и трето, на Andi Deris му трябва почивка.
Човекът се стара, дума няма, и странно, за разлика от повечето певци, с височините нямаше проблем, постигаше невероятни височини, но при по-ниските се мъчеше с някакви бленди, бе личеше, че се мъчи.
Сетлистът по мое мнение не беше добре подбран, изпълнението беше прекалено втвърдено при някои от по-мелодичните песни и като добавим към всичко това ужасния, не, кошмарния звук, концертът на Тиквите беше едно голямо разочарование. Иначе, като за металургичен цех биха звучали приятно, а за тенекеджийска работилница даже мелодично.

И в общи линии това беше за основната част от тура ни до морето и назад – самият рокфест.
Другото – барбекюта, плажове и т.н. едва ли представлява особен интерес за аудиторията.

Резюмето за цялостното преживяване: пълно удовлетворение.
Единствено съжалявам, че не остана време да се поразходим из Каварна, за която пазя много приятни спомени от почивката, която изкарах там през 2008-а (пак съчетана с рок-феста, естествено 😉 ) Имах желание и да открия и посетя Аптека Лалева, с които сме приятели във Фейсбук, но може би следващият път.

Когато вървяхме първата вечер към стадиона, преминаващи туземци ((Туземец значи местен жител, въпреки мнението на много хора, че значи друго нещо! Който не знае, да се образова: туземец=местен жител))
мърмореха на висок глас, така че да ги чуваме ние, запътилите се към стадиона: “От тия човек не може да се наспи”. Така е. Разбирам хората. Нищо, че събитието е само два дни през годината (айде, две нощи) и че храни града, а и околните градове. На когото не му харесва, просто не му харесва и това си е. Не знам защо, тогава си спомних, за три възрастни дами, които 2008-а висяха пред вратата на стадиона и гледаха, до колкото се вижда през вратата, какво става на сцената. Да уточня, Manowar ги слушах (и гледах) на 3 метра от сцената, а Алис Купър и Slayer за съжаление трябваше да ги слушам на бира пред стадиона, по финасови причини. Тогава си помислих, брех, какви възрастни фенки, и току се усетих, че всъщност не са кой знае колко по-възрастни от мене и сигурно сме горяли по една и съща музика по едно и също време. А веднъж рок-фен, цял живот рок-фен.

И на края, за да спазя традицията от миналия път, ще споделя и снимков материал – интересен представител на Каварненската флора:
кактус