Заглавието е цитат от едно класическо произведение, от световно известен автор (драматург основно) няма да казвам кое.
Само демонстрирам интелигентност и начетеност.

А, нямало смисъл в заглавието ли? Карай, нали е класическо :p

Сега по конкретната тема, заради която реших да си поуморя пръстите малко в тая жега (нали не виждате, че пиша на климатик 😉 )

Отдадохме заслуженото на класиците, да видим съвременните български автори.
След като сутринта оплаках заедно с Христо “десетките прекрасни наши автори, които никога, ама никога няма да попаднат пред камерите, няма да бъдат преведени, няма да получат пари от някоя фирмичка за реклама. Ама пишат, мамка им, пишат от сърце и душа.”,

отворих последния пост на един точно такъв талантлив автор Петър Тушков , чийто блог редовно следя.

Та наред с другото, Петър споделя опита да издаде свои разкази през сайта http://e-knigi.net/ Цитирам:

“Опитът ми от е-Книги показа, че не знам какво, по дяволите, се случва с продажбите там и има ли ги изобщо. Собствениците бяха така добри да отговорят на инцидентното ми запитване какъв е броят закупени сборници с разказите ми. Да кажем просто, че не беше достатъчен, за да се съберат 50 лв. – сумата, която от сайта искат да генерират, за да започнат да отделят от спечеленото за мен.”

Мда. Книгите в Е-книги “вървят” по 2,40лв. Т.е. едно 25 човека ако си бяха купили книгата, този лимит щеше да бъде надхвърлен. Вярно Петър я е пуснал безплатно, но толкова никой да не я е харесал и да не е поискал да плати?

От друга страна както се казва, има и “обективни причини”.
Както както вече съм споменавал, Е-книги страдат от патологична липса на реклама. Даже страницата им във Фейсбук отдавна не се обновява.

От същата болест страдат за съжаление и моите приятели от Човешката библиотека. Опитвах да говоря с тях да обърнат внимание на рекламата, отговориха ми, че разчитали читателите им да си споделят… Е, споделям…

До някъде и книгата на Петър не се набива много на очи. Носи скромното име “Разкази” и ако не се види името на автора, човек трудно ще я свърже с него.

И пак дойдохме до несъвършенствата на сайта на Е-книги.

Като отидете на линка, който дадох, ще видите, че името на автора е някъде надолу, а не сред първите редове, които се виждат при отваряне на страницата. Има го и на сканираната корица на книгата, ама прочетете го от нея… Аз не можах!

И стигаме до поредния недостатък на сайта – опитайте се да намерите книгата на Петър от търсачката на сайта, особено ако не ѝ знаете заглавието.
Цък. Не става! Търсене по автори няма!

Виж гугъл знае.

Може да стана банален, пак ще спомена един човек, дето продажбите му вървят и се увеличават. Как го прави питайте него. Само за справка.

Та преди да ревнем, как българинът не обичал да плаща, а гледал само далаверата (бре де го тоя българин бре, дето все е виновен за всичко), да вземем да поседнем Бернардо и да помислим аджеба, как да я свършим, че да има файда, а не само да казваме – е аз направих сайт, книжарница и прочие, ама не върви.
Да помислим, а не само да си седим.

Електронни в случая.

Както и да го мислим, там е бъдещето. Не твърдя, че хартиената книга ще изчезне, но по-скоро ще остане само за ценители-колекционери, както сега са виниловите грамофонни плочи.

Бъдещето определено е на електронната книга, за това да споменем (все още за съжаление) прохождащите у нас книжарници за електронни книги.

По-точно две – “е-Книги” и “Книгите” . Става въпрос за сайтове, предлагащи именно електронни книги, а не многото такива, които продават онлайн хартиени издания и също понякога биват наричани “електронни книжарници”.

И двете са се захванали с благородната задача да предлагат книги на български автори на достъпни цени. Както и на чужди автори, чиито книги трудно се намират у нас.

За “е-Книги” и друг път съм споменавал. Аз съм им редовен клиент и съм “изкупил” почти всички от свободните книги (именно – платил съм, за някои и по няколко пъти, защото ми харесват), както и за една-две от тези, само с платен достъп. Доволен съм от сайта и от възможността да се плаща по много начини, като клиентът може да си избере най-удобния за него.

Виж, тия дни опитах да купя от другия сайт втората книга на Сибин Майналовски, обаче – тесла. Единственият начин за плащане, който аз открих – може да има и други, беше “За да можете да закупите или прочетете книгата влезте с Facebook акаунта си от горния бутон!”. Натискането на бутона води обаче до бял екран.

Може би проблемът е в моя “телевизор”. Може съчетанието от Линукс и подпалена лисица да не работи с въпросния бутон. Обаче доста читатели на фантастика ползват подобна комбинация от ОС и браузър, така че книжарницата губи тая група (Вариантът “идете при приятел с уиндос” е груб и отблъскващ въпросните потенциални клиенти). Второ, да се свърже услуга, свързана със заплащане точно с тая платформа (Facebook), ползваща се с доста съмнителна слава точно от гледна точка на сигурността на данните, не бих казал, че е твърде… разумно. Сигурно хората, работещи по сайта са обезопасили достатъчно добре системата и няма място за безпокойство, но за клиента остава едно наум.

Освен това, много хора нямат Facebook акаунт и доста от тях държат да нямат! Още една категория изпуснати клиенти.

Възможно е да има и други начини за плащане, но аз не ги открих – т.е. не са лесно забележими, което определено си е неудобство. Може клиентът да е тъп, кух, задръстен, но това не е причина да му бъде затруднявано желанието му да си даде парите. А нали уж това е целта на книжарницата, да му ги вземе, а не да тренира наблюдателността му или да развива умствените му способности чрез тестове и скрити картинки. (Ако клиентът все пак вземе, че поумнее, в резултат на четенето на закупените книги, това вече е страничен ефект и не е цел на книжарницата.)

Да не кажете, че съм “от едните” и съм против другите:

При “Е-книги” също си има неудобства. Например в резултат на забележка в някой от форумите за фантастика, създателите на сайта добавиха обяснение, че свободните книги наистина са свободни, след регистрация на потребителя, защото преди това не ставаше много ясно. Това добре.

Обаче като щракнеш на някоя книга има обяснение с какъв достъп и в какви формати се предлага книгата, но няма никакво резюме, или линк към такова. А иначе книгите си имат анотации, но до тях се стига по сложен начин. Поне за мене е сложен и всеки път ми е трудно да го възпроизведа. Може да съм тъп, кух, задръстен, ама искам да си купя книга и би трябвало да ми е по-лесно да намеря информация за нея, а не да преобръщам сайта 14 пъти.

И накрая добри думи и за “Книгите” . Оформлението (външният вид, изгледът, фасонът ) на сайта е по-добър от тоя на “е-Книги”, поне за сега.

Надявам се, ако тук попаднат представители на някой от двата сайта, да не възприемат поста ми като заяждане, а както се казва, като “градивна критика”. 🙂

ПП
Екипът на “Книгите” се оказа много бърз и проблемът беше оправен буквално половин час след като излезе постът!

ППП
Лоша новина е, че „е-Книги“ вече не се поддържа и е оставен на доизживяване.